Р Е Ш Е Н И Е
№ 260054 , 26.02.2021г., гр.Исперих,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет и шести януари, две
хиляди двадесет и първа година,
в закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 227 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Обективно съединени
искове по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по
постъпила искова молба от ТП Държавно
ловно стопанство „Воден – Ири Хисар“, „Северноцентрално държавно предприятие“,
ДП Габрово, с адрес: с. Острово, общ. Завет, обл. Разград, представлявано от
инж. Кирил Петров Колев, срещу Й.И.Л., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***.
В исковата молба се твърди, че
ответницата работила при ищцовото дружество по силата на трудов договор №
87/23.12.1993 г. на длъжност „домакин на работнически стол“ и допълнително
споразумение от 25.05.1995 г., отнасящо се до преназначаването й на длъжност
„домакин на дом /сграда/, считано от 01.01.1995 г. и последващи допълнителни
споразумения, отнасящи се до размера на трудовото й възнаграждение. Посочва, се
че трудовото правоотношение на ответницата било прекратено на 01.08.2017 г. във
основа на връчена й лично Заповед № РД-06-14/31.07.2017 г. на Директора на ТП
„ДЛС Воден – Ири Хисар“, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради
съкращаване на щата, като на ищцата било изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазване на предизвестие в размер на 896 лева през месец август 2017
г., както и обезщетение на основание чл.222, ал.1 КТ за оставяне без работа в
размер на 1168,72 лева през месец септември 2017 г. за периода от 02.08.2017 г.
до 19.09.2017 г.. С решение на № 25 от
29.01.2018 г., постановено по гр. д № 663/2017 г. по описа на РС Кубрат,
потвърдено с Решения № 33/27.04.2018 г. по гр.д. № 75/2018 г. по описа на ОС
Разград и Решение № 131/23.07.2019 г. по к.гр.д. № 2963/2018 г. по описа на
ВКС, влязло в законна сила на 23.07.2019 г., горепосочената заповед била
отменена и ответницата била възстановена на заеманата преди това длъжност при
ищцовото дружество -„домакин сграда“. По силата на горецитираните решения,
ищецът бил осъден да заплати, респективно твърди че е платил, на ответницата
сумата в размер на 4928 лева, обезщетение за незаконно уволнение за времето от
02.08.2017 г. до 17.01.2018 г., законната лихва и разноски.
Твърди се, че във връзка с отмяната
за Заповед № РД -06-14/31.07.2017 г., на Директора на ТП „ДЛС Воден – Ири
Хисар“, ищецът възстановил на заеманата преди уволнението длъжност ответницата,
която в срока по чл.345, ал.1 КТ не се явила на работа. Поради тази причина,
въз основа на Заповед № РД -06-16 от 18.09.2019 г., трудовото правоотношение
между страните било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 КТ.
Ищецът посочва, че сумата в
размер на 2064,72 лева, представляваща изплатени от него обезщетения при
прекратяване на трудовите правоотношения с ответницата, въз основа на Заповед №
РД -06-14/31.07.2017 г., следва да бъде възстановена от последната, защото след
като заповедта е отменена и уволнението й е признато за незаконнно, било
отпаднало основанието, на което е получила посочените обезщетения в общ размер
на 2064,72 лева. Излагат се твърдения, че до ответницата била изпратена покана
с изх. № РД 16053/30.12.2020 г. за възстановяване на процесната сума, получена
на 02.01.2020 г., но в дадения 30 дневен срок задължението не било изпълнено.
Посочва, че след като Л. била предявила иск за отмяна на уволнението и е
поддържала претенцията за неговата незаконност, то същата неправомерно е
задържала изплатените й обезщетения, които са й изплатени с оглед правомерното
прекратяване на трудовото правоотношение.
Във връзка с горното, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца
сумата от 2064,72 лева, представляваща начислено и изплатено обезщетение по
чл.220, ал.1 от Кодекса на труда за неспазено предизвестие в размер на 896 лева
и начислено и изплатено обезщетение на основание чл.222, ал.1 от Кодекса на
труда за оставяне без работа в размер на 1168,72 лева при прекратяване на
трудовия договор със Заповед № РД-06-14/31.07.2017 г., на Директора на ТП „ДЛС
Воден – Ири Хисар“, поради отпадане на основанието за плащане, ведно със
законната лихва считано от 19.03.2020 г., до окончателното плащане, както и
сумата от 27,53 лева, представляващи лихва за забавено плащане на главницата за
периода от 01.02.2020 г. до 19.03.2020 г.. Претендират се разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответната страна
– Й.И.Л., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат Е.К., АК гр. Силистра,
със съдебен адрес:***, депозира отговор, с който иска от съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Излагат
се твърдения, че така депозираните искове са неоснователни, тъй като съгласно
чл.271, ал.1 КТ, работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за
трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение, които е получил
добросъвестно, т.е. добросъвестно получените от работника или служителят суми
не подлежат на връщане, дори когато са били неоснователно получени, или
основанието за получаването им отпадне впоследствие като се касае за легална, а
не етична добросъвестност. Посочва, че цитираната разпоредба не предвижда
ограничителен период, в който лицето да е следвало да получи трудовото си
възнаграждение или обезщетение. Ответната страна твърди, че към датата на
изплащането на процесните суми, което е станало чрез банкови преводи, не е
знаела за липсата на правно основание за получаването им, което потвърждава
нейната добросъвестност.
В
подкрепа на твърденията си посочва съдебна практика и твърди, че
добросъвестността на ответницата при получаване на сумите за трудово
възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение се предполага до
доказване на противното – чл.8, ал.2 КТ.
Ответната
страна не оспорва, че е получавала суми от ищцовата страна, които са преведени
по банков път, като при получаването им е била добросъвестна по смисъла на
чл.271, ал.1 КТ.
По
отношение на акцесорния иск, се излагат твърдения, че от приложените към
исковата молба доказателства, не се доказва, че ответницата е изпаднала в
забава преди подаването на исковата молба, поради което и този иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото предприятие чрез
своя процесуален представител поддържа исковите претенции и моли същите да
бъдат уважени по същество.
В съдебно заседание процесуалният представител
на ответницата оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът, след като се запозна с представените
по делото писмени доказателства намира за установена следната фактическа
обстановка : Страните са се намирали в трудови правоотношения, като ответницата
е работила в ТП
Държавно ловно стопанство „Воден – Ири Хисар“ по силата на трудов договор №
87/23.12.1993 г. на длъжност „домакин на работнически стол“. Впоследствие с
допълнително споразумение била преназначена на длъжност „домакин на дом
/сграда/, считано от 01.01.1995 г. Трудовото и правоотношение било прекратено
на 01.08.2017 г. във основа на връчена й лично Заповед № РД-06-14/31.07.2017 г.
на Директора на ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар“, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата. При прекратяване на трудовият договор, на Й.Л.
били изплатени следните обезщетения : по чл.220, ал.1 КТ за неспазване на
предизвестие в размер на 896 лева през месец август 2017 г., както и
обезщетение на основание чл.222, ал.1 КТ за оставяне без работа в размер на
1168,72 лева през месец септември 2017 г. за периода от 02.08.2017 г. до
19.09.2017г. С Решение на № 25 от 29.01.2018 г., постановено по гр. д №
663/2017 г. по описа на РС Кубрат, потвърдено с Решения № 33/27.04.2018 г. по
гр.д. № 75/2018 г. по описа на ОС Разград и Решение № 131/23.07.2019 г. по
к.гр.д. № 2963/2018 г. по описа на ВКС, влязло в законна сила на 23.07.2019 г.,
горепосочената заповед била отменена и ответницата била възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност при ищцовото предприятие -„домакин
сграда“. По силата на горецитираните решения, ищецът бил осъден да заплати на
ответницата сума в размер на 4928 лева представляваща обезщетение за незаконно
уволнение за времето от 02.08.2017 г. до 17.01.2018 г., законната лихва и
разноски. По описаните факти между страните не се спори.
Между страните няма
спор и по въпроса, че във
връзка с отмяната за Заповед № РД -06-14/31.07.2017 г., на Директора на ТП „ДЛС
Воден – Ири Хисар“, ищецът възстановил на заеманата преди уволнението длъжност
ответницата, която в срока по чл.345, ал.1 КТ не се явила на работа. Поради
тази причина, въз основа на Заповед № РД -06-16 от 18.09.2019 г., трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 КТ.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която дава заключение, че двете обезщетения са преведени от
ищцовото предприятие на ответницата, като обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е
в размер на 896.00лв., а обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е в размер на
1168,72 лева.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи : Предявеният иск по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. В изпълнение на задължението си по чл.146,
ал.1, т.2 от ГПК съдът е дал правна квалификация на исковете за връщане на
обезщетенията по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ – те съставляват претенции
по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за реституция на получените суми поради отпадане на
основанието за получаването им. И това е така, защото законосъобразното
получаване на посочените обезщетения се предполага от прекратяването на
трудовия договор. С уважаването на конститутивните искове по чл.344, ал.1, т.1
и т.2 от КТ ефекта на уволнението отпада с обратна сила и трудовото
правоотношение с ответницата се възстановява във вида, в който е съществувало
преди уволнението - като да не е било
прекратявано. По тази причина се дължи и връщане на обезщетенията изплетени във
връзка с признатото за незаконно уволнение.
Неоснователно е възражението на ответницата за
добросъвестното им получаване. Действително разпоредбата на чл.271,
ал.1 от КТ предвижда, че работникът или служителят не е длъжен да връща сумите
за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е
получил добросъвестно. Граматическото тълкуване на
разпоредбата налага извода, че добросъвестността на работника или служителя се
преценява към момента на получаване на изплатените без основание обезщетения,
т.е. следва да е налице липса на основание за изплащането им още към момента на
тяхното получаване. Цитираната разпоредба е приложима само при начална липса на
основание, което става ясно и от мотивите към т.1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по
гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. В този смисъл
постановлението изрично визира хипотезата на чл.82, ал.1, изр.1 от КТ /отм./,
аналогична с разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ. Това е разрешението на
въпроса, дадено и в практиката на ВКС - Решение № 623 от 24.06.2002 г. на
ВКС по гр. д. № 933/2001 г., III г. о,
според което при последващо
отпадане на основанието за получаване на обезщетение по трудово правоотношение, работникът или служителят не се освобождава от задължението за връщане на неоснователно получените суми, тъй като добросъвестността по смисъла на чл.
271, ал. 1 КТ се преценява само към момента на получаването на
сумата, респ. в хипотезата на начална липса на основание. Неприложимостта на цитираната норма към случаите, в които
връщането на обезщетенията се иска поради отпадналото впоследствие основание за
получаването им, се дължи именно на това, че към момента на тяхното получаване
за работника е съществувало основание за тяхното изплащане – уволнението все
още не е било отменено от съда като незаконосъобразно, поради което, при
наличие на основание за получаването им, въпросът за добросъвестността на
работника е ирелевантен.
Обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е недължимо платено на
ответницата и на друго основание. Посоченото
обезщетение и изплатеното на последната обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ не
могат да се кумулират – те покриват една и съща обезвреда, а именно оставането
и без работа след уволнението, макар и за различен срок – до един месец по
чл.222, ал.1 от КТ и до шест месеца по чл.225, т.1 от КТ. Видно от материалите
по делото с решението, с което уволнението е било признато за незаконно и
отменено на ответницата е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за сумата
4928.00лв. И с тази сума не е извършено прихващане на изплатеното обезщетение
по чл.222, ал.1 от КТ.
Предявеният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ищецът не ангажира доказателства за началния момента на
изпадане в забава на ответницата, както и досежно размера на мораторната лихва.
Представен е служебен бон за доставка на Покана за доброволно плащане, но
същата не е получена от ответницата и не става ясно какво е качеството на
лицето приело пратката, поради и което не може да се установи дали Й.Л.
действително е получила поканата за възстановяване на сумите и кога се е
случило това. Твърденията на ищеца, че Костадин Иванов е фактически съжителник
на Л. не са подкрепени от доказателства в процеса от ищцовото предприятие. Не
са ангажирани и доказателства относно размера на претендираната мораторна
лихва.
На страните се
следват разноски съобразно уважената респ. отхвърлената част от исковете. Така
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовото предприятие се следват разноски в размер
на 201.01лв., а на ответната страна на осн. чл.78, ал.3 от ГПК се следват
разноски в размер на 5.30лв.
Воден от изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД Й.И.Л.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ТП Държавно ловно стопанство „Воден – Ири
Хисар“, „Северноцентрално държавно предприятие“, ДП Габрово, с адрес: с.
Острово, общ. Завет, обл. Разград, представлявано от инж. Кирил Петров Колев сумата
2064,72 /две хиляди шестдесет и четири лева и седемадесет и две стотинки/,
представляваща начислено и изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от Кодекса на
труда за неспазено предизвестие в размер на 896.00 /осемстотин деветдесет и
шест лева/ и начислено и изплатено обезщетение на основание чл.222, ал.1 от
Кодекса на труда за оставяне без работа в размер на 1168,72 /хиляда сто
шестдесет и осем лева и седемядесет и две стотинки/ при прекратяване на
трудовия договор със Заповед № РД-06-14/31.07.2017 г., на Директора на ТП „ДЛС
Воден – Ири Хисар“, поради отпадане на основанието за плащане, ведно със
законната лихва считано от 19.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн.
чл.86, ал.1 от ЗЗД от ТП Държавно ловно стопанство „Воден – Ири Хисар“,
„Северноцентрално държавно предприятие“, ДП Габрово, с адрес: с. Острово, общ.
Завет, обл. Разград, представлявано от инж. Кирил Петров Колев иск против Й.И.Л.,
ЕГН **********,*** за заплащане на мораторна лихва за забавено плащане в размер
на 27.53 /двадесет и седем лева и петдесет и три стотинки/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Й.И.Л., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ТП Държавно ловно стопанство „Воден –
Ири Хисар“, „Северноцентрално държавно предприятие“, ДП Габрово, с адрес: с.
Острово, общ. Завет, обл. Разград, представлявано от инж. Кирил Петров Колев
сумата 201.01 /двеста и един лева и една стотинки/ за разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
ТП Държавно ловно стопанство „Воден – Ири Хисар“, „Северноцентрално държавно
предприятие“, ДП Габрово, с адрес: с. Острово, общ. Завет, обл. Разград,
представлявано от инж. Кирил Петров Колев ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.Л., ЕГН **********,***
за разноски по делото 05.30 /пет лева и тридесет стотинки/.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред въззивна
инстанция Окръжен съд - Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: