№ 427
гр. Казанлък, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОВКА Б. ПУДОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА К. КОМИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело №
20215510102673 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът твърди, че на 13.02.2019г. между ПЛ. П. Г. и „Т.Б.“ ЕАД е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****, за срок от
24 месеца с абонаментен план „Тотал 12.99“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 12.99 лв. Ответникът не изпълнил задълженията си по
договора и дължал 41.36 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 05.03.2019г. - 04.06.2019г. Поради
неизпълнението съгласно т.11 от договора, му начислил във фактура
№********** /05.08.2019г. неустойка в размер на 32.46 лв., която не
надвишавала три месечни абонаментни такси. На 13.02.2019г. между страните
било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +****, за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Тотал
30,99 с допълнителни 6000МВ“, със стандартен месечен абонамент в размер
на 30.99 лв. Ответникът не изпълнил задълженията си по споразумението в
общ размер 222.82 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 05.03.2019г. - 04.06.2019г. Вследствие
на неизпълнението и съгласно Раздел IV, т.2 от споразумението, начислил
във фактура №**********/05.08.2019г. неустойка в размер на 77.46 лв., която
не надвишавала три месечни абонаментни такси. На същата дата -
13.02.2019г. и по повод Допълнително споразумение към Договор с
предпочетен номер +****, „Т.Б.“ ЕАД, като лизингодател, сключил с ПЛ. П.
Г. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят
предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка NОКIА 2.1
Duаl В1ue Соррег, с обща лизингова цена -101.37 лв., дължима чрез внасянето
1
на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 3.69 лв., и първоначална
лизингова вноска в размер на 22.50 лв. По договора за лизинг ответникът
дължал заплащане на сума в общ размер на 81.18 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 05.03.2019г. - 04.08.2019г.,както
следва: -3.69 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.03.2019г.-04.04.2019г., начислена във фактура №728690 2933/05.04.2019г.;
-3.69 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.04.2019г.-
04.05.2019г., начислена във фактура №728818 1317/05.05.2019г.; - 3.69 лв.
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.05.2019г.-04.06.2019г.,
начислена във фактура №728952 6775/05.06.2019г.; -70.11 лв., явяващи се
сбор от 19 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл.12 от Общите условия към Договора за
лизинг за отчетен период 05.07.2019г.-04.08.2019г., начислени във фактура
№**********/ 05.08.2019г. Вследствие на неизпълнението по горепосоченото
споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер + ****, ответникът
дължал сума в размер на 156.48 лв., начислена във фактура
№**********/05.08.2019г., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг. За задълженията за лизингови вноски била
налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг,
посочен в чл.2 от същия. Въпреки неизплатената обща лизингова цена по
договора, предоставеното устройство не било върнато на мобилния оператор.
Задълженията били индивидуализирани в следните фактури: фактура
№**********/05.04.2019г. за отчетен период 05.03.2019г. - 04.04.2019г., срок
за плащане - 20.04.2019г., издадена за сумата от 47.68 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както
следва: - 13.01 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +****; -30.98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +****; -3.69
лв. лизингова вноска за предпочетен номер +****. Фактурата претендира в
размер на 36.70 лв., поради извършено плащане в размер на 10.98 лв., което
погасявало частично задължението за абонаментна такса за предпочетен
номер +**** до размер на 20.00 лв.;-фактура №**********/05.05.2019г., за
отчетен период 05.04.2019г. - 04.05.2019г., срок за плащане - 20.05.2019г.,
издадена за сумата от 190.89 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси, използвани услуги и лизингова вноска, както следва: 15.37 лв.
абонаментна такса за предпочетен номер +****; 171.83лв. абонаментна такса
и използвани услуги за предпочетен номер +****; 3.69 лв. лизингова вноска
за предпочетен номер +****; фактура №**********/05.06.2019г., за отчетен
период 05.05.2019г. - 04.06.2019г., срок за плащане - 20.06.2019г., издадена за
сумата от 47.66 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и
лизингова вноска, както следва: 12.98 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер +****; 30.99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +****; 3.69
лв. лизингова вноска за предпочетен номер +****; и фактура
№**********/05.08.2019г., за отчетен период 05.07.2019г. - 04.08.2019г., срок
за плащане - 20.08.2019г., издадена за сумата от 336.51 лв., представляваща
неплатени неустойки, лизингови вноски и дължима сума за мобилно
устройство, както следва: 32.46 лв. неустойка за предпочетен номер +****;
77.46 лв. неустойка за предпочетен номер +****; 70.11 лв. лизингови вноски
начислени накуп за предпочетен номер +****; 156.48 лв. дължима сума за
2
мобилно устройство за предпочетен номер +****. На 12.05.2021г. подали
заявление по чл.410 от ГПК въз основа на което било ч.гр.д.№1526/2021 г. по
описа на Районен съд –Казанлък и издадена заповед за издаване на заповед за
изпълнение срещу ПЛ. П. Г., за сумата от 611.76 лв. главница и законна лихва
от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заповедта била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и предвид указанията на
заповедния съд предявява установителния иск за вземанията си. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ПЛ. П.
Г., че съществува вземане на “Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:****, за сумата от 611.76 лв.,
представляваща неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** и
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима
сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +**** и неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг към него, и законна лихва, от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира съдебни
разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
назначеният особен представител на ответника оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва, че за ответника са възникнали претендираните
задължения и в посочените срокове, че ответникът е получил мобилното
устройство и дължи заплащане на лизингови вноски за него. Претендираните
неустойки не се дължали и тъй като в договора било предвидено, че право да
се претендира неустойка възниквало в случай на прекратяване на договора по
вина или инициатива на потребителя. Нямало данни договорите да са
надлежно прекратени, кога и от кого, и уведомен ли е длъжникът.
Претендираната неустойка по договорите за предоставяне на мобилни услуги
била нищожна на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради накърняване на
добрите нрави. Договорената неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги била неравноправна клауза, с оглед наличието на
предпоставките на чл.143, т.5 от ЗЗП. Заплащането на всички лизингови
вноски, начислени по фактура №**********/05.08.2019 г. се претендирали
като „лизингови вноски начислени на куп, поради неплащане на предходните
такива“, съгласно чл.12 от Общите условия към договора за лизинг. Нямало
данни договорът за предоставяне на мобилни услуги да бил надлежно
прекратен за да възникне правото за предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски на основание чл.12, ал.2 от Общите условия. Твърдяното прекратяване
не било съобщено на насрещната страна, нито й бил даден "подходящ срок"
По смисъла на чл.87 от ЗЗД за изпълнение на твърдените задължения.
Предсрочната изискуемост на лизинговите вноски била в зависимост и от
валидното предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора за мобилни
услуги. Счита, че предвид липсата на отправено до ответника изявление за
разваляне на договора за мобилни услуги с подходящ срок за изпълнение,
претенцията за заплащане на основание настъпила предсрочна изискуемост на
пълния размер на лизинговите вноски, се явявала неоснователна. Счита за
неоснователна и претенцията за заплащане на сумата от 156.48 лева,
претендирана като разлика на цена на мобилно устройство без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг. Устройството
3
било предоставено не по договора за мобилни услуги, а по договор за лизинг,
по който ответникът дължал съответните лизингови вноски, които също се
претендирали. Нямало данни друго устройство да е било предавано на
ответника по договора за предоставяне на мобилни услуги, за да се
претендира евентуално на основание раздел, т.2, б.“б“ от Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****.
Посочената клауза била нищожна на основание чл.26, ал. 2 от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави, поради прекомерност. Също така счита, че
посочената клауза от договора се явява и неравноправна по смисъла на чл.
143 от ЗЗП. Моли съда да отхвърли предявения от „Т.Б.“ ЕАД като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д.№1526/2021 г. по описа на РС-Казанлък се
установява, че по подадено от “Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена заповед
№281/18.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника ПЛ. П. Г., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес
гр.****, за сумата 611.76 лв. главница и законната лихва върху главницата от
14.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и 25.00 лв. държавна такса и
360 лв. адвокатско възнаграждение, които задължения произтичат от
сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +**** и Договор за лизинг към него. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е
уведомен на 10.08.2021 г. и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
на 30.08.2021 г. е предявен иска по чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК. По
ч.гр.дело са приложени Общите условия на Т.Б. ЕАД.
От приложените по ч.гр.д.№1526/2021 г. по описа на РС-Казанлък и
приети заверени копия на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+**** от 13.02.2019 г. с ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти; договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+**** от 25.09.2018 г. с ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти; допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**** от 13.02.2019 г., Договор за лизинг от
13.02.2019 г., ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от 13.02.2019 г., подписани от ответника, неоспорени, се установява,
че са сключени между ищеца като доставчик и ответника ПЛ. П. Г. като
потребител за предоставяне на мобилни услуги по фиксиран/предпочетен:
номер +**** и номер +****, с мобилно устройство марка NОКIА 2.1 Duаl
В1ue Соррег. В договорите за мобилни услуги страните са уговорили, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, за който е
сключен по вина или инициатива на потребителя или нарушения на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него в това
число и приложимите Общи условия, потребителят дължи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти; потребителят дължи и такава част от разликата между
4
стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно
ценовата листа към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена
по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на
договора.
Представени са 4 бр. фактури, ведно с общо потребление на мобилните
номер **** и номер ****, както следва: фактура №**********/05.04.2019г.
отчетения период 05.03.2019г.-04.04.2019г. на стойност 47.67 лв. с ДДС, със
срок за плащане 20.04.2019г.; фактура №**********/05.05.2019г., отчетения
период 05.04.2019г.-04.05.2019г. на стойност 238.56 лв. с ДДС, със срок за
плащане 20.05.2019г.; фактура №**********/05.06.2019г. отчетения период
05.05.2019г.-04.06.2019г. на стойност 286.22 лв. с ДДС, със срок за плащане
20.06.2019г.; и фактура №**********/05.08.2019г., отчетения период
05.07.2019г.-04.08.2019г. с начислени 266.40 лв. неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги, 70.11 лв. вноска лизинг и баланс от
предходен период 275.25 лв. в общ размер 611.76 лв. с ДДС, със срок за
плащане 20.08.2019г.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, издадената по ч.гр.д.№1526/2021 г. по описа на РС-Казанлък е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Между ищеца и ответника ПЛ. П. Г. са съществували валидни
облигационни правоотношения, основани на сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер ****, номер ****
и договор за лизинг с предмет - мобилно устройство марка NОКIА 2.1 Duаl
В1ue Соррег. С подписването на договорите абонатът се е съгласил с
условията на същите. Договорите имат сила на закон за страните, поради
което със сключването им в правната сфера на всяка от тях са възникнали
права и задължения. Задължение за ищеца е да предостави електронни
съобщителни услуги и лизинговата вещ, а на ответника като потребител и
лизингополучател да заплаща ежемесечно цената на услугата и уговорените
лизингови вноски. Не е оспорено удостовереното в чл.4 от договора за лизинг
обстоятелство, че ответникът е получил мобилен апарат - NОКIА 2.1 Duаl
В1ue Соррег, поради което следва да се приеме, че лизингодателят е
изпълнил задължението си по чл.342, ал.1 от ТЗ и устройствата е прието без
забележки. След сключването на договорите, ответникът е ползвал
предоставените му от ищеца мобилни услуги, за които са издадени
процесните фактури. Представените фактури са писмени доказателства по
смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключените договори суми
и не е необходимо да са подписани, доколкото чрез тях не се установява
основанието на вземането. Основание за плащане е ползваната от ответника-
абонат мобилна услуга през отчетени период. По делото не са наведени
доводи ответникът да е оспорил пред доставчика потребените месечни услуги
и тяхната стойност, за което са издадени процесните фактури, а няма данни и
доказателства в тази насока поради което съдът приема, че общите
5
приложения към фактурите касаещи потреблението през отчетените периоди
на услугите и начислените месечни лизингови вноски за изплащане на
закупения от ответника мобилен апарат, макар и едностранно съставени от
ищеца, доказват както предоставените услуги и претендираните за тях цени,
така и дължимите месечни лизингови вноски за закупеното и получено от
ответника мобилно устройство. Съгласно т.27 от Общите условия при
ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните
услуги се извършва, въз основа на фактура която се издава ежемесечно на
името на потребителя, като плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока указан на фактурата, но по- късно от 18 дни след датата на
издаването й. Тъй като не са оспорени количеството, стойността и цента
отразени в представените фактури с подробни данни за общото потребление
на за съответния номер съдът счита, че ответникът дължи заплащането им.
Претенцията за сумата 264.18 лв., явяваща се абонаментни такси и
използвани услуги по договора за мобилни услуги за предпочетен номер ****
и договора за мобилни услуги с предпочетен номер **** е основателна и
следва да бъде уважена. Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане
на лизинговите вноски по договора за лизинг от 13.02.2019 г. Срокът на този
договор е изтекъл на 13.01.2021 г. т.е. преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, респ. на иска по чл.422, ал.1 от ГПК-
14.05.2021 г. и доколкото няма представени от ответника доказателства да са
заплатени, той дължи сумата от 84.87 лв. за неплатените 23 бр. лизингови
вноски.
Неустойката е договорна клауза, с която страните уговарят, че в случай
на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава
да престира на кредитора имуществено благо. По аргумент от чл.9 от ЗЗД
страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е
от страните или на едната от тях. Уговарянето на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга е допустимо, но само
в рамките на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, в противен случай, неустоечната клаузата би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави. В случая се претендира
неустойки при прекратяване на договорите за мобилни услуги предпочетен
номер **** и с предпочетен номер **** в размер на по три месечни такси за
всеки договор, както и 156.48 лв. неустойка за предоставено за ползване на
устройство NОКIА 2.1 Duаl В1ue Соррег, представляваща съответна част от
разликата между стандартната цена на устройството/ в брой, без абонамент/
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
заплатената от него, лизингополучателя, при предоставянето му /в брой или
обща лизингова цена по договора/, съответстваща на оставащия срок на
договора. На съда е служебно известно, че между Комисията за защита на
потребителите и “Т.Б.“ ЕАД е постигано съгласие неустойката по договорите
за предоставяне на мобилни услуги, включително сключени преди
подписване на спогодбата, да бъде в размер не по-висок от трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. В случая размерът на неустойките при
прекратяване на договорите за мобилни услуги е уговорена в тях и изпълнява
обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция, предвидени в чл.92
6
от ЗЗД, тъй като обезпечава точното им изпълнение, служи като обезщетение
за изправната страна в случай на предсрочно им разваляне/прекратяване и
същевременно санкционира недобросъвестното поведение на неизправната
страна. Претендираната неустойка от 156.48 лв., явяваща се разликата между
стандартната цена без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на
устройство съдът намира, че е основана на неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.1 т.5 от ЗЗП клауза, а именно т.2, изр.последно, на раздел 4 от
допълнително споразумение от 13.02.2019 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ****. Това е така, защото развалянето на договор за
периодично изпълнение, какъвто е договорът за лизинг, има действие само
занапред и уговорката за плащане на неустойка за вредите от развалянето,
излиза извън присъщите на неустойката функции. Всяка уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка е неравноправна според чл.143, т.5 от ЗЗП. В този смисъл е и
практиката на ОС-Стара Загора, формирана в решение №260003/05. 01.2021 г.
по в.т.д.№ 1542/2020 г., решение №260206/19.05.2021 г. по в.т.д.№1046/2021
г. По тези съображения сумата от 156.48 лв., явяваща се разликата между
стандартната цена без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на
устройството NОКIА 2.1 Duаl В1ue Соррег не се дължи от ответника-
потребител.
Сключените договор за мобилни услуги за предпочетен номер **** и
договор за мобилни услуги за предпочетен номер ****, са с първоначален
срок- 24 месеца, като страните са договорили след изтичането на срока,
договорът да се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания
абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време на действието му
с едномесечно писмено предизвестие. Според разпоредбата на т.19б, б.“в“ от
Общите условия, Теленор има право едностранно да прекрати индивидуален
договор, срочен или безсрочен, когато потребителят не е платил дължимите
суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно по тези Общи условия. В Общите условия липсва предписана
процедурата за едностранното прекратяване на договора от кредитора,
доколкото в т.19а на ОУ процедурата за едностранно прекратяване е
разписана по инициатива на абоната - с едномесечно писмено предизвестие
до Теленор. Поради липса и в процесните договори на ред за прекратяването
им от кредитора, както и в специалният закон /ЗЕС/ съда счита, че следва да
намери приложение разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съгласно която
„когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора,
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че
след изтичането на срока ще смята договора за развален, като
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен
в писмена форма.“. В случая ищецът не твърди да е отправял писмено
предизвестие до ответника за разваляне/прекратяване на договорите. В т.31а
от Общите условия е регламентирано, че “Теленор се задължава
предварително и по подходящ начин /чрез кратко тестово съобщение- смс,
7
писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по
електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти, чрез
писмо, доставено с куриер и др. / да информира абоната, че ще предприеме
действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети
лица/ кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и др./. Информацията
по предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер
на претендираните парични вземания, за основанието, от което произтичат,
както и за третото лице, което ще събира вземането“. Тъй като процесните
договори са двустранни и длъжникът не изпълнява задължението си по
причини, за които отговаря, то се касае за възможност за “разваляне на
договора“ от страна на оператора по смисъла на чл.87 от ЗЗД, а не за
прекратяването му. В постоянната си практика ВКС е изразявал становище,
“че развалянето по чл.87 от ЗЗД следва да се различава от възможностите за
едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно
неизпълнение на задължение на длъжника“– Определение №600/06.08.2012 г.
по т.д.№993/2011 г. на ВКС, II т.о. Затова терминът “прекратяване“,
употребен в договорите, е относим единствено към възможността за
прекратяване на облигационната връзка по “инициатива на потребителя“,
каквато по делото не се твърди, нито се доказа да е настъпила.
Неизпълнението от страна на ответника на задълженията му по договорите е
основание за развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на
неустойката. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че
потребителят дължи неустойка „за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване“. Правото да се развали договора е преобразуващо
субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление на
кредитора, отправено до неизправния длъжник, без да е необходимо
съдействието на насрещната страна. Упражняването на правото е насочено
към правна промяна – прекратяване на облигационната връзка /Решение
№76/13.07.2017 г. по т.д.№1037/2016 г. на ВКС, I т.о./. Ищецът не е навел
твърдение и не е представил доказателства с оглед задължението по чл.127,
ал.2 от ГПК, че е отправил писмено уведомление в т.ч. кратки тестови
съобщения /смс/ до ответника, за намерението му да развали/прекрати
договорите поради неизпълнение на задължението за заплащане месечните
такси и абонаменти услуги. Връчването на длъжника на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК при условията на чл.47, ал.5 от ГПК не може да
замести писмено уведомление от кредитора за разваляне на договорите, тъй
като заповедта е акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по
договора. По делото не се установи ищецът писмено да е уведомил ответника
за разваляне на договорните правоотношения преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК респ. на исковата молба с оглед нормата на
чл.422, ал.1 от ГПК, поради което липсва основание за възникване на
неустоечно вземане за прекратяване на договорите за мобилни услуги.
С оглед на всичко изложено съдът намира предявеният иск с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за
основателен за сумата от 349.05 лв., представляваща неплатени месечни
абонаменти и ползвани услуги за предпочетен номер ****, за предпочетен
номер **** и лизингови вноски по договор за лизинг от 13.02.2019г., а в
частта за разликата над 349.05 лв. до претендираните 611.76 лв. следва да
8
бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК
и мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Ищецът претендира разноски по
списък по чл.80 лв. Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска
направените по настоящото дело разноски в размер на 356.60 лв. и 219.67 лв.
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1526/2021 г. по описа на РС-
Казанлък.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ПЛ. П. Г., с ЕГН-
**********, с настоящ и постоянен адрес гр.****, че съществува вземане на
“Й.Б.“ ЕАД с ЕИК:****, с предишно наименование “Т.Б.“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление гр.****,на основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 349.05 лв., представляваща неплатени месечни
абонаменти и ползвани услуги по договори за мобилни услуги с предпочетен
номер **** и предпочетен номер **** и лизингови вноски по договор за
лизинг от 13.02.2019г. и законната лихва върху главницата от 14.05.2021 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 349.05 лв. до
претендираните 611.76 лв. като неоснователен, за което е издадена заповед
№281/18.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№1526/2021 г. по описа на РС-Казанлък.
ОСЪЖДА ПЛ. П. Г., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес
гр.****, да заплати на “Й.Б.“ ЕАД с ЕИК:****, с предишно наименование
“Т.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.****, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 356.60 лв. и 219.67
лв. разноски по ч.гр.д.№1526/2021 г. по описа на РС-Казанлък.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
9