№ 86
гр. гр. Добрич, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20233200500042 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за въззивното обжалване на решение №
260026 /19.07.2022 год. по гр.д.№ 56/2020 год. на Районен съд Б.,с което е
обявен за недействителен по отношение на “Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.. “С.Н. сключения на
12.06.2018 год. между Б. Б. Б. , ЕГН ********** като дарител и М. Г. Б., ЕГН
********** като надарена, договор за дарение, обективиран в нотариален акт
№ 164 т.3 рег. № 2016 д. 272/12.06.2018 год. , вписан в АВ – СВ Б. акт № 119
т.3 д.480 вх.рег. 1346/12.06.2018 год., с предмет : поземлен имот-нива с площ
от 6.000 дка, шеста категория, находяща в местността “М.“, с. О., общ.Б.,
обл.Д., представляваща имот с идентификатор 53120.30.2 по кадастралната
карта, одобрена със заповед № 300-5-82/3.10.2003 год. на изпълнителния
директор на АГКК; поземлен имот-овощна градина с площ от 1.922 дка,
шеста категория, находяща се в местността „К.“, с.О. общ.Б. обл.Д.,
представляваща имот с идентификатор № 53120.19.8 по кадастралната карта,
одобрена със заповед № 300-5-82/3.10.2003 год. на изпълнителния директор
на АГКК и 1/5 ид. част от поземлен имот-изоставено трайно насаждение ,
цялото с площ от 1.307 дка, десета категория, находящ се в местността „Ф.“,
1
с.О. общ.Б. мест.“Ф.“, представляващ имот с идентификатор 53120.14.106 по
кадастралната карта, одобрена със заповед № 300-5-82/3.10.2003 год. на
изпълнителния директор на АГКК
Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от
страните жалби както следва:
1./жалба рег.№ 260699/15.08.2022 год. на Б. Б. Б. и
2./ жалба рег.№ 260731/07.09.2022 год. на М. Г. Б.,подадена от адв.В.
К.,САК.
С доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение Б. Б. Б. и М.
Г. Б. претендират отмяната му ,като въззивният съд постанови ново по
съществото на спора за отхвърляне на иска по чл.135 от ЗЗД.
Въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД счита жалбите за
неоснователни и настоява да не бъдат уважавани.
Жалбите и отговорите са основани на идентични доводи, че с договора
за дарение от 12.06.2018 год. не са прехвърлени вещни права,тъй като такива
не са обект на притежание на дарителя,легитимирал се за собственик на
земеделските имоти с нотариален акт ,документиращ сключването на
нищожна сделка, поради привидността й по смисъла на чл.26 ал.2 от
ЗЗД,респ. че длъжниците по увреждаща кредитора сделка не могат да се
бранят с възражение за симулативност на увреждащото действие с оглед
необходимостта да са заявили с вписана искова молба разкрИ.е на
привидността и приложимостта в отношенията им с кредитора на
разпоредбите на чл. 17 ал.2 и 3 от ЗЗД .
При данни,че обжалвания съдебен акт е бил връчен на дати 29.07.2022
год. и 18.08.2022 год.,изпратените по пощата на 12.08. 2022 год. и 01.09.2022
год., жалби рег.№№ 260699/15.08.2022 год. и 260731/07.09.2022 год. са
подадени в срока по чл.*** ал.1 от ГПК , от активно легитимирани страни и
носители на правото да предявят въззивна жалба против постановеното
решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в
правната им сфера чрез уважаване на исковите претенции и са процесуално
допустима.
Обжалваното решение е постановено по претенция на “Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.
“С.Н. срещу Б. Б. Б. , ЕГН ********** , от гр.В., ЖК“М.*** и М. Г. Б., ЕГН
2
**********,от гр.С.,ул.“П.Б.**,заявена с искова молба рег.№ 448/04.02.2020
год. ,вписана с вх.рег.№ 925/20.05.2020 год. ,АКТ № *** т. І и основана на
твърдения, че е кредитор на Б. Б. Б. ,в качеството му на поръчител и
солидарен длъжник по договор за банков кредит –овърдрафт от 29.11.2017
год. с кредитополучател “ФРИГО СИС “ЕООД,ЕИК *** , представлявано от
Б. Б. Б., по който му е била предоставена сума в размер на 50 000 лв. за
оборотни средства за разплащане с длъжници със срок на издължаване на
главницата 29.11.2018 год. , както и кредитор на Б. Б. Б. ,в качеството му на
кредитополучател и оправомощен държател по договор за кредитна карта на
физически лица от 01.09.2017 год. с кредитен лимит от 3 000 лв. срещу
задължение за връщане на усвояваните суми ,ведно с лихви и такси на вноски
с установен падеж.Поради неизпълнение на задълженията по
договорите,ищецът се снабдил със заповеди за незабавно изпълнение и
изпълнителни листи и с цел принудителното събиране на вземанията си
образувал две изпълнителни дела.След възникване на задълженията му ,
ответникът Б. Б. Б. сключил с ответника М. Г. Б. договор от дата 12.06.2018
год. ,с който й дарил три земеделски имота в землището на с.О.,общ.Б..
Тъй като безвъзмездния договор увреждал кредитора е отправено
искане ,на основание чл. 135 от ЗЗД да бъде обявен за недействителен по
отношение на “Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., пл. “С.Н. , договор от дата 12.06.2018 год.,сключен
с нотариален акт № 164 т.ІІІ рег.№ 2016 д.№ 272/2018 год. на О.О.-
нотариус,вписан в регистъра на НК под № *** и с район на действие-района
на Балчишки районен съд ,вписан в Службата по вписванията гр.Б. с вх. №
1346/12.06.2018 год.,АКТ № 119 т.ІІІ д.№ 480/2018 год.,с който Б. Б. Б. е
дарил на своята майка М. Г. Б. недвижими имоти ,както следва: поземлен
имот-нива с площ от 6.000 дка, шеста категория, находяща в местността “М.“,
с. О., общ.Б., обл.Д., представляваща имот с идентификатор 53120.30.2 по
кадастралната карта, одобрена със заповед № 300-5-82/3.10.2003 год. на
изпълнителния директор на АГКК; поземлен имот-овощна градина с площ от
1.922 дка, шеста категория, находяща се в местността „К.“, с.О. общ.Б. обл.Д.,
представляваща имот с идентификатор № 53120.19.8 по кадастралната карта,
одобрена със заповед № 300-5-82/3.10.2003 год. на изпълнителния директор
на АГКК и 1/5 ид. част от поземлен имот-изоставено трайно насаждение ,
цялото с площ от 1.307 дка, десета категория, находящ се в местността „Ф.“,
3
с.О. общ.Б. мест.“Ф.“, представляващ имот с идентификатор 53120.14.106 по
кадастралната карта, одобрена със заповед № 300-5-82/3.10.2003 год. на
изпълнителния директор на АГКК.
С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът Б. Б. Б. е
оспорил основателността на претенцията с доводи, че от всички
предпоставки в кумулативната им даденост за уважаване на Павловия иск ,не
е налично увреждане на кредитора, схващано като намалената му възможност
да се удовлетвори от имуществото на длъжника. В случая имуществото,
предмет на атакуваната сделка ,не било обект на притежание на ответника-
длъжник, поради което с действията си по неговото отчуждаване не бил
увредил кредитора. Земеделските имоти в землището на с. О., общ. Б. били
придобити от втория ответник М. Г. Б. през 2004 год. по наследство и делба.
Живеела в гр. С. и опитите й да управлява и се разпорежда с тях от
разстояние били неуспешни, поради което за улеснение решила да
прехвърли този ангажимент на сина си Б. Б. Б. , който живеел в гр. В. ,като
вместо последният да се разпорежда с имотите с пълномощно ,страните
предпочели ,те да му бъдат прехвърлени фиктивно и с оглед създаване на
безспорна легитимация пред трети лица. По тази причина, сключения между
тях през 2016 год. договор за дарение , по силата на който Б. дарила на Б.
земеделските имоти бил абсолютно симулативен и затова нищожен. Тъй като
Б. не успял да отдаден под наем или да продаде имотите , следвало да ги
върне обратно в патримониума на Б., което сторил с оспорената от ищеца
сделка.
Такова е съдържанието и на подадения в срока и по реда на чл.131 от
ГПК отговор от ответника М. Г. Б. , която допълнително се е позовала
поради отдалечеността на населените места, в които страните по сделката
живеят и работят на незнание за търговската дейност и кредитите на първия
ответник , както и на обстоятелствата, при които са му били отпуснати. Вън
от горното оборимата презумпция по чл.135 ал.2 от ЗЗД за знание за
увреждащия характер на сделката обхващала близък кръг роднини на
длъжника-отчуждител и не можело да се прилага разширително.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се
установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или
недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен
4
състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентост , съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно.
Правото на иск е надлежно упражнено,а произнасянето на съда съответства
на предявеното искане, поради което производството и решението са
допустими .
Първоинстанционният съдебен акт е правилен ,а жалбите срещу него
неоснователни по съображения ,основани на фактически констатации и
правни изводи ,както следва:
С договор за банков кредит-овърдрафт № ***/29.11.2017 год.
,“Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., пл. “С.Н. е предоставила на “ФРИГО СИС “ЕООД,ЕИК ***
, представлявано от Б. Б. Б. и при солидарната отговорност на последния,
кредит в размер на сумата 50 000 лв. за оборотни средства за разплащане с
длъжници със срок на издължаване на главницата 29.11.2018 год. Въз основа
на подлежаща на незабавно изпълнение заповед за изпълнение №
5088/02.07.2019 год. по ч.гр.д.№ 10172/2019 год. на Районен съд В. е бил
издаден изпълнителен лист № 5***/02.07.2019 год., с който “ФРИГО СИС
“ЕООД,ЕИК ***,гр.В. и Б. Б. Б. са осъдени да заплатят солидарно на
“Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., пл. “С.Н. сумата от 44 794.62 лв.-главница по договор за
кредит-овърдрафт от 29.11.2017 год. и извлечение от счетоводните книги на
заявителя,ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда-28.06.2019
год. до окончателното погасяване на задължението, 14.72 лв. лихва върху
редовна главница за времето от 22.02.2019 год. до 28.06.2019 год. , 544.73 лв.
лихва върху просрочена главница за времето от 22.05.2019 год. до 28.06.2019
год. и сторени по делото разноски в размер на 2 358.45 лв.Образувано е било
изпълнително дело № 2019***0400472 по описа на С.К.-Д. ,ЧСИ с рег.№ ***
на КЧИ и Район на действие В..
С договор № ССІR-*** от 01.09.2017 год. за кредитна карта на
физическо лице “Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* е предоставила
на кредитополучателя Б. Б. Б. и държател ,карта с кредитен лимит от 3 000 лв.
Въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 05.08.2019 год. по
гр.д.№ 41924/2019 год. на Районен съд С. е бил издаден изпълнителен лист от
дата 05.08.2019 год. ,с който Б. Б. Б. е осъден да заплати на “Уникредит
5
Булбанк“ АД, ЕИК ********* сумата от 2 882.05 лв. главница по договор №
ССІR-*** от 01.09.2017 год. за кредитна карта на физическо лице,ведно със
законната лихва от 19.07.2019 год. до изплащане на вземането,договорна
лихва в размер на 147.57 лв. за периода от 16.11.2018 год. до 24.01.2019
год.,лихва за забава в размер на 228.26 лв. за периода от 24.01.2019 год. до
18.07.2019 год. ,както и разноски по делото за 65.04 лв. платена ДТ и 412.58
лв. възнаграждение за адвокат. Образувано е било изпълнително дело №
2019***0400505 по описа на С.К.-Д. ,ЧСИ с рег.№ *** на КЧИ и Район на
действие В..
Видно от приложените удостоверения за съпруга и родствени връзки
изх.№№ 36 и 37/18.09.2020 год. на Община Б. , първият ответник е син на Б.Г.
Б., който е съпруг на втората ответница.
С договор от дата 12.06.2018 год.,сключен с нотариален акт № 164 т.ІІІ
рег.№ 2016 д.№ 272/2018 год. на О.О.-нотариус,вписан в регистъра на НК под
№ *** и с район на действие-района на Балчишки районен съд ,вписан в
Службата по вписванията гр.Б. с вх. № 1346/12.06.2018 год.,АКТ № 119 т.ІІІ
д.№ 480/2018 год., Б. Б. Б. е дарил на своята майка М. Г. Б. недвижими
имоти ,както следва: поземлен имот-нива с площ от 6.000 дка, шеста
категория, находяща в местността “М.“, с. О., общ.Б., обл. Д., представляваща
имот с идентификатор 53120.30.2 по кадастралната карта, одобрена със
заповед № 300-5-82/3.10.2003 год. на изпълнителния директор на АГКК;
поземлен имот-овощна градина с площ от 1.922 дка, шеста категория,
находяща се в местността „К.“, с.О. общ.Б. обл.Д., представляваща имот с
идентификатор № 53120.19.8 по кадастралната карта, одобрена със заповед №
300-5-82/3.10.2003 год. на изпълнителния директор на АГКК и 1/5 ид. част от
поземлен имот-изоставено трайно насаждение , цялото с площ от 1.307 дка,
десета категория, находящ се в местността „Ф.“, с.О. общ.Б. мест.“Ф.“,
представляващ имот с идентификатор 53120.14.106 по кадастралната карта,
одобрена със заповед № 300-5-82/3.10.2003 год. на изпълнителния директор
на АГКК.
При изповядване на сделката ,дарителя се е легитимирал като
собственик на дарените земеделски имоти с нотариален акт № 174 т.І рег.№
759 д.№ 123/2016 год. на О.О.-нотариус,вписан в регистъра на НК под № ***
и с район на действие-района на Балчишки районен съд ,вписан в Службата
6
по вписванията гр.Б. с вх. № 658/22.03.2016 год.,АКТ № 150 т.ІІ д.№
217/2016год. ,документиращ договор от 22.03.2016 год.,с който те са му били
дарени от М. Г. Б..
Страните по сделката Б. Б. Б. и М. Г. Б. са съставили на датата на
сключването й обратно писмо ,с което са потвърдили , че действителната им
воля, отразена в нотариалния акт за дарение е то да не породи
прехвърлителен ефект , а имотите да се прехвърлят на надарения за да ги
отдава под наем, аренда или да ги продаде. Действителен собственик на
имотите била Б. и всички получени от имотите суми е следва да й бъдат
предадени. В случай ,че горното не е сторено за период от 3 години, Б. е
следвало да прехвърли обратно имотите на Б. по същия начин –с договор за
дарение.
С искова молба рег.№ 3078/17.09.2020 год. ,вписана с вх. рег.№
2156/23.09.2020 год. ,АКТ № 39 т.III, М. Г. Б. е предявила иск по чл.26 ал.2 от
ЗЗД за установяване, че сключения между тях с нотариален акт № 174 т.І
рег.№ 759 д.№ 123/2016 год. на О.О.-нотариус,вписан в регистъра на НК под
№ *** и с район на действие-района на Балчишки районен съд ,вписан в
Службата по вписванията гр.Б. с вх. № 658/22.03.2016 год.,АКТ № 150 т.ІІ д.
№ 217/2016год. договор за дарение е нищожен като привиден-абсолютно
симулативен. Искът е предявен само срещу Б. Б. Б. ,не и срещу неговия
кредитор “Уникредит Булбанк“ АД.
По правилото на чл. 269 изр.ІІ-ро от ГПК,правомощията на въззивният
съд са ограничени до посочените в жалбата пороци,водещи до неправилност
на решението-в случая единствено до липсата на увреждане на кредитора
по причина, че вещно-транслативното действие на отчуждителния договор
от 12.06.2018 год. по чл. 24 ал. 1 ЗЗД не е настъпило ,тъй като лицето изявило
воля като прехвърлител -длъжникът Б. Б. Б. не е притежавал правата, с
които се разпорежда ,предмет на сключения от него нищожен договор от
22.03.2016 год. за придобИ.ето им.
Искът по чл.135 от ЗЗД е облигационен такъв и има за предмет
потестативното право на кредитора да обяви за относително недействителни
по отношение на себе си сделките или други правни действия,с които
длъжникът го уврежда. Целеният с предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД
ефект е увреждащите сделки на длъжника да бъдат непротивопоставими на
7
кредитора, като за него се считат неизвършени. Когато увреждането се
изразява в разпореждане с имот,основателността на иска по чл.135 от ЗЗД се
предпоставя от валидността на разпоредителната сделка.Ако тя е нищожна,не
поражда целените с нея правни последици,включително
вещнопрехвърлителен ефект,не уврежда интереса на кредитора,тъй като
имотът не е излязъл от патримониума на длъжника. Разпореждането с чужди
права не обосновава нищожност на разпоредителния акт,т.е. оспореното
дарение от 12.06.2018 год. е действителна сделка и същата подлежи на
прогласяване за относително недействителна спрямо кредитора.
Понастоящем не е налице предявен от ответника Б. срещу ответницата
Б. и “Уникредит Булбанк“ АД ,респ. от ответницата Б. срещу ответника Б. и
“Уникредит Булбанк“ АД иск за прогласяване на недействителността на
договора за дарение от 22.03.2016 год. ( страни по предявения иск по чл. 26
ал.2 от ЗЗД са само страните по сделката).
Трайна е съдебната практика- решение № 266 /18.03.2021 год. по гр. д.
№ 247/2020 год. на ВКС , IV г. о .;решение № 134/15.04.2015 год. по гр.д.№
3288/2013 год.; решение № 266 /18.03.2021 год. по гр. д. № 247/2020 год. на
ВКС , IV г. о .;определение № 34 /29.01.2018 год. по т. д. № 2007/2017 год. на
ВКС, I т. о.;определение № 322/16.04.2020 год. по гр.д.№ 4867/2019 год. на
ВКС,ІІІ г.о., че по правилото на чл.17 ал.2 от ЗЗД ,симулацията може да бъде
противопоставена на третите добросъвестни лица само ако вписването на
исковата молба за установяването й, предхожда придобИ.ето на правата от
третото лице, а в случай на предявен иск по чл. 135 от ЗЗД и на кредитора,
ако предхожда вписването на исковата молба за обявяване на относителната
недействителност. Даденото от законодателя предпочитание на третите лица е
приложимо и спрямо кредитора ищец по иска по чл. 135 ЗЗД по съображения,
че същият е добросъвестен към момента на вписване на исковата молба за
обявяване на относителната недействителност. Поради това и срещу този
кредитор ответниците (длъжникът и договарялите с него лица), могат да се
бранят с възражение за привидност на оспореното увреждащо действие, само
ако преди това са вписали искова молба за разкрИ.е на привидността по
отношение на кредитор – ищец по чл.135 ЗЗД. Тези разрешения са дадени по
отношение договора,оспорен с иска по чл. 135 от ЗЗД , но намират
приложение винаги ,когато се цели да се отрече правото на кредитора да се
удовлетвори от конкретно имущество с възражението за привидност на една
8
сделка:непосредствено увреждащата кредитора , сделката легимираща
длъжника като собственик или сделките , последващи увреждащата.
Претенцията на “Уникредит Булбанк“ АД срещу Б. Б. Б. и М. Г. Б. е заявена с
искова молба рег.№ 448/04.02.2020 год. ,вписана с вх.рег.№ 925/20.05.2020
год. ,АКТ № *** т. І , а претенцията на М. Г. Б. срещу Б. Б. Б. с искова молба
рег.№ 3078/17.09.2020 год. ,вписана с вх. рег.№ 2156/23.09.2020 год. ,АКТ №
39 т.III ,т.е. евентуалната симулативност на договора за дарение от дата
22.03.2016 год. е непротивопоставима на ищеца по делото.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.Този извод обжалваното
решение съдържа,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да
бъде потвърдено.
При данни, че искът е с цена от 829.21 лв. и по правилото на чл.280 ал.3
т.1 от ГПК ,постановеното от въззивния съд решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026 /19.07.2022 год. по гр.д.№ 56/2020 год.
на Районен съд Б..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9