РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Нови пазар, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Н.а
при участието на секретаря Галина Ал. И.ова
като разгледа докладваното от Галина Н.а Гражданско дело №
20253620100990 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 ГПК за постановяване на съдебно решение по
предявените по делото искове.
Делото е образувано по предявени евентуално съединени искове по чл. 124 ГПК, от
които като главен иск е предявен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК за
признаване спрямо ответниците, че ищецът е собственик на представляващ ПИ – земеделска
територия с НТП „***“ с площ от 382,00 кв.м., намиращ се в гр. Н., обл. Ш., ПИ с
идентификатор ***, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, съгласно
Заповед № *** г. на *** на Община Н..
Предявен е и евентуален иск – положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 вр. чл.
79 ЗС за признаване спрямо ответниците, че ищецът е собстевник на процесния имот въз
основа на изтекла в негова полза придобивна давност, чрез упражнявано от него владение в
продължение на повече от 10 години.
Цената на предявените искове е 111,74 лв.
Ищецът И. М. Н. от гр. Н. твърди, че е собственик съгласно Заповед № *** г. на ***
на Община Н., при условията на §4а, ал. 1 ЗСПЗЗ на недвижими имот, както следва: ПИ –
земеделска територия с НТП „***“ с площ от 382,00 кв.м., намиращ се в гр. Н., обл. Ш., ПИ
с идентификатор ***, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***.
Ищецът твърди, че въз основа на заповедта се е снабдил с констативен нотариален
1
акт (НА) №***, том **, рег. №***, дело №*** от *** г. за собственост върху процесния имот,
както и че на *** г. е бил въведен във владение на процесния имот.
Ищецът твърди, че преди издаването на заповедта на *** на община Н., неговият
баща М. Н. М. е бил ползвател на процесния имот, и съгласно чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ е
придобил собствеността върху него след извършена замяна със собствена земеделска земя в
с. Т..
Ищецът твърди, че след въвеждането му във владение в имота, той го владее целият
явно, спокойно и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години.
Независимо от посочените обстоятелства, ответникът Община Н., е актувала същия
имот като частна общинска собственост съгл. Акт № *** г., вписан под №***, том **, дело
№ *** г. на СВ при РС Н.. Ищецът сочи, че в акта не е посочен конкретен придобивен
способ, поради което и общината не е била собственик на имота и не е станала такъв.
Ищецът сочи, че след снабдяването с АЧОбС, общината е продала процесния имот с
договор за покупко – продажба № *** г. на ответника Б. Н. Б..
Ищецът сочи, че след като узнал за извършената продажба се свързал с купувача и му
представил документите си за собственост. Ответникът Б. Б. освободил имота и не го владее
към момента на предявяване на иска и не претендира собственост.
Предвид на горното ищецът моли съда да признае спрямо ответниците, че той
ищецът е собственик на процесния имот на основание Заповед № *** г. на *** на Община
Н..
Ищецът е предявил и евентуален иск по чл. 124, ал.1 вр. чл. 79 ЗС за собственост
върху имота поради изтекла в негова полза придобивна давност, чрез упражнявано от него
владение в продължение на повече от 10 години.
От името на ответниците Б. Н. Б. и М. К. Б., двамата от с. М., е постъпил писмен
отговор, с който се потвърждава описаното от ищеца в исковата молба, както и е посочено,
че той добросъвестно е участвал в търг за продажба на имота, който бил до негов личен
имот и възнамерявал да обедини двата имота. След като спечелил търга, ответникът го
оградил с мрежа и засял овошки – ябълки, круши, праскови и кайсии. Тогава ищецът го
посетил и му представил документите си за собственост на имота. Ответникът бил
предложил на ищеца да закупи имота, но той отказал. След това ответникът премахнал
оградната мрежа и колчетата, изкоренил лозите, които бил засял и освободил мястото.
След проведена среща в общината, ответникът сочи, че отказали да му възстановят
сумата от покупко- продажбата, както и установил, че има и други имоти на собственици,
които са били продадени по описания начин.
Ответникът моли да бъде освободен от разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
В съдебно заседание признават основателността на иска на ищеца.
От името на ответника Община Н. е постъпил писмен отговор, в който се оспорва
2
предявения главен и евентуален иск. Твърди се, че не ставало ясно при какви обстоятелства
бил издаден констативния НА в полза на ищеца, след като в него не били упоменати
дяловете на всички наследници на М. Н. М.. Счита, че издадения НА следвало да бъде
отменен частично на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Счита, че купувачът Б. Н. Б. бил
добросъвестен купувач и за него била изтекла кратката придобивна давност от 5 години.
Ответникът твърди, че другият ответник е добросъвестен купувач на имота.
По евентуалният иск, твърди, че ищецът не би могъл да претендира право на
собственост по давност поради установения мораториум върху придобИ.ето по давност на
имоти, държавна и общинска собственост.
Ответникът Община Н. моли съда да отхвърли предявените искове изцяло.
В съдебно заседание от Община Н. не се явява представител и не се изразява
становище по иска.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната
фактическа и правна обстановка:
По фактите:
Имотът, за който се води делото е по сега действащата КККР, имот с идентификатор
***, земеделска територия с НТП *** с площ от 382 кв.м., при съседи имоти с
идентификатори: ***, ***, ***, ***, съгласно скица на л. 37 от делото и с данъчна оценка от
111,74 лв.
По делото е приложено заверено копие от наличната при Община Н. преписка за
придобИ.е на право на собственост върху земеделски земи на основание §4а от ПЗР към
ЗСПЗЗ, л. 86-95 от делото.
От приложените към нея документи се установява, че съгласно Заповед № *** г. на
*** на Община Н., на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във вр. §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, приет с Протокол №
2/12.08.1999 г. на Комисията по § 62 ПЗР на ЗСПЗЗ, е наредено, И. М. Н., настоящия ищец
по делото, да придобие право на собственост при условията на § 4а, ал.1 от ПЗР към ЗСПЗЗ,
върху следния недвижим имот, представляващ: новообразуван имот в землището на гр. Н., с
идентификатор №***, кадастрален район *** – с площ от 382,11 кв.м., начин на трайно
ползване – лозови насаждения (не трасирани), при граници: имот №№ ***, ***, *** и път.
Към преписката е приложено становище от длъжностно лице, старши специалист
Дирекция „ТСУПОИ“ при Община Н., по повод молба на собственика И. М. за снабдяване с
нотариален акт. В становището е посочено в т. 3, че „земята е приспадната от земеделските
земи с. Т. от земите на М. Н. М. – ½ от 855 кв.м., съгласно приложен към преписката списък.
По делото е представен списък на ползвателите на земя, по пар. 4 от ЗСПЗЗ, от които
са приспаднати площите от землищата на територията на общината за придобИ.е право на
собственост. Част от този списък е приложен в преписката при Община Н..
3
Съгласно посочения списък, л. 9-10 от делото, е посочено срещу името М. Н. М., че от
имот парцел 29, от кв. ХІІ се взема ½ от 0,855 дка.
От приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че ищецът е син
на М. Н. М., който е починал на *** г.
Към преписката е приложен Протокол за въвод във владение от *** г., съгласно който
ищецът е бил въведен във владение на придобития новообразуван имот.
Въз основа на описаните по – горе документи, ищецът се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост №***, том **, рег. №***, дело №*** от *** г. на Нотариус с
рег. № 346 на НК с РД - РС Н., за собственост върху процесния имот, както и че на *** г. е
бил въведен във владение на процесния имот.
Съгласно Акт № *** г., вписан под №***, том **, дело № *** г. на СВ при РС Н. ,
Община Н. е актувала процесния имот като частна общинска собственост (АЧОС). В този
АЧОС имота е описан като поземлен имот – земеделска територия с НТП *** с площ от 382
кв.м., идентификатор № ***, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***.
Приложен е по делото договор за покупко – продажба № *** г. от *** г., с който
Община Н., представлявана от *** Г.С.Г. и Т.М., ***, е продала на Б. Н. Б. процесния имот за
сумата от 341 лв., след проведен публичен търг.
От представеното по делото удостоверение за семейно положение се установява, че Б.
Н. Б. и М. К. Б. са съпрузи.
По делото е направено от ответника Б. Н. Б. и съпругата му М. К. Б., двамата от с. М.,
че е придобил имота след проведен търг за продажбата му. След придобИ.ето на имота,
ответникът го оградил с мрежа и засял овошки – ябълки, круши, праскови и кайсии. След
като узнал от ищеца за правата, които той има, ответникът премахнал оградната мрежа и
колчетата, изкоренил лозите, които бил засял и освободил мястото.
Към датата на предявяване на иска, ответниците Б. Н. Б. и съпругата му М. К. Б.,
двамата от с. М. не владеят имота.
По делото е разпитана като свидетел, майката на ищеца, св. С.М., която сочи, че
***то било купено когато „турците си заминавали“ (през 90-те години на миналия век) от
нейната свекърва в полза на сина й - ищеца И. и на племенника й Н., и от тогава
семейството обработва ***то. Свидетелката сочи, че това са общински лозя, с право на
ползване. След това била извършена замяна на имот в с. Т. с дължимото за плащане към
общината на правото на ползване на имота. Имота бил откупен от общината след няколко
години след заминаването на турците. Свидетелката сочи, че през цялото време от
придобИ.ето на имота, само те са ползвали имота си. Преди година, когато тя отишла до
4
***то и видяла струпани камъни, тухли, а ***то било заградено с мрежа и тя уведомила
сина си, ищеца по делото. След това той се срещнал с ответникът Б. и така разбрал, че той
го бил купил от „съвета“ (общината). Свидетелката сочи, че в момента мястото не се ползва,
като за последно е ходила там през лятото на настоящата година. Свидетелката сочи, че
когато ходила на мястото видяла, че мрежата я няма, новият собственик си я бил прибрал.
През годините мястото е ползвано постоянно, сеели са грах, чесън , лук и др. имали овощни
дръвчета, а тя самата ходела да копае през лятото в имота.
По правото:
Съгласно редакцията на § 4, ал.1 от ПЗ на ЗСПЗЗ, Обн. - ДВ, бр. 17 от 1991 г.,
гражданите, които към 17.VIII.1990 г. притежават право на ползуване върху земеделски
земи, предоставени им по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет, запазват правата си. Те могат да придобият
правото на собственост върху тези земи, като ги заплатят на общинския народен съвет по
цени, определени от Министерския съвет. Цените се определят в зависимост от това, дали
земите са били пустеещи или непустеещи към момента на раздаването им.
В резултат на посочената разпоредба правото на ползване се прекратява, а на
бившите ползватели, които отговарят на условията на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, се дава
възможност да изкупят земята при определени условия и в определени срокове.
Това е особена форма на реституция на земеделски земи, на лица, които са
притежавали само право на ползване, но не и право на собственост. При тази реституция е
дадена възможността на ползвателите да станат собственици на земите, като заплатят
стойността на земята на общинските съвети.
Разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е претърпяла няколко редакции, като последно с
изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., е посочено в алинея първа, че се прекратява правото на
ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
В тези случаи възстановяването на собствеността на имоти, намиращи се в територия
по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, настъпва по силата на заповедта на *** на общината, издадена по § 4к,
ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е релевантният момент за приключване на процедурата, респ. за
възстановяване на собствеността и когато е издадено решение на реституционния орган при
действието на старата редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, без посочване на граници на
възстановения имот, тъй като същото има значението единствено на решение, признаващо
право на възстановяване при условията на пар. 4 - 4л ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл са
Решение № 572 от 9.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4187/2023 г., I г. о., ГК, Решение № 49 от
26.07.2016 г. по гр. дело № 5168/2015 г. на ВКС, II г. о., и др.
В случая реституцията е приключила с издаването на заповед № 30/11.11.2008 г. по §
4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и от този момент е било възможно да започне да тече придобивна
давност в полза на ответника.
5
По силата на Заповед № *** г. на *** на Община Н., издадена във връзка с
приложението на §4к, ал. 7 вр. § 4а, ал.1 от ПЗР към ЗСПЗЗ, ищецът е станал собственик на
описания в заповедта недвижим имот. Самият имот е ясно индивидуализиран според
посоченото в заповедта, същия е новообразуван имот в землището на гр. Н., има посочен
идентификатор №***, кадастрален район *** – с площ от 382,11 кв.м., начин на трайно
ползване – лозови насаждения (не трасирани), както и ясно посочени граници: имот №№
***, ***, *** и път.
Заповедта на *** на Община Н. е индивидуален административен акт, който е влязъл
в законна сила, станал е стабилен административен акт и е породил посочените в него
правни последици в полза на посоченото в заповедта правоимащо лице – И. М. Н.. Тези
последици пораждат в полза на ищеца право на собственост върху описания в заповедта
недвижим имот.
Обстоятелството с чии средства, респ. с чий отчужден, но равностоен имот е била
платена цената на предоставеното право на ползване върху земите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, е
ирелевантен. Разпоредбата на чл. 73 ЗЗД регламентира като надлежно изпълнението на
чуждо задължение от трето лице, дори и когато това е против волята на кредитора, освен ако
той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая плащането е било
извършено чрез прихващане със земи на бащата на ищеца, доколкото съгласно приложения
списък на ползвателите на земя, по пар. 4 от ЗСПЗЗ, от които са приспаднати площите от
землищата на територията на общината за придобИ.е право на собственост, срещу името на
М. Н. М., че за имот в парцел 29, от кв. ХІІ се взема ½ от 0,855 дка.от имота му в с. Т.. Така е
извършена замяна на земи на бащата на ищеца с равностойността на цената на правото на
ползване за ***то му. Този извод се потвърждава и от приложеното към преписката
становище на л. 89 от делото, от длъжностно лице, старши специалист Дирекция
„ТСУПОИ“ при Община Н., по повод молба на собственика И. М. за снабдяване с
нотариален акт. В становището е посочено в т. 3, че „земята е приспадната от земеделските
земи с. Т. от земите на М. Н. М. – ½ от 855 кв.м., съгласно списък приложен към преписката.
Длъжностното лице е посочило, че И. М. Н., е правоимащ, съгласно разпоредбите на § 4 от
ППЗСПЗЗ и съгласно заповедта на *** той има правото да придобие собствеността върху
имота, както и няма пречка да му се издаде скица, заповед и протокол за въвод във владение.
В този смисъл са и показанията на св. М.а, която сочи, че е била извършена замяна на
дължимата за придобИ.е сума с имота в с. Т.. В този смисъл възраженията на ответника
Община Н. са неоснователни, а от това че цената на правото на собственост на процесния
имот е била платена от бащата на ищеца не следва, че неговите преки наследници имат
права на собственост върху имота.
Издаденият констативен нотариален акт в полза на ищеца се основава на
постановената и влязла в сила Заповед на *** за възстановяване на собствеността. Правото
на собственост, признато в полза на ищеца се счита такова от момента на влизането в сила
на заповедта. Към *** г., съгласно посоченото в Протокола за въвод във владение, заповедта
е била влязла в сила и считано от тази дата ищецът е собственик на процесния имот.
6
Поради това, че възстановената собственост е върху земи, които са били държавна
собственост, до датата на постановяване на Заповедта на ***, в полза на ищеца не е текла и
не е могла да тече придобивна давност, по силата на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, приета с ДВ, бр.
133 от 1998 г.
Следователно до момента на постановяване на заповедта на ***, в полза на ищеца не
е текла и не е могло да тече придобивна давност, а след издаването на самата заповед,
ищецът е станал пълноправен собственик на имота, какъвто той е и към настоящия момент.
От този момент, процесният имот е изгубил качеството си на общинска собственост, а е
станали изцяло частна собственост на ищеца, поради което и твърденията на Община Н. за
наличие на мораториум за придобИ.е по давност на държавни и общински имоти е
неотносимо. От 2006 г. и до предявяването на иска ищецът е ползвал имота си трайно, явно
и необезпокоявано, като негов пълноправен собственик, до момента в който ответникът Б.
Н. се е появил в мястото и е засял трайните насаждения в него, оградил го е и пр. Това обаче
е било установено своевременно (в годината, в която е извършено) от св. М.а, за което тя е
уведомила ищеца. В резултат на предприетите от ищеца действия, ответникът Б. Н. Б. е
освободил имота и премахнал насажденията и оградата в него.
Относно издадения Акт № *** г. за частна общинска собственост, на основание чл. 2,
ал.1, т. 2 ЗОбС за процесния недвижим имот. Според посоченото в чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОбС,
общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със
закон. От името на ответника не са представени по делото доказателства за придобИ.е, респ.
предоставяне на процесния имот в собственост. В акта за собственост изрично е посочено,
че предишни актове за собственост няма. В действителност такива актове няма и
възможност да има, доколкото този имот е новообразуван по силата на специалната норма
на закона, § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Към датата на издаване на Акт № *** г. за частна общинска собственост, в полза на
титуляра по акта – Община Н. не е текла и не е можело да изтече дори и придобивна
давност, доколкото считано от 2006 г. имотът е собственост на ищеца и същия не е
прекъсвал владението му.
Издаденият акт за частна общинска собственост не се ползва с материална
доказателствена сила относно правото на собственост, е единствено с формална такава по
силата на чл. 5, ал. 3 ЗОбС, който сочи, че издадения акт за частна общинска собственост
няма правопораждащо действие. Съгласно трайно установеното становище в практиката на
ВКС, че по силата на чл. 5 ЗОбС актът за общинска собственост има качеството на
официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие,
констатира собствеността на общината в случаите, при които удостоверява осъществяването
на конкретно придобивно основание. В този смисъл са постановените Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, Решение № 589 от
17.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2024 г., I г. о., ГК, Решение № 15 от 19.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о., ГК, както и мн.др.
Поради това, че ответникът не доказва основание за издаване на акта за общинска
7
собственост, съдът намира, че правото на собственост на ищеца, като абсолютно право не е
надлежно оспорено и искът му по чл. 124 ГПК за признаване спрямо останалите ответници,
че той е собственик на имота е основателен и доказан изцяло.
Издаденият Акт № *** г. за частна общинска собственост, макар да притежава
правните характеристики на констативния нотариален акт, като такъв единствено с
формална доказателствена сила, не подлежи на отмяна по реда на чл. 537 ГПК, макар да
засяга правото на собственост на ищеца, удостоверено с НА №***, том **, рег. №***, дело
№*** от *** г. на Нотариус с рег. № 346 на НК, издаден въз основа на Заповед № *** г. на
*** на Община Н.. По този ред подлежат на отмяна единствено издадените нотариални
актове, така както сочи и Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2012 г., ОСГК.
Неправилно издаденият Акт № *** г. за частна общинска собственост, като съдържащ
неправилно актуван като общинска собственост имот следва да бъде отписан от актовите
книги със заповед на *** на общината, съгл. чл. 64, ал.1 ЗОбС, препис от който следва да се
предаде на собственика на имота.
Извършената между ответника Община Н. и ответниците Б. Н. Б. сделка, покупко –
продажба, съгласно договор за покупко – продажба № 264/2020 г. от *** г. следва да бъде
развалена двустранно, като продавачът по нея дължи връщане на купувача на платената цена
и разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта на основание
чл. 189 ЗЗД.
По настоящето дело от страна на ответтниците Б. Н. Б. и съпругата му М. К. Б.,
двамата от с. М., макар да признават иска на ищеца спрямо тях, не са предявили претенции
към Община Н. по чл. 189 ЗЗД. Следва да се отбележи, че ответникът Община Н. е знаел за
издадената Заповед № *** г. на *** на Община Н., доколкото това е заповед, издадена от
същия орган. По делото е посочено от ответника Б. Н. в писмения му отговор, че по този
начин са били продадени от общината имотите и на други собственици. Това показва, че
извършеното от страна на община Н. неправилно актуване на имотите, реституирани по
реда на § 4 ПЗР към ЗСПЗЗ на собствениците им, като частна общинска собственост не е
единичен случай и е повод за преразглеждане на издадените актове за частна общинска
собственост на подобни имоти.
Поради уважаването на предявения от ищеца главен иск по чл. 124 ГПК, не се налага
разглеждане и произнасяне по предявения евентуален иск по чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК.
От името на ищеца е приложен списък по чл. 80 от ГПК за направените разноски,
съгласно който се претендират такива за държавна такса в размер на 50лв. за образуване на
делото, 10 лв. за вписване на исковата молба, 15лв. за издаване на удостоверения и 600 лв. за
адвокатско възнаграждение.
8
Общо се претендират 675 лв.
Съдът намира, че от така претендираните разноски следва да се уважат, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
Относно това кой от ответниците дължи на ищеца направените разноски, съдът
съобрази това, че по делото ответниците Б. Н. Б. и съпругата му М. К. Б., двамата от с. М. са
направили признание на иска на ищеца. Освен това те самите не са станали причина за
завеждане на делото, доколкото са действали добросъвестно при провеждането на търга от
Община Н. и са били добросъвестни купувачи на имота, който се е оказал чужд за продавача.
В този смисъл те самите не са станали причина за завеждане на делото.
Поради това и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответниците Б. Н. Б. и съпругата му М.
К. Б. не носят отговорност за разноски по делото.
Всички направени от ищеца разноски в размер на 675 лв. следва да се платят на
основание чл. 78, ал.1 и ал. 2 ГПК, от ответника Община Н..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на основание чл. 124 от ГПК спрямо Община Н. с ЕИК
*********, представлявана от *** на общината, Г.С.Г., че И. М. Н. с ЕГН **********,
живущ в гр. Н., ул. ***, е собственик на следния недвижим имот:
ПИ с идентификатор ***, земеделска територия с НТП - *** с площ от 382 кв.м.
(триста осемдесет и два квадратни метра), при съседи имоти с идентификатори: ***, ***,
***, ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Община Н. с ЕИК *********,
представлявана от *** на общината, Г.С.Г., ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Н. с ЕГН **********,
живущ в гр. Н., ул. ***, направените по делото разноски в размер на 675 лв. (шестстотин
седемдесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9