......292
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
......251110128543 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от АПИ чрез
ОПУ – В Т искова молба и уточняваща такава /л.58/, срещу ЗАД „Б“ АД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумите както следва:
1/ 2403,44 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие настъпило на 14.01.2020 г.
ПТП на републикански път I-5 км 107+000, ведно със законната лихва върху
главницата считано от дата на подаване на исковата молба 19.05.2025 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 748,63 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 27.06.2020 г. до 27.06.2023 г.;
2/ 238,59 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение
за причинени имуществени вреди вследствие настъпило на 23.05.2020 г. ПТП на път
III-407 км 85+900, ведно със законната лихва върху главницата считано от дата на
подаване на исковата молба 19.05.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и
сумата от 74,65 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
15.07.2020 г. до 15.07.2023 г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
вследствие настъпили ПТП-та на участъци от републиканската пътна мрежа е
увредено имущество на АПИ, което представлявало „пътни принадлежности“. Сочи,
че на 14.01.2020 г. на републикански път I-5 „Р - В Т - Г“ км 107+000, водачът на л.к.
„Р“, модел „М С“, с рег.№ ......., при движение с несъобразена с пътните условия и
релефа на местността скорост, загубил контрол над автомобила, излязъл от пътното
платно вляво по посоката си на движение и реализирал ПТП с материални щети -
увредена еластична предпазна ограда (мантинела). За настъпилото ПТП сочи, че е
съставен Протокол за ПТП № ... от 14.01.2020 г. Излага, че към момента на ПТП,
МПС-то е било застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Поддържа, че е съставена количествено-стойностна сметка, в която били
1
описани причинените щети: 20 метра ограничителна система за пътищата H1 W5, на
обща стойност 2 895,84 лв. Твърди, че със заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение от 29.05.2020 г. ответникът е информиран за настъпилото
застрахователно събитие и е образувана щета № ....... Твърди, че на 26.06.2020 г.
ответникът е извършил частично плащане в размер на 492,40 лв., поради което
претендира остатъка от 2 403,44 лв.
Сочи, че на 23.05.2020 г. на републикански път III-407 „Полски Тръмбеш -
Царевец“ км 85+900, водачът на л.а. марка „Д“, модел „С“, с рег.№ ........., при
движение с несъобразена с пътните условия, релефа на местността и пътните условия
скорост, загубил контрол над МПС и реализирал ПТП с материални щети - увредена
ограничителна система за пътищата (мантинела). За настъпилото застрахователно
събитие твърди, че е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ...... от
23.05.2020 г. Излага, че към момента на ПТП, МПС-то е било застраховано при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че е
съставена количествено-стойностна сметка, в която били описани причинените щети:
12 м ограничителна система за пътища - единична N2 W5, на обща стойност 1 431,53
лв. Твърди, че със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
17.06.2020 г. е информирал ответника за настъпилото застрахователно събитие, във
връзка с което била образувана щета № ............ Твърди, че ответникът на 14.07.2020 г.
е извършил частично плащане в размер на 1 192,94 лв., поради което претендира
остатъка от 238,59 лв.
С уточняваща молба с вх. № 214534/18.06.2025 г. ищецът е посочил, че
претендира мораторна лихва върху главницата от 2403,44 лв. с начална дата 27.06.2020
г., когато счита, че ответникът е изпаднал в забава, с оглед извършеното извънсъдебно
плащане на 26.06.2020 г. Относно претенцията си в размер на 238,59 лв. е посочил, че
претендира мораторна лихва върху сумата с начална дата 15.07.2020 г., когато счита,
че ответникът е изпаднал в забава, с оглед извършеното извънсъдебно плащане на
14.07.2020 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Досежно застрахователно
събитие от 14.01.2020 г. ответникът излага, че не оспорва наличието на застраховка
гражданска отговорност за МПС „Р М“, с рег. № ......., както и че на 29.05.2020 г. е
постъпило заявление от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение, в това
число и че е платил 492,40 лв. Оспорва механизма на ПТП, както и вината на водача на
МПС „Р М“, с рег. № ........ Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП-то и
твърдените увреждания. Твърди, че засегнатият участък (мантинела) е с дължина 4
метра, а не 20 метра, както и че по мантинелата са били налице увреждания преди
настъпване на процесното ПТП. Сочи, че липсват доказателства за извършени
плащания за ремонт на увредената пътна инфраструктура. Аргументира, че от
застрахователното обезщетение следва да се приспадне стойността на запазените
части. Развива подробни съображения в насока, че не дължи ДДС и в тази връзка
отново сочи, че не са представени доказателства за действително извършени
плащания. Досежно застрахователното събитие от 23.05.2020 г. ответникът излага, че
не оспорва наличието на застраховка гражданска отговорност за МПС „Д С“, с рег. №
........., както и че на 17.06.2020 г. е постъпило заявление от ищеца за изплащане на
застрахователно обезщетение, в това число и че е платил 1192,94 лв. При аналогични
твърдения оспорва дължимостта на ДДС. Оспорва претенциите за мораторна лихва,
като релевира и възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86,
2
ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на исковите претенции в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на л.а. „Р М“, с рег. № ....... и л.а. „Д С“, с рег. № ........., като в срока на
действие на договора, вследствие на противоправно и виновно поведение на водачите
на застрахованите при ответника автомобили, са настъпили застрахователни събития,
които са покрити рискове, в причинна връзка с които ищецът е претърпял
имуществени вреди в посочените в исковата молба размери, както и че е отправил към
ответника покана за плащане на обезщетение, ведно с представяне на нужните
документи, която е получена от последния.
При установяване на тези факти и обстоятелства, в тежест на ответника е да
докажа погасяване на задължението.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че л.а. „Р М“,
с рег. № ...... към дата на ПТП 14.01.2020 г. е бил застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, че във връзка с настъпилото на 14.01.2020 г.
ПТП, ищецът е завел претенция при ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение, по която е образувана преписка по щета № ......, както и че на 26.06.2020
г. ответникът е извършил частично плащане в размер на 492,40 лв. На следващо място,
че л.а. „Д С“, с рег. № ......... към дата на ПТП 23.05.2020 г. е бил застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, че във връзка с настъпилото на
23.05.2020 г. ПТП, ищецът е завел претенция при ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение, по която е образувана преписка по щета № ..........., както
и че на 14.07.2020 г. ответникът е извършил частично плащане в размер на 1 192,94 лв.
Извършеното частично погасяване на претенция на ищеца от страна на
ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.
Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с
оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98
от 21.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация
следва извода, че с извършеното частично плащане ответното дружество прави
извънсъдебно признание на елементите от фактическия състав на заявената искова
претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Вината на двамата водачи се предполага по силата на оборима законова
презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване
от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във
връзка с процесните ПТП-та.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че стойността на увреденото имущество
от произшествието, настъпило на 14.01.2020г. е 2895.84лв. Не е спорно, че ответникът
извършил частично плащане на сумата от 492.40лв., респективно неизплатената част е
в размер на 2403.44лв., като доколкото претенцията е заявена именно за сума в такъв
размер, същата се явява изцяло основателна.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
3
ответника, че е налице причинна връзка само за увреждането на едно от звената на
процесната мантинела. При изслушването на експерта в проведеното на 31.10.2025г.
открито съдебно заседание, същият посочи, че снимковият материал, инкорпориран в
заключението, отразява реално увреждане на процесната мантинела и то е за всички
звена, като посочи, че това е описано на страница 6, абзац последен от заключението,
като на стр. 7 е посочено, че уврежданията по всички 5 звена са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
На следващо място видно от заключението на вещото лице стойността на
увреденото имущество от произшествието, настъпило на 23.05.2020г., е 1431.53лв.,
като не е спорно, че ответникът е извършил плащане на сумата от 1192.94лв.,
респективно неизплатената част е в размер на 238.59лв., като доколкото претенцията е
заявена именно за сума в такъв размер, същата се явява изцяло основателна.
По отношение заключението на вещото лице за произшествието от
23.05.2020г., при изслушването на вещото лице, експертът посочи, че на страница
10 от заключението, констатациите касаят именно ПТП-то от 23.05.2020г., а
отразеното 14.01.2020г. представлява техническа грешка.
Съдът намира за неоснователно, формулираното с отговора на исковата молба
възражение, че следва да се приспадне стойността на запазени части, доколкото няма
нормативно основание за приспадане на стойността на металните отпадъци от
увредените пътни принадлежности, тъй като тази стойност е ирелевантна спрямо
обема на вредите. От значение е единствено какви разходи са необходими за
възстановяване на състоянието на увреденото имущество от преди деликта, в каквото
се изразява и стойността на претърпените вреди.
По възражението на ответника, че върху застрахователното обезщетение не
следва да се начислява ДДС, съдът намира следното.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд начисляване на ДДС върху
дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.); е
обусловено всякога от конкретните факти и обстоятелства по делото – регистрирано
или не по ДДС лице, доказателства за приспаднат данъчен кредит на застрахования,
начин на закупуване на застрахованото имущество и пр. (вж. Определение № 249 от
18.05.2015 г. по т. д. № 1829/2014 г., ІІ Т. О., ВКС, Решение № 165 от 24.09.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г., ІІ Т. О., ВКС). Ищецът съгласно чл. 3, ал. 5 ЗДДС не е данъчно
задължено лице, поради което за него няма да възникне право на приспадане на
данъчен кредит. Този разход за АПИ ще си остане невъзстановим, респективно
възражението се явява неоснователно.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. Разпоредбите на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1/ изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, 2/ изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106,
ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
4
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай, че необходимостта от
тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в
срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
От приложеното на л. 8 по делото копие на заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение се установява, че ищецът е уведомил ответника за
настъпилото на 14.01.2020г. застрахователно събитие на 29.05.2020г., респективно
ответникът е в забава, считано от изтичане на 15 работни дни от тази дата или считано
от 20.06.2020г. Акцесорната претенция е заявена за период с начална дата след това, а
именно за периода 27.06.2020г. – 27.06.2023г.
От приложеното на л. 17 по делото заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение се установява, че ищецът е уведомил ответника за настъпилото на
23.05.2020г. застрахователно събитие на 17.06.2020г., респективно ответникът е в
забава, считано от изтичане на 15 работни дни от тази дата или считано от 09.07.2020г.
Акцесорната претенция е заявена за период с начална дата след това, а именно за
периода 15.07.2020г. – 15.07.2023г.
По въведеното възражение от страна на ответника, че акцесорните претенции за
мораторни лихви са погасени по давност съдът намира следното.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 111, буква „в“ ЗЗД, вземанията
за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Давността, по аргумент от чл. 116, буква „б“ ЗЗД, е прекъсната с депозиране на
исковата молба на 19.05.2025г., респективно погасени по давност са вземанията за
мораторна лихва, за периода преди 19.05.2022г.
По изложената аргументация следва, че основателни се явяват исковете за
мораторна лихва както следва:
За периода 19.05.2022г. – 27.06.2023г. върху сумата от 2403.44лв. –
застрахователното обезщетение във връзка с произшествието от 14.01.2020г.
Изчислен с помощта на компютърна програма, размерът на мораторната лихва за
този период е 289.82лв., за която сума акцесорната претенция се явява
основателна, като над този размер до максимално претендираните 748.63лв. или
за разликата от 458.81лв. за периода 27.06.2020г. - 18.05.2022г. претенцията е
неоснователна.
За периода 19.05.2022г. – 15.07.2023г. върху сумата от 238.59лв. –
застрахователното обезщетение във връзка с прозшествието от 23.05.2020г.
Изчислена с помощта на компютърна програма, размерът на мораторната лихва е
29.97лв., за която сума акцесорната претенция се явява основателна, като над
този размер до максимално претендираните 74.65лв. или за разликата от 44.68лв.
за периода 15.07.2020г. – 18.05.2020г., претенцията е неоснователна.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер 3465.31лв., уважената част е в
размер на 2961.82лв., респективно отхвърлената част е в размер на 503.49лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 1146.13лв., от които
246.13лв. – държавна такса, 700.00лв. – депозит вещо лице и 200.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
5
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 979.60лв.
На ответника следва да се признаят разноски за юрисконсулт в размер на
200.00лв.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 29.05лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б“ АД, ЕИК *********, да заплати на АПИ – ОПУ В Т, ЕИК
*********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва:
2403.44 лв. - неизплатена част от застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, вследствие настъпило на 14.01.2020 г. ПТП на републикански път
I-5 км 107+000, причинени виновно от водача на лек автомобил „Р М С“, с рег. № ......,
ведно със законната лихва върху главницата считано от дата на подаване на исковата
молба 19.05.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 289.82лв. – мораторна
лихва за периода 19.05.2022г. – 27.06.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта за сумата от 458.81лв. мораторна лихва за
периода 27.06.2020г. - 18.05.2022г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗАД „Б“ АД, ЕИК *********, да заплати на АПИ – ОПУ В Т, ЕИК
*********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва:
238.59 лв. - неизплатена част от застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди вследствие настъпило на 23.05.2020 г. ПТП на път III-407 км
85+900, причинени виновно от водача на лек автомобил „Д С“, с рег. № ........., ведно
със законната лихва върху главницата считано от дата на подаване на исковата молба
19.05.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 29.97лв. – мораторна лихва за
периода 19.05.2022г. – 15.07.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от 44.68лв. - мораторна лихва за периода
15.07.2020г. – 18.05.2020г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗАД „Б“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на АПИ – ОПУ В Т, ЕИК *********, сумата от 979.60лв. –
разноски.
ОСЪЖДА АПИ – ОПУ В Т, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на ЗАД „Б“ АД, ЕИК *********, сумата от 29.05лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6