№ 82
гр. Ловеч, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500009 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 260100/ 30.07.2021 година по гр.д. 752/ 2019
г. на Троянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният на основание
чл. 124, ал.1 от ГПК от ЕТ „Й.-91- Т.П.-П. Й. ЕИК******* седалище гр.
Т.,ул."Х.С." №1, представлявано от П. Й., против „ ****"ЕООД ЕИК ******
със седалище и адрес на управление гр.Т., кв. Л.",бл.8, вх."Б", ап.5,
представлявано от Л. Н. Й., да се приеме за установено по отношение на
„****"ЕООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Т., кв.
Л.",бл.8, вх."Б", ап.5, представлявано от Л. Н. Й., че ЕТ" Й.-91 Т. Й.-П. Й."
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Т.,ул."Х.С." № 1,
представлявано от П.В. Й. е собственик на Типов павилион с площ от 60.70
кв.м., разположен на Терен № В и Павилион за търговия от 22.66 кв.м.
разположен на Терен № А7, попадащи по представената схема в недвижим
имот, находящ се в гр.Т., кв."Л." Парцел пети „За кооперативен пазар" в
кв.324, обособени като заведение за бързо хранене „При братята". Присъдени
са и следващите се съдебно –деловодни разноски.
По реда на чл. 248 от ГПК е постановено определение № 260187/
1
08.11.2021 година с което е оставена без уважение молбата на „****"ЕООД
ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Т., кв. Л.",бл.8, вх."Б",
ап.5, представлявано от Л. Н. Й., за изменение на решението в частта за
разноските, като неоснователна.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЕТ „Й.-91- Т.П. - П. Й.
ЕИК******* седалище гр. Т., ул. "Хр. С." №1 Представлявано от П. Й., чрез
адв. Л. Т. от АК-Плевен, ул."Бъкстон" №5, оф. 28, против Решение №
260100/30.07.2021г., постановено по гр.д. № 752/2019г. по описа на РС Т. с
което е отхвърлен предявения иск на ЕТ „Й.-91-Т.П.- П. Й. с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК. Счита, че постановеното решение е
необосновано, незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че съдът е приел за
доказани твърденията в исковата молба относно обстоятелство, че на ЕТ „Й.-
91-Т.П.- П. Й." е учредено право на ползване върху терен № А7 с площ 22.66
кв.м. и терен № В с площ от 60.70 кв.м., парцел пети, кв.342 „3а кооперативен
пазар“. Изтъква, че върху терена са поставени павилиони в основа на
одобрената схема от Община Т. и следва да се приеме, че същите са законно
изградени, тъй като до момента нито от Община Т., нито от собственика на
терена „О.П."ЕООД е открита процедура по установяване на незаконно
строителство. Павилионът е поставен в основа на разрешение №
21/10.12.2003г., а за наемния период 01.11.2019г.-01.11.2022г. за терен № А7
павилионът е поставен въз основа на разрешение № 21/11.11.2004г. Твърди,
че двата павилиона са със статут по на чл.56 ал.2 от ЗУТ, двата павилиона са
обединени и функционират като Бистро/заведение за хранене/ с търговското
наименование „При братята". Счита, че от даденото становище от Главния
архитект на Община Т. е видно, че е допуснато тези павилиони да не се
монтират на база лека метална конструкция, а да бъдат от солидни материали,
с цел тяхното целогодишно ползване. Посочва, че павилионите са със
временен статут, те не се отразяват в кадастралната карта, не се декларират в
данъчна служба и за тях не се издават нотариални актове. Собствеността
върху тях се доказва с извлечение от инвентарната книга на търговеца.
Твърди, че страна на „О.П." ЕООД е представено становище, че дружеството
е собственик на терените, но не и на изграденото върху тях, от което следва,
че е налице спор относно собствеността на обектите със собственика на
земята и вида на строителството. Твърди, че „О.П." ЕООД е осъществявало
част от строителството като изграждането на общи фундаменти с другите
обекти е извършено от него. Едноличният търговец е заплатил извършеното
строителство до кота нула по издадените от „О.П."ЕООД фактури, видно и от
заключението на счетоводната експертиза. Експертизата доказва също така,
че обекта е заприходен в баланса на търговеца и се води в инвентарната книга
като придобит на 31.12.2008г., а въведен в експлоатация на 01.01.2009г.
Посочва, че според Определение № 125/16.07.2020г. Определение №
125/16.07.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 1677/2020г. на ВКС - Първо Г.О
обектът е индивидуализиран съгласно всички признаци, като неговият статут
2
е без правно значение в случая, тъй като на ЕТ е дадено изрично разрешение
да постави павилиони върху двата терена, но с изричното съгласие на
общината видът на строителството е променен с оглед извършване на
търговска дейност целогодишно. Счита, че по делото е установено, че
именно върху двата терена е учредено право на ползване на ЕТ "Иосифови-
Т.П.“- П. Й." и само този търговец е имал право да извършва каквото и да е
строителство и в случая е без значение дали представлява преместваем
обект/павилион/. Посочва, че първата инстанция е приела, че след като
изградената постройка не може да се индивидуализира като павилион, искът е
недоказан. Изтъква, че действително по делото са представени проекти за
изграждане на точно този вид търговски обект"Бистро", които са без изрично
одобрение от Община Т.. Но тези въпроси са неотносими към настоящия
спор, тъй като ако има нарушение при изграждането на целия кооперативен
пазар, включващ и процесния обект, то този проблем е предмет на
разглеждане по друг ред, а не в настоящето производство.
На следващо място твърди, че неправилно, без да се съобрази с
заключението на вещото лице, първоинстанционният съд е приел, че от
представените фактури за покупка на материали не може да се направи извод,
че същите са вложени точно в процесния обект. Твърди, че районният съд
неправилно е приел, че не е налице идентичност на обекта, описани в
исковата молба и реално изградения по техническа характеристика дадена от
вещото лице.
Моли да се приеме, че постановеното решение № 260100/30.07.2021г.,
постановено по гр.д.№ 752/2019г. по описа на РС Т. е необосновано,
незаконосъобразно и неправилно и да бъде отменено, като на негово място
бъде постановено друго, с което се приеме за установено по отношение на „
****"ЕООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Т., кв.
Л.",бл.8, вх."Б", ап.5, представлявано от Л. Н. Й., че ЕТ" Й.-91 Т. Й.-П. Й."
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Т.,ул."Х.С." № 1,
представлявано от П.В. Й. е собственик на Типов павилион с площ от 60.70
кв.м., разположен на Терен № В и Павилион за търговия от 22.66 кв.м.
разположен на Терен № А7, попадащи по представената схема в недвижим
имот, находящ се в гр.Т., кв."Л." Парцел пети „За кооперативен пазар" в
кв.324, обособени като заведение за бързо хранене „При братята". Моли, да
му бъдат присъдени направените по делото разноски
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил е отговор вх. № 262170/
14.10.2021 година на въззивната жалба от „****" ЕООД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр.Т., ж.к.Л., вх.Б.ап.5, представлявано от
управителя си Л. Н. Й., чрез адв.Г. ХР., САК съдебен адрес: гр.С. кв."*****
5", бл.2, вх.Г, ап.***, с който сочи, че не са налице сочените в жалбата
3
доводи за неправилност на решението, атакуваното с въззивната жалба, счита
решение на Т.ски районен съд е правилно, законосъобразно и обосновано.
Счита за неоснователно оплакването в жалбата, че съдът неправилно е
възприел претендираният от ищеца павилион/и като преместваем обект по
смисъла на чл.56 ЗУТ. Посочва, че изводите на първата инстанция, че
павилионът е преместваем обект по чл.56 ЗУТ, е базиран на законовиге
разпоредби в ЗУТ и на събраните по делото доказателства, върху
категоричното заключение на приетата по делото СТЕ и на подробните
разяснения, дадени от ВЛ К.. Счита за неоснователно е оплакването в
жалбата, че съдът неправилно е възприел извод за липса на идентичност
между претендирания от ищеца обект - павилион/и и действителния такъв на
място – постройка, Твърди, че безспорно е установено по делото липсата на
идентичност между описаните в исковата молба /основна и допълнителна/
павилиони и действителната постройка върху терените, върху които се
твърди от ищеца че се намирали павилиони, изгладени от него. Заявява, че,
на процесиите терени съществува друг обект - постройка, а не
претендираните от ищеца павилиони. Счита за неоснователно оплакването в
жалбата и относно индивидуализацията на претендирания обект, на което при
това е поставен твърде разводнен акцент от жалбоподателя. Твърди, че в
решението си районният съд се е произнесъл по предявения иск именно
съобразно направената от ищеца индивидуализация на претендираната вещ и
съобразно приетите по делото доказателства, че на място действително не
съществува така индивидуализираната от самия ищец вещ.
На следващо място посочва, неоснователно е оплакването в жалбата, че
съдът неправилно е възприел извод за липса на учредено право на строеж за
ищеца за изграждане на изградената на мястото постройка Правилно и
обосновано в решението се сочи, че за павилиони се изисква разрешение за
поставяне, каквито разрешения са представени от ищеца. Но такива
павилиони на място не съществуват, видно от съобразно събраните по делото
писмени и гласни доказателства, в т.ч. заключение на приетата по делото
СТЕ. На място съществува изградена постройка, за която се изисква
разрешение за строеж, както изрично се сочи от ВЛ СТЕ, а и от ЗУТ, с
каквото ищецът не разполага.
Твърди, че ищецът не разполага с учредено право на строеж за
изграждане на изградената на място постройка, нито с надлежни строителни
книжа за същата, нито с разрешение за строеж, така, както се изисква по
закон.
Заявява, че неоснователно е оплакването в жалбата, че съдът
неправилно е възприел, че ищецът не доказва той да е изградил постройката
на място с негови средства.
Моли да се остави въззивната жалба без уважение, като се потвърди, и
се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира направените
разноски
4
Постъпила е частна жалба вх. № 262387/ 16.12.2022 година от „****"
ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.Т., ж.к. Л.,
вх.Б.ап.5, представлявано от управителя си Л. Н. Й., чрез адв.Г. ХР., САК
съдебен адрес: гр.С. кв."***** 5", бл.2, вх.Г, ап.***, против Определение №
260187 / 08.11.2021 г. на Районен съд град Т., постановено по гр.д. № 752 /
2019г. по описа на PC Т., с което е оставено без уважение искането за
изменение на решение № 260100/30.07.2021г., постановено по гр.д.№
752/2019г. по описа на РС Т., в частта на разноските. Твърди, че приложения
по делото договор за правна помощ съдържа доказателство за реално
изплащане на договореното адвокатско възнаграждение. В него изрично е
декларирано, че сумата е платена изцяло при подписването му. След като в
договора не е указано, че плащането следва да се извърши или е извършено
по банков път, следва да се приеме, че същото е изплатено по единствено
възможния друг начин - в брой. Сочи, че съдържанието на договора за правна
помощ е видно, че адвокатското възнаграждение по приложения по делото
договор е изплатено изцяло и в брой при подписване на договора и
съставлява реално сторени разноски, които са заявени със списъка по чл.80
ГПК и подлежат на присъждане при настоящия изход на спора.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпило становище вх. № 262407/
31.12.2021 година от адв. Л. Т., в което оспорва частната жалба и моли да
бъде оставена без уважение, а определението в частта за разноските като
правилно и законосъобразно – потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Л. Т., която
Поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представени са
писмени бележки.
За въззиваемата страна се явява адв. Г. ХР., която поддържа подадения
отговор и частната жалба против определението по чл. 248 от ГПК по
изложените в тях съображения. Представя писмени бележки.
От представените доказателства, приложени към гражданско дело №
752/ 2019 г. по описа на Троянския районен съд, от становището на
процесуалните представители на страните, преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и обусловеност, съдът приема, за установени следните
фактически обстоятелства:
Легитимацията на страните се установява от служебна справка в
ТРРЮЛНЦ.
Съставени са актове за частна общинска собственост № 404/ 10.04.2002
година на парцел І – „За кооперативен пазар“, кв. 324, незастроен с площ от
5
707 кв.м., и № 405 за парцел V – „За кооперативен пазар“, кв. 324, незастроен
с площ от 546 кв.м.
С решение № 726/ 28.11.2002 година на Общински съвет – Т. е
разрешено на „О.П.“ ЕООД – Т. да организира и проведе конкурс за
учредяване на възмездно вещно право на ползване за срок от 10 години върху
терени, попадащи в парцел І – „За кооперативен пазар“, кв. 324, незастроен с
площ от 707 кв.м., и № 405 за парцел V – „За кооперативен пазар“, кв. 324,
незастроен с площ от 546 кв.м., находящи се в ж.к. „Л.“ кв.324 по плана на
град Т., при конкретни условия.
С договор за учредяване право на ползване от 22.04.2003 година,
обективиран в нотариален акт № 15, том ІІІ, н.дело № 768/ 2003 година на
СВп на РС – Т., „О.П.“ ЕООД –, като собственик на недвижим имот
представляващ парцел V, „За кооперативен пазар“, кв. 324 по плана на ЖК
„Л.“ град Т. с площ от 546 кв.м. при граници запад – парцел ІІ „За пешеходно
преминаване“, север – парцел ІІ „За пешеходно преминаване“, изток парцел
ІІІ „За търговия“ и парцел ІV „За търговия“ и юг – улица с ОК 942-943, Т. е
учредило право на ползване на ЕТ „Й.-91- Т.П. - П. Й. ЕИК******* седалище
гр. Т., ул. "Хр. С." №1, представлявано от П. Й. върху терен № В, с площ от
60.70 кв.м. в гореописания имот за срок от десет години. Съгласно чл.2 от
Договора ползвателят има право да постави върху площта, предмет на
договора преместваем павилион по смисъла на ЗУТ, съгласно одобрената от
гл. архитект на Община Т. схема за разполагане, приложена към договора
(нотариалния акт). Уговорено било извършване на трайни подобрения само с
изрично писмено съгласие на учредителя за сметка на ползвателя, като след
изтичане срока на ползване, същите остават безвъзмездно в патримониума на
учредителя.
На 08.10.2003 година е учредено право на ползване, оформено с
нотариален акт № 174, том VІ, н.дело № 1371/ 2003 година на СВп на РС –
Т., на същия търговец в същия парцел върху терен № А7, с площ от 22.66
кв.м. в гореописания имот за срок от десет години, при същите условия - да
постави върху площта, предмет на договора преместваем павилион по
смисъла на ЗУТ, съгласно одобрената от гл. архитект на Община Т. схема за
разполагане, приложена към договора (нотариалния акт); извършването на
трайни подобрения да става само с изрично писмено съгласие на учредителя
6
за сметка на ползвателя, като след изтичане срока на ползване, същите
остават безвъзмездно в патримониума на учредителя.
Издадено е разрешение за поставяне № 21/ 10.12.2003 година в парцел
пет на типов павилион № В, съгласно нотариален акт № 15, том ІІІ, н.дело №
768/ 2003 година на СВп на РС – Т..
По делото е представено и разрешение за поставяне № 21/ 11.11.2004
година на едноличния търговец в парцел V, кв. 324 по плана на град Т. на
павилион за търговия от 20 кв. м. Посочен е договор № 22/ 01.11.2004 година.
Приложена е схема.
С два договора за наем всеки за срок от три години, съответно от
20.04.2016 година и от 23.05.2019 година на ищеца-въззивник в настоящото
производство гореописаният терен В е предоставен под наем при условие, че
теренът ще се ползва за поставяне на павилион за търговски цели.
Община Т. е издала удостоверение изх. № УД-ОСИ -8/ 22.05.2019
година, че поземлени имоти с индентификатори 73198.506.498 и
73198.506.499 по КККР на град Т., представляващи УПИ І „За кооперативен
пазар“ и УПИ V „За кооперативен пазар“, кв.34 по регулационния план на
град Т. не са общинска собственост
Издадено е удостоверение изх. № Уд-ТСУ-КР-159/ 23.05.2019 година за
това, че в УПИ І и УПИ V, кв.34 по плана на град Т. кв. Л. (поземлени имоти
с индентификатори 73198.506.498 и 73198.506.499 по КККР на град Т.) всички
павилиони са разрешени като преместваеми обекти при условията на чл. 56 и
чл. 57 от ЗУТ. Същите не са елемент на кадастралната карта и следва да бъдат
заличени от нея.
Между „О.П.“ ЕООД – Т. и ЕТ „Й.-91- Т.П. - П. Й.“ на 25.10.2019
година е сключен договор за наем на терен № А7, находящ се в поземлен
имот с идентификатор 73198.506.499, пазар „Л.“ за срок от три години.
С писмо изх. № ТСУ-11-71/ 09.11.2018 година Л.Н. Й. е уведомена, че
няма издадено Разрешение за строеж и одобрен Архитектурен проект за
сграда – търговски обект с наименование „При братята“, намираща се в
парцел V, „За кооперативен пазар“, кв. 324 по плана на ЖК „Л.“ град Т..
Отразено е, че в кадастралната карта въпросният обект некоректно е показан
като една сграда. Касае се за монтирани един до друг павилиони съгласно
7
разрешение за поставяне № 10/ 01.08.2003 година, на база схема по чл. 56 от
ЗУТ, одобрена от главния архитект на община Т. на 11.05.2003 година.
Съгласно одобрената схема, обектът са наименование „При братята“ обхваща
павилиони А7 и В в парцел V, „За кооперативен пазар“, кв. 324 по плана на
ЖК „Л.“ град Т..
Издадено е удостоверение изх. № Уд-ТСУ-КР-61/ 28.02.2019 година от
Главния архитект на Община Т., в което се удостоверява, че павилиони А7 и
В, парцел V, „За кооперативен пазар“, кв. 324 по плана на ЖК „Л.“ град Т., са
с временен устройствен статут (чл. 56, ал.2 от ЗУТ), независимо от
строителните материали, ползвани при монтажа им. Посочени е, че не
попадат в приложното поле на §5, т. 80 от Допълнителни разпоредби на
Закона за устройство на територията.
Представена е декларация от П.В. Й., в качеството си на представляващ
ЕТ „Й.-91- Т.П. - П. Й.“, ЕИК*******, седалище гр. Т., ул. "Хр. С." №1, в
която е ддекларирал, че павилионът е придобит по стопански начин.
Приложено и извлечение от Инвентарна книга на дълготрайни активи -
сметка 203 – сгради и конструкции, от която е видно, че на 31.12.2008 година
е заприходено бистро.
До ответника по спора - въззиваем в настоящото производство е
изпратена покана за доброволно изпълнение от ЕТ „Й.-91- Т.П. - П. Й.“,
ЕИК*******, седалище гр. Т., ул. "Хр. С." №1, представлявано от П. Й.,
относно заплащане на консумирана ел.енергия и вода на обект „БИСТРО“,
находящ се в град Т., ж.к. „Л.“, кв. 324, парцел І, „За кооперативен пазар“,
функциониращо, като заведение за бързо хранене „При братята“ за м.април и
м. май 20219 г. Поканата е получена на 03.07.2019 година.
В отговор на поканата за доброволно изпълнение „****" ЕООД, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр.Т., ж.к. Л., вх.Б.ап.5,
представлявано от управителя си Л. Н. Й., оспорват правото на собственост на
едноличиня търговец върху процесния павилион, а по отношение на
приложените копия от фактури, отбелязват, че те не касаят дружеството.
Във връзка със заплащането на консумирана ел.енергия и вода на обект
терен № В и № А7, ЕТ „Й.-91- Т.П. - П. Й.“ уведомяват с писмо вх. № 61/
15.07.2019 година „О.П.“ ЕООД – Т., че „****" ЕООД, извършват стопанска
дейност в построеното върху терена заведение, които отказват да плащат
8
консумативи, то те заявяват, че дават съгласие при неплащане на ел.енергия и
вода да бъде спряно захранването на обекта.
С молба-предложение вх. № 232/ 30.05.2019 година до Общински съвет
– Т., Г.В. Й. e поискал да бъде внесено на сесията на Общински съвет град Т.
предложение за вземане на решение за учредяване в негова полза, респ. на
посочено от него лице, право на строеж върху терен В с площ от 60.70 кв.м. и
терен А7 с площ от 22.66 кв.м., представляващи части от недвижим имот –
парцел V „За кооперативен пазар“ в кв. 324 по плана на ЖК „Л.“ град Т. с
площ от 524 кв.м. при граници: изток парцел ІІІ „За търговия“ и парцел ІV „За
търговия“ и юг – улица с ОК 942-943, за построената върху описаните терени
със средства на семейството му и съществуваща в режим на търпимост
постройка със застроена площ от около 117 кв.м., с предназначение заведение
за хранене, известна под наименованието гостилница „При братята“.
Приложено е решение № 106/ 28.03.2019 година, постановено по гр.д. № 141/
2018 година по описа на РС-Т., потвърдено с решение № 259/ 13.11.2019
година по в.гр.д. № 525/ 2019 година по описа на ОС – Ловеч, с което е
отхвърлен предявеният от ЕТ „Й.-91- Т.П. - П. Й.“ против „****" ЕООД, иск с
правно основание чл. 233, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да
освободи типов павилион, намиращ се върху терен В д рбощ от 60.70 кв.м. и
павилион за търговия, разположен в Терен № А: с площ от 22.66 кв.м. и да
върне владението върху тях, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и
предявеният иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за ползването на процесните имоти.
По делото е приложена проектна документация, въз основа на която е
изграден обект – бистро „При братята“, в която като собственик е посочено
„О.П.“ ЕООД – Т., а инвеститор - ЕТ „Й.-91- Т.П. - П. Й.“ - Т..
В първоинстанционното производство е била изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че
схемата за разполагане на павилионите, цитирана в нотариалните актове е
налична в техническия архив на община Т.. Тя е разработена на основание
решение № 726/28.11.2002 г. на ОбС - Т., одобрена е на 11.03.2003 г. от
гл.архитект на общ.Т. и предвижда разполагането на типови павилиони в
УПИ 1-„За кооперативен пазар" и УПИ V-„3a кооперативен пазар" от кв. 324,
ЖК „Л.", гр.Т.. По схемата, в УПИ V-„3a кооперативен пазар" са
разположени общо 9 бр. типови павилиона, означени със следната номерация:
В, А7, А8, А9, А10, All, А12, А13 и Б4.
9
С решението, УПИ 1-„За кооперативен пазар" и УПИ V-,3a
кооперативен пазар" в кв.324 по плана на ЖК „Л.", гр.Т. са включени в
капитала на „О.П." ЕООД - гр.Т.. Според т. III. 1 от решението, след
вписването по надлежния ред увеличението на капитала със стойността на
посочените имоти, дружеството трябва да организира и проведе конкурс за
учредяване на възмездно вещно право на ползване за срок от 10 години върху
определени терени от тези имоти, като съгласно посочената по-долу подточка
„6", върху терените се монтират еднотипни павилиони по разработен общ
проект, включващ схема, подробна ситуация, проект за благоустрояване и
силуети, финансиран от „О.П." ЕООД и съгласуван с общинската
администрация. Според следващата подточка в) строителните работи,
осигуряващи фундирането на павилионите, да са за сметка на ползвателите.
На името на ЕТ „Й.-91-Т. Петрова-П. Й.", представител П. Й., гр.Т.,
ул."Х.С." №1, са издадени Разрешение за поставяне № 21/10.12.2003 г. и
Разрешение за поставяне № 21/11.11.2004 г., съответно за типов павилион №
В, с посочено основание ,,съгласно одобрена схема от гл.архитект на
11.03.2003 г., на основание чл. 56, ал.2 и чл.57 от ЗУТ", и за поставянето на
павилион от 20 кв.м, по одобрена схема от гл.архитект от 09.11.2004 г. и на
основание чл. 56, ал.2 и чл.57 от ЗУТ. Във второто разрешение, като условие
е записано решение № 194, протокол № 14/28.10.2004 г. на ОбС, а срещу
документ за собственост - Договор № 22 от 01.11.2004 г. с община Т., т.е. това
разрешение не се отнася за посочения в нот.акт №174/2003 г. павилион А7,
който е с площ от 22,76 кв.м и е по друга схема - от 09.11.2004 г. Решение №
194/2004 г. е налично в архива на ОбС – Т., като съгласно същото на „О.П."
ЕООД - гр.Т. е разрешено „... без търг или конкурс, да отдаде под наем за
срок от три години, съгласно схема, одобрена от гл.архитект на Община Т.,
при месечни наемни цени не по-ниски от определените начални базисни цени
на 1 кв.м за отдаване под наем на общински нежилищни имоти, терени,
попадащи в УПИ V-„3a кооперативен пазар" в кв.324, гр. Т., както следва: на
ползватели на терени А7 и В - терен от 20 кв.м; на ползватели на терени A11,
“
А12 и А13 - терен от 16 кв.м. За павилион № А7, за чийто терен е учредено
право на ползване с нот.акт № 174/08.10.2003 г., няма отделно разрешение за
поставяне. Павилион № А7 е включен в Разрешение за поставяне №
10/01.08.2003 г. То е издадено на името на „О.П." ЕООД - гр.Т. и е за 6 /шест/
броя павилиона - A3, А4, А5, А6, А7 и А8 и метален навес.
При огледа на място експертът е установил, че терените, определени по
схемата от 11.03.2003 г, за павилиони А7 и В в УПИ V-„3a кооперативен
пазар" от кв. 324, ЖК „Л.", гр.Т. и върху допълнителен терен от около 20 кв.м
от североизток, върху бетонова площадка е изградена едноетажна
полумасивна постройка, представляваща заведение за обществено хранене.
Всички стени на постройката /външни ограждащи и вътрешни
разпределителни/ са иззидани с газобетонни блокчета „Итонг" с дебелина 12,5
10
см. Покривът е скатен, изпълнен на две нива и покрит с ламарина. Дограмата
е ПВС. Външните стени са с външна топлоизолация. Заведението се състои от
две зали за консумация /външна и вътрешна/ и кухненски тракт. За всяка зала
има обособен самостоятелен вход за посетители. Кухненският тракт е с два
входа - от северозапад и североизток. Външната зала е с по-нисък покрив. Тя
е предназначена за пушачи. Вътрешната зала и кухненският тракт са
разположени под общ покрив, по-висок от този на външната зала. И двата
покрива са с дървена покривна конструкция. Дървената конструкция над
залата за пушачи е видима откъм залата, оформена е декоративно, като част
от интериора на залата. Покривната конструкция на вътрешната зала е скрита
с окачен таван от гипсокартон, също оформен декоративно на нива. Към
вътрешната зала за консумация има санитарен възел за посетители.
Кухненският тракт се състои от кухня, помещения за подготовка на месо,
зеленчуци, яйца и риба, складово помещение и санитарен възел за персонала.
Всички помещения са свързани с вътрешни функционални връзки. В обекта
са изградени ВиК и ел. инсталации, свързани с общата ВиК и ел.инсталация
на обект „Квартален пазар „Л." - гр.Т.. Посочено е, че заведението е със
сложна геометрична форма и без геодезическо заснемане, само от обикновено
измерване с рулетка, е невъзможно да се определи точната му застроена
площ. Изчислена по измервания с рулетка, площта на заведението е около 117
кв.м. От изток до заведението е долепен друг търговски обект. Той е
разположен върху местата, определени по схемата за павилиони №№ A11,
А12, А13. От североизток, до заведението са долепени 4 /четири/
самостоятелни търговски обекта, разположени върху местата, определени по
схемата за павилиони А8, А9, А10 и Б4. Всички посочени по-горе обекти,
включително процесният, са търговски и са разположени в УПИ V-,,3a
кооперативен пазар" от кв. 324, ЖК „Л.", гр.Т.. Те са с еднаква височина,
изпълнени са с еднакви материали по фасадите, пред покривите им минава
общ ламаринен борд, който ги обединява и създава впечатлението за една
цяла постройка.
В заключение на постановените въпроси експертът е посочил, че
процесната постройка не е разположена само върху посочените в исковата
молба терени А7 и В. Освен върху посочените терени, които по одобрената
схема от 11.03.2003 г. са определени за поставяне на павилиони А7 и В в
УПИ V-„3a кооперативен пазар" от кв. 324, ЖК „Л.", гр.Т., постройката е
разположена и върху допълнителен терен от около 20 кв.м, съседен на терени
11
А7 и В от североизток.
По вид постройката е едноетажна, полумасивна, изградена върху
бетонова площадка, със застроена площ от около 117 кв.м. Постройката е със
стени от газобетонни блокчета „Итонг" с дебелина 12,5 см, със скатен покрив
с дървена покривна конструкция и покритие от ламарина, с ПВС дограма и
външна топлоизолация. Тя е с монолитна конструкция, която е трайно
свързана с терена. Предназначена е за заведение за обществено хранене.
Разпределението й съответства на предназначението. Състои се от две зали за
консумация /за пушачи и непушачи/, със самостоятелни входове за
посетители, кухня, подготвителни помещения за месо, зеленчуци, яйца и
риба, складово помещение и два санитарни възела - за посетители и персонал.
Действителната постройка не съответства по площ на сумарната площ
на двата павилиона по представените от ищеца разрешения за поставяне №№
21/10.12.2003 г. и 21/11.11.2004 г. Площта на действителната постройка е по-
голяма и от общата площ на терен № В и терен № А7 от УПИ V-„3a
кооперативен пазар" в кв.324, ЖК „Л.", гр.Т., за които на ЕТ „Й.-91-Т.П.-П.
Й." е учредено право на ползване и на допълнителния терен от 20 кв.м,
определен с решение № 194/2004 г. на ОбС - Т.. Застроената площ на
постройката е около 117 кв.м, а тази на трите терена - 103,36 кв.м.
Действителната постройка не съответства на посоченото в
представените от ищеца разрешения за поставяне и по друга причина. Тя не е
преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ защото е трайно свързана
с терена, т.е. тя не попада в обектите по чл.56, ал.1 от ЗУТ, за които се отнася
посочената като основание за издаването на представените разрешения
разпоредба на чл.56, ал.2 от ЗУТ.
По делото са събрани и гласни доказателства, като в показанията си
свидетелката Г.Д. Й., съпруга на представляващия едноличния търговец ЕТ
„Й.-91- Т.П. - П. Й.“, П. Й., която твърди, че със съпруга си са изградили
процесните постройки. Свидетелите Г.С. и М.П., твърдят, че са работили на
разширението на заведението по поръчка на Г. Й..
Представено е разрешение за поставяне № 10/ 01.08.2003 г. на името на
„О.П." ЕООД - гр.Т. и е за 6 /шест/ броя павилиона - A3, А4, А5, А6, А7 и А8
и метален навес в парцел І и V, кв. 324, град Т..
С решение № 194 от 23.10.2004 година на Общински съвет – Т., с което
е разрешено на „О.П." ЕООД - гр.Т. е разрешено без търг или конкурс, да
отдаде под наем за срок от три години, съгласно схема, одобрена от
гл.архитект на Община Т., при месечни наемни цени не по-ниски от
определените начални базисни цени на 1 кв.м за отдаване под наем на
общински нежилищни имоти, терени, попадащи в УПИ V-„3a кооперативен
12
пазар" в кв.324, гр. Т., както следва: на ползватели на терени А7 и В - терен от
20 кв.м; на ползватели на терени A11, А12 и А13 - терен от 16 кв.м.
Пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, от която се установява, че от инвентарната книга на
дълготрайните активи на ЕТ „Й.-91- Т.П. - П. Й.“ - Т. е видно, че активът
„Бистро“ е придобит на 31.12.2008 година и е въведен в експлоатация на
01.01.2009 година. Поради изтеклия срок за съхранение на счетоводната
информация (чл. 12, ал.1, т.2 от Закона за счетоводството, срокът за
съхранение на счетоводната информация е 10 години) е налична и не може да
отговори на въпросите съобразено ли е в баланса на едноличния търговец,
счетоводното отчитане на материалния актив „БИСТРО“ като ДМА със
счетоводен стандарт № 16; Спазено ли е изискването на т.3.1 от СС № 16, с
което се определя признаването на един актив за ДМА; спазено ли е
изискването за определяне на първоначалната оценка съгласно т.4.1 от СС №
16 по цена на придобиване на актива съобразно осчетоводените документи за
разходи по придобиване. Експертът е посочил още, че при проверка в „О.П."
ЕООД - гр.Т. се установя, че съгласно Решение № 726/ 2020 година на
Общински съвет – Т. - т.1 строителните работи, осигуряващи фундирането на
павилионите, поставени върху терени А7 и В, с адрес град Т., пазар „Л.“, да
се за сметка на ползвателите. От „О.П." ЕООД - гр.Т. са издадени следните
данъчни фактури на ЕТ „Й.-91- Т.П. - П. Й.“: № 9004/ 29.07.2003 г. за сумата
от 3 736.74 лева с основание „извършено строителство до кота нула“,
заплатена в брой – ПКО № 860/ 29.07.2003г. и № 9015/ 27.12.2003 г. за сумата
от 1 332.41 лева с основание „извършено строителство до кота нула“,
заплатена с платежно нареждане от 17.12.2003 година с наредител ЕТ „Й.-91-
Т.П. - П. Й.“. Като в заключение от допълнителната експертиза, вещото лице
е посочило, че не може поради липсата на аналитичност при осъществяване
на осчетоводяването на фактурите не може да отговори за кои терени се
отнасят.
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост, предявен от ЕТ
„Й.-91- Т.П. - П. Й.“ – Т. против „****"ЕООД, ЕИК ******, - Т..
Ищецът претендира правото на собственост върху типов павилион от
60.70 кв.м. – терен В, и типов павилион от 22.66 кв.м. – терен А7, обединени и
функциониращи като с търговско наименование „ При братята“, изградени
върху частна общинска собственост в парцел V, кв. 324, „За кооперативен
13
пазар“ в град Т., ЖК „Л.“, въз основа на учредено право на ползване върху
общинския имот за срок от десет години, с разрешение за поставяне на типови
павилиони по смисъла на чл. 56 от ЗУТ.
Безспорно по делото е, че теренът върху който са разположени т.нар.
павилиони, предмет на спора за собственост е собственост на „О.П." ЕООД -
гр.Т., с едноличен собственик на капитала Община Т.. От приложените по
делото доказателства се установява, че по силата на два договора на ищеца -
ЕТ „Й.-91- Т.П. - П. Й.“ от страна на „О.П." ЕООД - гр.Т. е учредено право на
ползване за срок от 10 години върху процесните два терена за поставяне на
два типови павилион по схема, одобрена от главния архитект на общината.
Издадени са и съответни разрешения за поставяне. Изрично в договорите е
уговорено, че ползвателят има право да постави върху площта, предмет на
договора преместваеми павилиони по смисъла на ЗУТ, съгласно одобрената
от гл. архитект на Община Т. схема за разполагане, приложена към договора
(нотариалния акт). Уговорено било извършване на трайни подобрения само с
изрично писмено съгласие на учредителя за сметка на ползвателя, като след
изтичане срока на ползване, същите остават безвъзмездно в патримониума на
учредителя.
От заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа
експертиза, както и от гласните доказателства се установява, че в
действителност на терените е изградена постройка, която е разположена не
само върху посочените в исковата молба терени А7 и В, а и върху
допълнителен терен от около 20 кв.м, съседен на терени А7 и В от
североизток. По вид постройката е едноетажна, полумасивна, изградена
върху бетонова площадка, със застроена площ от около 117 кв.м, със стени от
газобетонни блокчета „Итонг" с дебелина 12,5 см, със скатен покрив с
дървена покривна конструкция и покритие от ламарина, с ПВС дограма и
външна топлоизолация, т.е. с монолитна конструкция, която е трайно
свързана с терена.
В този смисъл действителната постройка не съответства по площ на
сумарната площ на двата павилиона по представените от ищеца разрешения
за поставяне №№ 21/10.12.2003 г. и 21/11.11.2004 г. Нейната площ от 117
кв.м е по-голяма и от общата площ от 103,36 кв.м. на терен № В и терен №
А7 от УПИ V-„3a кооперативен пазар" в кв.324, ЖК „Л.", гр.Т., за които на
ЕТ „Й.-91-Т.П.-П. Й." е учредено право на ползване и на допълнителния терен
от 20 кв.м, определен с решение № 194/2004 г. на ОбС – Т.. По
характеристика постройката не е преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1
от ЗУТ защото е трайно свързана с терена, т.е. тя не попада в обектите по
чл.56, ал.1 от ЗУТ, за които се отнася посочената като основание за
14
издаването на представените разрешения разпоредба на чл.56, ал.2 от ЗУТ. В
този смисъл се касае за сграда по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Съгласно Законът за собствеността в чл. 63 от ЗС е са уредени начините по
които друго лице може да придобие право на собственост върху сграда,
построена в чужд имот. В настоящото производство ищецът не твърди и не
доказва нито един от придобивните способи, годни да го направят собственик
на процесните имоти. Още повече, че в договорите, с които е учредено право
на ползване е предвидено, че трайните подобрения остават в полза на
собственика на земята. След изтичането на срока, за което е учредено правото
на ползване са сключени договори за наем на процесните терени, отново с
право за поставяне на павилиони по чл. 56 от ЗУТ, какъвто характер в
действителност изграденото върху терена няма.
Предвид на това, че ищецът не е доказал при пълно главно доказване
правото си на собственост по отношение на сградата, предмет на спора,
предявеният иск за собственост се явява неоснователен и недоказан.
При така изложените съображения съдът счита, че предявеният иск за
собственост се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на Определение № 260187/ 08.11.2021 година,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК. В първоинстанционното производство
ответното дружество „****"ЕООД ЕИК ******, е било представлявано от
адвокат. По делото е приложено пълномощно и договор за правна помощ, от
който е видно, че уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на
1 800 лева, претендирано за заплащане по реда на чл. 78 от ГПК.
Първоинстанционният съд е отказал присъждането му, тъй като не е посочено
как е платено и не са представени доказателства за реалното му плащане
предвид т.1 от ТР № 6/ 06.11.2013г. по тд № 6/ 2012 година на ОСГТК на ВКС.
Видно от приложеното по делото пълномощно и договор за правна
помощ, действително не е посочено как е платен адвокатския хонорар в рой
или по банкова сметка. В този смисъл при действието на т.1 от цитираното
тълкувателно решение, съгласно което съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението,
като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
15
и има характера на разписка, разноски не следва да се присъждат, тъй като не е
доказано реалното им плащане.
Предвид така мотивираното становище, изводите на настоящата
инстанция относно основателността на предявения иск съвпадат с позицията
на Районен съд – Т., поради което решение № 260100/ 30.07.2021 година по
гр.д. 752/ 2019 г. на Троянския районен съд и Определение № 260187 /
08.11.2021 г. на Районен съд град Т., постановено по гр.д. № 752 / 2019г. по
описа на PC Т., следва да бъдат потвърдени.
Предвид този изход от процеса на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъдена за заплати на въззиваемото дружество
разноски в размер на 1 100 лева за въззивното производство, като
възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е
определено в рамките на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260100/ 30.07.2021 година и
Определение № 260187 / 08.11.2021 г. по чл.248 от ГПК на Районен съд град
Т., постановени по гр.д. № 752 / 2019г. по описа на PC Т., като правилни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК ЕТ „Й.-91- Т.П.-П. Й.
ЕИК******* седалище гр. Т., ул."Хр. С." №1, представлявано от П. Й., да
заплати „****"ЕООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Т.,
кв. Л.",бл.8, вх."Б", ап.5, представлявано от Л. Н. Й., сумата от 1 100 (хиляда и
сто) лева сторените във въззивното производство разноски за адв.
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при наличието на касационните основания
по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17