№ 921
гр. Шумен, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Д.а
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20253630102316 по описа за 2025 година
Предявени са три отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д. И. Д., ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр. Шумен, пл. „***“ № 4а, чрез адв. Цветомир Ковчазов
от ШАК срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище: гр. София, район
„***“, ж. к. „*** 4“, ул. „***чев.
Ищецът твърди, че с Изпълнителен лист, издаден на 27.03.2012 г. от Районен съд -гр.
Шумен по ч.гр. дело № 1077/2012 г. бил осъден да заплати на кредитора ТБ „ОББ“ АД
сумата 534.74 лв., от които 382.50 лв. - главница, 128.74 лв. - договорна лихва от 19.01.2010
г. до 25.03.2012 г., ведно с 18.50 лв. - наказателна лихва от 19.01.2010 г. до 25.03.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 382.50 лв. от 26.03.2012 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 205.00 лв. - разноски по делото, от които 25.00 лв. държавна такса
и 180.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
С Изпълнителен лист, издаден на 27.03.2012 г. от Районен съд - гр. Шумен по ч.
гр.дело № 1078/2012 г., ищецът Д. Д. бил осъден да заплати на кредитора ТБ „ОББ“ АД
сумата 534.02 лв., от които 382.79 лв. – главница, 126.94 лв. - договорна лихва от 06.01.2010
г. до 25.03.2012 г., ведно с 24.29 лв. - наказателна лихва от 06.01.2010 г. до 25.03.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 382.79 лв. от 26.03.2012 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 205.00 лв. - разноски по делото, от които 25.00 лв. държавна такса
и 180.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Заявява, че по първия от цитираните по-горе два изпълнителни листа, кредиторът ТБ
„ОББ“ АД образувал изпълнително дело № 273/2012 г. по описа на ЧСИ Даниела Златева,
рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Шумен, по което изпълнително
дело били извършени последни същински изпълнителни действия през 2018 г., поради което
изпълнителното дело било прекратено от ЧСИ на 19.08.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, а наложените по делото запори и възбрани били вдигнати служебно от ЧСИ. По
втория от цитираните по-горе два изпълнителни листа, кредиторът ТБ „ОББ“ АД образувал
изпълнително дело № 274/ 2012 г. по описа на ЧСИ Даниела Златева, рег. № 876 на КЧСИ, с
1
район на действие Окръжен съд - гр. Шумен, по което изпълнително дело били извършени
последни същински изпълнителни действия през 2018 г., поради което изпълнителното дело
било прекратено от ЧСИ на 19.08.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТПК
/удостоверено с печати от ЧСИ на гърба на всеки от процесиите два изпълнителни листа/, а
наложените по делото запори и възбрани са вдигнати служебно от ЧСИ.
С Молба до ЧСИ, ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, въз основа на процесните два
изпълнителни листа, издадени на 27.03.2012 г. от Районен съд - гр. Шумен, поискал
образуването на ново изпълнително дело, но вече не с кредитор ТБ „ОББ“ АД, а с нов
кредитор „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* и длъжник Д. Д. - ищец по настоящия
иск, за което било образувано изпълнително дело № 748/2025 г. по описа на ЧСИ Даниела
Златева, рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Шумен. Общият размер
на претендираната парична сума - главници, лихви и разноски към кредитора по процесното
новообразувано изпълнително дело с № 748/2025 г. по описа на ЧСИ Д. Златева, към датата
на образуване на настоящото исково производство пред ШРС, възлизала на 3 261 лв., което
било и посочения материален интерес на иска.
Излага, че ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, черпи основанията си като кредитор
и взискател по изпълнителното дело № 748/2025 г. по описа на ЧСИ Даниела Златева от
Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., сключен между ТБ „ОББ” АД,
като цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като цесионер.
Уведомяване по чл. 99, предл. 3-то от ЗЗД, което да носи удостоверен подпис на
длъжника и безспорното информирано знание и уведомяване на последния за станалото
прехвърляне липсвало както по изпълнителни дела №№ 273/2012 г. и 274/2012 г., така и по
новообразуваното изпълнително дело № 748/2025 г. Такова валидно уведомяване по делото
не било налице и към настоящия момент. Освен това, в приложените към новообразуваното
изпълнително дело № 748/2025 г. документи от кредитора, обосноваващи претенцията му, в
представените по делото приложения /в табличен вид/ към Договор за прехвърляне на
парични вземания от 31.01.2018 г., липсвали имената на Д. Д. като длъжник.
Заявява, че последните същински изпълнителни действия по двете изпълнителни дела
- ИД № 273/2012 г. и ИД № 274/2012 г., били извършени през 2018 г., след което имало
дезинтересиране на кредитора до момента на образуване на новото ИД № 748/ 2025 г.
Следователно, налице бил период от около 7 /седем/ години, през който период кредиторът и
взискател в изпълнителното производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД /нито пък предходния
кредитор ТБ „ОББ” АД/ не бил предприел никакви правни действия за защита на интересите
си. В случая била настъпила погасителна давност - относно изпълнителното основание за
образуване на ИД № 748/2025 г. и претендираното от кредитора и ответник „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД парично вземане в общ размер от 3 261 лв.
С настоящата искова молба предявява три отрицателни установителни иска срещу
ответника, като моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в общ размер 3261 лева, от които: 382.79 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва в размер на 0.25 лв. за периода от
12.08.2025 г. до 14.08.2025 г.; 382.50 лева, представляваща главница, ведно със законната
лихва в размер на 0.25 лв. за периода от 12.08.2025 г. до 14.08.2025 г.; 1 358.50 лева,
представляваща неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и т.н./, както и
акцесорните вземания, а именно: 82 лева – присъдени разноски, 300 лв. - разноски по
изпълнителното дело № 748/2025 г. по описа на ЧСИ Даниела Златева и 752.43 лева,
представляващи такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнителното дело № 748/2025 г. по
описа на ЧСИ Даниела Златева, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439
от ГПК, във вр. вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
С Определение с Рег. № 3104/17.10.2025 г., влязло в сила на 11.11.2025 г., съдът е
прекратил производството по делото, в частта относно предявеният от ищеца Д. И. Д., иск
2
по чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с
ЕИК *********, сумата в общ размер на 1 052.43 лева /хиляда петдесет и два лева и
четиридесет и три стотинки/, от която 300.00 лева – разноски по изпълнителното дело и
752.43 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнително дело № 748/2025 г. по описа на
по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие -ШОС, поради
недопустимост.
В съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
упълномощен представител. От негово име е депозирано писмено становище на 18.11.2025
г., в което моли да бъдат уважени предявените искове, като основателни и доказани.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответникът прави възражение за неподсъдност на делото на
Шуменски районен съд, като сочи, че според него е компетентен да разгледа същото
Софийски районен съд, тъй като ищецът не е потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК. В
отговора ответното дружество оспорва изцяло предявените искове. Моли да бъде
прекратено производството като недопустимо за размера над присъдената главница. Счита,
че депозираната искова молба е недопустима за сумата над 382.50 лв. - главница по изп.
лист, издаден по ч. гр. д. № 1077/2012 г. и 382.79 лв. – главница по издаден по ч. гр. д. №
1078/2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, с погасяване по давност на главните
задължения се погасявали по давност и акцесорните, поради което липсвал правен интерес
от предявяване на иск по отношение на тях.
Заявява, че оспорва така предявения иск, като счита същия за неоснователен и
недоказан, по аргументи, подробно развити в отговора на исковата молба.
На първо място, отбелязва, че за установените вземания със заповед за изпълнение
тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила. Аргументът в тази
насока е, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на
пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили
обстоятелства.
В процесния случай отбелязва, че до 26.06.2015 г. давност не била текла. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тьлк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, докато е
траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. След тази дата по изп. дело №
273/2012 г. и изп. дело № 274/2012 г. били предприемани и поискавани множество
изпълнителни действия, доказателства за което се съдържали в кориците на изпълнителното
дело.
В допълнение, отбелязва, че делото било прекратено с постановление на съдебния
изпълнител от 19.08.2022 г., т.е не било съобразено с постановките на Тълкувателно
решение № 2/2023 на ОСГТК на ВКС, съгласно които прекъсва давността и всяка молба с
инкорпорирано искане за прилагане на способ за изпълнение.
За правилно изчисляване на установения давностен срок следвало да се има предвид
и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му.
С оглед на изложеното, счита, че до образуване на изпълнително дело № 748/2025 г.
по описа на ЧСИ Даниела Златева, давността била прекъсвана многократно и не било
налице погасяване на вземането по давност. По новообразуваното дело били предприети
също действия, прекъсващи давността.
Ответникът прави възражение и за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Моли на основание
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските,
3
заплатени за адвокатски хонорар, при условие че се докаже заплащането им, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с постановките, възприети
и обективирани в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява лично.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения изпълнителен лист от 27.03.2012 г., издаден по ч. гр. дело №
1077/2012 г. по описа на Районен съд – Шумен е, че Д. И. Д., ЕГН ********** бил осъден да
заплати на „ОББ“ АД гр. София, ЕИК ********* следните суми: 382.50 лв. – главница,
128.74 лв. – договорна лихва за периода от 19.01.2010 г. до 25.03.2012 г., 18.50 лв. –
наказателна лихва за периода от 19.01.2010 г. до 25.03.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.03.2012 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 205.00 лв. Изпълнителния лист е издаден въз основа на депозирано
заявление по чл. 417 от ГПК и издадена заповед за незабавно изпълнение № 644/27.03.2012
г. по цитираното дело.
Видно от приложения изпълнителен лист от 27.03.2012 г., издаден по ч. гр. дело №
1078/2012 г. по описа на Районен съд – Шумен е, че Д. И. Д., ЕГН ********** бил осъден да
заплати на „ОББ“ АД гр. София, ЕИК ********* следните суми: 382.79 лв. – главница,
126.94 лв. – договорна лихва за периода от 06.01.2010 г. до 25.03.2012 г., 24.29 лв. –
наказателна лихва за периода от 06.01.2010 г. до 25.03.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.03.2012 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 205.00 лв. Изпълнителния лист е издаден въз основа на депозирано
заявление по чл. 417 от ГПК и издадена заповед за незабавно изпълнение № 643/27.03.2012
г. по цитираното дело.
По така издадения по ч. гр. дело № 1077/2012 г. изпълнителен лист от 27.03.2012 г.,
първоначално, на 17.04.2012 г. е било образувано изпълнително дело № 20128760400273 по
описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, въз основа на молба от „ОББ“ АД гр.
София срещу ищеца Д. И. Д., като с молбата за образуване на изпълнително производство
взискателят „ОББ“ АД е поискал едновременно с връчването на заповедта за изпълнение с
покана за доброволно изпълнение извършване на принудителни действия - запор на
получаваното от длъжника трудово възнаграждение. Със същата молба взискателят е
възложил на изпълнителния орган осъществяване на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съдът констатира от приложеното копие на изп. дело № 20128760400273 по описа на ЧСИ
Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, че на 23.05.2012 г. частният съдебен изпълнител е
изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника – „Грестокомерс“ ЕООД за
изпълнение на наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като са
извършени и редица справки за адрес, месторабота и имущество на длъжника, за други
производства по принудително изпълнение и за наложени мерки за обезпечаване на
публични вземания. По делото е изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до
длъжника Д. Д., която му била връчена лично на 04.06.2012 г. В ПДИ съдебният изпълнител
е уведомил длъжника, че ако не изпълни задълженията си в двуседмичен срок от получаване
на поканата, ще пристъпи към принудително изпълнение - принудително събиране на суми,
чрез наложен запор върху трудовото му възнаграждение. С молбата от 25.09.2012 г.
взискателят „ОББ“ АД е поискал извършване на справка в Областна служба „Земеделие“ за
притежаваните от длъжника недвижими имоти, а с впоследствие с молба от 04.10.2012 г. –
поискал изпращането на напомнително писмо до работодателя на длъжника, като частният
съдебен изпълнител на 28.09.2012 г. е изпратил писмо до Община Шумен за изготвяне на
справка за деклариранато имущество от длъжника, както и на 09.10.2012 г. - напомнително
писмо до работодателя на длъжника с оглед превод на запорираната сума от трудовото
4
възнаграждение на длъжника. С молбата от 14.02.2013 г. взискателят „ОББ“ АД е пискал
извършване на опис на имущество, като впоследствие на 21.03.2013 г. с протокол от
помощник частен съдебен изпълнител М. Костов били описани движимите вещи,
собственост на длъжника. Насрочена била и публична продан на движимите вещи чрез явен
търг с устно наддаване – на 26.04.2013 г., но на посочената дата не се явили купувачи.
Взискателят „ОББ“ АД с молбата от 19.06.2013 г. отново е поискал извършване на
принудителни действия - запор на получаваното от длъжника трудово възнаграждение, а с
молба от 27.06.2013 г. последният поискал запор на банковите сметки на длъжника. На
27.06.2013 г. помощник частният съдебен изпълнител М. Костов е изпратил запорно
съобщение до работодателя на длъжника – „Грестокомерс“ ЕООД за изпълнение на
наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 08.09.2015 г. частният
съдебен изпълнител е изпратил запорни съобщения до търговски дружества /банки/ за
изпълнение на наложен запор върху вземания на длъжника по банкови сметки на длъжника,
открити в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „ПроКредит Банк България“ ЕАД. На
26.02.2016 г. частният съдебен изпълнител е изпратил до ОД на МВР – Шумен уведомление
за наложен запор на МПС, собственост на длъжника – л. а. „Деу Нубира“ с рег. № Н 6655 ВН
и л. а. „Фолксваген Поло“ с рег. № Н 4321 АР. Освен това на същата дата – 26.02.2016 г.
частният съдебен изпълнител е изпратил призовка за принудително изпълнение /ПДИ/ до
длъжника Д., която е била връчена лично на длъжника на 28.03.2016 г. На 19.04.2016 г. бил
насрочен опис на движимото имущество на длъжника, но поради неосигурен достъп до
имота на длъжника не бил осъществен такъв видно от приложения протокол от помощник
частен съдебен изпълнител Б. Пейчева, като описа бил пренасрочен за 08.06.2018 г.
Помощник частният съдебен изпълнител М. Костов е изпратил призовка за принудително
изпълнение /ППИ/ до длъжника Д., която е била връчена на длъжника Д. чрез залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на 25.05.2016 г., на постоянния му адрес: гр. Шумен, ул.
„Генерал Радецки“ № 55, вх. 2, ет. 5, ап. 31, като е извършена и справка за адрес и
наследодатели на длъжника.
Тъй като посочените задължения не били платени, на 31.01.2018 г. между „ОББ“ ЕАД
гр. София и „ЕОС Матрикс” ЕООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията по посоченият изпълнителен
лист, като частният съдебен изпълнител конституирал като взискател „ЕОС Матрикс”
ЕООД.
С постановление от 19.08.2022 г. частният съдебен изпълнител е констатирал, че
изпълнителното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. След това е пристъпено към вдигане на наложените запори. На 17.02.2025 г. по делото
е представена молба от процесуален представител на взискателя за връщане на
изпълнителния лист.
По втория издаден по ч. гр. дело № 1078/2012 г. изпълнителен лист от 27.03.2012 г.,
първоначално, на 17.04.2012 г. е било образувано изпълнително дело № 20128760400274 по
описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, въз основа на молба от „ОББ“ АД гр.
София срещу ищеца Д. И. Д., като с молбата за образуване на изпълнително производство
взискателят „ОББ“ АД е поискал едновременно с връчването на заповедта за изпълнение с
покана за доброволно изпълнение извършване на принудителни действия – запор на банкови
сметки, запор върху движимите вещи на длъжника, запор на получаваното от длъжника
трудово възнаграждение, възбрана върху недвижими имоти. Със същата молба взискателят е
възложил на изпълнителния орган осъществяване на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съдът констатира от приложеното копие на изп. дело № 20128760400274 по описа на ЧСИ
Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, че на 19.04.2012 г. частният съдебен изпълнител е
изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника – „Грестокомерс“ ЕООД за
изпълнение на наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като са
извършени и редица справки за адрес, месторабота и имущество на длъжника, за други
5
производства по принудително изпълнение и за наложени мерки за обезпечаване на
публични вземания. По делото е изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до
длъжника Д. Д., която е била връчена на длъжника Д. чрез залепване на уведомление по чл.
47, ал. 1 от ГПК на 19.05.2012 г., на постоянния му адрес: гр. Шумен, ул. „Генерал
Драгомиров“ № 55, вх. 2, ет. 5, ап. 31, като срокът по чл. 47, ал. 2 от ГПК е изтекъл на
03.06.2012 г., като е извършена и справка за адрес на длъжника. С поканата за доброволно
изпълнение е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника на 06.06.2012 г., както и
е уведомен за наложен запор на трудовото му възнаграждение. На 18.05.2012 г. частният
съдебен изпълнител е изпратил до ОД на МВР – Шумен уведомление за наложен запор на
МПС, собственост на длъжника – л. а. „Фолксваген Поло“ с рег. № Н 4321 АР. Наа същата
дата – 18.05.2012 г. частният съдебен изпълнител е изпратил съобщение за налагане на запор
до длъжника Д., което не е било връчено на длъжника. Взискателят „ОББ“ АД с молбата от
10.07.2012 г. е поискал изпращането на напомнително писмо до работодателя на длъжника, а
с впоследствие с молба от 25.09.2012 г. – поискал извършване на справка в Областна служба
„Земеделие“ за притежаваните от длъжника недвижими имоти. Помощник частният съдебен
изпълнител А. Рашева е изпратила Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника Д.,
която е била връчена лично на длъжника на 29.09.2012 г. Частният съдебен изпълнител на
28.09.2012 г. е изпратил до Община Шумен искане за изготвяне на справка за деклариранато
имущество от длъжника. Взискателят „ОББ“ АД с молбата от 19.06.2013 г. отново е поискал
извършване на принудителни действия - запор на получаваното от длъжника трудово
възнаграждение, като на 24.03.2013 г. частният съдебен изпълнител Д. Златева е изпратила
запорно съобщение до работодателя на длъжника – „Фреш Д“ ООД гр. Шумен за
изпълнение на наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и
съобщение за наложения запор до длъжника Д.. С молбата от 01.09.2015 г. взискателят
„ОББ“ АД е пискал извършване на опис на имущество на длъжника и налагането на запор
върху банковите сметки на длъжника, като на 07.09.2015 г. частният съдебен изпълнител е
изпратил до търговски дружества /банки/ за изпълнение на наложен запор върху вземания на
длъжника по банкови сметки на длъжника, открити в „Централна кооперативна банка“ АД,
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и „ПроКредит Банк България“ ЕАД. Впоследствие частният
съдебен изпълнител Д. Златева е изпратила призовка за принудително изпълнение /ППИ/ до
длъжника Д., която е била връчена на длъжника Д. чрез залепване на уведомление по чл. 47,
ал. 1 от ГПК на 30.09.2015 г., на постоянния му адрес: гр. Шумен, ул. „Генерал Радецки“ №
55, вх. 2, ет. 5, ап. 31, като срокът по чл. 47, ал. 2 от ГПК е изтекъл на 15.10.2015 г., с която
бил уведомен за наложения запор на банковите му сметки в „ЦКБ“ АД и за насрочен опис на
движими вещи, открити на адреса му - на 20.10.2015 г. Помощник частният съдебен
изпълнител Б. Пейчева е изпратила призовка за принудително изпълнение /ППИ/ до
длъжника Д., получена лично от длъжника Д. на 08.03.2016 г., с която бил уведомен за
насрочен опис на движими вещи, открити на адреса му - на 19.04.2016 г. На 19.04.2016 г.
поради неосигурен достъп до имота на длъжника, не бил осъществен насрочения опис,
видно от приложения протокол от помощник частен съдебен изпълнител Б. Пейчева, като
описа бил пренасрочен за 08.06.2016 г. Впоследствие на длъжника Д. изпратил призовка за
принудително изпълнение /ПДИ/, която е била връчена на длъжника Д. чрез залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на 25.05.2016 г., на постоянния му адрес: гр. Шумен, ул.
„Генерал Радецки“ № 55, вх. 2, ет. 5, ап. 31. С молбата от 09.05.2017 г. взискателят „ОББ“ АД
е пискал извършване на справка в регистъра на БНБ за наличието на банкови сметки за
длъжника и справка в специалния регистър на НАП дали длъжника е служител в системата
на МВР или БА. На 15.05.2017 г. частният съдебен изпълнител е изпратил запорни
съобщения до търговски дружества /банки/ за изпълнение на наложен запор върху вземания
на длъжника по банкови сметки на длъжника, открити в „ОББ“ АД и „Първа инвестиционна
банка“ АД. Впоследствие частният съдебен изпълнител Д. Златева е изпратила призовка за
принудително изпълнение /ППИ/ до длъжника Д., която е била връчена на длъжника Д. чрез
6
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на 30.05.2017 г., на постоянния му адрес:
гр. Шумен, ул. „Генерал Радецки“ № 55, вх. 2, ет. 5, ап. 31, като срокът по чл. 47, ал. 2 от
ГПК е изтекъл на 15.06.2017 г., с която бил уведомен за наложения запор на банковите му
сметки в „ОББ“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.
Тъй като посочените задължения не били платени, на 31.01.2018 г. между „ОББ“ ЕАД
гр. София и „ЕОС Матрикс” ЕООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията по посоченият изпълнителен
лист, като частният съдебен изпълнител конституирал като взискател „ЕОС Матрикс”
ЕООД.
С постановление от 19.08.2022 г. частният съдебен изпълнител е констатирал, че
изпълнителното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. След това е пристъпено към вдигане на наложените запори. На 17.02.2025 г. по делото
е представена молба от процесуален представител на взискателя за връщане на
изпълнителния лист.
Съдът констатира от приложеното копие на изп. дело № 20258760400748 по описа на
ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, че срещу ищеца Д. И. Д. на 03.07.2025 г. било
образувано ново изпълнително дело въз основа на молба от ответната страна и описаните
по-горе изпълнителни листи. Със същата молба взискателят е възложил на изпълнителния
орган осъществяване на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, както и при установени банкови
сметки на длъжника да наложи запор. На 02.07.2025 г. ЧСИ е извършил справки за адрес на
длъжника, в НАП и в регистъра на банковите сметки и сейфове. На 11.08.2025 г. взискателят
е уведомил ЧСИ за актуалния размер на задължението на длъжника. На 14.08.2025 г.
частният съдебен изпълнител Д. Златева е изпратила запорно съобщение до работодателя на
длъжника – „Сашо Шпед“ ЕООД гр. Шумен за изпълнение на наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, както и запорни съобщения до „Първа
инвестиционна банка“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „ОББ“ АД за изпълнение на наложен
запор върху вземания на длъжника по банкови сметки на длъжника. На 14.08.2025 г.
частният съдебен изпълнител е изпратил уведомление/покана за доброволно изпълнение
/ПДИ/ до длъжника Д., като с цитираната покана уведомява длъжника, че е наложен запор
върху банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
„ОББ“ АД и върху трудовото му възнаграждение от „Сашо Шпед“ ЕООД. Покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника Д., била връчена на адв. Цветомир Ковчазов от
ШАК – пълномощник на длъжника Д. на 20.08.2025 г.
По посоченото изпълнителното производство, ищецът на 29.08.2025 г. е представил
обезпечителна заповед, издадена на основание чл. 389 от ГПК с Определение № 2549 от
29.08.2025 г., постановено по настоящото гр. дело № 2316/2025 г. по описа на ШРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Ищеца предявява три отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК, като твърди, че в полза на ответника няма подлежащо на принудително
изпълнение вземане за сумата от 382.79 лева, представляваща главница, ведно със законната
лихва в размер на 0.25 лв. за периода от 12.08.2025 г. до 14.08.2025 г.; 382.50 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва в размер на 0.25 лв. за периода от
12.08.2025 г. до 14.08.2025 г.; 1 358.50 лева, представляваща неолихвяеми вземания
/мораторна лихва, обезщетения и т.н./, както и акцесорните вземания, а именно: 82 лева –
присъдени разноски, 300 лв. - разноски по изпълнителното дело № 748/2025 г. по описа на
ЧСИ Даниела Златева и 752.43 лева, представляващи такси по Тарифата към ЗЧСИ по
изпълнителното дело № 748/2025 г. по описа на ЧСИ Даниела Златева, за което вземане е
първоначално са образувани изпълнителни дела №№ 20128760400273 и 20128760400274 –
двете по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, като след прекратяването им
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК впоследствие е образувано ново изпълнително дело
7
№ 20258760400478 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, поради
погасяване на вземането по давност.
По допустимостта на исковете:
Предмет на делото са обективно съединени отрицателни установителни искове по чл.
439, ал. 1 от ГПК, според която разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение,
признато с изпълнително основание, което по действащия ГПК /чл. 404 от ГПК/ може да
бъде само съдебен или арбитражен акт, съдебна или арбитражна спогодба, а ако това
предвижда правото на ЕС или международен договор – и чуждестранен несъдебен акт.
Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск,
обосноваващи правния интерес от него, са: 1. изпълнителното основание да е издадено и
влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2. принудителното изпълнение да е предстоящо
или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай, искът не може да е отрицателен
установителен, а осъдителен/; 3. искът да е основан на новонастъпили факти, които не са
преклудирани – настъпили след момента, до който е било възможно да се навеждат
възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание:
края на съдебното дирене в исково производство /ако такова е провеждано/, момента на
сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за
възражение срещу заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.
Иск по чл. 439 от ГПК е недопустим при всички невлезли в сила съдебни
изпълнителни основания. Това се отнася както за изпълнителни основания, които не са
предварително изпълняеми, така и за такива, които са предварително изпълняеми и въз
основа на тях е възможно да се проведе или се провежда принудително изпълнение. Такива
са всички съдебни актове, по които предварителното изпълнение е допуснато с нарочен
съдебен акт /по чл. 242 от ГПК или чл. 418 от ГПК/ или по силата на закона /осъдителните
въззивни решения/. Ако изпълнителното основание не е влязло в сила, то и възраженията
срещу вземането по него не могат да се основават на факти, настъпили след момента на
стабилитет на изпълнителното основание, което е основната отличителна черта на иска по
чл. 439 от ГПК. Защитата срещу невлязъл в сила съдебен акт следва да се осъществи по
предвидения в закона редовен способ и инстанционен ред, а не чрез иск по чл. 439 от ГПК.
Искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК е специален отрицателен установителен иск, който
съобразно с чл. 439, ал. 2 от ГПК може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Доколкото тук основната част от сумите са по издаден въз основа на заповедно
производство изпълнителен лист, то следва да се приеме, че за да е допустима възможността
на лицето да защитава правата си с този иск обстоятелствата, на които се основава следва да
са настъпили след издаване на заповедта за изпълнение в заповедното производство. Тези
обстоятелства дават възможност иска по чл.439, ал.1 от ГПК да се разглежда като допустим
по посочения ред.
На първо място, следва да се посочи, че с Определение с Рег. № 3104/17.10.2025 г.,
влязло в сила на 11.11.2025 г., съдът е прекратил производството по делото, в частта относно
предявеният от ищеца Д. И. Д., иск по чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че не
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата в общ размер на 1 052.43 лева
/хиляда петдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, от която 300.00 лева – разноски
по изпълнителното дело и 752.43 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнително дело
№ 748/2025 г. по описа на по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, с район
на действие - ШОС, поради недопустимост.
Същевременно от материалите по делото се установи, че въз основа на издадените
два изпълнителни листа по ч. гр. дело № 1077/2012 г. и ч. гр. дело № 1078/2012 г. – двете по
8
описа на Районен съд – Шумен, по молби на взискателя от 17.04.2012 г. са били било
образувани изпълнителни дела № 20128760400273 и 20128760400274 - двете по описа на
ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ.
От материалите по делото по несъмнен начин е установено, че ЧСИ по изпълнително
дело № 20128760400273 е връчил преписи от заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист, заедно с други документи по изпълнителното дело на длъжника Д. Д. –
лично на 04.06.2012 г.
От материалите по делото по несъмнен начин е установено, че ЧСИ по изпълнително
дело № 20128760400274 е връчил преписи от заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист, заедно с други документи по изпълнителното дело на длъжника Д. Д.
чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на 19.05.2012 г., на постоянния му
адрес: гр. Шумен, ул. „Генерал Драгомиров“ № 55, вх. 2, ет. 5, ап. 31, като срокът по чл. 47,
ал. 2 от ГПК е изтекъл на 03.06.2012 г.
От посочените дати - 04.06.2012 г. и 03.06.2012 г. следва да се брои срокът, в който
същият е могъл да подаде възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение. В рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК /в
редакцията преди изменението, обн. В ДВ бр. 100/20.12.2019 г./, ищецът не е подал
възражение срещу посочените заповеди за изпълнение, нито е предявил преди изтичането на
този срок отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК за несъществуване
на процесните вземания, поради което с изтичане на двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от
ГПК, т. е. на 19.06.2012 г., респ. на 18.06.2012 г. заповедта за незабавно изпълнение е влязла
в сила съобразно чл. 416, ал. 1 от ГПК /стара редакция/ и е настъпило стабилизиране на
постановените срещу длъжника заповеди за незабавно изпълнение, както и на издаденото
въз основа на нея изпълнително основание. В т. см. Определение № 318/09.07.2019 г. по ч.
гр. дело № 2108/2019 г. на IV г. о. на ВКС. Освен това, следва да се посочи, че според трайно
установената практика на ВКС /Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. търг. дело №
886/2010 г. на ВКС, I т.о., Решение № 60172 от 14.04.2022 г. по т. дело № 9422/2020 г. на
ВКС, I т.о., Решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. дело № 4063/2021 г. на ВКС III г. о. и др./ с
влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на
присъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, поради което след влизането влизането в
сила на заповедта за изпълнение, на разположение на длъжника са само исковете по реда на
чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, като в последният случай искът на длъжника може
/процесуално допустимо е/ да се основава на факти, настъпили след влизането в сила на
заповедта за изпълнение, но не и на такива, които той е могъл да релевира преди изтичането
на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, както и че след влизането в сила на заповедта
за изпълнение тече петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Следователно
предявените искове по чл. 439, ал. 1 от ГПК главница и лихва за просрочие и такси за
закъснения са допустими.
По основателността на исковете:
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, както бе посочено по-горе,
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Безспорно, такъв факт е
правопогасяващия такъв – изтичане на предвиден в закона срок.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен и безспорен начин, а и не се
спори между страните, че „ОББ“ ЕАД гр. София се снабдило с изпълнителни листи срещу
ищеца, въз основа на издадени в негова полза заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Вземанията на дружеството се основавали на неизпълнени задължения по договор за банков
кредит.
Не се спори между страните също, че съгласно Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/, подписан на 31.01.2018 г., сключен между „ОББ“ ЕАД гр. София, цедент и „ЕОС
9
Матрикс” ЕООД, цесионер, ответното дружество - цесионер придобило вземанията по
посочените изпълнителни листи, като частният съдебен изпълнител конституирал като
взискател „ЕОС Матрикс” ЕООД.
Ето защо титуляр на вземането по изпълнителните листи понастоящем е ответника
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, което дружество има качеството взискател по изп. дело №
20258760400748 по описа на ЧСИ Д. Златева.
Доказа се, че през 2012 г. въз основа описаните изпълнителни листи, били образувани
изп. дело № 20128760400273 и изп. дело № 20128760400274 - двете по описа на ЧСИ
Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ. Доказа се също, че през 2025 г. въз основа описаните
изпълнителни листи, било образувано ново изп. дело № 20258760400748 по описа на по
описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ. Ищеца, обосновавайки
основателността на претенцията си, се позовава на изтекла погасителна давност. Според
приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие. Давността се прекъсва от
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис или оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. Перемпцията е
без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново изпълнително дело. Новото искане прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не.
От изложената фактическа обстановка е видно, че последното валидно изпълнително
действие по изп. дело № 20128760400273 е било насрочване на опис на движимо имущество
на 08.06.2018 г., като по делото се установява, че за период по-голям от 5 години, следващ
08.06.2018 г. не са били поисквани, респективно извършвани изпълнителни действия спрямо
длъжника, до образуването на изп. дело № 20258760400748 по описа на ЧСИ Даниела
Златева. Последното е безспорно с оглед преценката за настъпила погасителна давност на
задължението.
Също така от изложената фактическа обстановка е видно, че последното валидно
изпълнително действие по изп. дело № 20128760400274 е било налагане на запор на
банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД със
съобщения с изх. № 13611/15.05.2017 г. и изх. № 13611/15.05.2017 г. по описа на ЧСИ, като
от приложеното по делото писмо на „ОББ“ АД от 23.05.2017 г. и от писмо на „Първа
инвестиционна банка“ АД от 15.08.2017 г. става ясно, че длъжника действително е клиент на
посочените банки и има сметки към датата на получаване на запорното съобщение, поради
което сметките са блокирани. Въпреки, че от цитираните писма на банките не става ясно на
коя дата запорът е наложен, по делото се установява, че за период по-голям от 5 години,
следващ 15.08.2017 г. не са били поисквани, респективно извършвани изпълнителни
действия спрямо длъжника, до образуването на изп. дело № 20258760400748 по описа на
ЧСИ Даниела Златева. Ето защо дори да се приеме, че на 15.08.2017 г. е бил наложен запор,
с който давността е прекъсната, то отново е налице период, по-голям от 5 години, в който не
са били поисквани извършването на каквито и да било изпълнителни действия, още по-
малко пък те реално да са били осъществени. Последното е безспорно с оглед преценката за
настъпила погасителна давност на задължението.
Отделно от това, основателно е възражението, наведено в отговора на исковата молба
относно приложимостта на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените
давностно срокове, съгласно който /чл. 3, т. 2/ спират да текат давностните срокове за
периода от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение. Разпоредбата на чл. 3, т.
10
1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците
/ЗМДВИП/ урежда спиране течението на процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата
съгласно приложението, а съгласно чл. 3, т. 2 от същия закон спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. С оглед посочената норма и § 13 от ЗИД на 33 /обн. ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г., в
сила от 14.05.2020 г. /, посоченият срок не е текъл за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,
или 2 месеца и 7 дни, който също следва да се съобрази при изчисляване на давностния срок.
Следователно следва да се приеме, че последното изпълнително действие по изп. дело
№ 20128760400273 е било насрочване на опис на 08.06.2018 г. и като се отчете периода от 2
месеца и 7 дни, през който давността е била спряна по силата на закон, в случая
погасителната давност за вземането, предмет на първия издаден в полза на ответника
изпълнителен лист, е изтекла на 15.08.2023 г., а по изп. дело № 20128760400274 е било
налагане на запор на банковите сметки на длъжника на 15.08.2017 г. и като се отчете
периода от 2 месеца и 7 дни, през който давността е била спряна по силата на закон, в случая
погасителната давност за вземането, предмет на втория издаден в полза на ответника
изпълнителен лист, е изтекла на 22.10.2023 г.
Съобразно това, съдът намира, че възможността на „ЕОС Матрикс” ЕООД да събере
принудително вземанията си срещу Д. И. Д. по изпълнителните листи /за главница и лихви/
е погасена по давност, поради което те са недължими от последният.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията е основателна, поради което
следва да бъде признато за установено, че Д. И. Д. няма подлежащо на принудително
изпълнение парично задължение към „ЕОС Матрикс” ЕООД за сумата от 382.79 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва в размер на 0.25 лв. за периода от
12.08.2025 г. до 14.08.2025 г.; 382.50 лева, представляваща главница, ведно със законната
лихва в размер на 0.25 лв. за периода от 12.08.2025 г. до 14.08.2025 г.; 1 358.50 лева,
представляваща неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и т.н./, за които
вземания са издадени изпълнителни листи на 27.03.2012 г. въз основа на Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 644/27.03.2012 г. по гр. дело № 1077/2012 г. по описа на PC
- Шумен и Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 643/27.03.2012 г. по гр. дело №
1078/2012 г. по описа на PC - Шумен и въз основа на същите е образувано изпълнително
дело № 20258760400748 по описа на по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на
КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.
По разпределение на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски, за които страната е представила доказателства за действителната им
направа съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по ТД №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. От материалите по делото е видно, че ищеца претендира
държавна такса в размер на 154.34 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.
Като доказателства за платено адвокатско възнаграждение е представен договор за правна
защита и съдействие серия Б, № **********/19.08.2025 г., от който е видно, че на 19.08.2025
г. посочената сума за адвокатско възнаграждение е внесена в брой. По делото са налице
доказателства и за заплатена държавна такса.
По отношение направеното от ответника възражението за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно.
Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори
„Държавни такси и разноски“. Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като
при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за
разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска
ответникът дължи на ищеца направените от него разноски, ако такива са поискани
11
своевременно, съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати
сторените от ответника разходи. При преценка на възражението съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства във
връзка с предявените три отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439, ал. 1
от ГПК, с цена на иска, както следва: първият в размер на 382.79 лева, вторият - 382.50 лева
и третият - 1 358.50 лева е било заплатено възнаграждение в размер на 1 000 лева. С оглед
цената на иска, както и правилата за определяне на съответното адвокатско възнаграждение,
визирани в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, настоящият състав намира, че възнаграждението е
определено в размер под минималния размер, посочен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.
2 от същата наредба. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че размерът на
дължимото възнаграждение за трите предявени иска, изчислен по реда, указан в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, следва да бъде в размер общо на 1 235.85 лева. Доколкото заплатеното и
претендирано от страната възнаграждение е в размер на 1 000 лева, съдът, след като
съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, извършените
съдопроизводствени действия, счита възражението на ответника за неговото намаляване на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение. Ето защо на ищеца следва да се присъдят сторените деловодни разноски в
производството, в общ размер на размер на 1 154.34 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса, съобразно уважената част на исковете.
С оглед изхода на спора, ищецът не дължи на ответното дружество разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Шумен, пл. „***“ № 4а,
чрез адв. Цветомир Ковчазов от ШАК и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище: гр. София, район „***“, ж. к. „*** 4“, ул. „***чев, че Д. И. Д., ЕГН **********
няма подлежащо на принудително изпълнение парично задължение към „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с ЕИК ********* за следните суми, а именно: 382.79 лева, представляваща главница,
ведно със законната лихва в размер на 0.25 лв. за периода от 12.08.2025 г. до 14.08.2025 г.;
382.50 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва в размер на 0.25 лв. за
периода от 12.08.2025 г. до 14.08.2025 г.; 1 358.50 лева, представляваща неолихвяеми
вземания /мораторна лихва, обезщетения и т.н./, за които вземания са издадени
изпълнителни листи на 27.03.2012 г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
№ 644/27.03.2012 г. по гр. дело № 1077/2012 г. по описа на PC - Шумен и Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 643/27.03.2012 г. по гр. дело № 1078/2012 г. по описа на PC
- Шумен и въз основа на същите е образувано изпълнително дело № 20258760400748 по
описа на по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Д. И. Д., ЕГН
********** направените разноски в общ размер на 1 154.34 лева /хиляда сто петдесет и
четири лева и тридесет и четири стотинки/, включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
13