Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № ... от 01.07.2011 година по гр. д. № .../2010 година Районен съд – град В. Т. е отхвърлил предявения от Ю. И. Д. срещу Д. Н. Й. и К. П. Й. иск с правно основание чл. 108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението на недвижим имот, находящ се в град П. Т., ул. „Т.” № 44, а именно: 1/12 /една дванадесета/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П. Т., одобрени със Заповед № РД-.../8.06.2010 година, целият с площ от 569 кв.м., при съседи: ..., ..., ... и ..., заедно с построената в описания поземлен имот СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П. Т., одобрени със Заповед № РД-.../8.06.2010 година, която самостоятелна сграда е на един етаж със застроена площ от 30 /тридесет/ кв. м. и е при съседи: улица „Т.", сгради с идентификатори ...и ... С решението Ю. И. Д. е осъдена да заплати на Д. Н. Й. сумата в размер на 11 080.00 лв. /единадесет хиляди и осемдесет лева/, представляващи направените подобрения в имота, в следствие на които се е увеличила стойността на притежавания от Ю. Д. недвижим имот, находящ се в град П. Т., ул. „Т." № 44, а именно: 1/12 /една дванадесета/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П. Т., одобрени със Заповед № РД-.../8.06.2010 година, целият с площ от 569 кв. м., при съседи: ..., ..., ...и ..., заедно с построената в описания поземлен имот СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор ..., по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П. Т., одобрени със Заповед № РД-.../8.06.2010 година, която самостоятелна сграда е на един етаж със застроена площ от 30 /тридесет/ кв. м. и е при съседи: улица „Т.", сгради с идентификатори ... и ..., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2010г., до окончателното плащане, като е оставено без уважение възражението на ответника Д. Н. Й. за задържане на процесния недвижим имот. Ю. И. Д. е осъдена да заплати на Д. Н. Й. сумата 1848.90 лева, представляваща направените в производството разноски. Ю. И. Д. е осъдена да заплати на К. П. Й. сумата 450.00 лева, представляваща направените в производството разноски. Недоволна от така постановеното решение в частта му, с която е уважен насрещният иск по делото и е осъдена да заплати на Д. Н. Й. сумата в размер на 11080.00 лева, представляваща направените подобрения, в следствие на които се е увеличила стойността на притежавания от Ю. Д. недвижим имот, находящ се в град П. Т., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2010г., до окончателното плащане, както и в частта относно разноските по делото, е ответницата по насрещния иск Ю. И. Д., която го обжалва в тази му част в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си Ю. Д. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната от нея част. Твърди, че при постановяване на решението в обжалваната му част са нарушени материалноправни и процесуални разпоредби, респективно – че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва, че в производството по делото няма спор, че Д. Н., след като незаконно е придобил процесния недвижим имот, е извършил в него строително-ремонтни работи, довели до увеличаване на стойността му, като е спорно дали той е бил добросъвестен владелец на имота и дали извършените строителни дейности са законни. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че Д. Н. е бил добросъвестен при възникване на правното основание за владение на процесния недвижим имот, е неправилен и незаконосъобразен, като излага подробни съображения в тази насока. Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният насрещен иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да й бъдат присъдени направените от нея разноски по делото за двете инстанции. Въззиваемите Д. Н. Й. и К. П. Й. заемат становище, че жалбата на Ю. И. Д. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, респективно – че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излагат съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Претендират да им бъдат присъдени направените от тях разноски във въззивното производство. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на Ю. И. Д. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Д. Н. Й. основава насрещната си искова претенция по делото, уважена с постановеното от Районния съд решение в обжалваната му част, на чл. 72, ал. 1 ЗС, като претендира Ю. И. Д. да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 11 080.00 лева /след допуснатото на 12.05.2011г. изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК/, представляваща стойността на направените от него подобрения в недвижим имот, находящ се в град П. Т., ул. „Т." № 44, а именно: 1/12 ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П. Т., целият с площ от 569 кв. м., заедно с построената в описания поземлен имот СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П. Т., която самостоятелна сграда е на един етаж със застроена площ ¯т 30 кв. м., вследствие на които се е увеличила стойността на имота, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. От представения по делото заверен препис от нотариален акт № ..., том ..., дело № .../24.04.1996г. на нотариус при ВТРС /л. 10 от първоинстанционното дело/ се установява, че С.А.Ц. и Ю. И. Ц. са закупили недвижим имот, находящ се град П. Т., представляващ 1/12 ид. ч. /една дванадесета идеална част/ от дворно място, цялото с площ от 540.00 кв. м., заедно с построения в имота дюкян № 2, с площ от 30.00 кв. м. Видно от договора за доброволна делба на недвижим имот от 29.12.2006г., с № ..., том ..., рег. № ... на нотариус Д. Д., рег. № 145 при НК на РБ /л. 13-14 от първоинстанционното дело/ Ю. Ц. е станала изключителен собственик на описания по-горе недвижим имот. С постановление за възлагане на недвижим имот от 16.03.2010г. на Ч. Р. К., рег. № 731 на Камарата на Ч., с район на действие района на ВТОС, по изпълнително дело № *0178 /л. 15 от първоинстанционното дело/ на Д. Н. Й. е възложен недвижим имот, находящ се град П. Т., ул. „Т.” № 44, а именно: дюкян № 2 с площ от 30.00 кв. м., заедно с 1/12 ид. ч. от УПИ ІІІ – 1242, в строителен квартал 71 по плана на града, за сумата от 8025.00 лева. С Допълнение от 03.06.2010г., по реда на чл. 154 ЗУТ, към Разрешение за строеж № СА-.../21.07.2009г. на Главния архитект на Община П. Т. /л. 67 от първоинстанционното дело/ на Д. Н. Й. е разрешено да извърши строителство на строеж – промяна на предназначението на описаното дюкянско помещение № 2 /ул. „Т.” № 44/, в УПИ ІІІ – ..., строителен квартал ... по ПУП на град П. Т.. Видно от приложеното в настоящото производство гр. д. № ... по описа на Окръжен съд – град В. Т. за 2010 година, с решение № ... от 28.06.2010г. на съда по делото е отменено като незаконосъобразно постановлението за възлагане на недвижим имот от 16.03.2010г. на Ч. Р. К. по изп. дело № *0178, с което Ч. е възложил на Д. Н. Й. дюкянското помещение, предмет на спора. От скица на поземлен имот № ... от 08.12.2010г. и скица на сграда № ... от 08.12.2010г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – град В. Т. /л. 121-123 от първоинстанционното дело/ се установява, че процесният недвижим имот в град П. Т., ул. „Т." № 44, е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на град П. Т., одобрени със Заповед № РД-.../8.06.2010г., като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..., целият с площ от 569 кв. м. и като СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ, с идентификатор ..., която самостоятелна сграда е на един етаж със застроена площ от 30 кв. м. В съдебно заседание на 13.04.2011г. пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства. Свидетелят Л.Д. посочва, че е извършил ремонт на процесния недвижим имот така, както е бил предвиден по проект. Не помни кога точно са извършени ремонтните работи в имота. Посочва, че за извършената работа му е платено в брой, за което има и издадена фактура. В показанията си свидетелят С.К. заявява, че е бил наемател на помещението от месец март 2008г. до месец май 2009г. Посочва какво е било състоянието на имота когато го е напуснал. Свидетелката Р.К. заявява, че къщата, в която живее се намира точно срещу магазина на Д. и заведението на Й., и след като наемателят на процесния недвижим имот го е напуснал, е предал на нея ключа от имота. По молба на Д. свидетелката К. е трябвало да отключи имота ако се появи нов наемател. Заявява, че след разговор с Й., същият е заявил, че се е разбрал с Ю. Д., поради което му е дала ключа за процесното помещение. Няколко пъти след това по заръка на Ю. Д. е искала ключа от Д. Й., но той отказал да й го предаде, като заявил, че дюкянът вече е купен. Коева свидетелства, че една сутрин Д. отишла при нея, за да попита какво става с ключа и след като разбрала, че дюкянът вече е купен и в него се прави ремонт, казала, че ще се обърне към съда. Свидетелят Р.Т. посочва, че Д. е била оставила ключа от помещението на Й., за да го ползва. Заявява, че процесният е имот е бил в лошо състояние, а след като имотът бил възложен от съдебния изпълнител на Д. Н. започнал ремонт в него. В показанията си свидетелката Р.П. заявява, че е правила проекта за изпълнение на съседната сграда. В хода на строителството Й. представил документ за собственост на процесния недвижим имот, което дало възможност за допълнително проектиране и обединяване на двете помещения. Посочва, че ремонтните работи приключили края на миналата година. Заявява, че имотът не е въведен в експлоатация защото не е завършен, а е на фаза груб строеж. От изготвената по делото съдебно - оценъчна експертиза /л. 161-166 от първоинстанционното дело/ се установява, че сумата, с която се е увеличила стойността на процесния недвижим имот вследствие на извършените в него подобрения, е в размер на 11 080.00 лева. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: За да уважи предявения от Д. Н. Й. срещу Ю. И. Д. насрещен иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, Районен съд – град В. Т. е приел, че от субективна страна отношението на Й. към имота се е променило след възлагането му. Осъщественото владение към този момент е добросъвестно, тъй като имотът е придобит на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че предписаната от закона форма е била опорочена. Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата инстанция по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС „Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.” Видно от материалите по приложеното гражданско дело № .../2010г. на Окръжен съд - град В. Т., Д. Й., на когото е възложен процесният недвижим имот, не е подал наддавателно предложение за закупуване на имота в канцеларията на Районния съд, респективно – такова не е отразено във входящия регистър на съда; не е внесъл задатък в размер на 10 % върху началната цена, т.е. не е спазена процедурата, предвидена с разпоредбата на чл. 489 ГПК. Тези действия, които Й. е следвало да извърши, за да му бъде възложен имотът са посочени не само в ГПК, но и в Обявление № *0178 на Ч. Р. К., с което проданта е разгласена по предвидения от ГПК ред. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че Й. е знаел за тези действия; знаел е, че като не ги е извършил, е опорочил възлагането на процесния имот с отмененото постановление за възлагането му от 16.03.2010 година. Това негово знание изключва добросъвестното владение на имота по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, респективно - по аргумент от посочената разпоредба, следва да се приеме, че Д. Н. Й. е бил недобросъвестен владелец на този имот. В тази връзка следва да се има предвид и т. ІV – 11 от Постановление № 6 от 27.12.1974г. на Пленума на ВС, съгласно която „При унищожение, разваляне или отменяване на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до завършване на подобренията не е узнал за обстоятелство, послужило за отпадане на основание, и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание.” В случая по делото Допълнението към разрешение за строеж № СА-01-07-32/21.07.2009г., касаещо процесния недвижим имот е от 03.06.2010 година. В същото време жалба против постановлението от 16.03.2010г. за възлагане на недвижимия имот е подадена от Ю. И. Д. на 18.05.2010г. /преди издаденото допълнение/, като възражение срещу подадената жалба е депозирано от Д. Н. Й. на 14.06.2010 година, т. е. това е последният ден, в който е възможно той да е узнал за обстоятелствата, довели до отпадане на основанието, годно да го направи собственик на имота. С решение № ... от 28.06.2010г. на Окръжен съд – град В. Т. по гр. д. № .../2010г. е отменено като незаконосъобразно посоченото по-горе постановление за възлагане на недвижимия имот на Д. Й.. Представените от ищеца по насрещния иск, сега въззиваем, доказателства за извършените от него ремонтни дейности в имота, в това число и за закупени материали /л. 26, 27, 28, 30, 31, 32, 33, 34 от първоинстанционното дело/ са с дати от 30.07.2010г. до 03.08.2010г. От Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 21.06.2010г. /л. 36 от първоинстанционното дело/ е видно, че на тази дата са установени извършени строителни и монтажни работи – кофражни и армировъчни работи на плоча над сутерен. Видно от Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 02.07.2010г. /л. 37 от първоинстанционното дело/ на тази дата са установени извършени строителни и монтажни работи – кофражни и армировъчни работи на колонни греди и плоча. Акт за приемане на конструкцията е издаден на 26.07.2010г. /л. 38 от първоÞнстанционното дело/. От събраните по делото писмени доказателства по категоричен начин се налага изводът, че ремонтните дейности и процесните подобрения са извършени след като Д. Й. е узнал за обстоятелствата, послужили като основание за отпадане на постановлението на Ч. Р. К. за възлагане на имота от 16.03.2010г., при което поведението му е било причина за отмяната на това постановление. Предвид изложеното съдът приема, че претенцията на Д. Н. Й. по чл. 72, ал. 1 ЗС е неоснователна и недоказана. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на Ю. И. Д. е основателна и доказана. Постановеното от Районния съд решение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Като такова решението в тази му част следва да бъде отменено, а искът с правно основание чл. 72 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В останалата му част решението на Районен съд – град В. Т. не е обжалвано, поради което същото е влязло в сила. При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му за присъдените на Д. Н. Й. разноски за разликата над 750.00 лева до 1848.90 лева. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК Д. Н. Й. следва да бъде осъден да заплати на Ю. И. Д. направените от нея разноски по делото за двете инстанции в производството по иска с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС в размер на 971.60 лева, от които 621.60 лева, представляват направените от нея разноски във въззивното производство, а сумата в размер на 350.00 лева представлява половината от заплатеното от Д. адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство /доколкото в договора за правна защита и съдействие не е уточнено каква част от възнаграждението се заплаща за предявения от нея иск с правно основание чл. 108 ЗС и каква – за защита по насрещен иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС/. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ... от 01.07.2011 година на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № .../2010 година В ЧАСТТА МУ, с която Ю. И. Д. е осъдена да заплати на Д. Н. Й. сумата в размер на 11 080.00 лв. /единадесет хиляди и осемдесет лева/, представляващи направените подобрения, в следствие на които се е увеличила стойността на притежавания от Ю. Д. недвижим имот, находящ се в град П. Т., ул. „Т." № 44, а именно: 1/12 /една дванадесета/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 57354.300.1242 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П. Т., одобрени със Заповед № РД-.../8.06.2010 година, целият с площ от 569 кв. м., при съседи: ..., ..., ... и ..., заедно с построената в описания поземлен имот СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор ..., по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П. Т., одобрени със Заповед № РД-.../8.06.2010 година, която самостоятелна сграда е на един етаж със застроена площ от 30 /тридесет/ кв. м. и е при съседи: улица „Т.", сгради с идентификатори ... и ..., ведно със законната лихва от 05.08.2010г., до окончателното плащане, както и В ЧАСТТА МУ за присъдените на Д. Н. Й. разноски за разликата над 750.00 лева до 1848.90 лева, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Д. Н. Й., от град П. Т., ул. „П. Б.” № 1, с ЕГН * срещу Ю. И. Д., от град В. Т., ул. „В. Л.” № 31, . 6, с ЕГН *, насрещен иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за сумата в размер на 11 080.00 лева /единадесет хиляди и осемдесет лева/, представляваща направени подобрения, вследствие на които се е увеличила стойността на притежавания от Ю. Д. недвижим имот, находящ се в град П. Т., ул. „Т." № 44, а именно: 1/12 ид. ч. /една дванадесета/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П. Т., целият с площ от 569 кв. м. /петстотин шестдесет и девет квадратни метра/, при съседи: ..., ..., ... и ..., заедно с построената в описания поземлен имот СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор ..., по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П. Т., която самостоятелна сграда е на един етаж със застроена площ от 30 кв. м. /тридесет квадратни метра/ и е при съседи: улица „Т.", сгради с идентификатори ... и ...., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2010г., до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Д. Н. Й. от град П. Т., ул. „П. Б.” № 1, с ЕГН * да заплати на Ю. И. Д. от град В. Т., ул. „В. Л.” № 314, . 6, с ЕГН * направените от нея разноски по делото за двете инстанции в производството по иска с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС в размер на 971.60 лева, от които 621.60 лева, представляват направените от нея разноски във въззивното производство, а сумата в размер на 350.00 лева представлява половината от заплатеното от Д. адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |