№ 20
гр. Раднево , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20215520200116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 43-0000188/15.03.2021г. на А.С. –директор на РД
„АА” гр. Стара Загора на жалбоподателя „****” ООД, БУЛСТАТ:****, представлявано от
В.Т.В. е наложено административно наказание : На основание чл. 96г, ал.1, предл.2 ЗАвП е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв., за
нарушение по чл.7б, ал.1 от ЗАП
В жалбата и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Д., се сочи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват
фактическите констатации обусловили налагането на административното наказание, отрича
се факта на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по издаването му. Искането
към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна – РД „Автомобилна администрация”- Стара Загора редовно
призована не изпраща представител, но в писмен вид изразява становище, че атакуваното
наказателно постановление е издадено при спазване на материалния и процесуалния закон,
като се моли същото да бъде потвърдено.
Радневският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от
страните намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
По отношение на дружеството жалбоподател „****” ООД била извършена
комплексна проверка от служители на РД „АА”. След приключване на проверката за
констатираното нарушение бил съставен АУАН с бл. № серия А-2020 № 284411
от 25.01.2021 г. с който било установено, че на 20.03.2020 г. в гр. Раднево от базата на
„****” ООД – гр. **** е извършен превоз на товари (скраб) с МПС- марка Скания, с рег. №
****, като превозът е извършен от водача Н.Б.Н. с ЕГН *****, със СУМПС *****, категория
„С”, с което е извършен превозът от категория N3, като извършването на превозът е видно
от заповед № 002 от 20.03.2020г., издадена от лицето за чиято сметка се извършва превозът.
Водачът извършил превозът не отговаря на изискването за квалификация на водача
съгласно чл.2, ал.4 от Наредба №41 на МТ- не е преминал периодично обучение в срок от 5
години след началната квалификация. Валидността на картата за квалификация на водача №
Р096653 е изтекла на 10.06.2019., за периода от 10.06.2019г. до 25.01.2021г.водачът не
притежава валидна карта за квалификация на водача- т.е. в продължение на около година и
половина.
Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който го
подписал без възражения. Такива не били подадени и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, от компетентният за това орган било издадено
обжалваното Наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във
връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на
наказателното постановление съдът намира, че същото е правилно и законосъобразно по
следните съображения:
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за
това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Съдържа всички
реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Трябва се отбележи, че не е налице съществено процесуално нарушение при
издаването и връчването на наказателното постановление, който е определен в чл. 58 от
ЗАНН. Редът на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е специален и за връчването на наказателни
постановления не важи препращането в други закони относно това други лица, освен
нарушителя, да получават наказателни постановления
Процесното НП е изпратено по пощата с обратна разписка. То е получено от лицето
Влайка Желязкова, която е служебно известно, че е служител на фирма „****” /лист 17 от
делото/. Този начин на връчване е допустим не е в противоречие със законовата разпоредба,
където изрично е упоменато, че наказателните постановления се връчват срещу подпис на
нарушителя, което не е основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Възражението на адв. Д. по отношение на наказателното постановление,
че в наказателното постановление било вписано името на В.Т.В., вместо на С.Д.Г., не
опорочава наказателното постановление, тъй като видно от приложеното извлечение от
търговския регистър търговското дружество – жалбоподателя принадлежи единствено и
2
само на В.Т.В. и С.Д.Г., като и двамата са с равно дялово участие.Още повече, от
постъпването на жалбата в съда става ясно, че наказателното постановление е било връчено
не само на В. а и на Г., който дори си е упълномощил адвокат и е организирал защитата си
пред съда. По никакъв начин връчването и вписването в наказателното постановление на
името на другия собственик не е ограничило правата на жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 7б, ал.1 от ЗАП, нормата предвижда
задължение за лицензираните превозвачи, да осъществяват превози на пътници и товари с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория. Редакцията на нормата към момента на
извършването на нарушението е следната:
„Чл. 7б. (Доп. - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.03.2020 г.) (1)
Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението
на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи,
които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни
лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
Съдът намира, че извършването на нарушението е безспорно установено, като в
същото правилно са описани със всички елементи на неговия фактически състав. На първо
място безспорно установен е факта, че конкретния превоз на товари (скраб) – на 20.03.2020
г. е извършен именно от лицето Н.Б. Н., който е управлявал процесния товарен автомобил
Скания, поради което и безспорно същият има качеството на водач, който фактически е
извършил превоза. Това обстоятелство се потвърждава от приложената заповед №
002/20.03.2020г., а също и от показанията на актосъставителя Г.М.. Безспорно е установен
факта, че водачът Н. не притежава карта за квалификация за категорията на управляваното
превозно средство, както и че не е преминал курса за получаването на съответната
квалификация. Тези факти се установяват от справките в базите данни на специализираните
информационни системи на ИИ „АА”. В крайна сметка превозът е бил извършен от
дружеството жалбоподател „****” ООД при горните обстоятелства, с което е реализирано
от обективна страна състава на нарушението. Нарушението е формално и се реализира с
факта на допускането на извършване на превоза от превозвача от водач, като не отговаря на
горното задължително условие и обективно не е отговарял на изискванията за
квалификация, удостоверено с карта за квалификация. За коректност следва да се каже, че в
случая е налице обективна безвиновна отговорност на юридическото лице, каквато
възможност е предвидена изрично в нормата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН. Поради
3
характеристиките на отговорността и на субекта, а именно юридическо лице в случая, като
елемент от фактическия състав не се включва изискването за виновно поведение, а същата
се носи за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на
неговата дейност в случаите изрично предвидени в закон, указ, постановление на
Министерския съвет или наредба на общинския съвет. Такъв е и конкретния случай, тъй
като налагането на имуществената санкция е предвидено в нормата на чл. 96г ал.1 от ЗАвП.
Нормата изрично очертава и обекта адресат на отговорността, а именно дружеството, което
извършва дейността по международен превоз, част от която е била извършения конкретен
превоз, при който е допуснат водача да управлява превозното средство в разрез с
нормативните изисквания. В случая, дейността по превоза и съответно допускането се
осъществило от дружеството –жалбоподател „****” ООД, и съответно то експлоатира и
притежава превозното средство, както и управлява дейността по превоза на товара, поради
което е и надлежния субект на административно-наказателната отговорност. Същото като
лицензиран превозвач е следвало да управлява дейността, включително и по отношение на
качествата на водачите, че да не се допуска извършване на нарушение.
На второ място така описаното нарушение правилно са съотнесени към
санкционната разпоредба на чл. 96г, ал.1, предл.2 от ЗАП, която предвижда, че който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
В този смисъл е и решение №572 от 17.03.2021г. по КАНД №125/2021г. по описа на
Адм. Съд Пловдив
Наложената имуществена санкция в размер на 3000 лв. за всяко от нарушенията е
определена в закона в абсолютен размер, поради което оразмеряването й не подлежи на
преценката на административно-наказващия орган, следователно като е наложил санкцията
именно в тази размер същият правилно е приложил закона.
По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на
такива.
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес
обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се
претендира възлагането на разноски единствено от страна на жалбоподателя в размер на 500
лв. за адвокатско възнаграждение,които обаче с оглед изхода на делото не следва да му се
присъждат.
Ето защо и като намери обжалваното НП за законосъобразно, обосновано и правилно
4
и не констатира в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила съдът намира, че същото следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОВЪРЖДАВА наказателно постановление № 43-0000188г. от 15.03.2021г. на А.С.
– директор на РД „АА” гр. Стара Загора, с което на жалбоподателя „****” ООД, ЕИК****,
представлявано от В.Т.В. с адрес на управление на фирмата гр. Раднево ул. „Г.Д.” №2 е
наложено административно наказание на основание чл. 96г ал.1 предл.2 от ЗАвП –
имуществена санкция в размер на 3000 лв., за нарушение по чл.7б, ал.1 от ЗАП
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- Стара Загора в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5