РЕШЕНИЕ
№ 1465
гр. Плевен, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430107544 по описа за 2024 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Пред *** е депозирана искова молба от „***“ ЕООД, ***, ЕИК ***,
против С. Е. Д., с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи със сила на
пресъдено нещо по отношение на ответника С. Е. Д., ********** че същият
дължи на „***“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***. Б. Т. сумата:
в общ размер от 7245.62 лв., формирана както следва:
главница в размер на 1891.10 лв.;договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 721.66 лв. за периода от 12.02.2022 г до
12.02.2024г.,законна лихва за забава върху главницата в размер на 543.69 лв. за
период от 12.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение;Неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на
4028.86 лв.,както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането по образуваното
1
ч.гр.д. № ***/***г. по описа на Районен Съд ***.
Излагат се следните доводи:
На *** година Длъжникът С. Е. Д., **********, е сключил Договор за
потребителски кредит № *** със „***“ АД, по силата на който е получил
сумата от 2000, срещу което се съгласил да върне 24 вноски в по 290.90лв. в
срок до 12.02.2024 когато е падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от
приложените Общи условия и Договор за паричен заем № *** на *** г. по
безспорен начин установяват сключения между страните договор,
задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно
условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово
изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.
22 от ЗПК.
2
Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска.В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било
уговорено „***“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения
или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя,
ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до
телефонния номер (SMS), на е- mail адрес или доставени на официалните
адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на
договора за кредит.Горепосочения договор е сключен по електронен път по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от
отправяне на предложението до сключване на договора страните са
използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника е предоставена цялата информация,
изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Посочва се, че дори и съдът да не приеме, че договорът не е сключен по
електронен път, то следва да приеме, че договорът за паричен заем по своето
естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на
получаване на паричната сума
Твърди се, че ответникът С. Е. Д., ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ***г. „***“
АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***. Вземането срещу длъжника по
настоящото производство е индивидуализирано в Приложени № 1, извадка от
която е приложена към настоящата искова молба.Длъжникът е уведомен за
3
цесията със SMS на посочения от него телефонен номер, както и с
уведомление, изпратено нас посочения от потребителя имейл адрес, на
03.04.2024г.Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита.Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента
- на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който
следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението
на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана
сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът
изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от
предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма
характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да
бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна
практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия
кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.Моли
съда, ако приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от
него имейл адрес не е извършено надлежно, то за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с настоящата искова молба.(Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г.
по т. д. № 1711/2013 г., I т.
о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС)
Твърди се, че ответникът С. Е. Д., ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е
погасено.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, моли съдът да
приеме за установено, че ответникът С. Е. Д., ********** дължи на „***“
ЕООД, с ЕИК *** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч.гр.д.№***/***г., а именно сумата в общ размер от 7245.62 лв.,
формирана както следва:
4
главница в размер на 1891.10 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 721.66
лв. за периода от 12.02.2022 г до 12.02.2024 г.;
законна лихва за забава върху главницата в размер на 543.69 лв. за
период от 12.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение;
Неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 4028.86 лв.;
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се
дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна
изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който
член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е
изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г).
Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
изпълнение №***/***г. по ч.гр.д.№***/***г. на ***, връчена при условията на
чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният от съда срок, е предявен настоящия
установителен иск, поради което същият е допустим. Макар и в заповедта да
не е посочена изрично сумата 4028,86лв., съдът приемау, че издадена, тъй
като видно от завлянието е уважено за цялото искане в размер на 7185,31лв., в
5
което е включена и неустойката.
По делото се установява факта, че на *** година С. Е. Д., **********, е
сключил Договор за потребителски кредит № *** със „***“ АД, по силата на
който е получил сумата от 2000, срещу което се съгласил да върне 24 вноски в
по 290.90лв. в срок до 12.02.2024 когато е падежирала последната вноска,
съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски
кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.
Установява се също, че сумата по кредита се отпуска в деня на
сключване на договора. Видно от представената разписка за извършено
плащане от 12.02.2022г, безспорно се установява, че сумата е предоставена на
заемателя-л.46.
Уговорен е лихвен процент при просорочие – 10%.Установява се също,
съобразно чл. 18 от Договора, че се уговаря и обезпечение по договора- под
формата на поръчителство или банкова гаранция. Установява се- чл. 19 от
Договора, че заемателят е длъжен в тридневен срок от сключване на договора,
да осигури едно трето лице- поръчител или да предостави банкова гаранция;
третото лице и банковата гаранция следва да са одобрени от кредитора и да
отговарят на определени изисквания, посочени в ОУ към договора /в чл.20 -
чл.22 от ОУ/. От съдържанието на договора се установява също- чл. 27, че при
неизпълнение на задължението от страна на заемателя за предоставяне на
обезпечение, се начислява неустойка от 0,9% от стойността на кредита, за
всеки ден, в който не е предоставено обезпечение. По делото се установява
също, че в Погасителният план към договора за заем, е включена неустойка за
непредставяне на обезпечение каят обща сумаот главница, лихва и неустока и
посочена , че от сумата 6981,60лв., главница и лихва е 3074,71лв., а
разликщата е неустойка и включена помесечно в размер на 218,12лв. от общо
месечна вноска 290,90лв.
По делото се установява също факта на сключване на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г, въз основа на който
заемодателя ***“АД - като цедент, е прехвърлил на ищеца *** ЕООД- като
цесионер, вземанията си по договори за кредит, посочените в Анекс №1 към
договора. Установява се, че вземанията на цедента по процесия договор за
6
кредит са предмет на цесията. По делото няма данни за връчване на
уведомлението за станалата цесия на ответника, но същото е редовно връчено
с ИМ и приложенията й по реда на чл. 131 от ГПК. Съобразно нормата на чл.
99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение- да изпълни задължението
си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. В случая, по делото се установи, както бе посочено, че от страна на
ответника, след цесията, няма плащане- нито в полза на стария, нито в полза
на новия кредитор. По делото няма спор относно качеството на кредитора на
ищеца спрямо ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се
уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Заемодателят-
цедент е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на
цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и
инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде
отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че
финансовата институция извършва банкова дейност, в областта на
потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което
сключеният между страните договор за кредит, няма характера на договор за
банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД
и съответно - намират приложение нормите на ЗЗД.
По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът - като
потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като
небанкова финансова институция - търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е установено усвоената
7
сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените
средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се
подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 - чл.147б от ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи и се произнася служебно.
Съдът приема, че клаузата по чл. 19 от Договора за заем е нищожна, на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Съгласно цитираната норма, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката
вменяваща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в
кратък срок- тридневен, след сключването на договора, като може да направи
избор между посочените видове обезпечения- поръчител или банкова
гаранция, са трудно осъществими и то в посочения срок, поради което същата
се явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.20 от ЗЗП. Налице е
уговорка от договора- чл.27, с която изначално се определя размер на
неустойката за неизпълнение на това задължение, включена в погасителния
план, като част от погасителната вноска. Съдът намира, че тази допълнителна
сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на
добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за
недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/. Уговорената и
дължима неустойка, по същество противоречи и на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите
/ГПР/, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на РБ. Възнаграждението обаче не фигурира като разход
в ГПР по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата
от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК - клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В
8
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 26,08%
т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът
му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не
отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят не е посочил
действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съдът счита, че следва да посочи, че
макар вземането за неустойка да не е предмет на настоящето производство,
клаузата е част от договора и съдът следи служебно за действителността на
същия. Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявения иск с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.
79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответника,
дължи именно сумата в общ размер от 7245.62 лв., формирана както
следва:главница в размер на 1891.10 лв.;договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 721.66 лв. за периода от 12.02.2022 г до
12.02.2024 г.;законна лихва за забава върху главницата в размер на 543.69 лв.
за период от 12.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение;Неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на
4028.86 лв.;както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
9
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми
има издадена заповед за изпълнение №***/***г. по ч.гр.д.№***/***г. на ***, е
частично основателен, до размера на сумата от 1891,10лв.- главница, ведно
със законната лихва върху същата, като за разликата до пълният претендиран
размер от общо 7245,62лв., искът следва бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска,тъй като с поведението си
ответника е станал причина да се направят същите.Исковият съд, съобразно
правомощията се произнася за разноските в заповедното
производство.Исквият съд счита, че юрисконсултското възнаграждение следва
да е в размер на 50лв. за заповедното производство, тъй като има правомощие
да определя същото с настоящия акт.При това положение дължимите
разноски в заповеднота са 50,56лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че ***. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв. Следва да се осъди ответника
да заплати на ищеца направени разноски в настоящето производство общо в
общ размер 76,52лв. д.т., и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената претенция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ С. Е. Д., **********,
ДЪЛЖИ НА „***“ ЕООД, ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
***, ***, сумата от 1891,10лв.- главница, по Договор за потребителски
кредит № ***/***г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
№***/***г. по ч.гр.д.№***/***г. на ***, ведно със законната лихва, считано от
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК- 15.10.2024г., до окончателното
изплащане на задължението, като ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯТ
ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР от общо 7245,62лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
10
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, С. Е. Д., ********** ет.2,
ап.4, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕООД, ***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, сумата от 50,56лв. разноски по настоящето производство
и сумата от 76,52лв.- разноски по заповедното производство, съобразно
уважената част от претенциите.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в
двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен:_______________________
11