Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр.Козлодуй, 17 ноември 2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на 29.10.2014 г. /Десети октомври две хиляди и четиринадесета
година/ в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при
секретаря С.Д.
като
разгледа докладваното от съдия Добрева гражданско дело № 498 по описа за 2014г.
на Козлодуйския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на
В.И.С.,***, с която е предявил против Държавно предприятие „Радиоактивни
отпадъци”, ЕИК *********, със законен представител Дилян Милков Петров –
изпълнителен директор иск за заплащане на обезщетение по чл. 40, ал.1 от КТД в
размер на 10 921.96 лева, представляващо размера на четири БТВ, ведно със
законните последици.
Ответника в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е
оспорил иска по съображения подробно изложени в смисъл, че не дължи
претендираното обезщетение.
В съдебни заседание ищецът участва лично и с
пълномощник адвокат П.Т. *** и поддържат иска.
Ответника участва чрез пълномощник адвокат К.Р. от
АК-Враца, която оспорва иска като неоснователен и недоказан.
По делото са конституирани като трето лице
– помагачи на страната на ищеца – Фирмена
синдикална организация при ДП „РАО” към Национална федерация на енергетиците -
КНСБ, представлявана от Л.М.Д. и Фирмена синдикална организация при ДП „РАО”
към Федерация „Атомна енергетика”
КТ„Подкрепа”, представлявана от Ц.В. Цветанов - председател.
В съдебно заседание третите лица не изпращат
представител, но в писмено становище са заявили, че
не оспорват иска.
В хода на
съдебното дирене по делото са събрани писмени доказателства, от които съдът
приема от фактическа страна следното:
Ищецът е работил при ответника по трудово
правоотношение на длъжност „Манипулант” с код по НКПД 72332031 в Сектор „Ремонт
на оборудване”, Специализирано поделение „УРАО- 3 и 4 блок” до 17.12.2013г.,
когато със заповед на работодателя трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено. Видно от заявление рег. № И-02/4-83 от 27.09.2013г. по повод молба
на ищеца поради прекратяване на трудовото му правоотношение на основание
параграф 4 от ПЗР КСО му е изплатено от работодателя полагащото му се
обезщетение по силата на чл.41, ал.2 от КТД на ДП „РАО” от 13.03.2013г., в
размер на дванадесет БТВ /заплати/.
Ищецът претендира работодателя ответника да му заплати
и полагащото му се по чл. 40, ал. 1 от КТД обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение в размер на четири БТВ, общо 10 921.96 лева.
Ответника оспорва иска
като твърди, че по този начин за трети път на едно и също основание,
ищецът ще получи обезщетение. Поддържа
съображенията изложени в отговора на исковата
молба и моли при постановяване на решението съдът да обсъди приложеният от
ищеца фиш за месец януари 2014 г., който
не са оспорили, но от който е видно, че ищеца два пъти е получил обезщетение, поради това че е упражнил правото си на
пенсия. Ответника счита за недопустимо на това
основание от един правопораждащ факт- фактът на пенсиониране да се плаща
и трети път обезщетение, като този член на КТД не се отнася за категорията
работници и служители, за който е допълнителен чл. 41 КТД, работодателя е изплатил
обезщетението в предвидените още по-благоприятни условия. Чл. 40 КТД в
изпълнение точно на разпоредбата на чл.
37 от БКТД е в същност по-доброто договаряне на условията на онези работници,
които попадат в категорията І или ІІ за пенсиониране със съответния стаж .
При горната
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно представеният по делото КТД ищецът има право
на три отделни самостоятелни обезщетения, а именно: това по чл. 222, ал. 3 КТ
и то е именно на базата на нормативна
разпоредба текста от КТ. Останалите две претендирани обезщетения са
допълнителни такива и се базират на КТД. В чл. 40, ал.1 КТ е визирана
възможността на всеки работник или
служител, който през последните десет години е работил в сферата на йонизиращо
лъчение да получи допълнително обезщетение в размер на четири БТВ. Това
е факт за този който се е пенсионирал
нормално при възрастта, както и този,
който се е възползвал от предвидената в
§ 4 в предвидените разпоредби на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал.2 от КТД, е
предвидено и още едно обезщетение, което обезщетение е предвидено извън
обезщетението по чл. 40, ал.1КТД, защото то е за онези работници и служители,
които са се възползвали от предоставената им възможност за по-ранно пенсиониране. В чл. 41, ал.1 от КТД е
записано, че работодателя е длъжен писмено да уведомява всеки работник или
служител за придобитото от него право на ранното пенсиониране и този който се
възползва от това свое право получава едно допълнително обезщетение. В
конкретният случай не може да се сподели становището на ответника, че се касае за обща и специална разпоредба. Касае се две отделни,
самостоятелни разпоредби на КТД - чл. 40 от КТД, и чл. 41 от КТД. В Браншов
колективен трудов договор /БКТД/, е записано условието при което може да се
получава съответното обезщетение, това е чл. 37, ал.2 от БКТД, което обаче
ограничение не е възпроизведено в КТД, а съгласно чл. 50, ал.2 от КТ в КТД
могат да се включват само клаузи, които са по-благоприятни за съответният
работник или служител, ал. 2, която
казва, че не могат да се съдържат клаузи
по-неблагоприятни за работника или служителя, т.е. по аргумент за противното
естествено, че могат по-благоприятни клаузи.
Видно от приложените становища на синдикалните
организации участвали при обсъждането и сключването на този КТД, приложен по
делото са имали виждането за две отделни самостоятелни допълнителни обезщетения
по чл. 40 КТД и чл. 41КТД, тези допълнителни обезщетения касаят именно ДП
„РАО”.
Съгласно общите разпоредби на ЗЗД всеки договор,
сключен между договорящите се страните представлява за тях закон. Лош или не
КТД е налице и в него е визирано самостоятелно основание по чл. 40 ал.1КТД, на
което основание ищецът черпи исканията си в настоящият процес - три отделни
основания, а не едно и също. Трайната съдебна практика предвижда, че когато за
месеца предхождащ месеца в който е освободен работникът или служителят има
непълни работни дни се тръгва назад и се търси онзи от месеците, в който има
пълни работни дни, така че иска е доказан и по размер.
Съдът счита, че предявения иск е изцяло основателен и
доказан, същият не е оспорен по размер от ответната страна и съгласно
представените писмени доказателства, на база на които е изчислено
претендираното БТВ по реда на чл. 228, ал.1 КТ, следва да бъде осъдено
ответното предприятие да заплати на ищеца обезщетение в размер 10 921.96
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.04.2014г. до изплащане на сумата.
При този изход на делото
ще следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските в настоящето производство -
адвокатско възнаграждение в размер на 940.00 лева и по компенсация на РС
Козлодуй държавна такса върху уважения иск 4%, или в размер на 436.87 лева.
Воден от
всичко гореизложено, Козлодуйският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”,
ЕИК *********, със законен представител Дилян Милков Петров – изпълнителен
директор, адрес на управление гр. София, общ. Столична, район „Изгрев”, бул.
„Д-р Г.М.Д.”, № 52 А, ет.6, да заплати на
В.И.С.,*** обезщетение по чл. 40, ал.1 от КТД от 13.03.2013г. в размер
на 10 921.96 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.04.2014г. до окончателното изплащане и направените по
делото разноски – платено адвокатско възнаграждение в размер на 940.00 лева.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”,
ЕИК *********, със законен представител Дилян Милков Петров – изпълнителен
директор да заплати РС Козлодуй дължима държавна такса в размер на 436.87 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: