Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 363 12.10.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
II състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Зорница Делчева
и
с участието на прокурор Петя
Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 375 по описа за
2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.203 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от Т.Т.Т. с адрес: ***, подадена чрез
пълномощника му адв.С.В.,*** за присъждане на сумата 300лв, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено наказателно
постановление /НП/ № 63/ 22.01.2018г, издадено от Заместник-кмета на Община
Стара Загора. В исковата молба се твърди, че по жалба срещу НП е образувано
административно-наказателно дело № 1086/ 2018г по описа на Районен съд Стара
Загора и с решение № 443/ 20.06.2018г. него наказателното постановление е
отменено като незаконосъобразно. Решението на районния съд не е било обжалвано
и е влязло в сила на 19.07.2018г. Във връзка с обжалването на НП упълномощил
адвокат като му заплатил възнаграждение в размер на 300лв. Твърди, че е налице
имуществена вреда за него в причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
акт – НП, издадено от зам.кмета на Община Стара Загора. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните
имуществени вреди в посочения размер от 300лв. Претендира за присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Община Стара Загора, с представен писмен
отговор и чрез процесуалния си представител мл.експерт „Правно обслужване“ с
юридическа правоспособност – Б.Б., в съдебно заседание оспорва иска по
основание и размер. Счита, че не са безспорно установени предпоставките за
отговорността на държавата, а именно реално претърпяна вреда и причинна връзка
между отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Поддържа, че сторените разноски за адвокатско възнаграждение по
административнонаказателно дело не представляват и не отговарят на
определението за вреди, прието от практиката и от правната доктрина, като
се позовава на Решение № 10 от 29.09.2019г.
по к.д. № 3/ 2016г. на Конституционния съд. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора
дава заключение, че предявеният иск е основателен. По отношение размера на
обезщетението предлага да бъде уважен изцяло с оглед представените
доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № 63/ 22.01.2018г., издадено
от Заместник-кмета на Община Стара Загора, на Т.Т.Т. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 80.00лв., на основание чл.42 от Наредбата за реда
и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община Стара
Загора и за организация на работата в общински приют за безстопанствени
животни, за извършено нарушение на чл.8, ал.2 от същата наредба.
Против това наказателно постановление Т.Т., чрез
пълномощника си – адв.С.В., е подал жалба до Районен съд – Стара Загора, във
връзка с която е било образувано АНД № 1086/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара
Загора. С Решение № 443 от 20.06.2018г., постановено по посоченото дело, е отменено Наказателно постановление № 63/
22.01.2018г на Зам.-кмета на Община Стара Загора, като незаконосъобразно. Съдебното
решение не е било обжалвано и е влязло в сила на 19.07.2018г.
Към материалите по
настоящото дело е приложено АНД № 1086/ 2018г по описа на Районен съд Стара
Загора. В него се съдържа договор за правна защита и съдействие от 26.03.2018г.
и пълномощно от същата дата, с което Т.Т. е упълномощил адвокат В. да го
представлява по делото /л.6 от делото на районния съд/. Видно от договора за
правна помощ, Т. е упълномощил адвокат С.В. да изготви жалба до Районен съд Стара Загора и да осъществи
процесуално представителство при договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 300лв, заплатено в брой.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на административна
дейност.
Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като
предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и
след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по
съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо,
че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически
акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени
задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014
г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС,
за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледан по същество искът за присъждане на обезщетение
е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на
административна дейност. Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се
включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на ответника Община
Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава на
незаконосъобразно НП № 63/ 22.01.2018г. на заместник-кмета на
Община Стара Загора, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.
При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по
тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че
административнонаказателното производство по налагане на административни
наказания, представлява осъществяване на административна дейност от
административни органи при упражняване на нормативно регламентирани
административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни
нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна
репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна
(изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно
регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед
административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по административно
наказване представлява правораздавателен
акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
До приемането на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН /ДВ бр.94 от
2019г/ законодателят не предвиждаше ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд,
което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски
в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в
хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се
явяват за лицето, подложено на неоправдана административно-наказателна
репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание
чл. 4 от ЗОДОВ.
Като съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице
първата две предпоставки за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по
предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на Община Стара Загора при изпълнение
на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото,
че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Този извод следва от отбелязването в
договора за правна защита и съдействие от 26.03.2018г., който е приложен
в оригинал към образуваното АНД № 1086/ 2018г на Районен съд Стара Загора и не
оставя съмнение, че е изготвен за конкретното съдебно производство. Приложеният
по делото и неоспорен договор за правна защита и съдействие има характер на
разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до
приключване на съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно решение №
6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Доколкото доказателства
за липса на реално плащане не се събраха по делото настоящият съдебен състав
приема за доказан факта, че реално са направени разходи за заплащане на
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита на ищеца в
производството по АНД № 1086/ 2018г на Районен съд Стара Загора. Заплатеното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е съразмерни на
осъществената правна защита и съобразено с чл.18 от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно доказано се явява наличието и на третата
предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда в размер на 300
лева.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между
направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като
адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното
производство по обжалване на НП № 63/ 22.01.2018г. на заместник-кмета на Община
Стара Загора. Този извод следва от отбелязването в приложения по делото на
районния съд договор за правна помощ и пълномощно. Обстоятелството, че
ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е
задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в
производството по АНД № 1086/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора не
е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и
впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна
последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното
лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва
адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния
спор. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от
ищеца имуществени вреди в размер на 300 лв. се явяват пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения
от Т.Т.Т. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община
Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в
общ размер на 300лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна
административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение Наказателно постановление № 63/ 22.01.2018г., издадено от
заместник-кмета на Община Стара Загора., поради което исковата претенция следва
да бъде уважена.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с
оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане
на направените от него разноски, като Община Стара Загора бъде осъдена да
заплати на Т.Т. сумата от 310 лева, представляваща внесена държавна такса в
размер на 10 лева и 300 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.12.2000г.
Водим от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община
Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от отменено наказателно постановление НП № 63/ 22.01.2018г.
на заместник-кмета на Община Стара Загора, изразяващо се в заплатено адвокатско
възнаграждение по АНД № 1086/ 2018г на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
310 /триста и десет/ лева, представляваща направени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на
РБ.
СЪДИЯ: