РЕШЕНИЕ
№ 20739
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110141099 по описа за 2025 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 109 ЗС вр. чл. 52
ЗС.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. Д. М.
срещу В. В. Т. за осъждането на ответника да премахне за своя сметка посадените в
неговия имот високо растящи дървета – бор и череша, намиращи се на отстояние от
разделителната линия с имота на ищеца от 50 см по отношение на бора и 1 м по
отношение на черешата.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот в с. Н общ. София, намиращ
се на ул. „С Сочи, че в съседство източно от неговия имот се намира имотът на
ответника В. В. Т.. Твърди се, че в неговия двор са били засадени преди много години
от родителите му две дървета - бор и череша. Излага, че същите са на видимо
отстояние от вътрешната разделителна линия и ограда на 50 см за бора и 1 м за
черешата. И двете дървета твърди да са изключително високи - борът е поне 10 м, а
черешата - повече от 6м. Сочи, че дървета са доста стари, като борът дори е изсъхнал,
което го прави опасен за имуществото на ищеца, както за него и семейството му.
Твърди, че дърветата не се намират на минимално необходимото отстояние от имота
му съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗС. Сочи, че клоните на двете дървета са се
разпрострели и наближават покрива му, прозорците му, като генерират и голямо
количество боклук при окапване на иглички, шишарки, плодове и листа. Твърди, че
паркира колата си в двора си, като точно над нея се намира борът с капеща от него
смола, която попада върху покрива на автомобила, откъдето е трудно да се премахне.
Ограничава се от паркиране на нов автомобил в двора си. Тъй като ответникът отказал
да премахне дърветата или да окастри клоните им, подал жалба в администрацията на
р-н Н, но от там му отговорили, че при положение, че няма съгласие от страна на
съседа за изкореняване или отсичане на дървета, намиращи се на отстояние от съседен
1
чужд имот, по-малко от допустимото според закона отстояние, то въпросът следва да
се реши по съдебен ред. Счита, че поради нарушаване на разпоредбата на чл. 52 ЗС
относно минималното отстояние от имота му на засадените дървета, то това
обстоятелство е достатъчно за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на посадените в двора
му две дървета, като сочи, че същите са посадени преди повече от 20 години. Сочи, че
черешата е на отстояние от 1,5 метра от имота на ищеца, както и че клоните не
достигат до двора му. Относно бора заявява, че е посаден преди 35-40 години, като
признава факта, че същият е с изсъхнали иглички, но счита, че това е поради
неправомерни действия от страна на ищеца, който го третирал с отровни препарати.
Сочи, че в момента борът се възстановява, като полага необходимите грижи за него с
торове и препарати. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи правото си на собственост
върху описания имот, както и че в съседния имот, собственост на ответника, са
засадени високи дървета на по-малко разстояние от 3 метра, с което са създадени
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
В тежест на ответника при установяване на горното е да докаже, че е
преустановил неоснователно извършеното действие.
С проекта за доклад по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че: 1)
страните са собственици на посочените в исковата молба процесни съседни имоти; 2)
че в имота на ответника са засадени процесните дървета – бор и череша.
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното
открито съдебно заседание от 30.10.2025 г. без възражения от страните. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни
факти за доказани.
Като доказателство по делото е представен заверен препис от официален
отговор на Столична община, район „Нови искър“, относно „Опасна дървесна
растителност в съседен частен имот“, с който ищецът е уведомен, че споровете при
липса на съгласие между собствениците за изкореняване или отсичане на дървета,
намиращи се на отстояние от съседен чужд имот, по-малко от допустимото от закона,
се решават по съдебен ред и не са в правомощията на район „Нови искър“. Приет по
делото е и снимков материал, представен от ищцовата страна.
Приет като доказателство по делото е и заверен препис от постановление за
отказ за започване на досъдебно производство от 07.07.2025 г., видно от който
преписката е образувана в Софийска районна прокуратура във връзка с постъпило
заявление на лицето В. Т. (ответник в настоящото производство) против неговите
съседи А. М., Д М. и На М.а. Касае се за силно влошени междусъседски отношения на
битова основа.
Искът по чл. 109 ЗС е средство за защита на собственика на вещта срещу всяко
неоснователно действие/бездействие или създадено състояние, което не накърнява
владението на собственика, но ограничава, смущава или пречи на пълноценното
ползване на собствения му имот според неговото предназначение. Целта на този иск е
да се установи неправомерността на действието/бездействието на трето лице, с което
2
се пречи на собственика да упражнява своето право, и да се задължи това трето лице
да преустанови това свое неправомерно действие или да премахне последиците,
пречките създадени от него. Легитимиран ищец по иска е собственикът или носителят
на ограничено вещно право, в т.ч. и на сервитут, а легитимиран ответник е лицето,
което извършва неоснователните въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата
на собственика /Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015
г., ОСГК т. 1 и т. 3/. Съгласно разясненията на т. 3 от посоченото ТР двете
задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: 1) неоснователността
на действията на ответника по негаторния иск и 2) създаването на пречки на ищеца да
упражнява правото си в неговия пълен обем. За уважаването на този иск е необходимо
ищецът да докаже не само че е титуляр на вещното право (каквото в случая не е
спорно между страните), че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на имота по-големи от
обикновените - чл. 50 ЗС. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна за всяко дело, като се взима
предвид вида на съответните действия и състоянието на съседните имоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗС собственикът на един недвижим имот не
може да посажда дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за
високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. По отношение на
понятията високи, средни и ниски дървета, законът не дава легална дефиниция на
същите, като тяхната уредба се съдържа в чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройството на отделни видове територии и устройствени
зони, според която ниски дървета са тези с височина до 2,5 м, средни - до 5,0 м, а
високи дървета - над 5,0 м.
За разлика от нормата на чл. 50 ЗС, въведеното ограничение в чл. 52 ЗС е в
нормативно определени граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за
използване на съседния имот, и следователно, когато законоустановеното отстояние не
е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска
по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние,
без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот
дървета пречат на спокойното упражняване на правата му / в този смисъл и
Определение № 249/10.05.2018 г., постановено по гр.д. № 4072/2017 г., по описа на
ВКС, II ГО/.
В случай, че дърветата в съседния имот са разположени на нормативно
установеното отстояние, но клоните им се разпростират над съседния имот, респ.
корените им преминават в него, собственикът на последния разполага с изрично
признатата му от чл. 52 ЗС възможност да поиска разрешение от кмета на общината,
района или кметството да отсече тези клони и корени, тъй като същите навлизат в
пространствените предели на правото му на собственост и той не е длъжен да ги
търпи, макар и да не може да иска премахване на самите дървета.
По въпроса коя е релевантната височина на дървото при определяне на
дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа, настоящият състав
намира, че по смисъла на закона това е височината, до която достига съответният
дървесен вид /в този смисъл и Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 7375/2013 г.,
по описа на ВКС, II ГО/. Меродавно за височината на дървото е възможната негова
максимална такава според вида, а не според моментното му състояние в хода на
делото или при посаждането му. Този извод следва от самата формулировка на
3
посочената разпоредба, която забранява посаждане на дървета на разстояния, по-малки
от нормативно установените, от съседния имот.
Като се имат предвид посочените установени нормативни критерии за
определяне на дърветата като високи, средни и ниски /включително по смисъла на чл.
52 ЗС/, то се налага извод, че забраната за посаждането им на определено разстояние
от имота на съседа има предвид височината на съответния дървесен вид, доколкото не
се предполага и е житейски недостоверно към момента на засаждането дървото да е с
височина над 5,0 м.
По делото е прието заключение на съдебно-агротехническа експертиза, от което
се установява, че след извършен оглед на 09.10.2025 г. на процесните имоти, находящи
се в с. Н, р-н „Н, вещото лице е констатирало, че в двора на ответника се намират две
дървета – бял бор и череша. При замерване с рулетка се установява, че белият бор е на
разстояние 80 см от оградата на ищеца, а черешата е на разстояние 1,60 м от оградата
на ищеца. При дърветата, площта на короната на дървото отговаря на площта на
кореновата им система, разположена хоризонтално. Височината на белия бор е 10-12
м, а възрастта му е около 40 години. Височината на черешата е 6 м, а възрастта е на
около 30 години. Според установените окомерно височини при огледа, се установява,
че същите се отнасят към групата на високите дървета. При огледа е констатирано, че
една част от клоните на белия бор и черешата са разположени върху територията на
ищеца, като е видимо, че клоните на белия бор са кастрени откъм страната на ищеца и
някои от тях висят на самото дърво. Отразено е, че всички игловидни листа на белия
бор са изсъхнали поради третиране с пестициди на цялото дърво. Констатирано е, че
много от изсъхналите иглички на бора са нападали покрай оградата в имота на ищеца
и на ответника. Съгласно заключението на вещото лице, белият бор и черешата към
момента не представляват опасност за хората и няма опасност от падане на дърветата.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно изготвено.
Както се посочи по-горе, отстоянията по чл. 52 ЗС са нормативно установени и
тяхното неспазване ограничава правото на собственост на съседния имот
/използването му по какъвто и да било начин/. От анализа на доказателствата по
делото следва да бъде направен обоснован извод, че процесните дървета,
представляващи бял бор и череша са високи дървета по смисъла на чл. 52 ЗС и чл. 94,
ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройството на
отделни видове територии и устройствени зони, тъй като височината на белия бор е
10-12 м, а на черешата 6 м, тоест и двете надвишават законоустановения минимум от 5
метра. Посочено е, че черешата достига до височина 15 -20 м., а белият бор достига
височина до 40- 48 м. С оглед на приетото заключение по съдебно-агротехническата
експертиза, отстоянията и на двете дървета са под законово регламентираните 3 метра,
като белият бор е на разстояние 80 см от оградата на ищеца, а черешата на 1,60 м от
оградата на ищеца. С оглед на това съдът намира, че засадените дървета,
представляващи бял бор и череша са под нормативните отстояния, като по този начин
пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост пълноценно според неговото
предназначение.
Приемайки горното, съдът взе предвид, че нито един от посочените дървесни
видове, предмет на настоящото производство, находящи се в имота на ответника до
границата на имота с този на ищеца, не попада в обхвата на Приложение № 3 към чл.
37 от Закона за биологичното разнообразие, поради което същите не представляват
защитени видове и няма забрана за тяхното премахване/преместване по реда на чл. 52
ЗС. Те не попадат и в обхвата на чл. 34, ал. 1 от Закона за опазване на
4
селскостопанското имущество, поради което не се намират под режим на особена
закрила и по този закон.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 980 лв.,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 80 лв., заплатен депозит за
вещо лице в размер на 500 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лв.,
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 21.07.2025
г.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 вр. чл. 52 ЗС ответника В. В. Т., ЕГН
********** да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на ищеца А. Д.
М., ЕГН ********** да упражнява пълноценно правото си на собственост според
неговото предназначение, като премахне за своя сметка посадените два броя дървета
сорт „Бял бор“ и сорт „Череша“, намиращи се в неговия имот, находящ се в с. Н общ.
София, ул. „С Т № на остояние по-малко от три метра от границата с имота на ищеца,
находящ се на адрес с. Н
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. Т., ЕГН ********** да заплати на А.
Д. М., ЕГН **********, сумата от 980,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5