№ 373
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502895 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 4877 от 16.08.2024 г., постановено по гражданско дело № 10197 по описа за
2022 г. на Софийски градски съд /СГС/е унищожен сключения на 19.03.2008г. между Ц. А.
К. и В. Р. Р. договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №174, том I, рег. №6720, дело №156 от 2008г. по описа на
нотариус с рег. №*** на НК, с който Ц. А. К. е прехвърлила на В. Р. Р. следния недвижим
имот: апартамент №157, находящ се в гр. ***, район ***, ж. к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. **,
състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64, 30 кв. м.,
при съседи: апартамент №156, двор, апартамент №158 и коридор, заедно с мазе №51 с площ
от 2, 81 кв. м. при съседи: мазе №50, коридор, мазе №52 и коридор, заедно с 0,360 % идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, който имот е с идентификатор 68134.1203.763.1.163 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед №РД – 18 – 49/16.09.2015г. на
изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. ***, район ***, бл. ***, вх. *, ет. **,
ап. ***, който самостоятелен обект се намира на 12 – тия етаж в сграда с идентификатор
68134.1203.763.1, с предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1203.763, с предназначение
на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – едно, при съседи на
самостоятелния обект в сградата: на същия етаж – 68134.1203.763.1.164,
68134.1203.763.1.162, под обекта - 68134.1203.763.1.158, над обекта - 68134.1203.763.1.168
1
срещу задължението на В. Р. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката – Ц. К.,
като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента на прехвърлянето,
докато е жива.Съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски по реда на чл. 78 ГПК.
Срещу постановеното от СГС решение е подадена въззивна жалба от В. Р. и И. Р. (и двамата,
чрез адв. Ф. от САК). С жалбата се иска първоинстанционното решение да бъде отменено,
тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди
се, че изводите на градския съд са неправилни и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Претендира разноски.
Ответниците по жалбата – С. И., П. П. и К. А. по реда на чл.263 ГПК, чрез пълномощника си
адв. П. от САК, са подали общ писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователността й. Излагат се съображения, че решението на СГС е законосъобразно и
обосновано. Молят въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Софийски апелативен съд, след като съобрази основателността на оплакванията
изложени в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищците – С. И., П. П. и К. А. твърдят, че на 19.03.2008г. между Ц. К. и В. Р. е сключен
договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане №174, том I, рег. №6720, дело №156 от 2008г. по описа на нотариус с
рег. №*** на НК, с който Ц. К. е прехвърлила на В. Р. следния недвижим имот: апартамент
№157, находящ се в гр. ***, район ***, ж. к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. **, състоящ се от: две
стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64, 30 кв. м., при съседи:
апартамент №156, двор, апартамент №158 и коридор, заедно с мазе №51 с площ от 2, 81 кв.
м. при съседи: мазе №50, коридор, мазе №52 и коридор, заедно с 0, 360 % идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
който имот е с идентификатор 68134.1203.763.1.163 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със заповед №РД – 18 – 49/16.09.2015г. на изпълнителния
директор на АГКК с адрес на имота: гр. ***, район ***, бл. ***, вх. *, ет. **, ап. ***, който
самостоятелен обект се намира на 12–тия етаж в сграда с идентификатор 68134.1203.763.1, с
предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1203.763, с предназначение на самостоятелния обект
– жилище, апартамент, брой нива – едно, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на
същия етаж – 68134.1203.763.1.164, 68134.1203.763.1.162, под обекта – 68134.1203.763.1.158,
над обекта - 68134.1203.763.1.168 срещу задължението на ответника да поеме издръжката и
гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила
до момента на прехвърлянето, докато е жива. Ц. К. е починала на 05.03.2018г. като е
оставила за свои наследници по закон – ищците /понастоящем – въззиваеми/. Те посочват, че
през 1994г. Ц. К. е получила атрофия на зрителните нерви, което е довело до значително
намаляване на зрителната й способност и съответно за това има издадени експертни
решения, с които е определена 90, 40 % загуба на работоспособността. На 24.08.2006г. Ц. К.
2
е диагностицирана с диагноза – шизофрения в късна възраст, след загубата на първия й син
и съпруга й, за което е провеждано и лечение. През м. декември 2006г. починал и втория й
син, което допълнително влошило здравословното й състояние и отново била настанена в
Областен диспансер за психични заболявания в гр. София. Към датата на сключване на
процесния договор Ц. К. отново е била настанена за периода 14.03.2008г. – 03.04.2008г. за
лечение в „СБАЛП Свети Наум“ ЕАД в IV психиатрична клиника с диагноза – рекурентно
депресивно разстройство с тежък сегашен момент с психосоматични симптоми. Въпреки
проведеното лечение няма подобрение в състоянието на прехвърлителката, поради което тя е
настанявана последователно в „СБАЛП Свети наум“ ЕАД, „УМБАЛ Александровска“ ЕАД
– осем пъти в периода 2008г. – 2014г. Ищците посочват, че Ц. К. от 2006г. до смъртта си
страда от параноидна шизофрения в късна възраст, поради което е била в трайна
неспособност да разбира и ръководи всички свои правни действия и именно в това
състояние е сключила описаната по-горе сделка. Косвено доказателство за нейното
състояние е и обстоятелството, че на същата дата, на която е сключена описаната сделка е
сключена и втора сделка от нея, с която прехвърля на Н. Р. К. – роднина на ответника втория
притежаван от нея недвижим имот срещу същата насрещна престация-гледане и издръжка.
С оглед на твърдяното ищците поддържат, че описаната първа сделка е нищожна на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД – като сключена от лице, което не може да ръководи
и да разбира своите действия, а евентуално същата е унищожаема на основание чл. 31, ал. 1
от ЗЗД – поради липса на формирана воля от прехвърлителката. Молят да бъде постановено
съдебно решение, с което да прогласи нищожността на сключения на 19.03.2008г. между
Ц.К. и В. Р. договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №174, том I, рег. №6720, дело №156 от 2008г. по описа на
нотариус с рег. №*** на НК, евентуално да се прогласи унищожаемостта на тази сделка на
основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Относно направеното възражение за изтекла погасителна
давност ищците поддържат, че същата действително започва да тече от датата на смъртта на
прехвърлителката – 05.03.2018г., но срокът е спрян на основание чл. 115, б. ж“ от ЗЗД в
периода 05.03.2018г. – 12.08.2019г., когато е било прекратено гр. д. №1148/2018г. по описа на
СГС, Г. О., 14 състав. В последното съдебно заседание се поддържа, че началната дата на
периода, от който започва да тече давност по отношение на евентуалния иск по чл. 31, ал. 1
от ЗЗД е 05.12.2018г. – когато ищците са конституирани като страни по гр. д. №1148/2018г.
по описа на СГС.
Ответниците са оспорили с писмени отговори по реда на чл. 263 ГПК исковата молба като
неоснователна и са поискали отхвърляне на предявените искове.
СГС е решил така очертания правен спор след събиране на писмени и гласни доказателства,
както и след изслушване и приемане на съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/ за
здравословното състояние на Ц. К..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирани
страни, имащи интерес от обжалване, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение,
3
поради което е процесуално допустима.
В контекста на чл. 269, изр.второ от ГПК, атакуваното решение на градския съд е валидно и
допустимо, а по същество и правилно, поради което САС препраща изцяло към същото –
както към приетото от фактическа страна, така и от гледна точка на мотивите, с които е
уважена исковата претенция по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на процесния договор за
прехвърляне на недвижим имот.
Настоящата инстанция следва да отговори само на оплакванията във въззивната жалба, а
именно:
А/ че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон и на ТР
5/30.05.2022 г. по ТД 5/2020 г. на ОСГТК. Счита се по-конкретно, че не може да бъде
изключено иначе болната Ц. К. да е имала „светъл момент“ /“светъл период“/ в заболяването
си, когато да е прехвърлила процесното жилище на В. Р..
Подобен извод не може да бъде извлечен от приетата пред СГС СПЕ, в която в.л. К. сочи за
наличие на тежко шизофренно разстройство при Ц. К., обусловено от други здравословни
проблеми и настъпили житейски несполуки, свързани със загубата на най-близките на Ц.,
които са способствали за психическото заболяване, диагностицирано през 2006г. Няма данни
от тази СПЕ за „светли епизоди“, в които К. да е била правилно ориентирана за всичко
заобикалящо, а напротив – не можела да преценява адекватно ситуацията и да преценява
последиците – така например, подписала договор с наематели, клаузите, от който били в
неин ущърб, като подписването станало по времето на едночасово отсъствие на
обгрижващата я жена /така изрично на л. 72 от първонистанционното дело/. Същевременно,
въззивниците не са доказали по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, че Ц. К. е била с разсъдъка си и в
твърдения от тях „светъл период“ от заболяването й към момента на сключване на
процесната сделка с В. Р.;
Б/ Решението на СГС било постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Възраженията са свързани с необсъждане на всички доказателства по делото, както и с
това, че имало свидетели, показанията на които били прочетени от предишното разглеждане
на делото от друг състав на СГС, а не били събрани повторно.
Тези виждания на въззивниците не могат да бъдат споделени, защото дори и в мотивите
на съда да не са посочени всички ангажирани по делото медицински документи поименно
/епикризи и пр./, това не означава, че същите не са били взети предвид, а и същите са били
изследвани от в.л. К. при съставянето на процесната СПЕ, на която СГС се е позовал при
решаването на правния спор. Напротив - това означава, че медицинските документи са били
взети предвид и са обсъдени, макар и опосредено чрез заключението на експерта. Що се
отнася до аргумента за свидетелите, показанията на които били само прочетени - това е
направено с цел процесуална икономия, като тези лица са заявили, че напълно подкрепят и
потвърждават това, което вече са казали пред съда /макар и пред друг състав, но по същия
правен спор/, както и че няма какво да добавят. И което е по-важното – на ответниците И. Р.
4
и В. Р. е предоставена възможност да задават и други въпроси към свидетелите, но те не са
се възползвали от това, поради което в никакъв случай не може да се говори за процесуално
нарушение или пък за нарушаване правото на защита на въззивниците /ответници – в
първата инстанция/;
В/ Решението на СГС било необоснованоу като се израдява недоволство от съдържанието на
приетата пред СГС СПЕ и това, че същата не била пълна и обективна.
Оплакването е неоснователно. Въззивниците са имали възможност за искания за
допускане пред Софийски градски съд на допълнително или повторно заключение по
смисъла на чл. 201 ГПК, но не са се възползвали от това. А искането им за нова СПЕ пред
въззивния съд е било отклонено поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 от
ГПК за уважаване на подобно доказателствено искане.
В заключение - правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, при което атакуваното
решение на СГС ще следва да се потвърди. Разноски следва да се присъдят на трите
въззиваеми лица /чл. 78, ал. 3 ГПК/, като от същите се претендира за заплащане сумата от
6650 лв. заплатен адвокатски хонорар за второинстанционното производство. Направено е
възражение за неговата прекомерност /чл. 78, ал 5 ГПК/. Цената на иска е 68 624.80 лв. /вж.
на л. 19 от делото в градския съд/, при което индикативното възнаграждение за труда на
един адвокат би било 6 139.98 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет/. Доколкото пред САС не са били събирани допълнителни доказателства и
производството е приключило с провеждане на едно открито съдебно заседание, настоящият
съдебен състав намира за уместно да намали възнаграждението от 6 650 лв. на 6 140 лв. или
с 510 лв. Въпросната сума следва да се възложи в тежест на двамата въззивници.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4877 от 16.08.2024 г., постановено по гражданско дело №
10197 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. Б. Р., ЕГН: ********** и В. Р. Р., ЕГН: ********** /и двамата със съдебен
адрес: София, ул. Л. Кошут“ 53, адв. Т. Ф. от САК/да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на С. Н. И., ЕГН: **********, П. В. П., ЕГН: ********** и К. В. А., ЕГН: **********
/всички със съдебен адрес: София, ул. „Враня“ № 32, ет. 1, адв. С. П. от САК/ сумата от 6 140
(шест хиляди сто и четиридесет) лева съдебно-деловодни разноски във втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6