№ 7490
гр. С., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110150297 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ ЕАД срещу И. К. А. и А. Л.
А..
В исковата молба се твърди, че И. К. А. и А. Л. А. били потребители на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи
условия на ищцовото дружество в качеството си на собственици на топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., /адрес/, аб. № 120631, в периода от м. май 2017 г. до м. април
2019 г., поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на
енергетиката. За процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., съгласно които бил
определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал да тече от публикуването на издаваните от дружеството
фактури на неговата интернет страница. Ответниците ползвали доставената от ищеца
топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, но не заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с /фирма/. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
1
разпределение. За имота, ползван от ответниците, били издадени изравнителни сметки,
което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. Отправено е искане да бъде постановено решение, с което
да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират се направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за
отговор, като съдебните книжа са връчени надлежно на лице от адреса, роднина на
ответниците, съгласно да получи същите. Отговор на исковата молба, обаче, не е
подаден в законоустановения едномесечен срок.
Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството /фирма/ изразява
становище, че отчитането и разпределянето на топлинната енергия за процесните имот
и сграда били извършени в съответствие с действащата през исковия периода
нормативна уредба.
Подадена е молба от ответниците И. К. А. и А. Л. А. с вх. № 94974/12.05.2022 г.,
с която предявените искове не се оспорват, а се твърди плащане в цялост на
процесните вземания. Към молбата е приложен фискален бон за заплатена в полза на
/фирма/ сума в общ размер от 3406,01 лева.
Ищецът /фирма/ е депозирало становище по делото с вх. № 92174 от 10.05.2022
г., в което сочи, че действително по сметка на дружеството е постъпило плащане
размер на 3406,01 лева, с което са погА.и претендираните суми за главници, мораторни
лихви и сторените до датата на депозиране на становището съдебни разноски.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, поради изплащането на вземанията в хода на процеса.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149
и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И. К. А. и А. Л. А. да заплатят на /фирма/ в
условията на разделна отговорност при равни квоти следните суми: 1/ 2097,76 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2017 г. до м.
април 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; 2/ сума в размер на 501,45 лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 09.08.2021 г. върху претендираната
цена за доставена топлинна енергия; 3/ сума в размер на 19,10 лева, представляваща
цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от месец юли 2018 г. до месец
2
април 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; 4/ и сума в размер на 4,85 лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 31.08.2018 г. до 09.08.2021 г. върху претендираната
цена за услугата „дялово разпределение“.
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане. Претенциите за установяване дължимостта на начислени
върху претендираните главници лихви за забава са обусловени от наличието на
главното задължение, като ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава
спрямо същите.
С молба с вх. № 94974/12.05.2022 г., депозирана от ответниците по делото, е
представен фискален бон от 09.05.2022 г., от който се установява, че в полза на /фирма/
е преведена сума в общ размер от 3406,01 лева с посочено основание „Плащане по
съдебно дело“, като са отразени плащания на главница в размер на 2116,86 лева,
мораторна лихва в размер на 506,30 лева, съдебни разноски в размер на 634,67 лева и
законова лихва в размер на 148,18 лева. В изрично становище по така твърдяното
плащане ищецът е заявил, че претендираните вземания действително са изплатени в
цялост.
Като съобрази така изложените факти, съдът намира, че към датата на
приключване на устните състезания по делото между страните липсва спор относно
наличието на основание за дължимост на процесните вземания. Направеното в хода на
процеса – на 09.05.2022 г. – плащане на претендираните задължения в пълен размер,
което не се оспорва от ищцовото дружество, представлява признание за наличието на
изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване на исковите претенции.
Така направеното от ответната страна признание на фактите по делото съдът цени
съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК. Тъй като плащането на процесните вземания е
извършено след подаването на исковата молба на 30.08.2021 г., предявените
осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло поради плащане в хода на
процеса.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В случая ответниците са признали иска и са заплатили претендираните
3
вземания, но след образуването на съдебното производство. Поради тази причина
ответната страна следва да заплати разноски на /фирма/ за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, в какъвто смисъл са заявените от
дружеството искания в становище с вх. № 92174/10.05.2022 г. и в представения в о. с. з.
на 17.05.2022 г. списък по чл. 80 ГПК. Следва да се посочи, с цел яснота на
изложението, че изплатените от ответниците на 09.05.2022 г. съдебни разноски в общ
размер от 634,67 лева не включват дължимото на ищеца юрисконсултско
възнаграждение, а разноските за държавна такса в размер на 134,67 лева и за депозити
за изготвените по делото съдебни експертизи в общ размер от 500,00 лева, сторени от
ищцовото дружество преди погасяването на процесните вземания.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/ ЕАД, ЕИК: ************ със седалище и адрес
на управление гр. С., /адрес/, срещу И. К. А., ЕГН: **********, и А. Л. А., ЕГН:
**********, двамата с адрес гр. С., /адрес/, искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищцовото дружество в условията на разделна отговорност при равни квоти
начислените за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., /адрес/, аб. № 120631,
задължения за сумата от 2097,76 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м. май 2017 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 501,45
лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2018 г. до
09.08.2021 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия, сумата от
19,10 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от
месец юли 2018 г. до месец април 2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата от 4,85 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 31.08.2018 г. до 09.08.2021 г.
върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“, поради извършено в
хода на процеса плащане на вземанията.
ОСЪЖДА И. К. А., ЕГН: **********, и А. Л. А., ЕГН: **********, двамата с
адрес гр. С., /адрес/, да заплатят на /фирма/ ЕАД, ЕИК: ************ със седалище и
адрес на управление гр. С., /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – /фирма/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5