Решение по дело №345/2021 на Районен съд - Левски

МОТИВИ към Решение №116/22.12.2021 г., постановено по ч.н.д.
№345/2021г. по описа на Районен съд – Левски

Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.
В РС – Левски е постъпило искане от РП – Плевен за задължително
настаняване и лечение на ПЛ. Д. Т. от гр. ***, по повод постъпила справка от
служител в РУ – Белене, относно докладна записка, описваща сигнал от И.К.,
който заявил, че четирите гуми на личния му автомобил са отрязани.
Сочи се в искането, че на 08.11.2021г. сутринта К. тръгнал да пътува и
установил, че и четирите гуми на автомобила са спукани отново с по три
дупки на всяка гума, но не е подавал сигнал. На 18.11.2021г. К. погледнал
през терасата и видял познатия му П.Т. и включил предварително монтирана
видеокамера на запис. Възприел, че се приближил до личния му автомобил и
отрязал първо задна дясна гума, след това задна лява гума, след това срязал
предна лява гума и накрая и предна дясна гума, като след това тръгнал в
посока към изхода на паркинга на блока в посока ул. ***
Впоследствие К. уведомил РУ – Белене. От писменото сведение на П.Т.
се установявало, че преди много години И.К. заедно със синовете му нанесли
побой, но впоследствие не можал да ги осъди. На 18.11.2021г. бил афектиран
и отишъл да среже гумите на И.К. и с цел да не го разпознаят си сложил
маска на лицето. По негови данни, бил решил ако го види да го заколи, но не
го видял, поради което срязал и четирите гуми. След като на 18.11.2021г.
срязал гумите, изхвърлил ножа, с който срязал гумите в р. Дунав, гребната
база. Твърди се в искането, че на 22.11.2021г., при беседата с П.Т. последният
заявил, че ако сега бъде пуснат да си ходи, ще намери И.К. и щял да го убие с
двете си ръце. Т. сменял рязко настроението си и обяснявал, че от много
време не приема никакви медикаменти, удряйки по масата.
Предвид изложеното и на основание чл. 157, чл. 155, във вр. с чл. 156 от
Закона за здравето РП – Левски прави искане за откриване на съдебно
производство за настаняване на задължително лечение в психиатрично
заведение по смисъла на Закона за здравето по отношение на П.Т..
Представителят на РП гр.Левски, след приключване на съдебното
следствие, пледира съдът да постанови решение, с което да настани на
задължително лечение лицето П.Т. в ДПБ - Ловеч, за срок от три месеца.
Служебния защитник, назначен в съдебно заседание на лицето, чието
настаняване се иска, пледира, че е налице психично заболяване у П.Т., както и
има данни за агресивно поведение спрямо околните и паради липса на
критичност към себе си е опасен за себе си и околните. Счита, че има и
доказателства, че при него след провеждане на лечението има положителни
наченки в оздравителния процес и неговото психично състояние, но изказва
резерви към настаняването в ДПБ – Ловеч.
Лицето, чието настаняване се иска П.Т., в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие заявява, че желае да бъде лекуван в
Белене, или в Левски, но и нито в Левски, нито в Ловеч, нито в Плевен ще го
1

излекуват, защото не бил болен.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели
К. ИВ. Р. и ЛЮДМ. АНГ. П..
В показанията си сочат, че са извършили проверка по повод сигнал за
нарязани гуми на лек автомобил, собственост на И.К.. Установява се, че осв.
излязъл с цел да заколи И.К., и понеже не го открил, срязал гумите на
автомобила му.
П.Т. заявява категорично, че няма никакво психично заболяване.
Според психиатъра, П.Т. боледува от шизоафективно разстройство, в
момента маниен тип. Провел е два пъти лечение в клиниката. Извън
епизодите не следва лечение, като същият няма съзнание за болест.
На основание така изразеното и прието в съдебно заседание становище
от психиатъра съдът е назначил съдебно-психиатрична експертиза, с
участието на един психиатър.
От изготвеното заключение се установява, че ПЛ. Д. Т. боледува от
шизоафективно разстройство – маниен тип.
Установява се от експертизата, че от клиничното наблюдение е
установено, че осв. е аутопсихично и алопсихично ориентиран. Той е говорно
улеснен, сам налага тема на разговор, нарушава правила и граници при
клиничното наблюдение. Мисловния му процес е със скъсено реактивно
време, ускорен по темп, в съдържанието се разкривали налудни идеи от
параноидния кръг. Враждебно бил фиксиран към трети по налудни мотиви.
Налице са разстройства в емоционално- волевата сфера. Той е приповдигнат,
с нисък фрустрационен праг, гневно зареден, импулсивен, стенично отстоява
права и тези. Няма преки и/или косвени данни за разстройства на възприятно
- представната дейност. Паметта и интелекта му са болестно ангажирани.
Установява се от заключението, че в МКБ 10 Шизоафективно
разстройство е описано като психично разстройство, при което ясно се
отграничават шизоафективни епизоди - наличие на афективни (промяна в
настроението и общото равнище на активност) и шизофрении симптоми
(налудни идеи за отношение, злонамереност и преследване).
При настоящото освидетелстване се наблюдавал пореден епизод,
започнал през есента на т.г. Клинично били установени болестно повишение
на настроението несъразмерно на обстоятелствата и вариращо от
раздразнителност до гняв, повишена действена активност, беззадръжност в
социалните взаимоотношения с проява на агресия при липсваща провокация,
импулсивно поведение и речев напор. Налице били несистематизирани,
бързопреходни, конгруентни на настроението налудности за повишени
възможности и отношение.
Според експертизата при осв. били налице и параноидни налудности.
Повишеното настроение, несъразмерно на обстоятелствата, което при
наблюдението му в клиниката варирало от раздразнителност до гняв на фона
на свръхактивност, речев напор, намалени потребности от сън, завишена
самооценка, експанзивни налудности и несвързани с афекта налудни идеи за
2

отношение.
Шизоафективно разстройство - маниен тип било специфично
разстройство, при което в един и същ епизод били налице както изразени
афективни, така и изразени шизофрении симптоми, които възниквали
едновременно или се проявявали през няколко дни.
При осв. била установена повишена енергия, хиперактивност, нарушена
концентрация и загуба на социалните задръжки, което водело до тежък
конфликт с околните и социална дисфункция, което било основното
изискване на съвременната психиатрия, за да се интерпретира едно
преживяване или поведение като болестно.
Вещото лице сочи, че при П.Т. липсва самосъзнание за болест и няма
мотивация да провежда лечение. Разяснява, че понастоящем имало известно
подобрение, но продължавал да е оптимистично недооценъчен по отношение
на несъобразени с реални обстоятелства планове и проявява раздразнителност
и мнителност. Раздразнителността му и улеснената гневна възпламенимост го
предразполагали към конфликтно-агресивно поведение и представлявал
опасност за околните с поведението си. Отсъствието на самосъзнание за
болест и отказа му от лечение криели риск предвид симптоматиката на
болестния му епизод с действията си да увреди своите интереси както и да
извърши ООД.
Експертът е категоричен, че състоянието на П.Т. налага принудително
лечение, поради което предлага последният да бъде настанен в ДПБ – Ловеч
за срок от три месеца.
Вещото лице поддържа заключението в съдебно заседание.
Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична
експертиза не е оспорено от страните и е прието от съда, като вярно, точно и
компетентно изготвено.
При така събраните доказателства, съдът приема, че ПЛ. Д. Т. боледува
от шизоафективно разстройство – маниен тип, и със своето поведение същият
представлява опасност както за себе си, така и за околните.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира искането на
РП – Левски за основателно и доказано. Налице са двете кумулативно дадени
предпоставки в разпоредбата на чл. 155 от Закона за здравето, които
регламентират условията за настаняване на лицето на задължително лечение.
ПЛ. Д. Т. страда от психично заболяване. С поведението си застрашава
собствения си живот и и същевременно би могъл да прояви агресия и към
околните и представлява опасност и за тях.
Настаняването на освидетелствания на лечение в съответното заведение
би било в негов и обществен интерес.
Имайки предвид естеството на заболяването, както и поведението му, е
необходимо ПЛ. Д. Т. да бъде настанен на задължително лечение при
стационарен режим за срок от три месеца в ДПБ – Ловеч, в какъвто смисъл е
предложението на вещото лице.
С оглед на събраните по делото данни съдът приема, че макар да е
3

налице подобрение у П.Т., същото не е достатъчно, за да бъде проведено
амбулаторно лечение, още повече, че Т. след проведените хоспитализации
прекратява лечението в домашни условия. Предвид горното следва П.Т. да
бъде настанен на задължително лечение в ДПБ Ловеч за срок от три месеца
при стационарна форма.
Следва на основание чл. 162, ал.3 от ЗЗ да бъде назначен представител
на Общинска служба по здравеопазване към Община – Ловеч, което да
изразява информирано съгласие за лечението на ПЛ. Д. Т..
Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	116
Дата:	22 декември 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.)
Съдия:	Стойка Георгиева Манолова Стойкова

Дело:	20214410200345
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	26 ноември 2021 г.

Решение по дело №345/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите