№ 565
гр. Бургас, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120202209 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД с ЕИК * със
седалище в гр.* и адрес на управление ул.“**“ №** чрез управителя си * срещу наказателно
постановление № 02-2500359/12.06.2025г, издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.403а от Кодекса на труда КТ) и на
основание чл.414 ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
В жалбата се сочат доводи, че наказателното постановление е неправилно и
необосновано. На първо място се сочи, че предварително утвърдения поименен график за
работата през месец април на 2025 г се е намирал във фирма * с ЕИК * заедно с
документацията по трудова медицина за обработка и сключване на нов договор . Възразява
се досежно посоченото в акта и в НП име на магазина стопанисван от дружеството–
жалбоподател. Алтернативно се предлага съдът да прецени нарушението като маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В хода на съдебното следствие се представят нови гласни и
писмени доказателства. Претендират се разноски за адвокат и се представя списък на
разноските както и договор за правна защита и съдействие.
За открито съдебно заседание редовно призован се явява управителят на
дружеството. Представлява се от упълномощен адвокат. Упълномощеният представител
твърди, че са налице основанията на чл.415в от КТ. Сочи че нарушението е било веднага
отстранено, тъй като позовавайки се на свидетелските показания на св.С. графикът бил на
разположение в магазина. Сочи се, че санкцията е прекомерно висока.
Представителят на Дирекция ”Инспекция по труда”- Бургас се представлява от ЮК *
1
надлежно упълномощена. Намира жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди
наказателното постановление. Сочат се нови писмени доказателства. Претендира се ЮК
възнаграждение.
Съдът е сезиран с жалба от легитимирано да обжалва лице посочено в наказателното
постановление като нарушител в законоустановения срок пред материално и териториално
компетентен съд. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред
РС-Бургас е редовно образувано.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото казателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
от фактическа и правна страна следното :
На 07.04.2025г в 12,15 часа, в обекта на контрол–магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр.*, община Бургас на ул.“**“ №* стопанисвано от дружеството „*“ ЕООД с
ЕИК * със седалище в гр.* и адрес на управление ул.“**“ №** с управител * била извършена
проверка за спазване на трудовото законодателство. Извършена била от свидетелите И. Т. Д.
и Д. Д. Р. и двамата в качеството си на инспектори в Д“ИТ“ –Бургас. В магазина имало две
лица, като едното се представило като управител на дружеството стопанисващо магазина.
Проверяващите се представили и поискали да им се даде касов бон, на такъв не бил
представен. На другото лице проверяващите инспектори дали справка за да я попълни, но то
отговорило, че не работи там и напуснало обекта. Проверяващите поискали от управителя
документи, които задължително е следвало да се намират в обекта на търговеца, а именно:
график и правилник на вътрешния ред. Упхравителят казал на проверяващите, че тези
документи не са в обекта. На същия му била връчена призовка (лист 10 от делото) за
представяне на документи в Д“ИТ“. По време на проверката била представена само заповед
за сумирано изчисляване на работното време от 02.01.до 30.04.2025г с период на отчитане 1
месец, като в нея било посочено, че графиците за работа трябвало да са в обекта, но такива
до края на проверката не били представени. Проверката завършила с изготвен протокол
(лист 16 и 17 от делото).
Свидетелят Д. Р. преценила, че дружеството-жалбоподател не изпълнило
задължението си да държи на разположение на контролните органи от Инспекцията по труда
предварително утвърден поименен график за работа за месец април на 2025г, в условията на
установено със Заповед от 02.01.2025г сумирано изчисляване на работното време на
работещите в обекта на 02.01.2025г до 30.04.2025г с период на отчитане 1 месец, с което
осъществило нарушение на чл.403а ал.1 от КТ, поради което на 29.04.2025 г съставила акт за
установяване на административно нарушение № 02-2500359 (лист 5 и 6 от делото). Актът
бил предявен за запознаване и подпис на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения.
Като взел предвид съставения акта и останалите писмени доказателства по делото
административнанаказцаващият орган издал наказателното постановление №02-2500359 на
2
12.06.2025г. В него при пълна идентичност с текста от акта и при същата правна
квалификация на нарушението, на жалбоподателя на основание чл.414 ал.1 от КТ била
наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото писмени доказателства в административнонаказателната преписка и гласните –
показанията на разпитаните свидетели Р. и Д.. Според същите в заповедта за отчитане на
работното време било записано, че магазинът се казва „*“ (лист 11 от делото). Твърдят, че
нарушението предмет на настоящото производство било допуснато в повторност и затова е
били съставен акт.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като ги намира за безпристрастни,
последователни и логични.
По желание на нарушителя съдът допусна да изслуша лице доведено то управителя на
дружеството –жалбоподател –свидетелката *, което работи на трудов договор в дружеството
(лист 12 и 13 от делото). Същият били вписан в НАП (лист 14 от делото).
Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, като и
относно справедливостта на наложеното наказание и предвид установената фактическа
обстановка направи следните изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вмененото
нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. За описаното в акта и в НП следва органът
да е представил несъмнени доказателства, в противен случай обжалвания акт остава
необоснован, а описаната в него нарушение недоказано.
На база на посоченото по-горе съдът счита, че правилно
административнанонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Това е
така, защото за да извърши вмененото му административно нарушение първо следва
безусловно да се докаже, че го е извършило. На първо място дружеството има качоството на
роботодеател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Съгласно чл.403 а ал.1 от КТ в обекта, в
който се полага труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните
органи екземпляр от правилника за вътрешния ред, списък на работниците и служителите и
документи свързани с разпределение на работното време и организацията на работа,
заповеди за изпълнение на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за
установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който
установено и сумирано се изчислява работното време. Видно от диспозитива на правната
норма същата е особено важна по отношение на работещите в обекта, техния брой,
работното им време, извънредния труд, който полагат и дежурствата и други особено важни
3
обстоятелства, въз основа на които впоследствие контролните органи могат да правят и
проверки за наличие на вписани трудови договори и допускането на работа на работник или
служител без вписан трудов договор и проведен инструктаж. Това са особено важни
елементи от трудовото законодателство и следователно разсъждаването дали и нарушението
е маловажен случай е особено несъстоятелно. По този повод и като не е било отстранено
веднага нарушението, не може да бъде изпълнено условието в диспозитива на чл.414в КТ за
смекчена имуществена санкция от 100 до 300 лева.
В конкретния случай от показанията на разпитаните свидетели става ясно, че това
нарушение не е първо за дружеството. При други проверки на същото дружеството
контролните органи са давали препоръки, но не и в този случай. След като управителят е
бил предупреждаван се оказва, че при следваща проверка той отново допуска същото
нарушение. При това не са представени доказателства за неговото отстраняване.
Неоснователно е направеното възражение, че контролните органи са били длъжни да
извършат последващ контрол. Неоправдано е управителят да не знае къде в неговия обект се
намират документите изискани от проверяващите органи. Ако е било въпрос на някакво
недоразумение логично е било управителят своевременно да предприеме действия и да
представи доказателства за отстраняването на нарушението, а не да вменява задължение на
контролните органи да извършат последващ контрол. В този смисъл и съдът не кредитира
показанията на свидетелката *, тъй като ги намира за пристрастни. С тях се цели да се
докаже защитната теза на жалбоподателя. Аргумент за този извод е и твърдението на
свидетеля С. по отношение наименованието на обекта, в който полага труд от предната
година. Според показанията й магазинът носи името на наименованието на дружеството–*, а
според представената от дружеството Заповед (лист 11 от делото) предадена от управителя
наименованието на магазина е „*“.
Поради изложеното, правилно е ангажирана отговорността на дружеството –
жалбоподател „*“ ЕООД с ЕИК * за нарушение на чл.403а ал.1 КТ. По отношение на размера
на имуществената санкция -1500 лева, същата се явява в минималния предвиден размер с
оглед пределите на санкцията посочени в закона от 1500 до 15 000 лева.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
били са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административнонаказателното производство.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай
представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което с оглед изхода на делото следва да бъде осъдено дружеството да
заплати в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ.
Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен съд, V наказателен състав на
основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН,
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-2500359/12.06.2025г, издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда”–Бургас, с което на „*“ ЕООД с ЕИК * със
седалище в гр.* и адрес на управление ул.“**“ №** чрез управителя си * за нарушение
на чл.403а ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.414 ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД с ЕИК * със седалище в гр.* и адрес на управление ул.“**“ №**
чрез управителя си * да заплати на ИА „ГИТ“-София направените разноски за ЮК
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Бургас в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5