№ 3506
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20251110207227 по описа за 2025
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г. А. А. чрез адв. П. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №25-4332-
006361/26.03.2025г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, визирани в чл.40, ал.3 от ЗАНН, като не са
вписани в акта направените на място от водача възражения. При издаване на НП,
наказващият орган не обсъдил направените от А. писмени възражения, както и не
изложил аргументи срещу приложението на чл.28 от ЗАНН. Намира, че от описаната
фактическа обстановка, без да са посочени доказателства, въз основа, на които са
направени изводи за административно нарушение, не е доказано по категоричен начин
такова да е извършено от жалбоподателя, квалифицирано по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Липсвали изложени съображения за умисъла на водача, както и продължителността и
настойчивите действия, за да се квалифицира възприетото от контролните органи
управление на МПС като дрифт. При евентуалност, в случай че съдът не се съгласи с
тези съображения, моли случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на
§4 от ДР на ЗАНН, с оглед липсата вредни последици и другите смекчаващи
обстоятелства, които водят на по-ниска степен на обществена опасност на деянието,
предвид че това е еднократен инцидент за този водач и не е създадена опасност за
участниците в движението.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят – лично и с адв. П. поддържат жалбата и
молят НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложени в същата
съображения. Допълват, че описаните в акта и НП обстоятелства на ясна видимост и
сух асфалт, не са достатъчни, за да може да се квалифицира поднасянето на
автомобила като дрифт. Отделно от това, установило се от показанията на свидетелите
– полицейски служители, че те са имали боди-камера, камера на служебния
автомобил, но записи от тези устройства не били приложени, поради което АНП не
била изпратена в цялост и наказващият орган не реализирал задължението си за пълно
и категорично доказване. Контролните органи са презумирали вината на водача, а
наказващият орган преди издаване на НП не е направил пълно разследване. Изтъкват,
че жалбоподателят е професионален шофьор и за стажа си като водач на МПС няма
нарушения. Претендират присъждане на разноски по представен списък като
адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган чрез юрк. *** моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Поддържа депозираните по делото писмени бележки, като допълва,
че в хода на производството се събрали достатъчно и категорични доказателства за
извършеното от А. нарушение и не е съгласна, че вината се презумирала, предвид на
описаните в акта и НП, както и потвърдени от свидетели атмосферни условия, поради
което поднасянето на автомобила правилно било квалифицирано, че е по вина на
водача и то с пряк умисъл за дрифт. Наказващият орган основателно издал НП и
наложил съразмерно наказание. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С НП в обжалваната част на Г. А. А. е наложена глоба в размер на 3000 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на 09.03.2025г.,
около 00:35ч. в гр. София, по ул. “Акад. Борис Стефанов“ управлява лек автомобил
„*****“, рег.№******, с посока на движение от ул. „Йордан Йосифов“ към ул. „Осми
декември“, като съзнателно поднася автомобила чрез приплъзване на задните
задвижващи колела в ляво и дясно /дрифт/ на пътното платно в условията на сух
асфалт и при 9 градуса на температурата – нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН серия GA, №3443706/09.03.2025г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на НП.
Разпитани по делото са свидетелите К. Л. Д. – актосъставител и П. С. П. –
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, които нямат ясни и
точни спомени за конкретната фактическа обстановка, поради големия обем на
2
еднотипни случаи. След предявяване на АУАН потвърждават, че те съставили такъв за
описаното нарушение, което квалифицирали като дрифт, тъй като пред тях се развила
ситуацията на поднасяне на автомобила на водача много в дясно и ляво, при сух
асфалт и температура на въздуха над 0 градуса. Освен това при интензивен трафик на
това кръстовище нито един друг автомобил не поднесъл.
Разпитан по делото е свид. ***, който се возил в автомобила на жалбоподателя
си спомня, че при излизане от пресечка на главния път в ж.к. „Студентски град“
понеже малко по-бързо А. взел завоя да се включи автомобила поднесъл. В същия този
момент, патрулен полицейски автомобил се движи по главния път и жалбоподателят
искал да се включи преди него, затова развил по-висока скорост. Поднасянето станало
пред този патрулен автомобил и полицаите спрели А. със звуков и светлинен сигнал.
Още тогава полицаите казали, че видели завъртането на губите, което било
съмнително за автомобил със задно предаване, като водачът отрекъл да е дрифтил,
просто заради високата скорост и извършвания завой, автомобила поднесъл, без да
навлиза в насрещното платно и бил овладян.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП, установи, че
е с предписаното съдържание в чл.42 от ЗАНН. Съставен е в присъствие на
нарушителя и му е предявен, при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1
от ЗАНН от оправомощено лице със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра
на вътрешните работи по т.2.1.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя за нарушение на изискването
на чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставяне на акта, съдът не споделя това, тъй като според
показанията на двамата полицейски служители, те са възприели извършването на
нарушението, което са констатирали чрез съставения АУАН.
При проверка на процесното НП, съдът установи задължителното съдържание
по чл.57, ал.1 от ЗАНН, което е идентично със съдържанието на АУАН. Същото е
издадено от компетентен орган, овластен със №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра
на вътрешните работи по т.3.6.
Действително в НП няма обсъждане от наказващия орган на депозирано
писмено възражения срещу акта, както и хипотезата относно приложението на чл.28 от
ЗАНН, но това според съдебния състав не е съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като не ограничава правото на защита на наказаното лице и очевидно за
съда е, че наказващият орган не е възприел възраженията, както, че случая е
3
маловажен щом е издал НП, което е връчил по надлежния ред и А. е обжалвал
Съдът счита, че е налице противоречие между описаното в АУАН и НП
нарушение – съзнателно поднася автомобила чрез приплъзване на задните задвижващи
колела в ляво и дясно /дрифт/ на пътното платно в условията на сух асфалт и при 9
градуса на температурата и правната квалификация – чл.104б, т.2 от ЗДвП – използва
пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, под която законова разпоредба е
подведено да реализира състав на административно нарушение. В този смисъл
категорично от показанията на всички свидетели се установи, че А. е използвал пътя,
съответна на неговото предназначение за превоз на хора.
Що се отнася до преднамереното извеждане на МПС извън контрол, чрез
принуждаване на автомобила да работи на високи обороти с цел загубата на сцепление
на задните гуми с приплъзването им спрямо траекторията на завоя, при което се е
получило поднасяне в ляво и дясно, съдът при еднократно възникнала такава
ситуация, не може да стигне до извод, че описаното в АУАН и НП поднасяне на
автомобила чрез приплъзване на задните задвижващи колела в ляво и дясно, добило
популярност в разговорния език като „дрифт“ на пътното платно в условията на сух
асфалт и при 9 градуса на температурата е съзнателно, т.е. искано и целено от водача в
този момент. Напълно е възможно причина за поднасянето при извършването на завой
за включване в главния път да е по-високата скорост подадена от водача, при което да
не е овладял напълно автомобила, който да е поднесъл. Щом възникват такива
съмнение, то не може да се приеме за категорично доказано съзнателното привеждане
на автомобила с висока скорост да поднася в ряло и дясно, т.е. да извършва дрифт, за
каквото движение няма легално определение в ЗДвП. В допълнение са и показанията
на полицейските служители, които са категорични, че единственото, което са видели е
еднократното поднасяне на автомобила в дясно и ляво, с голямо отклонение, т.е. става
въпрос за еднократно подобно движение, поради което не може да се възприеме, че е
желано и целено от водача с умисъл за дрифт. Изводите не се разколебават от
атмосферните условия и състоянието на пътя, както и липсата на поднасяне на други
автомобили, тъй като става въпрос за субективните действия на водача на това МПС,
който е избрал неподходяща скорост за извършване на завоя и включване в гласни път.
Така, нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП остана недоказано по категоричен,
поради което НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
При направеното възражение на отсрещната страна за прекомерност, съдът съобрази
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, с оглед на размера на глобата от 3000 лева, то адвокатското
4
възнаграждение ще се определи от 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., т.е.
минималният размер е от 600 лева. По делото са проведени две съдебни заседания,
същото не се отличава с фактическа и правна сложност и работата на адвоката не се
отличава с особен обем и интензивност. С включване на ДДС, размерът на
възнаграждението е от 720 лева, поради което претендираното от 960 лева с ДДС е
прекомерно и следва да бъде намалено до обоснования вече по-горе минимален
размер от 720 лева с ДДС. По арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението или
организацията, чийто орган е издал НП – ОПП-СДВР следва да бъдат осъдени да
заплатят на А. сторените от него разноски в размер на 720 лева, а в останалото част,
претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение до 960 лева, следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №25-4332-006361/26.03.2025г. на
Началник Сектор ОПП-СДВР като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА учреждението или организацията, чийто орган е издал НП –
ОПП-СДВР да заплати на жалбоподателя Г. А. А. с ЕГН ********** направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лева с ДДС, съгласно
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, с оглед на направеното възражение за прекомерност от
отсрещната страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за присъждане на разноски като
адвокатско възнаграждение от Г. А. А. чрез адв. П. в размер за горницата до 960
лева, тъй като е прекомерно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5