РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Перник, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20251720201310 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. В.-*************, с ЕГН
**********, депозирана чрез пълномощник- адвокат Н. Ц. от Адвокатска
колегия -Перник, *************, подадена против Наказателно
постановление №ПК-5-8/30.07.2025 година, издадено от -инж. В. Й. М. -
Началник на РДНСК - Перник, с което за вменено нарушение на чл.157, ал.7,
изречение второ, предложение първо от ЗУТ, и на основание чл. 234, ал. 1 от
ЗУТ и по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, на
В. М. В., ЕГН **********, живущ в *************, е наложена глоба в
размер на 3000 / три хиляди/ лева.
Жалбоподателят, е обжалвал наказателното постановление като
незаконосъобразно. В жалбата, депозирана срещу него чрез пълномощника си
е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли да
бъде отменено като такова. Посочил е, че санкцията му се налага в качеството
му на Зам.председател на кооперацията. Тази кооперация е описал, че е
построена на груб строеж, но строителството по нея отдавна е преустановено
поради липса на средства и неразбирателство м/у отделните членове на
кооперацията. В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Вместо
него се явява адв.Ц., който доразвива доводите му, изложени в жалбата. В
пледоарията си посочва, че е наложена глобата по отношение на В. М. В. е
посочено, че е нарушен чл.157, ал.7 от ЗУТ, което обхваща глава 9-та от ЗУТ
начало на строителството и взаимоотношения в строителния процес както и
откриването на строителна площадка и всички неща, които са свързани с
първоначалния акт, задействан по строежа. Никъде не е конкретизирано, че
1
трябва да се постави и каква по вид ограда. Конкретните изисквания за
ограждането на строителната площадка са посочени в друг нормативен акт, а
именно чл. 30 и следващите от наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, която е издадена от
две министерства, а именно Министъра на труда и социалната политика и
Министъра на регионалното развитие и благоустройство. Тя се издава на
основание чл.276, ал.1 от кодекса на труда и в него чл.413, ал.1 е посочено, че
които наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд се наказва с глоба от 100 лева до 500 лева. В чл. 399, ал.1 от Кодекса на
труда е посочено, че контрола по трудовото законодателство се осъществява от
Изпълнителната агенция Главна Инспекция по труда към министъра на Труда
и социалната политика, тоест това е тяхно задължение и те могат да
санкционират за нарушение на правните норми. Освен това в чл. 157, ал.7 ЗУТ
е посочено, че строителна площадка се огражда по указания на общинската
администрация. В акта и в наказателно постановление никъде не е посочено
какво точно е нарушено от указанията на общинската администрация.
Възложител на обекта е именно „ЖСК ***“, чиито председател е В. И., а не В.
В. и е непонятно защо актовете са насочени срещу него. „ЖСК ***“ се
представлява от един човек, а именно от председателя на състава. Поради
което, смята че наказателно постановление следва да бъде отменено.
АНО изпраща упълномощен представител- юрк И., която оспорва
жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като
неоснователна и недоказана. Излага доводи.
Пернишкият районен съд,като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН
от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което
и същата е допустима. Разгледана по същество жалбата се явява и
основателна.
От фактическа страна
Наказателно постановление ПК-5-8/30.07.2025 година, издадено от -
инж. В. Й. М. - Началник на РДНСК - Перник, което е било издадено при
пълно пресъздаване на фактическата обстановка на база акт за установяване
на административно нарушение № Пк-5 от 12.05.2025 г., съставен на
основание чл. 36 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) от инж. М. В. Г. на длъжност: главен инспектор в РДНСК-Перник,
към ГД „СК“ при ДНСК срещу В. М. В.. ЕГН **********, живущ в
*************, като е посочено следното: В. М. В., ЕГН **********, живущ
в *************, който във функциите на Заместник председател на
Управителния съвет на *************, БУЛСТАТ, *************, с адрес на
управление *************, с адрес за кореспонденция *************, В.на в
Търговския регистър за кооперациите с последно решение №22/08.04.2014г. по
фирмено дело №2830/1991г. по описа на Пернишки окръжен съд, която е
възложител на строеж: „Жилищен блок ППП „***“, *****“, находящ се в
*************, с административен адрес *************, съгласно
Разрешение за строеж №**/***** г. е допуснала строежът да не е ограден с
временна ограда, в нарушение на чл.157, ал.7, изречение второ,
предложение първо от ЗУТ. Строежът е III категория, съгласно чл. 137,ал. 1,
т. 3, б. „в“ от ЗУТ. Нарушението е извършено на 12.02.2025г. Нарушението е
2
установено на 12.02.2025г. при проверка извършена от служители на РДНСК-
Перник, за което е съставен констативен протокол № П19/12-25-2/12.02.2025г.
НА ДНСК - РДНСК ПЕРНИК. На следващо място е посочено, че при
проверката е установено, че строежът не е обезопасен и ограден с временна
ограда и има свободен достъп до него. Поставената при предходна проверка на
15.01.2025 г. лента, с удостоверителни знаци на ДНСК е премахната, и е
поставена нова лента. На 12.02.2025 г. е установено продължение на
неизпълнение на задължението за обезопасяване на строежа с временна
ограда, в нарушение на чл. 157, ал. 7, изр. 2 от ЗУТ и достъпа до строежа е
свободен.
За установеното нарушение на 15.01.2025г. при проверката,
извършена от служители на РДНСК-Перник, е съставен констативен протокол
№ П19/12-5/15.01.2025г. Въз основа на констатациите в него е съставен АУАН
№ Пк-1/30.01.2025г. и е издадено Наказателно постановление № Пк-1-
4/27.03.2025г. от началника на РДНСК-Перник.
На 08.05.2025г. служители на РДНСК-Перник посетили адрес
************* за връчване на покана за съставяне на Акт по чл. 36 и сл. от
ЗАНН. В. М. В. не е бил открит на адреса. За посещението на адреса е
съставен констативен протокол № П-19/12-25-16/08.05.2025г.
В. М. В. - Заместник председател на Управителния съвет на ЖСК
„***“, е поканен по телефона да се яви на 12.05.2025г. в ЦАО на РДНСК-
Перник за съставяне на акт по чл. 36 и сл. от ЗАНН, за което е съставен
констативен протокол № П- 19/12-25-17/08.05.2025г.
Съставен е Акт № Пк-5/12.05.2025 г. по реда на чл. 36 и сл. от ЗАНН
в отсъствие на В. М. В..
На основание чл. 178, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН. с
писмо изх. №П-19- 12-00-210/30.05.2025г. до кмета на Община Перник е
изпратен Акт № Пк-5/12.05.2025г. за връчване на нарушителя.
Акт № Пк-5/12.05.2025 г. е връчен лично на В. М. В. на 10.06.2025 г.
В законоустановения 7-дневен срок от подписването на Акт № Пк-
5/12.05.2025 г., на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в РДНСК - Перник, не са
постъпили възражения срещу него, за което е съставен констативен протокол
№П-19/12-25-Пк-5/19.06.2025 г.
В законоустановения 14-дневен срок в РДНСК-Перник не е
постъпвало предложение от В. М. В. за сключване на споразумение съгласно
чл.58г, ал.1 изречение второ от ЗАНН, за което е съставен констативен
протокол № П-19/12-25-Пк-5-1/26.06.2025 г.
С гореописаното деяние, В. М. В., ЕГН **********, живуща в
*************, ано е приел, че във функциите на заместник председател на
Управителния съвет на *************, БУЛСТАТ. *************, с адрес на
управление ************, е нарушил следните законови разпоредби:
чл.157, ал.7, изречение второ, предложение първо от ЗУТ и е осъществил
състава на чл. 234, ал. 1 от ЗУТ.
При издаване на наказателното постановление
административнонаказващият орган е отчел разпоредбите на чл. 52 и чл. 53 от
ЗАНН. Установеното нарушение е посочено, че не представлява маловажен
случай, съгласно дефиницията на § 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, с оглед на което не
следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, като вместо да наложи наказание на
3
нарушителя, да бъде предупреден писмено.
С акт № Пк-5/12.05.2025 г. по безспорен начин се твърди да е
установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. С настоящото наказателно постановление
административнонаказващият орган квалифицира точно извършеното
административно нарушение.
Въз основа на горното и на основание чл. 234, ал. 1 от ЗУТ и чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, на В. М. В., ЕГН
**********, живущ в *************, член на колективния орган на
управление на *************, БУЛСТАТ, *************, с адрес на
управление ****, му е наложено адм. Наказание глоба в размер на 3000 /три
хиляди/ лева.
По делото съдът е приобщил материалите от преписката писмени
такива, като е изискал и събрал и допълнително гласни такива, чрез разпита на
двама свидетели, а именно актосъставителят -М. В. Г., главен инспектор в
РДНСК-Перник, и св.Р. П. В., на длъжност старши инспектор в РДНСК-
Перник. В преписката, са били представени и приети следните писмени
доказателства: НП№ ПК-5-8/30.07.2025 г.,АУАН № Пк-5 от 12.05.2025
г.Констативен протокол №П-19/12-25-16/08.05.2025г.,Констативен протокол
№ П-19/12-25-17/08.05.2025г.Констативен протокол № П-19/12-25-
2/12.02.2025г., Заповед № ДК-19-ПК-6/30.12.2015 г. на началника на РО
„НСК’“-Перник /сега РДНСК-Перник/., Разрешение за строеж №86 за
жилищен блок „***“, Справка относно членовете на управителния съвет на
ЖСК,“***“, Писмо с изх. № П-19-00-322/11.08.2025г. от началника на РДНСК-
Перник, Писмо с изх. № 23/СЛУ/3772-23/19.08.2025г. от Кмета на Община
Перник., Писмо с изх. № П-19-00-210/30.05.2025г. от началника на РДНСК-
Перник., Писмо с изх. № 23/СЛУ/3772-17/12.06.2025г. от Кмета на Община
Перник., Констативен протокол № П-19/12-5/15.01.2025г., АУАН № Пк-1 от
30.01.2025г., Наказателно постановление № ПК-1-4/27.03.2025г., Писмо с изх.
№ П-19-00-153/23.04.2025г. от началника на РДНСК-Перник., Констативен
протокол № П-19/12-2Пк-5/19.06.2025г., Констативен протокол № П-19/12-
2Пк-5-1/26.06.2025г., Заповед №РД-13-177/20.06.2024г. от началника на
ДНСК, част от които касаят и други проверки и актове. Следва да се посочи,
че между събраната писмена доказателствена съвкупност, не се наблюдават,
съществени противоречия, относно основните спорни факти по делото.
Следва да се посочи, че от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че са бил извършвани повече от една проверки и констатации за
обекта със сходно до степен на идентично съдържание, пред различни времеви
периоди, което е видно от писмените материали в преписката / св.Г.: Наясно
съм с предмета на делото. От началото на годината са извършени
множество проверки на недовършения строеж. Те са извършени въз основа
на заповед на началника на РДНСК-Перник от 30.12.2015 г. във връзка със
забрана за ползване на строежа. Също така по жалби на живущи в кв.
Хумни дол, както и във връзка с писмо от комисията по възражения и жалби
към 55-тото Народно събрание. Към момента са извършени множество
проверки, при които е установено, че стоежа не е ограден и не е обезопасен
с временна ограда. Стоежа е „ЖСК ***“ и се намира в *****. Не е ограден с
временна ограда съгласно чл.157, ал.7, изречение второ от ЗУТ до него
достъпа е свободен. Приземния етаж на който са разградени ограждащите
тухлени стени и се събират всякакъв вид отпадъци. Има рушащи се мазилки
4
от стените, с възможност за падане и също така има възможност за
инциденти. Посетихме го февруари месец, поне 3 проверки са направени на
дати 12,19,26 февруари, а през януари на 15.01.2025 г. е извършена една
проверка. Собственика на строежа е ЖСК „***“, като Председателите на
Управителния орган на ЖСК „***“ са В. В. и В. И., те са управляващи и са
собственици на част от имотите. Господин В. е заместник председател на
ЖСК „***“. ..“, св. В.: Наясно съм с проверката на 12.02.2025 г. При
направената проверка от нас на място се констатира, че строежа не е
ограден и не е обезопасен и е премахната лентата, която е за ограничаване
на достъп на външни лица към строежа, която сме поставили при предходна
проверка. Стоежа е „ЖСК ***“ и се намира в ***. Освен това поради
свободен достъп на лица има опасност от възникване на инциденти - някой
да падне от голяма височина, има опасност от падащи предмети като тухли
и бетонови отломки от по-високите етажи, което е опасно за здравето на
лицата, които посещават обекта и на преминаващи лица, в близост до
строежа. Стоежа трябва да се обезопаси от възложителя в случая В. В..
Съставен е констативен протокол. На база него издадохме акта за
нарушение..“. В показанията на свидетелите не се наблюдават съществени
противоречия като съдът, ги кредитира за обстоятелствата, за които
същите излагат данни по делото.
От правна страна:
При извършената служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на
него наказателно постановление, съдът намери допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещо до извод за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, както на процесуално основание,
така и на основание нарушение на материалния закон, като аргументите за
това са следните:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно-
наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт.
5
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място, съставеният акт за установяване на административно
нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от
ЗАНН.В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът е
подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези
изисквания са изпълнение по процедурен ред. В срока по чл. 44 ЗАНН
нарушителят не е депозирал възражения. Издаденото въз основа на него
наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в
чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е
оторизиран видно от приложената Заповед/.
Изводът на състава е, че при съставяне на процесния АУАН и
издаване на Наказателното постановление НЕ са спазени установените към
съдържанието им императивни изисквания в чл. 42 /"чл. 42. Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2.
датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6.
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния
му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните
адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или
възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от
1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене. "/ и съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното
постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име
и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и
номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се
издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4.
собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес,
единен граждански номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които
са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите,
които се отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого
следва да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд"/.
При извършване на проверката за законосъобразност на акта и
Наказателното постановление, съдът вземайки предвид и възраженията на
защитата, намира, че същите са основателни и че както акта, така и НП са
издадено в разрез с разпоредбите на чл.42, т3,4,5 от ЗАНН и чл.57, т.5 от
ЗАНН,които са основание за отмяна на атакуното НП. В този смисъл, следва
да се посочи първо, че при амалгамата от данни и дати посочени в НП, в това
число и различни проверки, за което сочат и свидетелите, че февруари месец
са извършили няколко проверки на обекта, настъпва объркване за коя дата се
твърди да е нарушението, като се сочи а и се допълва от свидетелите в зала, че
очевидно се касае за една продължавана деятелност, и не става ясно как е
определена точно за този акт и НП, датата на нарушението, като видно от
6
представените констативни протоколи, за проверки на обекта, са представени
няколко такива, действително и такъв за 12.2.2025 г, като относно датата на
нарушението в НП е посочено:“… Нарушението е извършено на 12.02.2025г.
Нарушението е установено на 12.02.2025г. при проверка извършена от
служители на РДНСК-Перник, за което е съставен констативен протокол
№ П19/12-25-2/12.02.2025г. НА ДНСК - РДНСК ПЕРНИК. На следващо
място, обаче е посочено, че при проверката е установено, че строежът не е
обезопасен и ограден с временна ограда и има свободен достъп до него.
Поставената при предходна проверка на 15.01.2025 г. лента, с
удостоверителни знаци на ДНСК е премахната, и е поставена нова лента.
На 12.02.2025 г. е установено продължение на неизпълнение на
задължението за обезопасяване на строежа с временна ограда, в
нарушение на чл. 157, ал. 7, изр. 2 от ЗУТ и достъпа до строежа е
свободен…За установеното нарушение на 15.01.2025г. при проверката,
извършена от служители на РДНСК-Перник, е съставен констативен
протокол № П19/12-5/15.01.2025г. Въз основа на констатациите в него е
съставен АУАН № Пк-1/30.01.2025г. и е издадено Наказателно постановление
№ Пк-1-4/27.03.2025г. от началника на РДНСК-Перник..“, тоест очевидно се
прави амалгама от фактите по две проверки и дори не става ясно, както е
точно вмененото противоправно деяние при втората такава, която се
вменява- на 12.02.2025г., като няма как при положение, че проверяващите,
не са констатирали, че лентата която е описана от 15.1.2025 г, е премахната
точно на 12..2.2025 г, това да е датата на нарушението, при положение, че
тогава може само да е било констатирано евентуално, но не и да е било
извършено, тоест точната дата на самото деяние остава неясна и
неустановена, а само констатирана, и следва само в допълнение да се посочи,
че ако се твърди бездействие от страна на дадено лице, то е следвало да му се
предпише правновалидно действие, което да извърши в даден времеви период,
напр. предписание за времето от 15.1.2025 г. до 11.2.2025 г., до постави
съответната лента, и тогава ако в този период не се изпълни предписанието,
евентуално би могло да се приеме, че деянието е извършено на 12.2.2025 г, но
в случая не става ясно как са определили проверяващите, че датата на
проверката, съвпада с датата на нарушението, което остава на отделна
плоскост и недоказано в този аспект. Отделно така описано не става ясно,
както е установено- че лентата е премахната или че „На 12.02.2025 г. е
установено продължение на неизпълнение на задължението за
обезопасяване на строежа с временна ограда, в нарушение на чл. 157, ал. 7,
изр. 2 от ЗУТ и достъпа до строежа е свободен…“, тоест действие или
бездействие е било констатирано и в чие виновно поведение е вменено
същото. Тъй-като тук настъпва още по –голямото объркване в НП, относно
качеството в което, е било наказано лицето- В. М. В., като в различните части
на атакуваното НП, лицето е описвано с различни качества- „срещу В. М. В..
ЕГН **********, живуща в ************* е посочено следното: В. М. В.,
ЕГН **********, живущ в *************, който във функциите на
Заместник председател на Управителния съвет на *************, БУЛСТАТ,
*************, с адрес на управление *************, с адрес за
кореспонденция *************, В.на в Търговския регистър за кооперациите
с последно решение №22/08.04.2014г. по фирмено дело №2830/1991г. по описа
на Пернишки окръжен съд, която е възложител на строеж: „Жилищен блок
ППП „***“, *****“, находящ се в *************, с административен адрес
*************…“, и в края на НП ВЕЧЕ Е НАКАЗАН КАТО- „ .. член на
7
колективния орган на управление на Жилищностроителна кооперация
„***..“, ТОЕСТ очевидно самият АНО не е изяснил в какво качества е
определил и наказва като субект персонално и то с глоба именно
жалбоподателят- В.. В този смисъл възраженията на защитата са
основателни, че „ същият е член на колективния орган на управление на
процесното ЖСК“- СПРАВКА СТР. 8 от делото, а не е неин председател,
дори няма ангажирани писмени доказателства, да е и зам. председател,
като председател е лицето- В. И., и не става ясно, действително как е бил
определен субектът на нарушението, което е вменено още повече, че то има
особен субект, видно от цитираните разпоредби, които са вменени за
нарушени, където също настъпва объркване, а именно съгласно – чл. 157, ал.7
от ЗУТ- „ (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп., бр. 76 от 2005 г., предишна
ал. 5, доп., бр. 13 от 2017 г.)- При липса на друга техническа възможност части
от тротоари, свободни обществени площи, както и части от улични платна
могат да се използват временно за строителни площадки при условия и по
ред, определени с наредба на общинския съвет и с инвестиционния
проект. Строителните площадки се ограждат с временни огради по указание
на общинската администрация (администрацията на района), поставят се
информационни табели за разрешения строеж с данни за строителя,
проектанта, лицето, упражняващо строителен надзор, и други. ТОЕСТ ТУК
субект описан няма, а отделно от това на места освен като основание и като
нарушение и посочен и чл. 234 ЗУТ, като съгласно цитираната разпоредба
-Чл. 234. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм., бр. 82 от 2012 г., в сила
от 26.11.2012 г.) Ако нарушението по чл. 232 и по чл. 233 бъде продължено,
след като е констатирано с акт, или ако в срока за издаване на наказателно
постановление бъде извършено друго нарушение от същото лице, наказанието
е глоба от 3000 до 15 000 лв. независимо от наказанието по първото
нарушение.“ , но не е вменено нарушение по чл. 232 нито такова по чл 233
ЗУТ, като там вече се говори и за длъжностни лица, като при липса на
привръзка с релевантната Наредба, както основателно сочи и защитата, не
става ясно въобще самото обвинение, самият му правопораждащ фактически
състав, при така „насипно изброените норми и обстоятелства и различни
правни разпоредби“, като обвинението е неясно до степен непълно и дори
необосновано досежно и субекта, който е определено да бъде наказан и в
какво качество, което освен нарушение на материалния и процесуалния закон
пряко рефлектира и на правото на защита на лицето, което е санкционирано,
още повече, че не е ясно срещу какви факти се брани точно и какво е следвало
той да извърши лично, както се извежда като извод от част от обстоятелствата
описани в акта и НП, или вече в края на Нп е посочено че е „допуснал да се
извърши“, като допустителството е специфична форма на изпълнително
деяние и видно от чл. 10 от ЗАНН (Доп. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) При
административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите,
както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния
закон или указ, и тази разпоредба съотнесена към вмененото нарушение
начл.157, ал.7 ЗУТ, не става ясно да е определен субектът в този член, нерде
да е определен като допустител, като очевидно обвинението не е описано,
дописано като правопораждащ фактически състав, за да е ясно като какъв и за
какво деяние точно е санкциониран жалбоподателят. Следва да се посочи, че
този тип отношения, свързани със строителството са обект на много
подзаконови нормативни актове, като Наредба 3/31.07.2003 година за
съставяне на актове и протоколи по време на строителство, където напр. в чл.
8
3,ал.2 от Наредбата (Нова - ДВ, бр. 29 от 2006 г.)е посочено Заверката по ал.
1 се извършва, преди разрешението за строеж да се връчи на възложителя / тъй
като на едно място в НП се говори, че ЖСК е възложител, но се привързва
след това веднага с ФЛ- В., а същият няма как да е възложител, видно и от
самите документи по преписката, и разр. за строеж/. Следва само в
допълнение досежно представеното разрешително да се посочи, че
Разрешението за строеж влиза в сила:
1. след изтичане на срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ за обжалване от
заинтересуваните лица, ако не е обжалвано;
2. след изтичане на срока по чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 149, ал. 5
ЗУТ за служебна проверка от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол, ако не е издадена заповед за отмяната му;
3. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2016 г., в сила от 19.08.2016 г.) от датата на
потвърждаването му от органа по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, при липса на последващо
обжалване по съдебен ред, а при обжалване - от влизане в сила на съдебния
акт за потвърждаването му. Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредбата (Предишен текст
на чл. 3, доп. - ДВ, бр. 29 от 2006 г.) Актовете и протоколите по чл. 1, ал. 1 се
съставят при влязло в сила разрешение за строеж, удостоверено със заверка от
органа, който го е издал, от определените лица в договорите за проектиране,
изпълнение на строителството, упражняване на строителен надзор и в тази
наредба тоест се налага извод, че"..актове и протоколи по чл. 1, ал. 1 се
съставят при влязло в сила разрешение за строеж, удостоверено със заверка от
органа, който го е издал...".Според чл. 3, ал.2 от Наредбата заверката се
извършва, преди разрешението за строеж да се връчи на възложителя и след
като е влязло в сила. От своя страна влизането в сила на разрешението за
строеж се регламентира от нормата на чл. 3, ал.2, изр.2, т.1-3 от Наредбата.
Пак в тази връзка административнонаказателната отговорност е лична и в
тежест на административнонаказващият орган е да докаже качеството на
нарушител на жалбоподателя по вмененото с обжалваното НП
административно нарушение. В случая е представено разрешение за строеж
№86 от 3.5.1988 г, където не е споменат никъде жалбоподателя, като не става
ясно защо в НП на едно място същият е описан едва ли не като възложител, на
следващо като зам Председател на ЖСК, и накрая е санкциониран като член,
като съдът намира, че абсолютно непрецизно е описан като качество както
субектът на нарушението, така и самото вменено самото нарушение, видно от
цитираните норми, което прави обвинението до такава степен неясно и
непълно, че дори и за съда не става ясно какво точно противоправно
поведение се твърди и в какво качество да е извършил жалбоподателя, още
повече че и липсва привръзка на цитираните норми на ЗУТ, със съответните
подзаконови нормативни актове, които ги доразвиват, тоест АНО е оставил
незапълнен и бланкета на посочените разпоредби. Отделно от това неясно е и
как е определил санкцията / като на едно място в НП, тази норма е посочено е
„като нарушена“, тоест хем санкция, хем нарушение, а същата безспорно не
съдържа в себе си фактически състав на нарушение, още повече че е
препращаща и е чисто санкционно правило/ - Чл. 234. (1) (Изм. и доп. - ДВ,
бр. 103 от 2005 г., изм., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Чл. 234. (1)
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012
г.) Ако нарушението по чл. 232 и по чл. 233 бъде продължено, след като е
констатирано с акт, или ако в срока за издаване на наказателно постановление
бъде извършено друго нарушение от същото лице, наказанието е глоба от 3000
9
до 15 000 лв. независимо от наказанието по първото нарушение. Ако
нарушението по чл. 232 и по чл. 233 бъде продължено, след като е
констатирано с акт, или ако в срока за издаване на наказателно постановление
бъде извършено друго нарушение от същото лице, наказанието е глоба от 3000
до 15 000 лв. независимо от наказанието по първото нарушение, тоест касае
друг тип и вид правоотоншения, а другите цитирани разпоредби при налагане
на наказанието, в случая са респ.Чл. 239. (1) Наказателните постановления се
издават:2. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) от началника на Дирекцията за
национален строителен контрол или упълномощени от него длъжностни лица
- за нарушения на разпоредбите по устройство на територията (проектиране,
строителство, недопускане и отстраняване на незаконно строителство и
качество на строителните материали и други); касаят субектът, които налага
наказанието, а чл.222, ал.1, т15 от ЗУТ пък гласи че – „Началникът на
Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него
длъжностно лице: налага предвидените в този закон глоби и имуществени
санкции за всички категории строежи. При това неясно и непълно обвинение
и с оглед и горецитираните други пороци на НП, то съдът намира, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и издадено в разрез с разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, макар и издадено от компетентни за това лица, и напълно
нарушава правото на защита на санкционирнато лице. Отделно от това следва
да се посочи, че и множеството дати и неясноти на датите на вмененото
нарушение, на отделно основание пречат и за изчисляване с точност сроковете
на чл. 34 от ЗАНН. Следва да се допълни, че еднозначна е практиката на
съдилищата, че при този тип сложни като фактически състав
административни правонарушения следва бланкетът да е запълнен и да е
описано точно, ясно и прецизно обвинението, което в случая не е
сторено/пр.Решение № 370 от 22.05.2014 г. на РС - Дупница по а. н. д. №
1457/2013 г., Решение № 91 от 14.01.2014 г. на РС - Варна по а. н. д. №
5213/2013 г. Решение № 1198 от 21.11.2022 г. на АдмС - София област по к. а.
н. д. № 984/2022 г.и др./. Отделно от това и така описаните дати сочат и на
нарушение на чл.18 от ЗАНН, съгласно която разпоредба когато с едно деяние
са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, следва да бъдат наложени отделни
наказания за всяко едно от тях- в случая на няколко дати, са описвани
проверки, сочат се повече от един протоколи и се определя една дата на
нарушението, която не е съответна и на цитирания протокол от 15 ян. 2025 г.
Действително, в административнонаказателното производство се прилагат и
правилата на НК и НПК, но това става само за определени неуредени случаи,
изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН, а не във всички такива, още
повече, когато има предвиден специален текст и в случая това е този на чл. 18
от ЗАНН, а тъй като ЗАНН не познава института на продължаваното
нарушение/престъпление, доколкото последното предвижда извършването на
няколко отделни деяния, които осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление, да са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината. Всяко
нарушение в случая, макар и идентично като начин на осъществяване, е
следвало да бъде обосновано от фактическа и правна страна при спазване
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и съответно за всяко от
нарушенията да бъде наложено отделно наказание.
Настоящата инстанция счита, че в АУАН и НП е следвало да бъде
извършено, както словестно описание, така и да е посочена цифровата
10
квалификация на конкретната материалноправна норма, която е нарушена, и
която съдържа изискванията на нормативните актове за осъществявяне на
задължението за строителния надзор и то това задължение – за поставяне на
лентана, за обезопасяване, да е именно на жалбоподателя, което остава и
недоказано по делото. Това в случая не е сторено, и не става ясно
нарушаването на коя точно материално – правна разпоредба се вменява във
вина на нарушителя. В това отношение правната теория и съдебната практика
са категорични, че както в АУАН, така и в НП следва да се посочат ясно и
точно законовите разпоредби, които са нарушени, като това посочване трябва
да е конкретно и небудещо съмнение. Този реквизит в АУАН и НП не може да
бъде извличан по пътя на формалната или правна логика, като това би имало
за последица неопределеност на регламентацията на обществените
отношения, и в сериозна степен би застрашило правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Нормите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 6
от ЗАНН са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на
привлечения към административно - наказателна отговорност, в чието
съдържание се включва и правото му да знае точно какво нарушение се
твърди, че е извършил, за да организира защитата си в пълен обем.
Тоест налага се извод, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
на ЗАНН относно дължимото съдържание на АУАН и НП. Актът и
постановлението са съставени в нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН / както и на горевизираните други точки на същите членове/.
Визираните разпоредби се отнасят до задължителното съдържание на двата
акта и са императивни по своя характер.
В АУАН и НП като нарушена норма е посочен чл. 157, ал. 7 от ЗУТ.
Както основателно сочи и защитата в своята пледоария, то систематично,
цитираната норма е част от Глава IX "Начало на строителството и
взаимоотношения в строителния процес", Раздел I "Откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво" от ЗУТ. Ето защо,
правилата установени в чл. 157 от ЗУТ регулират обществените отношения с
предмет началото на строежа, откриването на строителна площадка,
определяне на строителна линия и ниво, заверка на заповедната книга.
В този контекст е очевидно, че нормата на чл. 157, ал. 7 от ЗУТ
съдържа общи указания относно организацията на строителната площадка и
нейното ограждане. Именно, употребения от законодателя израз "...и други..."
пряко сочи на общия характер на правилото. Поради тази причина, нито в чл.
157 от ЗУТ, нито пък в Глава IX, Раздел I от ЗУТ се съдържа конкретно
указание относно поставянето на ограда на строежа.
Конкретните изисквания за ограждането на строителната площадка,
действително са посочени в чл. 30 и следващите от Наредба № 2 от 22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи (Издадена от министъра на
труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г., в сила от 5.11.2004 г.).
Според § 3 от ПЗР на Наредбата, тя се издава на основание чл. 276,
ал. 1 от Кодекса на труда и влиза в сила шест месеца след обнародването й в
"Държавен вестник". Казано с други думи, Наредба № 2 от 22.03.2004 г. е
подзаконов нормативен акт, издаден в изпълнение и относно приложение на
Кодекса на труда и нарушаването на установените в нея материални правила
11
за поведение следва да намерят съответните административно санкционни
разпоредби на Кодекса на труда.
В този смисъл например, в чл. 413, ал. 1 от КТ е предвидено, че който
наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от
100 до 500лева.
В тази насока, трябва да се съобрази, че според чл. 399, ал. 1 от КТ,
цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички
отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото
правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
Санкционната норма, която обявява не поставянето на ограда по чл.
30 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. на конкретната строителна площадка е
нарушение по чл. 413, ал. 1 от КТ. Съответно, компетентен да наложи
административно наказание за това деяние е орган от структурата на
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, а не от структурата на
Дирекция за национален строителен контрол. ( в този смисъл РЕШЕНИЕ №
223 ОТ 15.04.2019 Г. ПО А. Н. Д. № 214/2019 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК), като възраженията на защитата на тази плоскост, също
не може да бъдат игнорирани, като същите са резонни, но при така неясно
формулираното обвинение, не става ясно въобще какво точно е искал АНО да
вмени в нарушение като правопораждащ фактически състав за виновно
поведение на конкретно лице, за да се навлезе в дълбочина и обсъждане и на
тези съждения.
На следващо място в разпоредбата на чл. 157, ал. 7 от ЗУТ е
посочено, че строителната площадка се огражда по указания на общинската
администрация. Посочената норма е бланкетна и АНО е следвало да посочи
кои указанията на общинската администрация са били нарушени, или
изискваният на чл. 30 Наредба № 2 от 22.03.2004 г. Липсата им поставя в
невъзможност наказаното лице да разбере коя норма е нарушило, което
възпрепятства ефективното му упражняване на правото му на защита.
Като нарушение в словесното описание в НП е посочено, че
строителят е „допуснал“ строежът да не е ограден Според чл. 10 от ЗАНН,
допустителите се наказват само в изрично предвидените от закона случаи. В
конкретния случай нормата предвижда санкция за лицето, което е извършило
нарушението, като изпълнителното деяние се изразява в действие, или
бездействие, но не и в допустителство. Лаконичното фактическо и правно
описание на нарушението, ведно с израза "допуснал", не позволява да се
направи точен извод в какво се изразява изпълнителното деяние и дали АНО е
наложил на лицето санкция за допустителство, което се наказва само в
предвидените от закона случаи, но не и в този.
По отношение на приложението на материалния закон, съдът по-горе
изложи доводи, като следва отново да акцентира само, че Разпоредбата на чл.
157, ал. 7 от ЗУТ предвижда отговорност за възложителя на строежа
съобразно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Възложител на строежа е *************,
БУЛСТАТ, *************, с адрес на управление *************, която е
годен субект на административнонаказателната отговорност. В. В. е члена
ЖСК „***“, като по никакъв начин в НП не е описано защо на него е наложена
12
санкция, а не на управителя или на самата *************.
От гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че са налице
съществени процесуални нарушение при издаването на НП, които водят до
неговата отмяна.
РАЗНОСКИ
При този изход на спора - отмяна на НП, разноски се следват на
жалбоподателя, но същият не претендира такива, макар и да е представляван
от процесуален представител, то не е направено искане за присъждане на
разноски, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани, а
възражението за прекомерност на другата страна се явява безпредметно.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ПК-5-8/30.07.2025 година, издадено от -инж. В. Й.
М. - Началник на РДНСК - Перник, с което на В. М. В.-*************, с ЕГН
**********, като жалбата е била депозирана чрез пълномощник- адвокат Н.
Ц. от Адвокатска колегия -Перник, *************, за вменено нарушение на
чл.157, ал.7, изречение второ, предложение първо от ЗУТ, и на основание чл.
234, ал. 1 от ЗУТ вр. чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 15
от ЗУТ, му е наложена глоба в размер на 3000 / три хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на
основанията,визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния
процесуален кодекс пред Административен съд -гр.Перник в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13