РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 15.06.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1461 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца В.Б.Д. твърди, че на 01.07.2016г. предоставила
на ответницата С.П.К.- А. собствения си недвижим имот- апартамент № 2 находящ
се в гр. Русе, ул. „Б...“ № .., бл. „М..“, вх..., ет.. с площ 37,20 кв. метра
срещу месечен наем от 150 лева. От сключването на договора ответницата
заплатила наемна цена в общ размер 400 лева, като останала да дължи суми по
договора в общ размер 1775 лева. Ищцата
се снабдила със заповед за изпълнение за неизплатените задължения на
ответницата плюс лихви за забава и разноски. С.П.К.- А. депозирала възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което било образувано настоящото
производство за установяване на вземането на ищеца.
Ответницата не депозира отговор на исковата молба.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК-
за установяване на вземане за което е издадена заповед за изпълнение, а материалноправното
основание на иска е по чл. 232 ал.2 от ЗЗД за плащане по наемната цена по
договор за наем. Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
На 27.11.2017г.
е била издадена заповед за изпълнение в полза на В.Б.Д. срещу С.П.К.- А. за
заплащане на сумата 1775 лева представляваща главница по договор за наем от
01.07.2016г. за апартамент в гр. Русе в блок „М..“, вх..., ет..., ап... с площ
37,20 кв. метра за периода 20.09.2016г. до 19.09.2017г. С.П.К.- А. депозира
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, във връзка с което е
образувано настоящото производство.
През 1993г. В.Б.Д.
е придобила собствеността върху апартамент в гр. Русе в блок „М..“, вх..., ет...,
ап... с площ 37,20 кв. метра видно от приложения на л.3 нотариален акт. От
представеното извлечение от книга на
собствениците в жилищната сграда в режим на етажна собственост в гр. Русе , ул.
„Б.. ..“ №. в блок „М.“, вх... се установява, че собственик на апартамент № ..
на ... етаж във вход.... с площ 37,20 кв. метра е вписана В.Б.Д., а като
обитатели за периода от 01.07.2016г. до 19.09.2017г. са вписани С.П.К.- А. и М. С. П..
По делото е разпитана св. Г..., която е касиер
на входа, в който живее ищцата и в който се намира жилището предмет на
процесния договор за наем. Г. познава С.К. като наемател на жилището на ищцата.
Г. разговаряла с Д., от която научила, че последната отдавала апартамента си
под наем за 150 лева месечно. Била свидетел на разговор между страните по
делото за неплатените наеми, при който ответницата отказала да отвори входната
врата и заявила, че „утре ще говорят“. Във връзка с доказване на размера на
наемната цена ищцата предоставя и статистически данни за средномесечния наем на
едностайно жилище в същия квартал на гр. Русе, която през процесния период в
била в диапазона между 100 и 200 евро месечно.
При така събраните доказателства съдът приема за
установено, че между страните е имало договор за наем по силата на който В.Б.Д.
е предоставила на С.П.К.- А. ползването на
апартамент в гр. Русе в блок „М “, вх..., ет.., ап.. с площ 37,20 кв.
метра срещу месечна наемна цена от 150 лева и който действал в периода от 01.07.2016г.
до 19.09.2017г. По делото не се доказа С.П.К.- А. да е заплащала дължимата
наемна цена, поради което предявеният иск е изцяло основателен и следва да се
уважи в пълния предявен размер, като се признае за установено, че вземането на
ищцата за сумите по заповедта за изпълнение издадена по гр. дело № 8290/2017г.
на РРС съществува изцяло.
Разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.”
Предвид изхода на настоящото производство ответницата следва да заплати на ищцата
разноски по заповедното производство в размер на 335 лева и разноски по
настоящото дело в размер на 385,50 лева. Мотивиран така и на основание чл. 422
от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува
вземането на В.Б.Д. с ЕГН ********** с адрес *** срещу С.П.К.- А. с ЕГН **********
и адрес ***, в размер на 1775 лева представляваща наемна цена за периода
20.09.2016г. до 19.09.2017г. по договор за наем на апартамент в гр. Русе в блок
„М..“, вх.., ет.., ап.. с площ 37,20 кв. метра, със законната лихва от
23.11.2017г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр. дело № 8290/2017г. на РРС.
ОСЪЖДА С.П.К.- А. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати
на В.Б.Д. с ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 385,50 лева- разноски по настоящото дело и 335 лева разноски
по ч.гр.дело № 8290/2017г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/