РЕШЕНИЕ
№……….
гр.Перник, 04.06.2020 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на двадесет и шести май,
през две хиляди и двадесета година, в състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
при секретаря : Даниела Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 06990, по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното :
По изложените, в исковата молба
обстоятелства К.Г.А., ЕГН **********,***, пл. „К.П.”
бл**вх*ап**е поискал да бъде осъдено ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД със седалище и адрес на управление гр. София1407,
бул."Черни връх" № 51Д ЕИК
*********, да му заплати сума в размер на 1500,00 /хиляда и пет стотин/ лева, представляваща
разлика между платеното обезщетение в размер на 1506,12лв. и общо дължимото
обезщетение, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и всички разноски по делото.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител е оспорило
предявените искове по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано
следното:
Не се спори по делото, а и видно
от представените писмени доказателства се установява, че страните са сключили
договор за застраховане срещу вреди /застраховка „ КАСКО НА МПС“ / по
застрахователна полица № **************, сключен на 26.02.2018г. с период на
действие от 27.02.2018г. до 26.02.2019г., за лек автомобил : Марка „ *******", модел ***", с peг. ********, за застрахователна сума в размер на 7 300.00
лв. Видно от Протокол за ПТП № *******
от 20.09.2018г., на същата дата около 14.10ч. в гр.София, настъпило
застрахователно събитие /ПТП/, при което били нанесени вреди върху
застрахованото МПС. Събитието настъпило след като ищецът управлявал застрахования лек
автомобил по ул. „Ц.С." с посока от ул. „О.“ към бул. „ К. В.“ и на
кръстовището с последния поради грешка и неправилно възприемане на секционния
светофар навлязъл и преминал направо на червен сигнал на светофарната уредба,
вследствие на което настъпил сблъсък с л.а. „ „******* **" с peг. № *********, управляван от А.Г.А.. Ищецът уведомил
ответника и бил направен оглед на автомобила по образувана щета № ****-****-**-******,
като били констатирани вреди в областта на преден десен калник, предна броня,
предна дясна колонка, предна дясна врата,предна дясна джанта, преден десен
праг, предно дясно огледало, дясна странична въздушна възглавница, въздушна
възглавница на дясна предна седалка.
Ответното дружество определило и
платило на ищеца обезщетение за причинените вреди в размер на 1506,12лв.
Видно от заключението на вещото лице В.Н.В. по изслушаната по делото
автотехническа експертиза, което съдът възприема, се установява, че след
извършения оглед на увредения автомобил, в.л. е установило, че общата сума, необходима за пълното
възстановяване на автомобила на база средни пазарни цени за региона, включваща
труд и резервни части възлиза на обща
стойност от 2995.34 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявения
иск е доказан по основание и частично по размер. В конкретния случай е налице
валиден застрахователен договор между страните, сключен в предвидената форма,
като същият е бил в сила по време на настъпване на застрахователното събитие
предвид, че е била заплатена премията по договора и същото е станало в срока на
действието му. Също така е налице и настъпило застрахователно събитие по
смисъла - т.1 от “Общите условия” на застраховката. По смисъла на чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и практиката на ВКС, намерила израз
в следните съдебни актове: решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г.
на ВКС, ТК, I т. о.; решение № 206 от 03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на
ВКС, ТК, II т. о.; решение № 79 от 02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г.,
ТК, I т. о.; решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК,
II т. о.; решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и др., съгласно които за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата, като размера на
тази вреда, в конкретния случай е до действителната стойност необходима за
пълното възстановяване на увредения автомобил, изчислена съобразно пазарната
оценка на нужните части и цената на необходимия труд, поради което и
застрахователя дължи това обезщетение но само до размера на застрахователната
сума уговорена в договора. Същевременно,
изплатеното до момента обезщетение на ищеца, сборувано с сумата установена от
вещото лице, не надхвърля застрахователната сума, която е в размер на 7 300.00
лева. Предвид всичко изложено, иска като основателен и доказан следва да бъде
уважен до установения от вещото лице размер от 1489.22 лева, включващ
необходимите части и труд за пълното възстановяване на автомобила надвишаваща
изплатеното от застрахователя обезщетение от 1506.12 лева. Съответно иска до пълния предявен размер от
1500.00 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен за разликата над
1489.22 лева
На основание чл.86 от ЗЗД, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца и законната лихва за забавено плащане върху сумата
представляваща разликата до пълното дължимо обезщетение по застрахователния
договор, считано от датата на
предявяване на иска – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответната страна с молба от 22.05.2020г е направила възражение за
прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение на ищеца . Съдът намира
молбата за основателна. Съгласно наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, предвид размера на предявения иск следващото се възнаграждение
следва да бъде в размер на 335.00 лева. Предвид правната сложност на настоящето
производство и броя проведени заседания съдът счита, че изплатеното адвокатското
възнаграждение в размер на 800.00 лева следва да бъде намалено на 435.00 лева.
Предвид изхода на делото ответното дружество, следва да бъде осъдено да
заплати и направените съдебни разноски от ищцовата страна в размер на 770.0
лева, включващ внесени д.т., изплатен хонорар на вещи лица и заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД със седалище и адрес на управление гр. София1407,
бул."Черни връх" № 51Д ЕИК
*********, да заплати на К.Г.А., ЕГН **********,***,
пл. „К.П.” бл**вх*ап.13, сумата от 1489.22 лева, представляваща разликата до
неизплатеното в пълен размер реално обезщетение, въз основа на сключения между
тях застрахователен договор, по повод настъпило застрахователно събитие на 20.09.2018
година, при което е увреден лекия автомобил собственост на ищеца модел лек автомобил : Марка „ *******", модел ***", с peг. ********, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска – 13.06.2019г., до окончателното изплащане на
сумата и направените по делото разноски в размер на 770.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно
с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :