Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 18.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Анна Ненова
при
секретаря Кирилка Ангелова като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д. № 6282 по описа за 2016г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове по чл. 415, ал. 1, съответно чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът „Т.Т.и Л.“ ЕООД твърди, че на 06.08.2015г.
между него и ответниците „Е.П.С.“ ЕООД и
Ф.В., извършваща търговия под фирма ЕТ“Ф.
В.“, е било сключено споразумение с нотариална заверка на подписите с
рег. № 2445 на нотариус К.Т.М., рег. № 061 на Нотариалната камара.
Споразумението е било за уреждане на търговските
взаимоотношения между ищеца и ответника
„Е.П.С.“ ЕООД във връзка със задължения по Договор за доставка на бетон
№ 001/23.02.2015г. и Договор за извършване на услуги с механизация №
002/23.02.2015г. с анекси от 15.05.2015г.
Ф.В., извършваща търговия под фирма ЕТ“Ф. В.“, е сключила споразумението като солидарен
длъжник. Едноличният търговец е бил представляван от Ъ.Д.П., упълномощен с
пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 2064, извършена от
нотариус Р.Б., рег. № 273 на Нотариалната камара, като търговски пълномощник,
включително с право да води преговори и сключва договори от името и за сметка
на ЕТ“Ф. В.“.
Съгласно споразумението дължимата от ответниците сума е била в размер
на 103 758. 80 лева, платима до 30.10.2015г.
Сумата не е била платена, за вземането е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 25.11.2015г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 82
състав по ч.гр.д. № 67707/2015г. и след постъпилите възражения от ответниците
по чл. 414 от ГПК ищецът иска установяване на нейната дължимост, при условията
на солидарност, със законните лихви за забава от 05.11.2015г., датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното
плащане и с присъждане на разноските в
заповедното и в исковото производство.
Ответникът „Е.П.С.“ ЕООД не е дал отговор на исковата
молба в образуваното исково първоинстанционно производство, но във възражението
си по чл. 414 от ГПК е посочил, че има частично плащане от 13 000 лева по
главницата, за което в заповедното производство е представено писмено
доказателства – нареждане за касов превод.
Ф.В., извършваща търговия под фирма ЕТ“Ф. В.“, също се позовава в заповедното
производство на това възражение за плащане на „Е.П.С.“ ЕООД.
В исковото производство оспорва представителната власт на Ъ.Д.П. да сключи
споразумението от 06.08.2015г. от името на едноличния търговец, съответно
възразява, че се касае за действия във вреда на представлявания по смисъла на
чл. 40 от ЗЗД. Упълномощаването, включително пълномощно от 10.02.2015г., е било
единствено във връзка с обикновеното управление на дейността на търговеца, а не
за поемане на солидарна отговорност за чужди задължения. Срещу извършеното от
името на едноличния търговец действие (сключването на споразумението) е било и
незабавно възразено. За установяване на недействителността на споразумението по
отношение на ЕТ“Ф. В.“ от едноличния търговец срещу ищеца са
предявени искове пред Окръжен съд – гр. Благоевград.
Страната също иска присъждане на направените по делото
разноски.
Възраженията на ответника – едноличен търговец за
недействителност на споразумението от 06.08.2015г. се оспорват от ищеца. Ъ.Д.П. е сключил
споразумението, съобразявайки се с делегираните в пълномощното правомощия.
Ищецът се позовава и на влязлото в сила решение на Окръжен съд – гр.
Благоевград по исковете на ответника – едноличен търговец.
В първото заседание по делото ищецът е представил
фактура № 1286/02.05.2015г., по която е извършено плащане от „Е.П.С.“ ЕООД в
размер на 13 000 лева. Постъпването на сумата не се оспорва от ищеца, но
се възразява, че плащането е по фактура, която не е част от споразумението,
предмет на делото.
По
предявените искове
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по
делото следното:
На 06.08.2015г. между ищеца, представян от управителя
си И.С., като кредитор, ответника „Е.П.С.“ ЕООД, чрез А.П.– управител, като
длъжник, и ЕТ“Ф. В.“, чрез Ъ.П.,
пълномощник съгласно пълномощно от 10.02.2015г., като солидарен длъжник,
гарант, е било сключено споразумение, съгласно което е било констатирано, че
между ищеца и ответника „Е.П.С.“ ЕООД са
били сключени Договор за доставка на бетон № 001/23.02.2015г. с анекс от
15.05.2015г. и Договор за извършване на
услуги с механизация № 002/23.02.2015г. с анекс от 15.05.2015г. и към датата на
сключване на споразумението неизплатените и дължими парични задължения на този
ответник възлизат на 103 758. 80
лева по подробно посочени проформа фактури, издадени за времето от 18.05.2015г.
до 29.07.2015г. (така клаузата на т. 1 от споразумението).
С клаузата на т. 2 от споразумението страните са
посочили, че споразумението се сключва, за да прекратят споровете си и бъдещите
съдебни дела по повод на изплащането на дължимата сума и за да избегнат бъдещи
спорове, като направят посочените отстъпки и уговорки, а в клаузата на т. 3 –
че „Е.П.С.“ ЕООД ще заплати на ищеца дължимата сума от 103 758. 80 лева по
конкретно посочена банкова сметка ***-късно до 30.10.2015г.
От името на ответника - едноличен търговец е било
поето задължение спрямо ищеца, солидарно и неограничено, наред с „Е.П.С.“ ЕООД,
за изплащане на сумата от 103 758. 80 лева по начина и сроковете, посочени
в клаузата на т. 3, като отговаря за всички последици при неизпълнение на
задълженията, включително лихви, неустойки,
съдебни разноски и разноски по принудително събиране на вземането
(клаузата на т. 5 от договора).
С клаузата на т. 6 страните са заявили, че с
изпълнение на споразумението смятат спора за окончателно решен и нямат
претенции една към друга, а с клаузата на т. 6 от споразумението е била
потвърдена възможността ищецът да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Подписите на управителите И.С. и А.П., съответно на
пълномощника Ъ.П., са били заверени от К.Т.М.,
нотариус в район РС Разлог с рег. № 061 на Нотариалната камара, рег. №
2445/06.08.2015г.
На 05.11.2015г. от ищеца е било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист пред
Софийския районен съд, при което заповед за изпълнение е била издадена – за
сумата от 103 758. 80 лева, със законната лихва за забава от датата на
заявлението до окончателното плащане.
С решение от 09.05.2018г. по т.д. № 90/2016г. по описа
на Окръжен съд – гр. Благоевград са били отхвърлени искове на ЕТ“Ф. В.“
срещу ищеца за установяване на недействителност на споразумението от
06.08.2015г. поради липсата на представителна власт на Ъ.П. (съгласно
пълномощно от 10.02.2015г.), съответно поради договаряне във вреда на
представлявания при сключване на споразумението, квалифицирани като искове по
чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД. Решението е било потвърдено с Решение № 1226 от 23.05.2019г. на
Апелативен съд – гр. София, ТО, 5 състав, по т.д. № 5389/2018г., недопуснато до
касация съгласно Определение № 510/01.10.2020г. на ВКС, ТК, І т.о. по т.д. №
2810/2019г.
На 30.10.2015г. от ответника „Е.П.С.“ ЕООД е била
платена сумата от 13 000 лева.
Не се
установява по делото платената от името на „Е.П.С.“ ЕООД сума от 13 000
лева да се отнася до задължението по споразумението от 06.08.2015г.
Обстоятелството се оспорва и от ищеца.
Изрично като основание за плащане по представеното от
ответника в заповедното производство нареждане за касов паричен превод е
посочено, че е „частично плащане по фактура № **********/02.05.2015г.“,
представена и от ищеца в исковото
производство. От ответниците не се установява, че така индивидуализирана
фактурата касае уговорките по
споразумението от 06.08.2015г. В него са
описани други фактури (проформа (предварителни) фактури), издавани след
18.05.2015г., а не фактура № **********/02.05.2015г. В този смисъл е и
възражението на ищеца.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна въззивният съд намира следното:
Ищецът и ответникът „Е.П.С.“ ЕООД са обвързани от
споразумението от 06.08.2015г., съгласието за което е било постигнато изрично и
което има характер на спогодба по чл. 365 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ. За избягване на възможен спор между
дружествата (водене на дело) и при взаимни отстъпки, ответникът е признал
дължимост на вземания по договор за доставка на бетон и договор за извършване на услуги с механизация
с допълнителни анекси към тях, а ищецът се е съгласил задълженията, общо
103 758. 80 лева, да не бъдат
търсени веднага като дължими, а да бъдат отсрочени до 30.10.2015г. Със
споразумението, по общо съгласие, страните са установили задълженията на ищеца
към ответника и са отсрочили изпълнението им. След настъпване на уговорения в
споразумението ден (падеж), сумата не е била платена и е дължима.
Искът по чл. 415, ал. 1, съответно чл. 422, ал. 1 от ГПК, по делото за установяване на дължимост на сумата от 103 758. 80 лева
от „Е.П.С.“ ЕООД, на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, за която е била издадена заповед за незабавно изпълнение, е
основателен.
Основателна е и претенцията за лихви за забава от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД).
Със споразумението от 06.08.2015г. вторият
ответник ЕТ“Ф. В.“ се е задължил по отношение на ищеца да
отговаря за задължението на „Е.П.С.“ ЕООД, при което в тази част споразумението
има характер на договор по чл. 101 от ЗЗД – за встъпване в дълг, и сумата от 103 758. 80 лева е дължима и
от ответника – едноличен търговец при условията на солидарност, със законните
лихви. Съгласно разпоредбата на чл. 101 от ЗЗД, трето лице може да встъпи като
съдлъжник в определено задължение по съгласие с кредитора или с длъжника, а
първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни
длъжници (чл. 121 и сл. от ЗЗД).
Съответно на възприетото от фактическа страна, не се
установява частично погасяване на главното задължение чрез плащане на
30.10.2015г., така както възразява „Е.П.С.“ ЕООД във възражението си по чл. 414
от ГПК, поддържано и от втория ответник.
Платената от „Е.П.С.“ ЕООД сума
от 13 000 лева, за която се представят доказателства, не може да бъде
отнесена към споразумението от 06.08.2015г.
Същевременно са неоснователни възраженията на
ответника ЕТ“Ф. В.“ за недействителност на споразумението от
06.08.2015г. в частта на встъпването в дълг.
По възраженията, по искове по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД на този ответник срещу ищеца, е било постановено и влязло в
сила съдебно решение от Окръжен съд – гр. Благоевград, с което исковете са били отхвърлени. Така настоящият съдебен
състав е длъжен да зачете решението, като приеме, че Ъ.П. е представлявал надлежно ЕТ“Ф.В.“ при
сключване на споразумението от 06.08.2015г., съгласно пълномощното от
10.02.2015г., и то обвързва този ответник, като не е налице договаряне във
вреда на представлявания (чл. 297 и чл. 298 от ГПК), съответно възраженията на ответника – едноличен
търговец по делото за недействителност на споразумението в относимата към него
част са неоснователни.
По
разноските
С оглед изхода на делото на ищеца са
дължими направените в заповедното производство разноски – 2 075. 18 лева платена
държавна такса и 2 520 лева разноски да адвокат с ДДС, общо 4 595. 18
лева, както и тези в исковата производство -
2 075. 18 лева платена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Разноски на ответника Ф.В., извършваща
търговия под фирма ЕТ“Ф. В.“, така както
те са претендирани по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, не са
дължими.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, по реда на чл. 415, ал. 1, съответно
чл. 422, ал. 1 от ГПК, по искове на „Т.Т.и
Л.“ ЕООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, срещу „Е.П.С.“ ЕООД, с ЕИК ********и със
седалище и адрес на управление ***, партер, и
Ф.В., извършваща търговия под
фирма ЕТ“Ф. В.“, с ЕИК********и със
седалище и адрес на управление ***, махала „Бръчковци“, къща № 6, че „Е.П.С.“ ЕООД и Ф.В., извършваща търговия под фирма ЕТ“Ф. В.“, дължат солидарно сумата от 103 758. 80 лева (сто и три
хиляди седемстотин петдесет и осем лева и осемдесет стотинки) съгласно
Споразумение от 06.08.2015г. с нотариална заверка на подписите рег. №
2445/06.08.2015г. на К.Т.М., нотариус в район РС Разлог с рег. №
061 на Нотариалната камара, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, със законната лихва за забава от
05.11.2015г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за които суми е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 25.11.2015г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 82
състав по ч.гр.д. № 67707/2015г.
ОСЪЖДА „Е.П.С.“ ЕООД,
с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, партер, и Ф.В.,
извършваща търговия под фирма ЕТ“Ф. В.“,
с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, махала „Бръчковци“, къща
№ 6, да заплатят на „Т.Т.и Л.“ ЕООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4 595. 18 лева (четири
хиляди петстотин деветдесет и пет лева и осемнадесет стотинки) разноски по
делото в заповедното производство и 2 075.
18 лева (две хиляди седемдесет и пет лева и осемнадесет стотинки) разноски
в първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: