РЕШЕНИЕ
№ 1317
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100501931 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. П. С., ЕГН **********, срещу
Решение №2456/30.06.2025г. по гр. д. №7559/2024г. на ВРС, 18-ти състав, с
което:
1/ е осъден отв. Ж. П. С., ЕГН**********, да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на ищеца К. П. Б.,
ЕГН**********, да упражнява правото си на собственост върху следните
имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „О.М.“ ***, а именно: гараж № 5,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №*** по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на изп. директор на АГКК-
Варна, и гараж №6, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 32/26.04.2011 г. на изп.
директор на АГКК-Варна, които неоснователни действия се изразяват в
паркиране на лек автомобил пред входната врата на посочените гаражи на
ищеца, на осн. чл.109 от ЗС;
2/ е отхвърлен насрещният иск на Ж. П. С., ЕГН **********, за
осъждане на К. П. Б., ЕГН**********, да премахне изградената козирка и
дострояване или удължаване на стените на собствените му гаражи №5 и №6,
1
находящи се в гр. Варна, ул. „О.М.“ ***, и да възстанови положението на
обектите по одобрения архитектурен план, на осн. чл.109 от ЗС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния
закон и на съдопроизводствените правила. Обобщено оплакванията се свеждат
до неточен анализ и обсъждане на събраните доказателства, довели до
погрешни решаващи изводи на съда относно предпоставките на предявените
искове. Не е доказано от разпитаните свидетели, че ответникът Ж. С. системно
паркира автомобила си пред гаражите на ищеца К. Б., а напротив – изяснява се
че още през 2018г. ищецът доброволно е предоставил възможност на
ответника да паркира пред гаражите му, както и че след получаване на
нотариалната покана ответникът е започнал да паркира само на улицата извън
имота и така с нищо не пречи на ищеца, което води до неоснователност на
иска. Неправилно ВРС е ценил гласните доказателства и в тази връзка
въззивникът прави свой техен анализ.Не е било изяснено по делото и отдаване
под наем на гаражите на ищеца, респ. намерението му за това. ВРС не обсъдил
и приетите по делото строителни книжа, според които пред гаражите на ищеца
имало обособено „паркомясто“ на трето лице и така още при закупуването на
гаражите ищецът се е съгласил, че трето лице може да паркира пред тях. По
насрещния иск изводите на ВРС, че с удълженията на стената и на козирката
на гаража на ищеца не се затруднявало паркирането от ответника пред неговия
гараж, са необосновани, базирани са на едностранчив анализ на
доказателствата и са израз на „толериране на страна в процеса“, при
безспорния факт на незаконност на достроеното. Моли за отмяна на
решението на ВРС, за отхвърляне на начално предявения иск, за уважаване на
насрещния такъв и за присъждане на разноски за две инстанции, като в о.с.з.
поддържа исканията си до съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея, като взема отношение по основните
въззивни оплаквания. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за
което излага аргументи. Поддържа позицията си пред ВРС за изцяло доказани
предпоставки на начално предявения иск по чл.109 от ЗС, респ. за недоказани
тези на насрещния такъв по чл.109 от ЗС. Правилно ВРС приел, че ответникът
продължава да паркира автомобила си във вътрешния двор на сградата, в т.ч.
и пред гаражите на ищеца; показанията на свидетелите за правилно ценени от
ВРС; насрещният иск е отхвърлен съобразно СТЕ. Моли за потвърждаване на
решението на ВРС и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание
2
чл.109 от ЗС на К. П. Б., ЕГН********** за осъждане на Ж. П. С., ЕГН
**********, да преустанови неоснователни действия, изразени в паркиране
на собствения му лек автомобил пред входната врата на собствените на ищеца
недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „О.М.“ №7, а именно: 1/ гараж
№ 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18- 32/26.04.2011 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от
22.01.2024 г., намиращ се на ет. 1 в сграда с идентификатор ***, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой
нива на обекта: 1, площ: 11.99 кв.м., прилежащи части: 0.8625 %, съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, под обекта - ***.20, над обекта -
***.3; и 2/ гараж № 6, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 32/26.04.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект от 22.01.2024 г., намиращ се на ет. 1 в сграда с
идентификатор ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на
самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, площ: 10.62 кв.м.,
прилежащи части: 0.7639 %, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж -
***, ***.19, под обекта - ***.20, ***.22, ***.21, над обекта - ***.3.
В срока по чл.211 от ГПК е предявен и приет за разглеждане насрещен
иск с правно основание чл.109 от ЗС на Ж. П. С., ЕГН **********, за
осъждане на К. П. Б., ЕГН**********, да премахне изградените козирка и
дострояване / удължаване на стените на собствените му гаражи №5 и №6,
находящи се в гр. Варна, ул. „О.М.“ ***, и да възстанови положението на
обектите по одобрения архитектурен план, а също и да възстанови
водосточните тръби съобразно същия одобрен архитектурен план.
Ищецът Б. твърди, че е собственик на самостоятелни обекти,
представляващи гараж № 5, с идентификатор *** и гараж № 6 с
идентификатор ***, двата обекта, намиращи се на ет. 1 в сграда с
идентификатор ***, находяща се в имот с идентификатор ***, находящ се в гр.
Варна, ул. „О.М.“ №7. Правото на собственост придобил на 23.10.2018 г., на
основание покупко-продажба, обективирана в НА № 51, том V, рег. № 12639,
дело № 835/2018 г. на нотариус Огнян Шарабански, вписан в Служба по
вписванията под акт № 67, том LXXVI, вх. рег. № 29284, дело № 16402/2018г.
Ответникът Ж. П. С. е собственик на съседен на гаражите на ищеца обект –
гараж ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.19 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект от 06.07.2023 г., намиращ се на ет. 1 в сграда с идентификатор ***, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой
нива на обекта: 1, площ: 10.79 кв. м., прилежащи части: 0.7761 %; съседни
3
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***.1, ***.16, под
обекта - ***.22, над обекта - ***.15, ***.3. Този имот бил придобил чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 66, том II, рег.
№ 81366, дело № 216/2023 г. на нотариус Роза Кожухарова, вписан в Служба
по вписванията под акт № 46, том LVII, вх. рег. № 21611, дело № 12990/2023 г.
Ищецът твърди, че С. паркира собствения си лек автомобил пред
вратите на двата му гаража и с тези си действия възпрепятства ползването на
последните по предназначение – не може да паркира автомобил в тях. Това
обстоятелство е възпрепятствало и отдаването на гаражите под наем.
Б. поканил С. с нотариална покана от 16.05.2024 г., рег. № 2644, том 1,
акт. №149 на нотариус Л.Г., с рег. № 116, за да се разреши възникналата между
двамата ситуация. На 27.05.2024 г., страните се явили пред нотариус, който
оформил в нарочен констативен протокол данните и позициите на С. и Б.. И
след протокола ответникът не престанал да пречи на ищеца да ползва
свободно гаражите си.
По тези причини претендира осъждане на ответника да преустанови
паркирането на автомобила си пред собствените му гаражи. В о.с.з. поддържа
твърденията и искането си.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с
който оспорва твърденията на ищеца, като счита иска за неоснователен и
недоказан. Признава изложеното в исковата молба относно собствеността на
процесните недвижими имоти. Оспорва да смущава правото на собственост на
ищеца върху собствените му гаражи. Твърди, че паркира автомобила пред
собствените си гараж и жилище. Релевира също, че не ищецът, а той е
възпрепятстван да паркира в собствения му гараж, поради действия на Б.,
изразени в самоволно и без да съобрази одобрените архитектурни книжа
удължаване на собствените си гаражи с по 1.7 метра, изграждайки козирка и
стени, в края на които са монтирани гаражни врати. Твърди, че по този начин е
станало невъзможно захождането към гараж ***.
В отговора и насрещната искова молба ответникът твърди още, че К. Б.
възпрепятства ползването на гараж №7 чрез дейстия, изразяващи се в
удължаването на стените на гаражи № 5 и № 6 с по 1,7 м., изграждане на
козирка, както и монтиране на гаражни врати, несъобразявайки архитектурни
книжа. С тези действия ищецът по първоначално предявения иск е и
прекъснал две водосточни тръби, което е довело до разпръскване на дъждовна
вода в двора на сградата. Посочва се, че тези действия са довели до
невъзможност на С. да захожда с автомобила си към собствения му гараж,
както и незаконосъобразно е засенчен собственият на семейството на
ответника апартамент с идентификатор ***.1.
В о.с.з поддържа иска си и допълва, единственият начин за паркиране в
гараж №7 е с помощта на двама души, посредством повдигане и отместване на
автомобила, което се дължи на посочените действия на Б..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск – К. Б. депозира
4
писмен отговор, в който навежда доводи за недопустимост и неоснователност
на насрещния иск. Поддържа, че гаражите му са законно изградени, като
навежда доводи и че съществуването на незаконна постройка не е достатъчно
да обуслови основателността на иска по чл. 109 ЗС. Оспорва да е извършил
действия, с които да се създадат пречки С. да упражнява правото му на
собственост върху собствените му имоти - гараж *** и апартамент № 1. Без
значение законността на строителството на собствените му гаражи, те не
възпрепятстват ползването по предназначение на гаража на ищеца по
насрещния иск. Засенчването на апартамента на Ж. С. не се дължи на
разположението и конструкцията на гаражи № 5 и № 6. Счита, че проблемът с
оттичане на водата може да се дължи на начина, по който е изпълнен дворът
от строителя. Излага, че след издаване на разрешението за ползване,
строителят удължил гаражите с около 1 м., което не е в противоречие с
одобрените проекти за изграждането им и не създава пречки за паркирането
на автомобил в гараж ***. Заявява, че Ж. С. бил очевидец на преустройството,
но не възразил пред строителя. По същество моли за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски, като в о.с.з. поддържат позицията си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетия НА № 51/23.10.2018 г. се потвърждава безспорния факт, че
ищецът е К. П. Б. е собственик на гараж № 5, с идентификатор *** и гараж №
6 с идентификатор ***, двата обекта, намиращи се на ет. 1 в сграда с
идентификатор ***, изградена в имот с идентификатор ***, находящ се в гр.
Варна, ул. „О.М.“ №7.
От приетите по делото НА ***3/29.10.2018 г., НА № 66/20.07.2023 г. се
потвърждават безспорните факти, че: ответникът Ж. П. С. е придобил
собствеността върху гараж с идентификатор ***.19 и от апартамент № 1 с
идентификатор ***.1, двата обекта, намиращи се на ет. 1 в сграда с
идентификатор ***, изградена в имот с идентификатор ***, находящ се в гр.
Варна, ул. „О.М.“ №7.
С отразените в приобщения НА № 59/20.06.2024 г. сделки Ж. П. С. е
дарил на майка си Й.Г. и на сестра си Г.Н. по 1/3 ид. част от гореописаните
грараж №7 и апартамент №1.
Видно от нотариална покана от 16.05.2024г. на тази дата ищецът К. Б. е
отправил такава до ответника Ж. С., връчена на същата дата, видно от
удостовереното от нотариуса. От съдържанието на поканата е видно, че с нея
К. Б. е поканил Ж. С. да преустанови незабавно паркирането на леки
автомобили пред вратите на гаражи № 5 с идентификатор *** и гараж № 6 с
идентификатор ***. Изложено е, че С. паркира постоянно личния си
автомобил пред собствените на Б. гаражи и последния е в невъзможност да
ползва обектите по предназначение. В поканата е вписано и че на ответника по
делото било известно, че трети лица са проявявали интерес да наемат
гаражите.
От КП акт № 160 от 27.05.2024 г. с нотариална заверка на нотариус
5
Гонова се установява, че К. Б. е потвърдил искането си С. да преустанови
паркирането пред собствените му гаражи, а ответникът от своя страна е
заявил, че поради удължаване на собствените на ищеца гаражи захождането с
автомобил към собствения му гараж станало невъзможно и е засенчен
собственият му апартамент № 1.
По делото са приети още: Схема № 15- 692265-24.01.2024 г., Схема №
15-668298-18.09.2018 г., Схема № 15-668287- 18.09.2018 г., Схема № 15-
739095-10.07.2023 г., Схема № 15-69265-24.01.2024 г., Схема № 15-69278-
24.01.2024 г., ; Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/04.01.2024 г., Схема № 15-668292-18.09.2018 г., Схема № 15-
399517-18.04.2024 г., План І етаж, архитектурен проект от 04.08.2017 г., взети
предвид и от вещото лице по приобщената СТЕ.
От приетите пред ВОС копие от писмо с рег.
№УСКОР25001817ВН_001ВН от Община - Варна и констативен протокол от
26.09.2025г. на Район „Одесос“, се изяснява, че в общината е бил регистриран
сигнал от въззивника, във връзка с който на място е била извършена проверка,
при която е било констатирано, че на двата гаража с № 5 и №6 (записани като
17 и 18) е направена пристройка с посочена дължина, покривно покритие и
затворена отпред с ролетни щори, което е увеличило обема на гаражите, както
и че водосточните тръби са премахнати откъм покрива надолу.
Заключението на приетата пред ВРС СОцЕ, съдът цени като обективно.
По повод задачата за определяне на разходите за материали и труд за
претендираното от ответника премахване на козирката и уширението на
гаражите на ищеца е направен оглед с констатаци, че гаражи № 5 и № 6 са
удължени с по около 1.20 метра, монтирани са плоскости от аквапанел,
покривът е с водоустойчив шперпплат, обшивка от ламарина и положена
хидроизолация, като са поставени две ролетни щори на входовете им.
Заключението по приетата СТЕ, съдът кредитира като обективно,
мотивирано и също дадено след оглед на място. От него и от обясненията на
вещото лице в о.с.з. се установява, че разположението на гаражи № 5, № 6 и
№7 е съгласно архитектурното разпределение на ет. 1 (лист 34 от делото на
ВРС). Светлата широчина и дължина на стените на гаражи № 6 и ***,
измерени на място, дори и със съществуващите удължения, са по-къси от
одобрения проект с повече от един метър. Гараж №7 не е удължаван и останал
в първоначалния си вид. В архитектурния план са били заложени размери на
гаражите, съобразно минимума по приложимата нормативна уредба (чл. 42,
ал. 3 и ал. 4 от Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране
на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии),
като след измерването им на място те не са били изпълнени и стените са с
размери по-малки от заложените. Дори и след удължаването на гаражи № 5 и
№ 6 в тях може да се паркира по един автомобил с размери не по-големи от
нормативно приетото за РБ – д. 4.30 м и ш. 7.75 м. При това положение
заключението е, че при премахване на удълженията на гаражи № 5 и № 6 ще
подобрят само незначително (почти неосезаемо) условията за паркиране в
гаража на ищеца по насрещния иск, като в същото време ще се намалят още
повече размерите на гаражите на ищеца и така при паркиране на лек
6
автомобил в тях последният ще излиза с над един метър напред от края на
стените на граражите. Така при паркиран автомобил в гаражите на Б., колата
ще се показва от стените на гаража почти с толкова, с колкото са удължени
същите в момента и по този начин положението ще е аналогично с
актуалното. За този извод вещото лице е направило, освен пресмятания, и
личен опит с автомобил, дълъг 4.36 м. Трудността за паркиране в гараж ***,
както и във всички други гаражи, разположени в имота, всъщност се дължи на
размерите на двора и на реално изпълнените гаражи. И сега, и при премахнати
разширения на стените, но паркирани коли в граражи № 5 и 6, паркирането е и
ще е възможно, но еднакво неудобно – изискващо до 5,6 маневри. По проект
има „паркомясто“ за инвалиди, ситуирано пред гараж № 5.
Показанията на св. Н.П. съдът цени като обективни, базирани на лични
впечатления и безпристрастни. От тях се изяснява, че св. е посещавал имота
два пъти – през 2023 г. и през 2024 г. във връзка с ангажирането му от Б. да
отдаде под наем гаражите на същия. Разпознава ответника С. от второто му
отиване в имота, когато е завел потенциален клиент, който да ползва един от
гаражите на ищеца под наем. Посочва ответника в съдебната зала като
човекът, който „живее на партера“ и който е паркирал автомобила си в двора и
„пред гаража на К.“. Ж. С. е казал, че „по принцип си паркира там“ и че „..той
ще си паркира там колата когато пожелае. Когато клиентът на св. П. е пожелал
да наеме единия от граражите на К., господинът (Ж.) повишил тон, потвърдил
че и занапред ще паркика пред гаражите, а ако клиентът имал нужда да му се
обаждал и той щял да си мести колата.
Показанията на св. Е.Х. - майка на ищеца, съдът цени по реда на чл.172
от ГПК, но в същото време като последователни, логични и базирани на
трайни лични впечатления за обстоятелствата на място. От тях се установява,
че познава Ж. С. още от 2017-2018 г. като съсед, който има жилище на
партерния етаж в същия двор, на адрес ул. „О.М.“ ***. Стаите му се намират
„…на двора…“, до „..гаража на сина ми..“. Разбрала, че С. си е купил гараж
миналата година (2023г.), който се намирал точно до неговите „...врати и
прозорци…“. В гаражите на сина се паркирало с няколко маневри, тъй като
дворът бил малък. Пред гаражите на К. Б. паркира редовно Ж. С., като
последният казвал, че му било трудно да влиза в неговия гараж. Свидетелката
посещава имота един път месечно и всеки път автомобилът на С. е паркиран
пред гаражите на сина . Когато отишли с брокера (св. П.) и с друго лице,
което искало да наеме гаражите на К., колата на Ж. отново била паркирана
пред вратите. Ж. бил на място и те го помолили да премести колата. След като
преместил колата казал, че можели да му се обаждат, когато ще излизат или
влизат за да си мести колата. Това положение отказало лицето, което идвало за
да наеме гаражите на К.. Наблюденията й са, че изложението на апартамента
на Ж. и двора е „…може би е изток и слънцето бързо се завърта, така че
дворът е осветен някъде до към обяд“. Когато К. е купил гаражите те не
можели да се използват, защото нямало още Акт 16, преди една година били
сложени вратите от синът й. Преди да се сложат вратите С. искал разрешение
от Б. да паркира, но последният му отказал. Фирмата за отдаването под наем
на гаражите е дошла след поставяне на вратите. К. е искал да даде под наем
7
само единият от гаражите, защото другият се ползва от него. Синът й е
изпращал нотариална покана към Ж., защото той спирал непрекъснато пред
гаражите му и това не позволявало на К. да паркира колата си.
Показанията на св. Г.Н. съдът цени силно корективно на осн. чл.172 от
ГПК, първо защото св. Н. е сестра на ответника Ж. С. и второ защото същата е
съсобственик с него на 1/3 ид. част от апартамента и от гараж №7, а също и
защото свидетелката живее в друга държава и се прибира в България само
един път на година и така показанията й са базирани на разказаното й от брат
й. От тях се потвърждава, че Ж. има гараж до гаражите на К., както и че му е
трудно да си паркира колата в собствения му гараж, тъй като трябват хора, за
да го напътстват. Ж. бил запознал сестра си с проблема с паркирането в
разговори „по интернет“; от него тя знае за спирането пред гаражите на К.,
както и за това, че той заявил на Ж. да не паркира там. Брат й е споделял, че му
е трудно да си намира място за паркиране, въпреки че има гараж. Казва още,
че в началото Ж. е получил разрешение от К. да паркира пред неговите
гаражи, след което ищецът го помолил да паркира на улицата. Случвало се е
да спира колата в двора за да разтовари багаж или стоки от магазина. Не знае
дали преди поставяне на вратите на гаражите брат й е паркирал пред тях. След
като К. забранил на Ж. да спира колата в двора, той вече не го правил, по
думите на брат й. Апартаментът на ответника е на нивото на гаражите, има
тераса над него и от него се виждат двора и трите гаража. Общата стена между
гаража на К. и този на Ж. била удължена от страната на Б. с около 1.5 метра.
Показанията на св. Й.К., съдът цени като обективни и базирани на лични
впечатления, но касаещи най-вече обстоятелства, които не са относими към
делото. От тях се изяснява, че според свидетелката тя има „паркомясто“ в
прохода към сградата, откъдето трябва да преминават Ж. и К. за да стигнат до
собствените им гаражи. Свидетелката не живее постоянно на ул. „О.М.“,
посещава жилището си там 4,5 пъти месечно и не познава К.. Потвърждава за
местоположението на трите гаража. Според нея в двора имало „четири
паркоместа“, а пред единия гараж на Ж. имало такова за инвалиди, което било
на Е.М.. Излага, че Ж. паркирал последната година на улицата, защото имал
разногласия с другия собственик.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Негаторният иск с правно основание чл.109 от ЗС е средството за защита
на правото на собственост на ищеца срещу всяка форма на пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на собственост, което пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта
според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.
С предявяването му се цели възведеното неоснователно въздействие да бъде
преустановено и/или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на
делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта,
конкретно съпоставено с правата на ищеца и конкретно към момента на
делото. Когато това въздействие, в момента на разглеждане на спора, не се
8
докаже да препятства упражняване правото на собственост на ищеца в
нормален обем, същото не се приема за съставомерно по чл.109 от ЗС спрямо
ищеца, дори и само по себе си да е неправомерно. И обратното – дори да не
нарушава специална правна норма, ако с поведението на ответника се
накърнява собствеността на ищеца в нейните нормативно предвидени предели
и обем и му се създават пречки за използване на вещта му, по-големи от
обикновените, то искът по чл.109 от ЗС е основателен. От това положение,
основано и на концептуалните разяснения в ТР №4/06.11.2017г. по тълк. дело
№4/2015г. на ОСГК на ВКС, следва изводът, че решаваща за иска по чл.109 от
ЗС е не формалната не/законосъобразност на действията на ответника, а
преценката дали чрез нея се смущава правото на нормално ползване на имота
на ищеца, освен в специфични случаи, при които естеството на нарушението
имплицитно води до накърняване правата на ищеца (например незаконни
действия изцяло в чуждия имот). По правило обаче хипотезата на чл.109 от ЗС
няма да бъде налице както ако действията на ответника са основателни, така и
ако не са, но не е доказано пълно и главно те да създават пречки на
собственика, по-големи от обичайните (чл.50 от ЗС). Преценката е винаги
конкретна. А след като бъде направена е необходимо да бъде съпоставена
степента засягане на правата на ищеца с обхвата на търсената защита, така че
последната да съответства (в разумни граници) на самото нарушение
(Определение №50532/13.12.2022г. по гр. д. №2454/2022г. на на ВКС;
Определение №53 от 04.02.2019г. по гр. д. №497/2018г. на 1-во ГО на ВКС; и
други).
При тези характеристики на иска по чл.109 ЗС успешното му
провеждане изисква пълно и главно доказване на следните предпоставки:
ищецът да е собственик на движима вещ или недвижим имот, а ответникът с
неоснователни и/или противоправни действия да пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост в пълен обем, като характерът на
действията и тяхното конкретно въздействие върху правата подлежат на
отделно доказване (арг. от Решение № 62/18.04.2013г. по гр. д. №712/2012г.
на ВКС, Решение №372/10.07.2009г. по гр. д. №805/2008г. на ВКС, и други).
Поведението на ответника трябва да е трайно във времето, включително към
момента на предявяване на иска, като то следва да има позитивно изразен
резултат – реално накърняване на правата на ищеца или създаване на пречки
за него при ползване на вещта му,по-големи от обичайните (така и Решение
№ 23/09.04.2014г. по гр. д. №5465/2013г. на ВКС, Решение №57/26.03.2013г.
по гр. д. №907/2012г. на ВКС, Решение № 62/01.07.2015г. по гр. д. №339/2015г.
на ВКС, и други). А преценката е винаги с оглед конкретиката и спецификата
на случая.
По начално предявения иск на К. Б.: По делото няма спор, като се
потвърди и от приобщените писмени доказателства, че К. Б. е собственик на
гараж №5 и гараж №6, а ответникът Ж. С. – на 1/3 ид. части (към момента) от
гараж №7 и от апартамент №1, всичките находящи се гр. Варна, ул. „О.М.“
№7. Обектите са видими като характеристики и като местоположение един
спрямо друг и на снимките към СТЕ (л.78-80 от делото на ВРС). От
кредитираните от съда показания на св. Е.Х. се установи, че още преди време
9
Ж. С. е искал разрешение от К. Б. да паркира пред гаражите на ищеца, но
последният му е отказал. След като не получил разрешение ответникът
започнал самоволно да паркира там колата си, като се оправдавал, че му било
трудно да влиза в неговия гараж (№7, до тях.) Свидетелката посещава имота
всеки месец без изключение, като всеки път автомобилът на С. е паркиран
пред гаражите на сина й. Когато отишли с брокер (св. П.) и друго лице, което
искало да наеме гаражите на К., колата на Ж. отново била паркирана пред
вратите. Ж. бил на място и те го помолили да премести колата. След като го
направил той заявил, че можели да му се обаждат когато ще излизат или ще
влизат, за да си мести колата. Това положение е отказало лицето, което идвало
на място за да наеме гараж на К.. В пълно съответствие с изложеното са
показанията и на св. Н.П., от които се установи, че при посещението на имота
през 2024г. по повод ангажирането му от К. Б. за намиране на наемател на
гаражите, свидетелят е завел клиент. На място е излязъл Ж. С., който бил
паркирал колата си пред оглежданите от потенциалния наемател гаражи. С. е
заявил пред всички, че „по принцип си паркира там“ и че „..ще си паркира там
колата когато пожелае“. Когато клиентът на св. П. решил да наеме единия от
граражите на К., Ж. С. повишил тон и потвърдил че и занапред ще продължи
да си паркира пред гаражите, а ако наемателят би имал нужда - да се обаждал
на ответника да си мести колата.
Установеното от показанията на двамата свидетели поведение на отв. С.
ясно онагледява не само редовното паркиране на автомобила му пред
гаражите на ищеца, но и явното му и очевидно намерение да продължи с това
си поведение и занапред, без да се съобразява нито със собствеността на
ищеца, нито с правата на евентуален наемател. Показателно за последното е,
че в отговора на исковата молба липсват възражения срещу фактическите
твърдения за паркиране в двора, вкл. пред гаражите на ищеца, а оспорването
на исковете е основано единствено на тезата, че с удълженията на гаражите на
ищеца Б. смущавал правата на С.. В пълно съответствие с това в КП от
27.05.2024г. пред нотариуса отв. С. също не е отрекъл, че спира в двора пред
гаражите на ищеца, а само е посочил насрещни нарушения (според него) на
ищеца Б. във връзка с удължения на гаражите. Опровергаване на изясненото
поведение на ответника не е проведено и чрез показанията на св. Н. и св. К.,
защото първата от тях има силно спорадични впечатления от обстоятелствата
на място (веднъж годишно) и в същото време е силно заинтересована от
изхода по делото (сестра на ответника и собственик на 1/3 ид. част от гаража с
№7), а показанята на втората от тях се концентрират приемуществно върху
„паркомястото“ й в двора.
В допълнение следва да се отбележи, че всъщност твърденията на
ответника-въззивник, че след получената нотариална покана, изпратена му от
ищеца по делото, е започнал да паркира на улицата, а не в двора, изобщо не са
били заявени нито в срока по чл.131 от ГПК, нито дори в първото о.с.з. пред
ВРС по реда на чл.143 от ГПК. Поради това и тъй като не са свързани с
нововъзникнали или новоузнати факти, като въведени едва на по-късен етап
от производството и поддържани с жалбата, тези твърдения са преклудирани и
не подлежат на разглеждане във връзка със защита на ответника по делото.
10
Недопустимо е от събрани доказателства ответникът да си извежда в хода на
делото възражения срещу иска, основани на твърдения за факти, настъпили
преди предявяването на иска, които е пропуснал да заяви в отговора и до
първото о.с.з. Съвсем друг е въпросът за ниската доказателствена стойност на
показанията на св. Н. по въпроса по изложените по-горе съображения на съда.
Относно мястото на спиране на колата на ответника покзанията на св. К. са
колебливи и не съдржат конкретика за време и условия на възприемане на
положението, като се има предвид и че свидетелката не живее в имота.
Декларативно е изявлението й, че „през последната година ответникът
паркира на улицата“, а в същото време поставено в контекста на следващото
изречение, че паркирането на улицата е по повод спора с К., което е било
казано на г-жа К. от Ж. С., мотивира съмнение доколкото се касае до лични
впечатления или по-скоро до разказ от ответника.
По изложените съображения съдът преценява за доказано по делото
трайното поведение на ответника в противоречие с обема притежавани от
него права (паркиране пред гаражите на ищеца, вместо само в или пред
неговия), с което несъмнено се накърнява възможността на ищеца или на
допуснати от него лица за ползване на гаражи №5 и №6. Наблюдава се и
неотстъпчивост и настоятелност на ответника, съчетани с открито заявяване и
пред трети лица, че „..ще си паркира там колата когато пожелае“ и занапред,
което манифестира и липсата на намерение за преустановяване на постъпките
му. От друга страна е от значение, че се касае до действие, което лесно би
могло да бъде временно спряно заради образуваното дело, а след него да бъде
възобновено, поради което и предвид спецификата на случая водещо е
положението преди и при подаване на исковата молба. Изложеното
въззивният съд преценява за достатъчно за уважаване на иска по чл.109 от ЗС
за осъждане на ответника за преустановяване на посочените и неправомерни
негови действия.
Колкото до възражението за наличие по проект на паркомясто на трето
лице, ситуирано пред гаражите на ищеца (пред част от тях) – същото е без
правно значение за настоящия спор, доколкото не се твърди „паркомястото“ да
е на ответника по делото. Тъй като страна по делото няма право да защитава
чужди права пред съд, освен в изключителните предвидени в закона случаи
(законно представителство, процесуална субституция и др.), то и ответникът
по делото не може да се брани срещу иска по чл.109 от ЗС аргументи, че
ищецът някърнява права на третото за спора лице, което „притежава
паркомясто“ в двора пред гаражите. Отделен е въпросът за очевидната
благоустройствена несъстоятелност на тезата, че точно пред самостоятелен
обект „гараж“ може да съществува валидно обособено „паркомясто“ на лице,
различно от собственика на гаража. Напълно недоказано и дори опровергано
от свидетелите е и соченото устно допускане на ответника от ищеца да
паркира пред гаражите му, което да е налице в периода поне 2023-2024г.
По горните съображения в тяхната съвкупност искът се явява доказан и
поради това подлежи на уважаване.
По насрещния иск на Ж. С.: Относно т. нар. „удължения“ на стените на
гаражите и поставените ролетни щори (с роля на врати) се установи от
11
приобщеното и неоспорено заключение по СТЕ, че светлата широчина и
дължина на стените на гаражи №6 и №7, измерени на място, дори с включване
на съществуващите на място удължения, са по-къси от одобрения проект. В
архитектурния план са били заложени размери на гаражите според минимума
по приложимата за тях нормативна уредба – чл.42, ал.3 и ал.4 от Наредба РД-
02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-
транспортната система на урбанизираните територии, но при изграждането им
предвижданията на проекта не са били изпълнени и са останали със значимо
по-малки размери от заложените – изпълнени само до 4.05м. при минимално
изискуеми по Наредба и предвиждане в плана – 5.50м. От това следва на
първо място, че със самото удължаване с около 1.2м., макар без разрешение за
него, ищецът е доближил (дори не изравнил) нормативния минимум за
дължина на гаражите му по Наредбата. Нещо повече – при актуалното
състояние на двора и гаражите становището на експерта е, че и при
премахване на удълженията на гаражи №5 и №6 ще се подобрят само
незначително (неосезаемо), условията за паркиране в гаража на отв. С., като в
същото време ще се намалят още повече размерите на гаражите на ищеца и
така при паркиране на лек автомобил в тях последният ще излиза с над един
метър напред от края на стените на граражите. Казано по друг начин – при
премахнати удължения, но паркирани коли, последните ще „стърчат“ повече
от един метър напред и ще се стигне до аналогично фактическо положение,
както и в момента. За този извод вещото лице е направило, освен пресмятания,
и личен опит с автомобил, дълъг 4.36 м. (относително средна дължина за
семеен автомобил). В този смисъл и крайното заключение на СТЕ е, че
трудностите за паркиране в гараж №7, както и за другите гаражи в имота, се
дължи най-вече на малките размери на двора (потвърдени и от свидетелските
показания по делото) и на наличието на жилище в непосредствена близост („в
съседство“) на гаража на ответника. И сега, и при премахнати стени, но
паркирани коли в граражи 5 и 6, паркирането е и ще е възможно, но еднакво
неудобно – изискващо до 5-6 маневри.
От тези експертни данни по делото следва извода, че не уширенията на
гаражите на ищеца са основната и водещата причина за затруднено паркиране
в или пред гаража на ответника (ищец по насрещния иск), а маломерността на
двора и на фактически изградените гаражи, както и особеностите на проекта –
жилищен имот, чиято стена с прозорци е „стната на гаража“ на ответника
(л.78 от дело на ВРС). Ето защо няма как да се приеме, че само заради
удълженията на обектите на ищеца, на Ж. С. се създават пречки за ползване на
имота му, по-големи от обичайните за случая.
Вярно е на последно място, че доизграждането на стените и козирката на
гаражите на ищеца е без нарочно строително разрешение. Касае се обаче за
неспазване на благоустройствени норми, тоест незаконосъобразност от гледна
точка на устройственото законодателство, което би подлежало на санкции по
административен ред, но което не е абсолютно основание за уважаване на
искове по чл.109 от ЗС, предвид експертно установените причини, на които се
дължат неудобствата за паркиране, всъщност и за двете страни по делото.
Колкото до самите ролетни щори на гаражите, с ролята на врати, няма по
12
делото нито едно доказателство с какво конкретно те пречат на ответника.
По изложените причини в съвкупността им осъждането на ответника да
премахне удълженията на гаражи №5 и №6 заедно с поставените щори няма
основание да бъде постановено, вкл. и доколкото не би довело до целения от
ищеца резултат – да се улесни ползването на собствения му гараж. Не би се
постигнало и изискваното от съдебната практика съответствие на резултата от
негаторния иск с вида и степента на накърняване правата на ищеца. Не е без
значение и че ответникът е закупил неговия гараж №7 едва през 2023г. при
ясното фактическо положение на място, което той е приел при придобиването
на собствеността върху обекта за паркиране.
По искането за възстановяване от К. Б. на водосточни тръби, евентуално
премахнати от ищеца по делото, всъщност няма произнасяне от ВРС в
диспозитива на съдебното решение, като няма и подадена молба по чл.250
ГПК в тази част, поради което въпросът е извън обхвата на дължимата
проверка от настоящата инстанция. В допълнение следва да се отбележи, че
ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства за премахване на тръбите
именно от К. Б.; още по-малко за това с какво точно липста им сега препятства
правата на ответника по делото. С оглед и на това искането в тази му част
няма как да бъде уважено.
По претенцията с оглед засенчване на апартамента на Ж. С. се установи
от гласните доказателства и от СТЕ, в т.ч. от снимките към нея, че жилището е
ситуирано на нивото на гаражите, най-вдясно (встрани) от трите и
непосредствено до гаража на С. (едната стена на гаража на ответника е
всъщност стената с прозорци на жилището на С.); от него се виждат както
двора, така и гаражите; над апартамента има изградена тераса на други лица.
При тези обективни данни става ясно, че главната причина за евентуалната
недостатъчна светлина в жилището на ответника е чисто конструктивна с
оглед мястото и начина на изграждане на апартамента, на този над него и
гаражите до него. Оскъдни и декларативни и са свидетелските данни за
точните причини за евентуалната затъмненост на жилището през част от деня.
А всъщност при паркирани автомобили във всички гаражи, в т.ч. в този на Ж.
С. точно пред прозорците му, очевидно автомобилите биха били причината за
намалена слънчева осветеност на имота (ако последната изобщо беше
доказана). Ето защо съдът намира за недоказани предпоставките и на
разглеждания елемент от исканията в насрещния иск.
По изложените съображения в съвкупност предявените насрещни искове
се явяват недоказани и неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
В заключение поради съвпадане на решаващите изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в цялост.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
С оглед изхода по делото пред ВОС на въззиваемия – ищец следва да
бъдат присъдени разноски за адв. хонорар от 800лв., доказано сторени, срещу
които не е направено и възражение за прекомерност.
13
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №2456/30.06.2025г., постановено по
гр. д. №7559/2024г. на ВРС, 18-ти състав.
ОСЪЖДА Ж. П. С., ЕГН **********, да заплати на К. П. Б.,
ЕГН********** сумата от 800лв. – разноски за адвокатска защита пред ВОС,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14