ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2503
гр. Пловдив, 03.12.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Зорница Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 2623 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
вр. чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила
частна жалба с вх. № 65754/ 14.10.2019 г. от Т.А.Д., действаща чрез
пълномощника си адв. Б. против Определение № 11220/ 09.10.2019г., постановено
по гр. дело № 6785 по описа за 2019 г. на РС – Пловдив, XXII – ри граждански състав.
С атакуваното определение е оставена
без уважение молбата на Т.Д. за изменение на Определение № 10299 от 18.09.2019
г., постановено по гр. дело № 6785/ 2019 г. по описа на РС- Пловдив в частта за
присъденото на ответника – „Сити Кеш“ ООД юрисконсултско възнаграждение.
В частната жалба са изложени
идентични оплаквания с тези, инкорпорирани в депозираната пред районния съд
молба от 24.09.2019 г. Поддържа се тезата,
че присъденото юрисконсултско възнаграждение не се дължи, доколкото ответното
дружество е това, което е дало повод за завеждане на делото, тъй като е въвел в
заблуждение ищцата, че същата е страна по процесния договор № 4397. Впоследствие
с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че няма правоотношение с
ищцата по посочения договор. Намира, че
въвличането в правния спор на ответното дружество се дължи единствено и само на
неговото недобросъвестно процесуално и извънпроцесуално поведение. Формулирано
е искане за отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение на
искането на „Сити Кеш“ ООД за присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемата страна „Сити Кеш“ ООД не
взема становище по жалбата.
Настоящият въззивен състав, счита,
че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и
е насочена срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е основателна. Съображенията в тази
насока са следните:
Видно от представеното по делото
писмо с изх. № 831/ 05.06.2019 г. /л.
30/, ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, действащо чрез пълномощника си Г. И.
уведомил ищцата Т. Я. – жалбоподател в настоящото производство, че същата е кредитополучател по договори с №
42926, 3117,4397,11598,12395.
След получаване на писмото Т.Д.
подала искова молба срещу „Сити Кеш“ ООД
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на недължимо
платени суми по договор № 4397, като било образувано гр. дело № 6785 по описа
на РС- Пловдив за 2019 г.
С разпореждане № 42209/ 07.05.2019
г., съдът указал на ищеца да отстрани констатирани нередовности в исковата
молба, като разпоредил да се издаде съдебно удостоверение на пълномощника на
ищцата, по силата на което да се снабди от „Сити Кеш“ ООД с копие от договор за
потребителски кредит № 4397, ведно с погасителен план към него и справка за
общо платените суми по договора.
Посоченото удостоверение било
изпратено на дружеството на 16.05.2019 г., което обстоятелство се установява от
приложената обратна разписка към молба от 17.05.2019г. за продължаване на срока
за отстраняване на нередовности по исковата молба.
Молби за продължаване на срока били
представени на 04.06.2019 г. и на
25.06.2019 г. с аргументи, че предвид естеството на констатираните нередовности
на исковата молба, същите не могат да бъдат отстранени без да се получат
поисканите със съдебното удостоверение документи.
С разпореждане от 26.06.2019г.,
първоинстанционния съд разпоредил да се изпрати препис от исковата молба на
ответното дружество за писмен отговор. В постъпилия такъв, процесуалният му
представител - юрисконсулт Г. И. изложил съображения за недопустимост на иска поради
липсата на правен интерес от предявяването му, доколкото ищцата Т.Д. не е
страна по правоотношението, възникнало по силата на договор № 4397. За доказване на тези си твърдения представил
заверено копие от договора, видно от което страна по него е М. Я.
С молба от 18.09.2019 г., ищцата на
основание чл. 232 ГПК оттеглила предявените искове.
Делото приключило с постановяване на
Определение № 10299 от 18.09.2019 г., с което ищцата била осъдена на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП да заплати на „Сити Кеш“ ООД юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Първостепенният съд приел, че
възнаграждение на ответника се дължи, доколкото по инициатива на ищцата е било
образуваното производството, като обстоятелството, че същата е въведена в заблуждение от ответника, че е страна по договора не
изключва отговорността ѝ за разноски.
В атакуваното определение, за да остави молбата на ищцата за
изменение на разноските без уважение, районният съд е аргументирал тезата си за
дължимостта им, позовавайки се отново на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК,
посочвайки, че приложението на същата не зависи от това дали искът е
основателно или неоснователно предявен и дали ответникът е дал повод за
завеждане на делото или не.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на
първостепенния съд. Първостепенният съд при разглеждане на спора по разноските
е следвало да прецени и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвиждаща
отклонение от общия принцип за репариране на разноските съобразно изхода на
спора. В цитираната разпоредба е предвидена хипотеза на възлагането им върху
ищеца, при наличие на следната предпоставка: с извънпроцесуалното си поведение ответникът
да не е дал повод за завеждане на делото. С оглед конкретиката на настоящия
случай не може да се приеме, че е налице хипотеза на неоснователно предизвикан
правен спор от страна на ищцата. Последната е инициирала производството пред
първоинстанционния съд, ръководената от представата, че е страна по договор №
4397, за който ответникът сам е посочил, че тя е била кредитополучател /писмо изх. № 831/
05.06.2019 г. -л. 30/. На следващо място, не трябва да се
пренебрегва и обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство,
въпреки че ответното дружество е получило съдебно удостоверение, не е изпратило
копие на договора и другите поискани документи, което бездействие /продължило
не малък период 16.05.2019 г. – 13.08.2019/ неправилно не е било преценено от
районния съд при постановяване на определението, с което производството по
делото е било прекратено, както и при постановяване на обжалваното определение.
Изложеното обуславя извод, че въвличането в правния спор на ответното дружество
се дължи изцяло на неговото недробросъвестно процесуално и извънпроцесуално
поведение, изразяващо се във въвеждането в заблуждение на ищцата, неизпълнение
на разпореждането на съда, обективирано в издаденото съдебно удостоверение, да
се представи по делото договора още на етапа в който исковата молба е била
оставена без движение. Развилото е в последствие продължение на процеса е
изцяло по вина на ответника, който едва с депозирането си на писмен отговор на
исковата молба е представил процесния договор.
Гореизложеното обуславя извод за неправилност на обжалваното
определение, както и за неправилност на определението, с което производството е
било прекратено в частта му за разноските, поради което обжалваното определение
следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено такова, с
което се оставя без уважение искането на ответното дружество за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение поради неговата неоснователност.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 11220/ 09.10.2019г., постановено по
гр. дело № 6785 по описа за 2019 г. на РС – Пловдив, XXII – ри граждански състав, както и Определение №
10299 от 18.09.2019 г., постановено по гр. дело № 6785 по описа за 2019 г.
на РС – Пловдив, XXII – ри
граждански състав в частта за разноските, като вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Сити Кеш“ ООД за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по гр.
дело № 6785/2019 г. по описа на РС- Пловдив, XXII – състав.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.