Решение по дело №49/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 31
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Бисер Цветанов Петров
Дело: 20201700600049
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н      И     Е

 

№ 31

 

гр.Перник, 22.06.2020  год.

 

В    И  М  Е  Т  О     Н  А         Н  А  Р  О  Д  А

 

Пернишкият окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ

 

               ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ПЕТРОВ

                        АНТОНИЯ АЛЕКСОВА

                                 

 

при секретаря КАТЯ СТАНОЕВА и в присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура АНИТА ДЖАМАЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Петров въз.НОХД № 49/2020 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 25/10.02.2020 г., постановена по НОХД № 344/2019 год. по описа на районен съд Радомир е признат подсъдимия Ж.И.И., със снета самоличност и ЕГН, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че през нощта на *** г., в ***, от първи етаж на къща е направил опит противозаконно да отнеме чужди движими вещи – преносим компютър марка „ACER“, модел „PEW71“, мобилен телефон, марка „Sony Xperia“ в бял калъф, мобилен телефон, марка „Нокиа 1200“, със СИМ карта на мобилен оператор „А 1“, CD радиокасетофон марка „Филипс“, вибромасажор и електронен калкулатор, на обща стойност 406,00 лева, представляващи 0,72 пъти МРЗ, установени за страната към момента на извършване на деянието, от владението на собственика им Г. А. З., със снета самоличност и ЕГН, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от него причини (избягал при появата на пострадалия) и деянието е извършено в условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан с присъда № 267/31.10.2017 г. по н. о. х. д. № 330/2017 г. по описа на Районен съд - Радомир, в сила от 16.11.2017 г., за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК), поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а“, вр. с чл.18, ал.1 от НК, вр. чл.54 НК съдът го осъдил на три години „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което наказание да изтърпи при строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.

Съдът се произнесъл и по веществените доказателства и разноските.

Против така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, допълнена от неговия защитник. В жалбата и съдебно заседание се сочи, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Ж.И.И. е българин, български гражданин, неженен, осъждан, с *** образование, безработен, с адрес: ***.

Видно от приложената по делото справка за съдимост с рег. № 147, издадена от Районен съд – Радомир на *** г., към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт, същият е многократно осъждан за престъпления против собствеността. За извършените престъпления са му били налагани както наказания лишаване от свобода, така и пробация.

Свидетелят Г. А. З. притежавал къща в ***, в която живеел със съпругата си от средата на месец *** г.

На *** г., около 23,00 ч. си легнал и заключил. Бил сам в къщата. След известно време чул шум и слязъл от втория етаж да види какво става. Слизайки, забелязал, че лампата в хола светела, а като отворил вратата, видял в хола непознат мъж. Попитал го какво прави, а той му отговорил „извинявай, полковник“, отворил бързо вратата на терасата на първия етаж и избягал.

Свидетелят З. възприел непознатия мъж като висок, слаб и изпит човек, който приличал на клошар.

В 00,10 ч. на *** пострадалия се обадил на тел. 112, за да подаде сигнал за станалото.

След случилото се, видял подготвени за кражба негови вещи, поставени в торба в хола до масичката -преносим компютър марка „ACER“, модел „PEW71“, мобилен телефон, марка „Sony Xperia“ в бял калъф, мобилен телефон, марка „Нокиа 1200“, със СИМ карта на мобилен оператор „А 1“, CD радиокасетофон марка „Филипс“, вибромасажор и електронен калкулатор. Установил липсата на един чифт диоптрични очила с кафява рамка и 1 бр. очила с розова рамка, които били на съпругата му.

В трапезарията намерил чужди вещи - 1 бр. клещи и голям сак с 1 бр. бързовар вътре в него.

Под прозореца на банята З. установил, че имало сложен бидон, а комарникът на прозореца бил скъсан.

На сутринта пострадалия възприел, че мрежата на двора над къщата била откачена.

Така установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на събраните по делото доказателства въз основа на които, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е установил точно фактите.

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. Направените правни изводи са правилни.

При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е обвинен, при анализ на доказателствата, който напълно се възприема от контролната инстанция като свой, поради което не се налага неговото преповтаряне.

При така изяснената фактическа обстановка, районен съд Радомир е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството, правната квалификация и размера на наказанието лишаване от свобода.

Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление е точна, като е отчетено и наличието на предишно осъждане на жалбоподателя за друго такова престъпление, при което престъплението, предмет на настоящото дело за нея се явява квалифицирано като опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.“а“ НК.

При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване или изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимия е признат за виновен по предявеното му обвинение.

При определяне на наказанието, районен съд Радомир е отчел всички обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, при което е приел превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

При тези данни, Районният съд е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което подсъдимият следва да изтърпи ефективно, поради липсата на условия за приложение на чл.66 ал.1 от НК.

Правилно е обосновано  и обстоятелството, че липсват основания за приложение разпоредбата на чл.58 б.“а“ НК.

Това наказание според въззивната инстанция не се явява несправедливо.

Законосъобразна е присъдата на Радомирския районен съд и в частта, с която на основание чл.68 ал.1 от НК са приведени в изпълнение наказанията лишаване от свобода.

Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване или отменяване.

След връщане на делото съдебният състав следва, по реда на чл.306 НПК, да се произнесе относно веществените доказателства за които е постановил да останат на съхранение в РУ Р.. Това е така, тъй като те имат ясен собственик и не са налице условията по чл.53 НК за тях.

Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

 

Р     Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25/10.02.2020 г., постановена по НОХД № 344/2019 год. по описа на районен съд Радомир.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

   2.