Решение по гр. дело №5227/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20180
Дата: 7 ноември 2025 г.
Съдия: Крум Илиев Динев
Дело: 20251110105227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20180
гр. С, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110105227 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на „АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК: ... със седалище и
адрес: гр. С, п.к. 1404, р-н Т, бул. “Б” №.... В, представлявано от управителите
П В и Х М, срещу длъжника Г. Х. С., ЕГН **********, с адрес: С, 1000, ж.к. О
К №..., съдържаща претенция спрямо ответника да бъде установено, че дължи
в полза на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50298/2024 г. по описа на СРС, а именно: главница в
размер на 300 лв., дължима на основание сключен договор за потребителски К
с № ... със „С – К“ АД от 23.08.2019 г.; възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 9 лв. за периода от 23.08.2019 г до 22.09.2019 г.;
законна лихва за забава върху главницата в размер на 195 лв. за период от
22.09.2019 г. до 05.08.2024 г; неустойка по чл. 17 от договора за К в размер на
835.56 лева. В исковата молба са наведени следните твърдения - на 23.08.2019
г. ответникът е сключил по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/ договор за потребителски К със „С – К“ АД, по
силата на който е получил сумата от 300, срещу задължението да върне тази
сума в срок до 22.09.2019 г., но същият не го сторил. С договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. „С – К“ АД като цедент е
прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за
1
потребителски К на цесионера „АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК ..., за което ответникът
бил уведомен с нарочно съобщение, а ако съдът не възприеме това твърдение,
то следвало да се счита, че длъжникът ще бъде уведомен за промяната на Кора
посредством исковата молба. Представя писмени доказателства, които моли
да бъдат приети към доказателствената маса, като претендира разноски.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от
ответника, в който се възразява следното: по делото не били представени
доказателства, удостоверяващи активната материална легитимация на
дружеството цесионер; не било доказано действително, че ответникът поискал
и получил главница в размер на 300 лева; цялата договорна връзка се оспорва
като недействителна, в условията на евентуалност - отделни клаузи от
договора; акцентира се върху размера на уговорената възнаградителна лихва;
твърди се нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и се иска приложение на чл. 23
ЗПК. Като резултат се иска отхвърляне на исковите претенции. Нарочни
доказателствени искания не са отправяни.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически и правни положения:
По делото са представени неподписани договор за потребителски К № ... със
„С – К“ АД от 23.08.2019 г, ведно с погасителен план, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските Ки, общи
условия, както и извадка от електронен сайта на дружеството Кор, съдържаща
попълнени лични данни на ответника, както и разписка за извършено плащане
в размер на 300 лева. От така представените доказателства, по мнение на този
състав на съда, не може с категоричност да бъде установено, че между
длъжника и първоначалния Кор е бил сключен договор за К. Това е така,
предвид следните аргументи:
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски К се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Чл. 5, ал. 13 от ЗПК регламентира сключването на потребителски
договор за К от разстояние, като нормата препраща към Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, като в този случай се
изисква К да предостави преддоговорната информация посредством формуляр
2
незабавно след сключването на договора. Потребителят следва преди
сключването на договора да бъде уведомен за обстоятелствата по чл. 8 вр. чл.
10 от ЗПФУР, като именно в тежест на доставчика на финансовата услуга е да
докаже, че е предоставил тази информация и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. Когато са налице електронни изявления между страните,
тоест изявления, представени в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, се прилага Законът за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги - чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗПФУР.
Чл. 3 ал. 2 и чл. 4 от ЗЕДЕУУ провъзгласяват, че писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление,
като за автор на електронното изявление се смята за физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител. Счита се, че електронното
изявление е получено от неговия адресат с постъпването му в посочена от
последния информационна система, а ако такава не е посочена, изявлението се
получава с постъпването му в която и да е информационна система на
адресата, а ако адресатът няма информационна система, с изтеглянето му от
адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило (чл.
10 ЗЕДЕУУ). За електронен подпис се смятат данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се
подписва; усъвършенстван електронен подпис и квалифицираният такъв.
Първите два имат сила на саморъчен такъв, тогава когато страните са
уговорили това изрично - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ.
От представените към исковата молба доказателства не може да бъде прието с
категоричност, че е налице електронно изявление, отправено от страна на
ответника, респ. че същият е посочил електронен адрес, на който да се смятат
получени електронните изявления на Кора по реда на чл. 10 ЗЕДЕУУ. Нещо
повече, в исковата молба не са наведени дори твърдения за това как конкретно
ищецът счита, че е постигнато съгласие за сключване на договор и как
потребителят е получил необходимата преддоговорна информация, съответно
и доказателства за това по делото няма ангажирани. Не са налице и
доказателства, че К е изпълнил условието на чл. 5, ал. 13 ЗПЕ вр. чл. 9 от
приложимите общи условия на К. Така в Решение № 2198 от 10.04.2025 г. по в.
3
гр. д. № 5315/2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 1059 от 02.03.2023
г. по в. гр. д. № 4096 / 2022 г. на Софийски градски съд в хипотеза като
процесната е прието изрично, че наличието на лични данни на ответника -
ЕГН, лична карта, мобилен телефон и имейл адрес в представените хартиени
документи не удостоверят получаването им от ответника, а още по - малко
насрещно волеизявление, което обективира съгласие по смисъла на чл. 13 ал. 4
ЗЕДЕУУ вр. чл. 180 от ГПК вр. чл. 18 ал. 8 от ЗПФУР. Като краен извод се
налага, че не се ангажирани доказателства за изявления, изходящи от
ответника, удостоверяващи, че е запознат с условията по договора и с общите
условия, както и че приел същите, съответно не може да се приеме, че е
налице постигане на съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ.
Представената разписка за плащане не отговаря на изискванията на чл. 75, ал.
3 ЗЗД, тоест че тази сметка е посочена от страна на ответника и че по същата
действително е получена процесната сума, поради което не може да служи за
доказателство в този смисъл.
С оглед на посочените аргументи, исковете на ищеца подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, предявени от
„АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК: ... със седалище и адрес: гр. С, п.к. 1404, р-н Т, бул.
“Б” №.... В, представлявано от управителите П В и Х М, срещу Г. Х. С., ЕГН
**********, с адрес: С, 1000, ж.к. О К №..., за установяване, че ответникът
дължи в полза на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50298/2024 г. по описа на СРС, а
именно: главница в размер на 300 лв., дължима на основание сключен договор
за потребителски К с № ... със „С – К“ АД от 23.08.2019 г.; възнаградителна
лихва върху главницата в размер на 9 лв. за периода от 23.08.2019 г до
22.09.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 195 лв. за
период от 22.09.2019 г. до 05.08.2024 г; неустойка по чл. 17 от договора за К в
размер на 835.56 лева.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а,
ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5