Р Е Ш Е Н И
Е
№ 444 20.11.2019
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, трети
въззивен състав
на ……тридесети октомври… …………
две хиляди и дветнадесета година
в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С
участието на секретаря……Р.Р………………….…………………………….
И
прокурора ……………………………………………..…………………………
като
разгледа докладваното от съдия Петкова…..……..………………………..
Въззивно
гражданско дело …………….№ 642 по описа за
2019 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 336/26.07.2019 година, постановено по
гр.д. № 678/2019 година по описа на РС-Димитровград е допуснато да се извърши съдебна делба между
съделителите П.К.М. и П.Й.М. ***, при равни квоти, на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №21052.1015.250.5.3 по кадастралната карта
на гр.***.
Недоволен от така постановеното решение е останал
ответник в първоинстанционното производство П.Й.М., който го обжалва чрез
упълномощен адвокат И.И. ***. Въвежда оплаквания за неправилност –
незаконосъобразност и необоснованост на решението. Настоява, че процесният
апартамент е придобит изключително с негови лични средства и при липса на
какъвто и да било принос от страна на ищцата П.М.. Счита, че районният съд е
анализирал едностранчиво събраните по делото гласни доказателства и не ги е
разгледал в съвкупност с писмените такива. Акцентува, че в договора за
покупко-продажба на процесното жилище било посочено, че апартаментът се
закупува от П.М. на основание и по реда на ЗУЖВГМЖСВ, с лихвоточки, които
именно представлявали трансформация на лични средства на купувача М.. А
показанията на свидетелите Й. и Г.М. безспорно установявали, че първоначално
парите за продажната цена били осигурени от тях, като дарение лично на сина им.
С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, прави искане за
отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което делбеният иск да
бъде отхвърлен. В условията на евентуалност заявява, че има основание да се
приеме значително по-голям принос на ответника М. в придобиването на спорния
имот.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемата П.К.М., чрез
упълномощен адвокат М.К. ***, подава отговор на въззивната жалба. Изразява
становище за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на атакуваното
решение. Счита,че районният съд в пълнота е анализирал съвкупния доказателствен
материал и е достигнал до правилни и обосновани фактически и правни изводи.
Претендира за възстановяване на деловодни разноски за въззивната инстанция.
В с.з. пред ХОС въззивникът се представлява от адвокат
И., който поддържа въззивната жалба с всички въведени оплаквания и искания. В
пледоарията си настоява едновременно за две тези – жилището било придобито със
средства, дарени на въззивника от родителите му и жилището било придобито с
лихвоточките на П.М. по реда на ЗУЖВГМЖСВ. Поддържа и въведеното с въззивната
жалба, при условията на евентуалност искане – съдът да приеме значително
по-голям принос на въззивника при придобиване на имота.
В с.з. пред ХОС въззиваемата се представлява от
адвокат К., която поддържа дадения отговор. Акцентува на противоречивост на
твърденията на ответника и свързаните с тях правни искания. Заявява, че няма
спор относно това, че жилището е било закупено по реда на специалния закон. Но
счита, че ответникът не установява дали му е било изплатено обезщетението и в
какъв размер.
С въззивната жалба са представени допълнителни писмени
доказателства, но приемането им е отказано поради непреодоляна преклузия по чл.
266 ал. 1 ГПК.
Хасковският окръжен съд като обсъди доводите на
страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна
проверка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е
събрал всички съотносими към спора
доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и
законосъобразни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на
основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от настоящата инстанция.
РС-Димитровград е бил сезиран от П.К.М.
с иск срещу П.Й.М. за съдебна делба, при равни
квоти, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№21052.1015.250.5.3 по кадастралната карта на гр.*** одобрена със заповед
№РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, с адрес: град ***, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 5, в поземлен имот с идентификатор №21052.1015.250, с
предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 64.11 кв.метра, ведно с
прилежащо избено помещение №3 с площ 3.05 кв.м, ведно е 1.92% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 21052.1015.250.5.4, 21052.1015.250.5.2,
под обекта: няма, над обекта:
21052.1015.250.5.9.
В срока за отговор ответникът П.Й.М.
е въвел единствено правоизключващо възражение, а именно – това за пълна
трансформация на негови лични средства за придобиване на процесния имот по чл.
21 ал. 1 от СК (отм.) от 1985 година, съответно по чл. 23 ал. 1 СК от 2009
година. В тази насока е изложил лаконични фактически твърдения, а именно – че
жилището било закупено изцяло с негови лични средства, без принос от страна
ищцата. В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е уточнил ответниковата позиция, като е заявил, че апартаментът е
закупен с лични парични средства на П.М., дарени му за целта от неговите
родители, по време на фактическата раздяла на страните и висящ бракоразводен
процес. И само е маркирал фактическо твърдение в смисъл, че в договора за
придобиване на процесния апартамент е посочено, че „същият се сключва по реда
на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни
влогове“.
Ищцата е оспорила въведеното
от ответника възражение, като е предприела доказване на теза, че апартаментът е
закупен с парични средства, подарени на страните за сватбата им и съхранявани
от ответника докато да бъдат използвани за закупуването на жилището. В
първоинстанционното производство ищцата се е защитавала срещу тези твърдения,
като едва в пледоарията си по съществото на спора, процесуалният представител
на ответника е заявил, че има още едно основание да се приеме негов
изключителен принос: поради използване на притежаваните лично от ответника лихвоточки
за закупуването на апартамента, които били възстановени на П.М. след сделката.
Безспорно е по делото, че страните са
бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 30.06.2001 година и е прекратен с развод
на 10.12.2018 година. Безспорно е и се установява със събраните по делото
доказателства, че процесното жилище е придобито по време на брака им, а именно
- на 05.03.2004 година. Не се спори и
относно обстоятелството, че жилището е било общинско. Считано от 01.09.2003
година е било отдадено под наем от общинско предприятие ЕООД „Благоустройство и
комунално стопанство“ – град ***, на П.Й.М. в качеството му на работещ тогава в
Община – ***. Видно от съдържанието на Заповед № 216/25.02.2004 година, П.Й.М.
е подал на 02.02.2004 година молба за закупуване на жилището, по която е било
взето положителното решение – да се продаде на М. процесния апартамент за
сумата 4111 лева. Изрично е указано в заповедта, че купувачът следва да заплати
продажната цена в едномесечен срок от получаването на заповедта. Видно от
„Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската
собственост“ и датиращ от 05.03.2004 година, П.М. е заплатил продажната цена
предварително, преди сделката, поради което правото на собственост е било
прехвърлено.
По силата на чл. 19 ал. 1 от СК (отм) от
1985 година, съответно чл. 21 ал. 1 СК от 2009 година, вещните права, придобити
по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Поради това и до доказване
на противното (чл. 19 ал. 3 СК (отм.), съответно чл. 21 ал. 3 СК), се счита, че
правото на собственост върху делбения имот, в режим на СИО, е придобила и
съпругата на П.М. към момента на сделката -
П.К.М..
За да обори тази презумпция, съпругът,
който твърди пълна трансформация по чл.
21 ал. 1 от СК (отм.) от 1985 година, приложим към датата на придобиването на
вещните права, съответно чл. 23 ал. 1 СК в сегашната
му редакция, следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията си. В
конкретния случай ответникът М. въвежда правоизключващо възражение за пълна
трасформация, а именно, че жилището е закупено изцяло с паричните средства,
дарени от родителите му, лично на него и именно с цел закупуването на имота.
Тук е необходимо да се отбележи следното: както вече бе посочено по-горе, в
срока за отговор ответникът е въвел само едно основание за възражението по чл. 21
ал. 1 от СК (отм.), съответно чл. 23 ал. 1 СК – това за направено дарение от
родителите му. Само маркирането в отговора на ИМ, че договорът е сключен по
реда на ЗУЖВГМЖСВ, не съставлява надлежно и своевременно въвеждане и на второ
основание – за закупуване на имота със средства от полагащите се на П.М. лихвоточки.
Твърдение в този смисъл се появява по делото за първи път едва в пледоарията на
процесуалния представител на ответника в устните състезания по съществото на
спора, когато възможността на ответника да въвежда правоизключващи възражения е
погасено с изтичане на срока за отговор по чл. 131 ГПК. Поради това ХОС приема,
че дължи отговор само по едно направено от ответника възражение – за
трансформация на личните му парични средства, а именно дарената от родителите
му парична сума 5000 лева, за придобиване на делбеното жилище, респ. за заплащането
на продажната му цена.
Въззивникът не въвежда никакви оплаквания
за допуснати процесуални нарушения, а въззивният съд се произнася по допуснати
такива само при надлежно и своевременно сезиране. Поради това, дори и да има
недостатъци на доклада по чл. 146 ГПК, извършен от районния съд, ХОС не трябва
да държи сметка за тях.
ХОС изцяло се солидаризира с извода на
РС-Димитровград за недоказаност на твърдението на въззивника М. за извършено от
родителите му дарение на парични средства в размер на 5000 лева. Правилно
показанията на свидетелите Й. и Г.М. са преценявани в условията на чл. 172 ГПК.
Това са двамата родители на въззивника, които несъмнено са заинтересовани от това
да подпомогнат тезата на сина им. Показанията им не намират опора в останалия
събран по делото доказателствен материал. Касае се за немалка сума, предвид
стандарта на живот към момента на сделката – 2004 година. Няма никакви
индикации, още повече писмени доказателства – какъв е произходът на тези пари
за двамата свидетели, имали ли са родителите на ответника възможността да ги
спестят, как са били съхранявани, дали са били държани в банка и ако да – кога
са били изтеглени. Защото за установяване на трансформацията по чл. 21 СК (чл.
23 СК нов), следва да има съвпадение между момента на даряването на паричните
средства и придобиването на процесното
имущество. Само заявлението на двамата родители на ответника че са ги имали и
са ги дали е крайно недостатъчно за да убеди съда в достоверността и верността
на тезата на П.М..
В противовес на твърденията на свидетелите
Й. и Г.М. са показанията на свидетелите Б.И.Д. и Т.Д.Г. Особено ценни в случая
са показанията на първата свидетелка, която няма родствена връзка със страните
и по делото не се установяват други обстоятелства, които да налагат –
показанията ѝ да се разглеждат през призмата на чл. 172 ГПК. А освен
това, показанията ѝ са ясни, пълни, последователни и житейски приемливи.
Ето защо съдът няма основание да не ги кредитира. От тях се установява, че
действително между страните имало проблеми, поради което те се разделили. Но
веднага щом като им дали общинско жилище, първоначално под наем, П.М. се върнала и двамата съпрузи заживели
заедно в това жилище. А впоследствие го заплатили с парични средства, събрани
на сватбата им и съхранявани дотогава от ответника. Показанията на свидетелите
Й. и Г.М. не изключват възможността за акумулирането на паричните средства от
младото семейство. Така, св. Г.М. обяснява, че след сватбата синът им и ищцата
живеели при тях, в тяхното жилище и след сватбата не са правили сериозни
разходи, нито придобили нещо съществено. Потвърждава, че на сватбата на
страните имало стотина гости, като показанията ѝ не изключват
възможността – паричните средства за закупуването на процесния имот да са
събрани по твърдения от свидетелите Т.Г. и Б.Д. начин.
Но дори и да се възприеме твърдението на
свидетелите Й. и Г.М. за това, че те са дали средства за закупуването на
процесния апартамент, то само техните показания, неподкрепени с останалите
доказателства, не са достатъчни за да се приеме, че дарението е било само в
полза на сина им, а не и за двамата съпрузи. ХОС е съгласен с преценката на
първостепенния съд относно качеството на показанията на свидетелите Г. и Й.М.,
особено в тази им част. Те не са пълни, а на моменти са дори уклончиви. Така,
свидетелите завяват, че ищцата е напуснала семейното жилище на страните, но
относно това – кога отново са се събрали с П., дават лаконични, противоречиви и
неясни обяснения. Напротив, от показанията на свидетелите Д. и Г. става ясно,
че именно отделянето в самостоятелно жилище било условието, което ищцата
поставила за връщането й при ответника. С тази цел П.М. наел общинско жилище и
съпрузите се събрали веднага след това. Следователно, раздялата на страните е
продължила най-късно до есента на 2003 година, докато процесният апартамент е
закупен и платен на 05.03.2004 година. При това положение, няма сигурност по
въпроса – дали предоставените от свидетелите М. парични средства (ако са били дадени
такива), са били дарени само и единствено на П.М., а не за нуждите на младото
семейство. От тук отново следва изводът за недоказаност на твърдението на
ответника за придобиване на процесния апартамент изцяло с негово лично
имущество, респ. парични средства, получени под формата на дарение от неговите
родители.
ХОС не изследва тезата на въззивника
относно наличието на частичната трансформация, както и не дължи отговор по
искането да се приеме значителен негов принос при закупуването на процесното
жилище. Това е така, защото твърденията и исканията са въведени за първи път
едва във въззивното производство, с въззивната жалба, т.е. след изтичане на
преклузивния срок по чл. 131 ГПК.
Поради гореизложеното, въззивната жалба от П.Й.М. се
явява неоснователна, а обжалваното решение правилно – законосъобразно,
обосновано и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, въззивникът следва да понесе
тежестта от направените от въззиваемата разноски, които са в доказан размер –
350 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 336/26.07.2019
година, постановено по гр.д. № 678/2019
година по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА П.Й.М., ЕГН ********** *** да заплати на П.К.М., ЕГН **********
***, сумата 350 лева – направените деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.