№ 260138 / 1..12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
1..12.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 19.1..2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и с участието на прокурора...................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1315 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.237 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, “В и К” ООД, вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град М. б. А. 1., представлявана от Управителя инж. В. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Надя Владимирова, е предявил иск ПРОТИВ: М. З.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и цена на иска: 1 533.85 лв.
В исковата си молба твърди, че А. е неизправен длъжник потребител на "В и К" ООД - гр.М. съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 466/2020г., ІІ състав по описа на Районен съд - гр. Монтана.
До 18.02.2020г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 1533.85лв. за имот, находящ се в гр.М. ж.к.Младост, бл.9, вх.Б, ап.19, като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството. Задължението представляващо главница е за периода от 06.04.2017г. до 05.12.2019г., като претендираната законна лихва е за периода от 07.05.2017г. до 18.02.2020г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия.Общите условия на „В и К” ООД - гр. Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/1..08.2014г.
С оглед на гореизложеното за „В и К” ООД - гр. Монтана е налице правен интерес да предяви граждански иск за посочените суми.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че М. З.А. следва да заплати на „В и К” ООД - гр.Монтана сумата 1533.85лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница - 1377.65лв. и лихва - 156.20лв. към 18.02.2020г., съгласно извлечение от сметка 411 -"Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и да им се присъдят направените в производството разноски.
Ответникът, М. З.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. В проведено съдебно заседание прави изявление, че признава иска изцяло, като моли съда да постанови решение за разсрочено плащане на задължението, с оглед материално затруднение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И.В., приета от съда и не оспорена от страните.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 466 по описа на Районен съд Монтана за 2020 година.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, приема за установено следното:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и сл.ГПК по извлечение от сметка Клиенти 411 на дружеството – доставчик на питейна вода относно потребител на същата в лицето на длъжника.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по договор за доставка и потребление на питейна вода и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ищецът „В и К” ООД М. като доставчик на питейна вода, има правото да поиска плащане на стойността на потребеното количество вода от ответника- абонат и потребител, което, с оглед липсата на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК. Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът в насроченото и проведено открито съдебно заседание на 19.1..2020 година изрично заяви, че признава иска и счита, че последният като основателен следва да бъде уважен. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в проведеното съдебно заседание.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски, както в исковото производство, така и в заповедното производство по ч. гр. д. № 466/2020 г. по описа на Районен съд – Монтана – аргумент на т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 32.68 лв. В исковото производство ищецът е доказал доплащането на държавна такса в размер от 77.00 лв., която следва да се присъди, а така също и изплатеното възнаграждение от 200.00 лв. по допуснатата, назначена и приета съдебно-икономическа експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. З.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 19.02.2020 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на “В и К” ООД, вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град М. б. А. 1., представлявана от Управителя инж. В. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx, за следните суми: 1533.85лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, потребена в периода 06.04.2017 г. до 05.12.2019 година, от които главница – 1 377.65лв. и лихва от 156.20лв. за периода 07.05.2017 г.до 18.02.2020г., съгласно извлечение от сметка 411 -"Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2020 година до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 319 от 20.02.2020 година по ч.гр.д.№ 466 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА М. З.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД, вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град М. б. А. 1., представлявана от Управителя инж. В. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 32.68 лв. – разноски в заповедното производство, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 319 от 20.02.2020 година по ч.гр.д.№ 466 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА М. З.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД, вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град М. б. А. 1., представлявана от Управителя инж. В. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 77.00 лв. – разноски в исковото производство за доплатената държавна такса и 200.00 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото лице.
На основание чл.241 ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА РАЗСРОЧЕНО изпълнение на задължението, за период от една година, считано от датата на влизане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: