№ 709
гр. Варна, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. С.
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Диана К. С. Въззивно гражданско дело №
20253100500797 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №480/10.03.2025г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, кула Е срещу решение
№567/20.02.2025г., постановено по гр. дело №20243110100672 по описа на
Районен съд – Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на „СИРИУС-
49“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, сумата
24026.54 лв., представляваща платена без основание цена /без ДДС/,
начислена като мрежови услуги пренос/достъп ниско/средно напрежение за
периода 01.12.2018 г. – 30.11.2019 г., за което са издадени съответни фактури в
периода 07.01.2019 г. – 06.12.2019 г., за обект на потребление с клиентски №
****, находящ се в ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2024 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение. Аргументира се, че страните са
1
обвързани по силата на договор за пренос на електрическа енергия през ЕРМ
и договор за достъп до ЕРМ, собственост на ответника. В чл.1.1 от договора за
пренос е предвидено да се заплаща цена за пренос, съответно в чл.1, ал.2 от
договора за достъп се заплаща цена за достъп. В ПТЕЕ не е предвидено
клиенти да бъдат освобождавани от цена за пренос и за достъп. В случая
процесният трансформатор е понижаващ такъв, доколкото трансформира
електроенергия средно напрежение в такава с ниско напрежение, поради което
измервателния уред е следвало да бъде монтиран на страната по – високото
напрежение, т.е тази със средно. В приложение №2, чл.1.2.4 към договора за
пренос страните са се съгласили меренето на енергията да извърши на ниво
ниско напрежение, като ищецът не е искал промяна на условията за
присъединяване. Не е нарушен чл.14 от ПИКЕЕ от 2013г., тъй като тази
разпоредба е отменена с решение №1500/2017г на ВАС в сила от 14.02.2017г.
Поради отмяната на тази разпоредба за процесния период липсва действаща
норма, уреждаща мястото на мерене на ел. енергия. Отделно от това ПИКЕЕ,
приети 2013г. не са били действащи към датата на издаване на становището за
присъединяване и към датата на самото присъединяване февруари 2004г.,
поради което не могат да намерят приложение по отношение на договора за
присъединяване, който се е прекратил с неговото изпълнение. Към момента на
присъединяване на обекта няма нормативна уредба, която да определя местата
за мерене на доставената електрическа енергия. Допълнително се посочва, че
енергията на входа на трафопоста е повече от на изхода, където тя реално се
измерва, тъй като част от влизащата енергия се губи при трансформацията в
трафопоста. В тази връзка се ощетява „Електроразпределение Север“ АД, а не
ищеца. Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявени иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
„СИРИУС-49“ ЕООД, в който застъпва становище, че решението е правилно и
законосъобразно. Не са налице твърдените процесуални и материално правни
нарушения. Счита се за неоснователно възражението, че страните по договора
са се съгласили меренето на енергията да извърши на ниво ниско напрежение.
Съгласно действащата през процесния период нормативна уредба, а именно на
чл.120,ал.3 ЗЕ преносното, съответно разпределителното предприятие
определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и
съоръжения, като въззиваемото дружество е лишено, към онзи момент /както
2
и към настоящия/ от такова право. В хода на производството е било
установено, че средствата за търговско измерване по време на процесния
период, не са били поставени на определеното с нормативни актове място - по
- високата страна за достъп, т.е. не отговарят на изискванията на чл.14 от
ПИКЕЕ. Направен е подробен правен анализ по отношение на приложимостта
на ПИККЕ, Наредба № 6 от 9.06.2004 год. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи /отм./, Наредба № 6 от 24.02.2014 год.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи (в сила от
4.04.2014 год.). Цитирана е съдебна практика. Изразено е несъгласие със
заключението на вещото лице по отношение на посочената граница на
собствеността. БКТП 1811 е захранен с кабелна линия средно напрежение (Кл.
Ср. Н.) чрез разкъсване и муфиране на извод Трапезица (между ТП *** и ТП
1732) подстанция „Златни пясъци“, като тази кабелна линия средно
напрежение не е собственост на „Електроразпределение Север“ АД, а на
„Електроразпределение Златни пясъци“ АД. Като преносът и достъпа от
високо към средно напрежение се извършва именно от това второ дружество.
Възразява се по довода на въззивника, че същият претърпява загуби при
трансформацията в трафопоста на електрическата енергия. По изложените
съображения и предвид доказан фактически състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
/платена сума бе основание/ моли съдът да потвърди първоинстанционното
решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД от „СИРИУС-49“ ЕООД срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД да бъде осъден ответникът да
3
заплати на сумата 24026.54 лв., представляваща платена без основание цена
/без ДДС/, начислена като мрежови услуги пренос/достъп ниско/средно
напрежение за периода 01.12.2018 г. – 30.11.2019 г., за което са издадени
съответни фактури в периода 07.01.2019 г. – 06.12.2019 г., за обект на
потребление с клиентски № ****, находящ се в ****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.01.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твръди, че ищецът е собственик на недвижим имот
представляващ дворно място с обща площ 4950 кв. м., съставляващо УПИ III-
146,144, квартал 19, по плана на к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, гр.Варна.
В имота е изграден с разрешение за строеж № 29/ГИ от 17.05.2003 г.
комплектен трансформаторен пост (БКТП) с кабелно захранване 20kV от
трафопост № 1613 по плана на к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, гр.Варна,
находящ в „Жилищна сграда на три етажа" в хотелския комплекс „Сириус
Бийч".
Електрическата енергията, която се консумира в собствения на ищеца
обект, се пренася до обекта на доставката посредством кабелна линия средно
напрежение 20kV, негова собственост, които транспортират електроенергията
от трафопост № 1613 /собственост на трето частно лице/ до трансформаторен
пост № 1811 /БКТП/, също негова собственост.
Посредством тези съоръжения имотът и сградите ищеца са
присъединени към електроразпределителната мрежа на ответното дружество.
Твърди, че преносът и достъпът от високо към средно напрежение не се
извършва от ответника, а от друго дружество – „Електроразпределение Златни
Пясъци“ АД.
Ответникът включил и начислил цена за пренос ниско напрежение и
цена за достъп ниско напрежение по фактури за 07.01.2019 г. – 06.12.2019 г.,
което е без основание и в противоречие със ЗЕ, ПИКЕЕ, ПТЕЕ. По тези
фактури ищецът заплатил сумата от 24026.54лв.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
осъди ответникът да върне да заплати процесната сума.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че е налице
4
правно основание за заплащане на процесната сума, доколкото между
страните има сключен договор за пренос за ел. енергия през ЕРМ собственост
на „Енерго-про Мрежи“ АД с изх. № СвП 14- 184/07.03.2014 г. за процесния
обект на потребление. В чл. 1.1 от договора е предвидено задължение на
ищеца да заплаща цена за пренос на ел. енергия през ЕРМ, което следва и от
разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и 3 ПТЕЕ /ДВ, бр. 66/26.07.2013г./. Твърди, че
цената за пренос ниско напрежение се дължи винаги и от всички потребители,
с изключение на изрично посочените в ПТЕЕ случаи, в хипотезата на които
ищецът не попада. Счита, че цената за дължимата такса „пренос“ е правилно
определена. Правилно определено е и мястото на точката на мерене. Съгласно
уговореното в чл. 1.2.4 от сключения между страните договор, СТИ следва да
бъде монтирано в табло ниско напрежение в ТП 1811, тоест страните са се
съгласили измерването да се извършва на ниво ниско напрежение.
Присъединяването на ищеца е извършено по реда на отменената Наредба за
присъединяване на производители и потребители на ел. енергия, за което е
издадено становище за присъединяване от 04.09.2002 г., преди изграждането
на обекта. В тази връзка оспорва приложението на разпоредбите на ПИКЕЕ,
приети през м. 08.2004 г., след присъединяване обекта на ищеца.
Прави възражение, че вземането е частично погасено по давност.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД даденото без основание
подлежи на връщане. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е извършил плащане на цена за услуга „пренос ниско
напрежение“, а ответника следва да установи, че е предоставил такава
мрежова услуга.
При така очертаният фактически състав на предявения иск съдът
пристъпва към разглеждане на горните предпоставки.
Няма спор пред първата инстанция, както и липсват оплаквания във
5
въззивната жалба, че ищецът е собственик на комплектен трансформаторен
пост (БКТП) с кабелно захранване 20kV от трафопост № 1613 по плана на к. к.
„Св. Св. Константин и Елена“, гр.Варна, находящ в „Жилищна сграда на три
етажа" в хотелския комплекс „Сириус Бийч".
Съгласно чл. 29, ал. 4 от Правилата за търговия с електроенергия/ в сила
от 26.07.2013 г/ производители, които захранват собствени обекти по мрежи,
които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие, не
дължат цена за пренос през съответната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.
120 от Закона за енергетиката, границата на собственост върху електрическите
съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят
съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6.
Установено е и от изслушаното заключение по съдебно техническата
експертиза, че достъпът до средно напрежение в обекта на ищеца и преноса на
електрическа енергия се осъществява чрез кабелна линия 20 kV от трафопост
№1613, която линия се ползва за захранване на БКПП 1811 със средно
напрежение. Достъпът до ниско напрежение е осигурен в килия ниско
напрежение на БКТП 1811 след преобразуване на средно напрежение в ниско
напрежение от трафомашина 630 kV А.
ТП 1811 е захранен с кабелна линия средно напрежение не е собственост
на „Електроразпределение Север“ АД на трето лице.
Електромерът измерващ потребената ищеца ел. енергия е монтиран на
страна ниско напрежение. Тоест средствата за търговско измерване са
монтирани в разрез с изискванията на чл. 120 от Закона за енергетиката върху
вътрешните съоръжения на клиента.
Върху тези факти и възраженията във въззивната жалба се разпростира
и силата на пресъдено нещо установена с решение № 1261/18.04.2023г. по гр.
д. № 7461/2022 г. по описа на ВРС, 48 състав, частично отменено и
потвърдено с решение № 1454/09.12.2023 г., постановено по в. гр. д. №
1541/2023 г., с което ответникът е осъден да заплати на ищеца стойността на
недължимо начислената и заплатена такса пренос и достъп ниско/средно
напрежение за предходен период 01.05.2017г. – 30.11.2017г., за обект с адрес
на потребление ****.
По делото не се установи, че фактическото положение се е променило
6
през процесния период 01.12.2018г. – 30.11.2019г.
Преносът е услуга, която има за цел да възстанови загубите от
транспортиране и преобразуване на ел. енергия по цялата
електроразпределителната мрежа на оператора.
Задължение за заплащане на компонента - цена за пренос ниско
напрежение, би възникнало само ако такава услуга е била доставена.
С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът не е извършвал
услугата пренос на ел. енергия ниско напрежение за процесния период,
поради което и престираната за това цена 24026.54лв. е платена при
първоначална липса на основание и подлежи на връщане.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен, което обуславя цялостно потвърждаване на обжалваното
решение.
По разноските.
С оглед изходът от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
въззиваемата страна/ ищец се следват разноски в размер на 2600.00лв.,
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №567/20.02.2025г., постановено по гр. дело
№20243110100672 по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" №
258" „Варна тауърс - Е" ДА ЗАПЛАТИ НА „СИРИУС-49“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **** сумата от 2600.00лв.,
адвокатско възнаграждение за възивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
7
съд в едномесечен срок от получаването му от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8