Решение по дело №253/2023 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 94
Дата: 30 май 2023 г.
Съдия: Анна Стефанова Димитрова
Дело: 20233530200253
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Търговище, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ст. Д.а
при участието на секретаря Стела Й. Й.а
като разгледа докладваното от Анна Ст. Д.а Административно наказателно
дело № 20233530200253 по описа за 2023 година
Постъпила е жалба от Д. П. Е. от гр. Търговище, против НП № 23-1292-
000133 от 07.02.23 г. на Началник сектор към ОДМВР-Търговище, ПП, с
което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1 ,т. 4 от
ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 200.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят моли съда, да отмени НП на посочените в жалбата
основания. Редовно призован, явява се лично и с адвокат И. И.. Жалбата се
поддържа, с молба НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания.

Ответната страна, редовно призована, изпраща представител- ЮК Ж..
Счита НП за правилно и законосъобразно с молба да бъде потвърдено..
След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът
прие за установено следното: На 25.01.23 година, около 11.29 ч. в общ.
Търговище, на ПП 1-4, км. 228+804, до кръстовището с път II-49 в посока гр.
Варна, жалбоподателят Д. П. Е. управлява л.а. Фолксваген Фаетон с рег. №
********, собственост на П.Г.К. от с. Водица, като извършва следното адм.
нарушение: при подадени едновременно звуков и светлинен сигнал не спира
плавно в най-дясната част на платното за движение.
За констатираните нарушения , е съставен АУАН № 059005 от 26.01.23
1
година, връчен на жалбоподателя на дата 29.01.23 и подписан от него без
възражения. В срока по ЗАНН също не е подадено писмено възражение На
основание АУАН е издадено и атакуваното НП № 23-1292-000133 от 07.02.23
година.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в
жалбата доводи, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, а по
същество неоснователна.
При съставяне на АН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила посочени в чл. 36-46 и чл. 52 -58
ЗАНН. В обжалваното НП , описаната фактическа обстановка е доказана по
несъмнен начин с представените писмени и събрани в съдебно заседание
гласни доказателства, показанията на св. В. Д. и Т. Т. в съдебно заседание.
Свидетелите В. Д. и Т. Т. са очевидци при извършване на описаните
адм. нарушения. Двамата са били наряд на посочената дата 25.01.23, като
изпълнявали служебните си задължения и били позиционирани на ул.
Скопие, след бензиностанция Тайфун.
Св. В. Д. пояснява в съдебно заседание, че на дата 25.01.23 г бил
назначен в наряд дежурен по КАТ съвместно с колегата му Т. Т.. Около 11.25
часа изпълнявали служебните си задължения и били позиционирани на ул.
Скопие, след бензиностанция Тайфун. Покрай тях минал л.а. Фолксваген с
рег. № ******** посока главния път. С колегата си познали водача на лекия
автомобил Д. П. Е., за който знаели, че управлява автомобила след употреба
на наркотични вещества . По тази причина последвали автомобила с цел
спиране и проверка на водача. Настигнали автомобила на разклона за гр.
Разград, където подали звуков и светлинен сигнал от служебния автомобил,
но автомобила на Е. ускорил и изпреварил товарен автомобил, отправяйки се
в посока гр. Шумен . Св. Д. пояснява, че се обадили на дежурния за
действията на водача и продължили да го следват. След разклона за кв. Бряг
водачът Е. предприел ново изпреварване на товарен автомобил, като нарушил
пътната маркировка М-1 и без никаква видимост извършил изпреварването,
като създал опасност за останалите участници в движението. На надлеза на с.
Васил Левски изгубили от поглед процесния автомобил, като продължили да
се движат посока Шумен, като на границата между двете области
2
преустановили движението си,след което бил подаден сигнал до колегите им
в Шумен. Св. Д. пояснява, че на водача са били издадени и връчени АУАН и
той се е запознал със съдържанието им преди да ги подпише, но не е правил
възражения, като е казал, че е управлявал „двойника му“. В конкретния
случай АУАН е издаден за това, че водачът при подаден звуков и светлинен
сигнал от контролен орган, не спира плавно в най-дясната част на пътното
платно, а напротив ускорява движението си, с което си действие фактически
отказва да изпълни нареждане на органите за контрол на движението.
Св. Т. , също очевидец на описаните адм. нарушения пояснява, че на
процесната дата и време е бил наряд с колегата си ,св. Д.. Били
позиционирани до бензиностанция Тайфун, като двамата с колегата му били
извън автомобила. Видели управляваният от жалбоподателя автомобил и
познали водача, за когото знаели, че управлява след употреба на наркотични
вещества. Предвид това, че едва след преминаване на колата на
жалбоподателя осъзнали кое е лицето водач, в този момент не бил подаден
сигнал за спиране със стоп-палка, а последвали колата му. Когато го
настигнали на разклона за гр. Разград, тогава подали светлинен и звуков
сигнал, като между служебния автомобил и този, управляван от
жалбоподателя, не е имало други автомобили. След подава не звуков и
светлинен сигнал водачът ускорил, вместо да спре, като нарушил пътна
маркировка М-1, изпреварил товарен автомобил като навлязъл в лентата за
насрещно движение и автомобила идващ насреща се принудил на намали
скоростта и да отбие , за да избегне удар. Св. Т. е категоричен, че между
служебния автомобил и колата на жалбоподателя е нямало други автомобил и
няма как той да не е разбрал, че подаденият от тях светлинен и звуков сигнал
не се отнася до него. Св. Т. пояснява, че свидетел очевидец на нарушенията и
при съставяне на акта, като не е присъствал при връчването му.
Показанията на свидетелите Д. и Т. са последователни, обстойни и
непротиворечиви, като в пълнота потвърждават изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка, поради което се приемат и кредитира изцяло от съда.
Свидетелят на защитата, допуснат от съда, М. пояснява, че са приятели
с Д. Е.. В съдебно заседание обяснява, че месец януари, без да е сигурен в
точната дата Д. го взел от тях и тръгнали към гр. Шумен, за да пият кафе и
това било някъде към обяд. По пътя имало патрулка, но при преминава
3
покрай нея полицаите не реагирали по никакъв начин, като е нямало стоп-
полка, нито звуков или светлинен сигнал. От показанията на св. М. се
установява, че са минали по маршрута обяснен от полицейските служители,
както и обстоятелството, че при преминаването им покрай спрелия
полицейски автомобил, не е бил подаван сигнал със стоп-палка за спиране,
нещо което е обяснено и първите двама свидетели. До тук показанията на св.
М. потвърждават казаното от св. Д. и Т.. Продължавайки движението си към
гр. Шумен, св. М. казва, че нищо не се е случило, нямало е патрулки, нямало е
никакви звукови и светлинни сигнали и между него и жалбоподателя не е
ставало разговор за патрулката. Съдът не кредитира показанията на св. М. в
тази част, относно изложеното, че не са видели или чули светлинен и звуков
сигнал и патрулката, която ги е следвала, предвид изложеното по-горе, че
малко преди това се видели същата патрулка , минали покрай нея и тогава не
бил подаден сигнал/ защо не е подаден по-рано се обяснява от полицейските
служители/. При положение, че между колата на жалбоподателя и
полицейската кола не е имало друг автомобил, не може да се приеме , че Е. и
М. не видели и чули нищо, което обстоятелство е логически неиздържано и се
опровергава от другите доказателства по делото.
Съдът приема и кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и Т..
Те са последователни ,без противоречия и напълно доказват описаната в акта
фактическа обстановка.
По отношение направеното доказателствено искане в съдебно
заседание, да се задължи наказващият органа да предостави записи от
полицейските автомобили за ситуацията описана в НП, то това е
удовлетворено. По делото е представено писмено становище на началник ПП
към ОДМВР-Търговище с отговор, че записите се съхраняват до един месец.
Предвид датата на нарушението 25.01.23 г, към момента на направеното
искане -месец май, такива записи не могат да бъдат предоставени.
При изложеното по-горе, съдът счита, че при издаване на АН, както и
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Въпреки, че АУАН
не е съставен в присъствие на жалбоподателя, това обстоятелство е обяснено
от контролните органи, като причината е, че водача не е бил спрян за
проверка от тях по посочените причини, то при предявяването му
4
жалбоподателят е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта
преди да го подпише и възрази, ако сметне за необходимо. Жалбоподател е
имал и предоставената по ЗАНН възможност да възрази в седмодневен срок
от връчване на акта, но и това не е направено. Съдът намира, че правата на
наказаното лице не са били нарушени, като Е. не се е възползвал от
предоставените от ЗАНН възможности, при несъгласие от изложените в
АУАН обстоятелства да възрази, да направи доказателствени искания,
евентуално на този етап от производството да поиска предоставяне на
записите, като ако това е било направено, записите на полицейския автомобил
биха били все още налични или при такова искане биха били запазени.
Предвид гореизложените обстоятелства, съдът счита при издаване на
обжалваното НП административнонаказващият орган е спазил изискванията
на чл. 42 ал. 1 т. 3 и 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, относно установяване и
доказване на адм. нарушение.
При налагане на адм. наказание, съдът счита, че не са спазени
изискванията на чл. 27 от ЗАНН .Наказващият орган не е отчел наличието на
обстоятелствата обуславящи отговорността на жалбоподателя . Деянието е
безспорно с висока степен на обществена опасност, предвид изложените от
свидетелите факти и поставянето им в непосредствена опасност от ПТП,
поради поведението на жалбоподателя.
От представената справка за нарушител се установява, че
жалбоподателят има и други нарушение по ЗДвП.
При определяне на адм. наказание , като в ЗДвП е дадена възможност
на наказващият орган да направи преценка относно размера на наказанието и
такава преценка не е направена, съдът намира, че в конкретния случай е
наложено наказание към максимума предвид в закона, без да са изложени
мотиви за това. Не направена преценка на отегчаващите и смекчаващи
обстоятелства и други обстоятелства, взети предвид при определяне вида и
размера на наказанието. При така изложеното, съдът намира, че наложено
наказание към максимума, без да е изложена мотивировка защо това е прието
от наказващия орган, като намира, че наложените наказания са завишени.
По изложените съображения, съдът счита, че НП № 23-1292- 000132 от
07.02.23 година следва да бъде изменено, като се намали размера на
наложеното наказание глоба от 200.00 лева 100 лева и намали размера на
5
наказанието лишаване от право да управлява МПС от 6 месеца на 3 месеца.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА НП № 23-1292-000133 от 07.02.23 година на Началник
сектор ПП към ОДМВР, гр. Търговище, с което на Д. П. Е. от гр. Търговище,
ЕГН ********** за нарушения на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175,ал.
1 Т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба” в размер на
200.00/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, като намалява размера на глобата от 200.00 на 100.00/сто/ лева и
лишаването от право да управлява МПС от шест месеца на три месеца.
Осъжда Д. П. Е., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР-
Търговище, сумата от 80.00 лева /осемдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му, пред Административен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6