Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
гр. Нови пазар, 27.09.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Николова
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 525 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба по реда
на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.
Предявена е искова молба от „Макроадванс“ АД с ЕИК *********, гр. С., съдържаща искове за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 259/18г. на НПРС срещу ответника за сумите: по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 230,64 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 19.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 87,61лв. мораторна лихва, изчислена от предишен кредитор за период от 28.02.2013 до 08.12.2014 г. и по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 75,16лв. законна лихва върху просрочената главница за периода от 08.12.2014 до 20.02.2018 г.
Ищецът сочи в исковата молба,
че е частен правоприемник (цесионер) на „У.Б.“ АД, който е сключил с ответника
договор за потребителски кредит „Х.П.“ № */*г.
На 08.12.2014 г. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „У.Б.“ АД и „Макроадванс“ АД, по силата на който кредитора е прехвърлил всички вземания, ведно с дължимите лихви, неустойки, привилегии и обезпечения спрямо длъжника, по силата на договора за потребителски кредит.
На основание чл. 99 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията на банката в полза на ищеца, последният прилага към исковата молба и уведомление за цесията.
Ищецът сочи, че е налице неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на ответницата, съгласно който погасяването на задълженията по него от ответницата се извършва на 84 месечни вноски, първата от които е дължима на 30.03.2006 г., а последната на 28.02.2013 г.
Ищецът сочи, че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ответницата, поради което моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземанията му по исковете: по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от за сумата от 230,64 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 19.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 87,61лв. мораторна лихва, изчислена от предишен кредитор за период от 28.02.2013 до 08.12.2014 г. и по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 75,16лв. законна лихва върху просрочената главница за периода от 08.12.2014 до 20.02.2018 г., съществуват.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по заповедното.
Ответницата не е изпратила писмен отговор, същата е надлежно уведомена от съда за неблагоприятните последици от това. С молба, приложена по делото, постъпила преди първото редовно съдебно заседание и иска вземанията на ищеца да отпаднат по давност.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното
ч.гр.д № 259/2018 г. по РС Нови пазар се установява, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника
(ответник по делото) за сумата от 230,64 лв. главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
19.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 87,61лв. мораторна лихва,
изчислена от предишен кредитор за период от 28.02.2013 до 08.12.2014 г. и за
сумата от 75,16лв. законна лихва върху просрочената главница за периода от
08.12.2014 до 20.02.2018 г., въз основа на което е
издадена Заповед № 147/23.02.2018 г., с която съдът е разпоредил длъжникът да
заплати на кредитора „Макроадванс“ АД, заявените
суми.
От представения по делото договор № */*г. за потребителски
кредит Х.П. между Банка „Х.“ АД и ответницата, на последната е бил отпуснат кредит
в размер на 5200лв., който ще бъде погасяван на 84 месечни вноски в размер на
82,63лв. до 28.02.2013 г., дължими на 30-то число всеки месец.
На 08.12.2014 г. между „У.Б.“ АД (бивша Банка „Х.“ АД) и ищеца по делото „Макроадванс“ АД е бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който кредитора е прехвърлил всички вземания, ведно с дължимите лихви, неустойки, привилегии и обезпечения спрямо длъжника, по силата на договора за потребителски кредит.
Към този договор е приложен списък на договорите и имената на длъжниците, вземянията спрямо които се прехвърлят, както и актуалният размер на дълговете им. В частта от този списък, на л. 10 от делото е посочено името на ответницата, където е записано, че размера на главницата е 230,64лв., лихвите са 87,61лв. и общо актуалният размер на всички задължения е 318,25лв.
По делото е приложено копие от
уведомление с изх. № 5963/24.04.2018 г. за извършено прехвърляне на вземанията (цесия)
на „У.Б.“ АД в полза на ищеца по делото „Макроадванс“ АД.
По установителният иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 230,64 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, съдът намери за безспорно установено следното:
Между ответницата и първоначалният й кредитор банка „Х.“ ЕАД е съществувало валидно договорно отношение по предоставяне на потребителски кредит в размер на 5200лв. с краен срок за погасяване до 28.02.2013 г.
Поради неизплащане в пълен размер на задължението по договора за кредит и поради постигнатия между първоначалният кредитор и настоящия ищец договор за цесия, оставащата част от вземането по договора е прехвърлено на цесионера „Макроадванс“ АД. Съгласно този договор са прехвърлени 230,64лв., лихвите са 87,61лв. и общо актуалният размер на всички задължения е 318,25лв. Дата на прехвърляне на вземанията е 08.12.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Съгласно постоянна практика на ВКС (Тълкувателно решение
№ 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г.,
II т. о., ТК и Решение №
137/02.06.2015 Г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да
произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл.
99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е
съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и
съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера). Практиката допуска по
силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД (Решение №
123/24.06.2009 Г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение
№ 96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., ГК Решение № 114 от
7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015
г., II т. о., ТК).
С извършената от банката – кредитор цесия в полза на ищеца по делото, по силата на чл. 4.3 от договора за цесия и съгл. приложеното към него пълномощно, л. 12 от делото, вземането на банката кредитор е преминало в полза на ищеца по делото като съвкупност, но то е породило своето действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване съгл. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от момента на съобщаването му за цесията.
Съобщаването за направената от банката – кредитор цесия е извършено на длъжника едва с връчването на съдебните книжа по исковото производство. Това е станало на 28.05.2018 г. (л.30 от делото). На тази дата ответницата е уведомена от ищеца за извършената между него и банката кредитор цесия.
Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца „Макроадванс“ АД – 19.02.2018 г. за него не е било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията. Полученото уведомление за извършената цесия, няколко месеца по-късно на 28.05.2018 г., в хода на вече заведеното исково производство не може да санира със задна дата този пропуск. Съгласно ТР 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 4.г, изр. 3-4, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, както и че за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на неговия частен правоприемник е необходимо последният да притежава същото качество.
Във връзка с направеното от ответницата възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, съдът намира, че доколкото давността не се прилага служебно, съгл. чл. 120 от ЗЗД, следва да се установи и това дали същата е изтекла към датата на надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Съдът намира, че вземането за главница е погасено по давност, т.к същата е 5 години от настъпване на изискуемостта на вземането съгл. чл. 114 от ЗЗД, а изискуемостта за сумата от 230,64 лв. е настъпила с изтичане на крайният срок на договора, който е 28.02.2013 г., доколкото банката не е обявила договора за предсрочно изискуем, съгл. чл. 16 от договора и изтича на 28.02.2018 г. Поради уведомяването на ответницата за извършената цесия едва на 28.05.2018 г. с връчването на препис от исковата молба и доказателствата към нея, в т.ч и писмено уведомяване за извършената цесия, пълномощно и самия договор за цесия с неговото приложение, то към тази дата правото на ищеца да претендира прехвърленото му от банката вземане вече е било погасено. То е било погасено и към датата на предявяване на исковата молба – 26.04.2018 г.
Предвид на горното съдът намира, че искът по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 230,64 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 19.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата е неоснователен и погасен по давност и следва да се отхвърли изцяло.
Относно исковете по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 87,61лв. мораторна лихва, изчислена от предишен кредитор за период от 28.02.2013 до 08.12.2014 г. и по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 75,16лв. законна лихва върху просрочената главница за периода от 08.12.2014 до 20.02.2018 г.
Във връзка с приетото от съда, че искът за главницата се явява неоснователен поради липса на качеството на кредитор от страна на ищеца към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. иск по чл. 415 от ГПК, неоснователен е и искът и за акцесорните вземания, които са му били прехвърлени. Освен това като погасен по давност главният иск съгл. чл. 119 от ЗЗД, той води до пагасяването по давност и на произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. В случая по отношение на исковете за мораторни лихви следва да се посочи, че давността е била изтекла към датата на уведомяване на длъжника за цесията, съгл. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД (3 годишна).
Предвид на горното съдът намира исковете за лихви за неоснователни и също за погасени по давност чл. 119 вр. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, по аргумент на
противното чл.
78, ал.1 от ГПК, поради отхвърлянето на исковете на ищеца изцяло, на същия
не се дължат направени по исковото производство разноски.
Ответникът не претендира разноски, такива
той не е и направил.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед на постановеното по исковото производство, то същите следва да се отхвърлят като неоснователни. Разноските които следва да бъдат отхвърлени и са били заявени в заповедното производство са в размер на 75лв., от които 25лв. за държавна такса и 50лв. за адвокатски хонорар.
Поради отхвърлянето на всички искове на
ищеца и след влизането в сила на настоящето решение, същото следва да се
приложи и докладва по ч.гр.д.№ 259/2018 г.за обезсилване на Заповед № 147/23.02.2018
г., изцяло.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения, на основание чл.
415, ал.1 от ГПК, вр. вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД иск на Макроадванс“ АД с ЕИК *********, гр. С., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Г.С. Р.“ *,
ет.*, ап.* представлявано от В.С.–изп.директор спрямо М.Г.И. с ЕГН ********** ***,
за сумата от 230,64 лв.
(двеста и тридесет лева и шестдесет и четири стотинки) главница, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 19.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, съгласно Заповед № 147/23.02.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, по ч.гр.д.№ 259/2018 г. по описа на НпРС, като признава, че
вземането не съществува.
ОТХВЪРЛЯ предявения, на основание по
чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД иск на Макроадванс“
АД с ЕИК *********, гр. С., със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Г.С. Р.“ *, ет.*, ап.1* представлявано от В.С.–изп.директор
спрямо М.Г.И. с ЕГН **********
***, за сумата
от 87,61лв. (осемдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки) мораторна
лихва, изчислена от предишен кредитор за период от 28.02.2013 до 08.12.2014 г., съгласно Заповед № 147/23.02.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, по ч.гр.д.№ 259/2018 г. по описа на НпРС, като признава, че
вземането не съществува.
ОТХВЪРЛЯ
предявения, на основание по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД иск на Макроадванс“ АД с ЕИК *********, гр. С., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Г.С. Р.“ *,
ет.*, ап.*, представлявано от В.С.–изп.директор спрямо М.Г.И. с ЕГН ********** ***,
за сумата от 75,16лв. (седемдесет
и пет лева и шестнадесет стотинки) законна лихва върху просрочената главница за
периода от 08.12.2014 до 20.02.2018 г., съгласно Заповед
№ 147/23.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, по ч.гр.д.№ 259/2018 г. по описа на НпРС, като признава, че
вземането не съществува.
Отхвърля
искането на Макроадванс“ АД с ЕИК *********, гр. С., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Г.С. Р.“ *,
ет.*, ап.*, представлявано от В.С.–изп.директор спрямо М.Г.И. с ЕГН ********** ***,
за направените по заповедното
производство разноски в размер на 75лв. (седемдесет и пет лева), съгласно
Заповед № 147/23.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 259/2018 г. по описа на НпРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д.№ 259/2018 г.за обезсилване на Заповед
№ 147/23.02.2018 г. изцяло.
Районен
съдия: ………………………
Галина Николова