Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 21.01.2021
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи
януари две хиляди и двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.д. № 835
по описа за 2020 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
С жалба вх. № 4253/28.10.2020
год. по описа на ЧСИ- В.Н., И.Н.С. е обжалвала разпределение по изп. дело № 20178640400111, обективирано
в протокол от 16.10.2020 г. Твърди, че при
справка по делото констатирала, че има присъединен взискател-П.И.Т.,
който не е участвал в разпределението, а следва да бъде включен и той. Жалбоподателката установила, че за разпределението не била
уведомена Р.К., а самата тя разбрала за него случайно на 14.10.2020 г. Твърди,
че извършената публична продан била извършена незаконосъобразно, тъй като
имотът не бил възложен по най-високата цена. Съдебният изпълнител не бил
установил какви са задълженията за имота-местни данъци и такси. Не следвало да
се приспадат платените от взискателя такси в размер
на 1327, 53 лева.Моли съда да отмени извършеното разпределение, като неправилно
и незаконосъобразно.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е
депозирано писмено възражение от взискателя И.П.А.,
който изразява становище за неоснователност.
Със съпроводително писмо ЧСИ-В. Н.
е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.
Софийски
окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело, във връзка с изложените
в жалбата доводи, намери следното:
Жалбата е допустима
– същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК длъжник, и против
действията на съдебния изпълнител, обективирани в протокол
за извършено разпределение от 16.10.2020 г.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на И.П.А., въз основа на изпълнителен лист от 30.05.2014 г. по в.гр.д. № 2267/2013 г. по описа на СГС
за парични вземания, подробно изброени.
На публична продан е изнесен
следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 847 кв.м., попадащ в
строителните граници на с. Ч., Софийска област-строителен полигон на местността
„Крайщето“, одобрен с решение № 84/87 година на ОНС
гр. София, с начин на трайно ползване ниско строителство, съставляващ имот №
132 по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед № ОА-52/26.02.2005
при съседи на имота по скица: път, п. имот № 133, дере и п.имот № 131, ведно с
построената в имота вилна сграда.
Видно от протокол за обявяване на
наддавателни предложения от 15.09.2020 г., за купувач
на имота е обявен взискателя И.П.А., с предложена
цена от 28 954,80 лева.
С писмо изх. № 3218/15.09.2020 г.
съдебният изпълнител е отправил до Община Костинброд запитване за дължимите
данъци за имота. От получен отговор от 21.09.2020 г. и от 16.10.2020 г. се установява, че няма неплатени задължения.
Първото възражение в жалбата е за това, че по делото има присъединен взискател П.И.Т., който не е участвал в разпределението. От
материалите по делото се установява, че няма такъв присъединен взискател по делото, поради което възражението е
неоснователно. Жалбоподателката е редовно уведомена
на 14.10.2020 г., че на 23.10.2020 г. в кантората на ЧСИ В. Н. ще се предявява
протокол за разпределение по делото.
Наведените възражения, че публична продан била извършена незаконосъобразно, тъй като имотът не бил
възложен по най-високата цена, не касаят производството по разпределение и са неотносими към
законосъобразността на разпределението на сумите по чл.495 във вр. с чл.460 от ГПК.
Разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който той определя кои
вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага
за пълно или частично изплащане
на всяко едно от тях.
Разпределението предпоставя няколко
взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване
на всички взискатели. В разпределението
се включват тези вземания, които са били
предявени до деня на изготвянето
му - на първоначалния
взискател, на присъединените по право или по
искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от
длъжника съобразно чл. 79, ал.
2 ГПК. Съдебният изпълнител е длъжен да отчете единствено
вземания, възникнали и удостоверени документално към момента на
изготвяне на разпределението (Решение
№ 394 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 110/2008 г., ГК, ІІІ г.
о. на ВКС).
Разпоредбата на
чл.136 ЗЗД определя вземания,
които се ползват с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са
изброени:
1. вземанията за разноски по обезпечаването
и принудителното изпълнение,
както и за исковете по чл.
чл. 134 и 135 - от стойността на
имота, за който са направени,
спрямо кредиторите, които се ползват
от тези разноски;
2. вземанията
на Държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно
средство - от стойността на този
имот или на моторното превозно
средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни
договори;
3. вземанията, обезпечени
със залог или ипотека - от стойността на
заложените или ипотекирани имоти;
4. вземанията,
заради които се упражнява право
на задържане - от стойността на
задържаните имоти; ако това вземане
произтича от разноски за запазване
или подобрение на задържания имот,
то се удовлетворява
преди вземанията по т. 3;
5. вземанията
на работници и служители, произтичащи от трудови отношения,
и вземанията за издръжка;
6. вземанията на Държавата, освен тия за глоби;
Привилегиите биват
общи и специални /особени/. Общите дават на кредитора право да се удовлетвори
от което и да е осребрено имущество на длъжника,
а специалните се отнасят до конкретни
имоти на длъжника. Вземанията по чл.136 ал.1 т.1-т.4 ЗЗД са особени привилегии,
а тези по т.5 и т.6 на чл.136 ЗЗД са общи.
Към първия ред привилегии /чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД/ се отнасят изцяло необходимите разноски, които следва да отговарят на
следните критерии:
1. по
образуването и воденето на изп.дело, вкл.
и за адвокатска
услуга;
2. по
осъществяването на изпълнителния способ /в случая публична продан/, постъпленията от който се
разпределят
3. по
осъществяването на други изпълнителни способи и
4. направените
разноски да ползуват и останалите взискатели.
Такива разноски са напр. такси за налагането на запор
върху вещта или вземането, или за възбрана
по изп.дело, за извършването на опис и публична
продан на вещта, за възнаграждение
на пазача, разноските за събиране
на възложеното за събиране вземане
и др. Тук се отнасят само разноските, които ползват и останалите кредитори.
Към втория ред привилегии /чл.136
ал.1 т.2 ЗЗД/ се отнасят
само до публичните
вземания на Държавата за данъци
от имота.
Съгласно чл.458 ГПК Държавата/Общината
е винаги присъединен взискател за дължимите
й се публични вземания от длъжника. Видно от получените отговори от
21.09.2020 г. и от 16.10.2020 г. на Община Костинброд, се установява, че няма
неплатени задължения за имота. Разпоредбата на чл.136 ал.1 т.2 ГПК е императивна затова не може
да се тълкува
разширително или да се прилага
по аналогия. Затова тук
ще се отнесат
само вземанията на съответната Община за местни
данъци, но не и за такси,
и то само за имота, предмет
на принудителното изпълнение.
За пълнота на
изложението, може да се отбележи,
че например такса битови отпадъци
/ТБО/ не попада в този ред.Макар да има характера
на публично-правно вземане, няма правната
характеристика на данък върху имота,
предмет на публичната продан и затова следва да
бъде отнесена към привилегиите по т.6 на чл.136 ал.1 ЗЗД.
Към третия ред
привилегии /чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД/ се отнасят вземанията, обезпечени
с ипотека или залог. Право на предпочитателно удовлетворение имат ипотекарните кредитори, в чиято полза е учредена договорна ипотека именно върху имота,
продаден на публична продан, парите от продажбата
на който са предмет на
разпределение,
Към шестия ред
привилегии /чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД/ могат да бъдат
отнесени както ТБО, както се изложи
по-горе, така и другите публично правни вземания на Държавата в лицето на ТД на
НАП или Общината, произтичащи от други основания.
Съобразно чл.136 ал.2 ЗЗД вземанията по
чл.136 ал.1 т.5 и т.6 се удовлетворяват
предпочтително, но от цялото имущество на длъжника. Съгласно чл. 137, ал.
1 ЗЗД когато законът не определя реда за
удовлетворяване на едно вземане, на
което дава право на предпочтително
удовлетворение, това вземане се изплаща
след вземанията по т. 6 на предходния член.
В случая съдебния
изпълнител е спазил реда на разпределение по чл. 136, ал.1 ЗЗД и чл. 137, ал. 1 ЗЗД и сумата от публичната продан в размер на 28 954,80 лева е разпределена по този ред, а в
разпределението не са включени задължения за данъци и такси, тъй като към деня на разпределението е нямало
такива /л. 552 от и.д./. Неоснователно е и възражението, че не следвало да се
приспадат платените от взискателя такси в размер на
1327, 53 лева. Това са обикновени такси, които взискателят
е платил предварително за образуване и водене на делото, подробно изброени по
видове в разпределението, и както вече се посочи се включват в него, съгл. чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
С оглед
изложените съображения обжалваният акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 4253/28.10.2020 год.
по описа на ЧСИ- В.Н.от И.Н.С. срещу разпределение по изп.
дело № 20178640400111, обективирано в протокол от
16.10.2020 г., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.