Решение по дело №558/2017 на Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260041

гр. Първомай, 11.12.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Венета Хубенова,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 558 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищците Е.З.Б., ЕГН: **********, А.Б.Б., ЕГН: **********, и З.Б.Б., ЕГН: ********** ***, конституирани в качеството на процесуални правоприемници на починалия в хода на производството ищец Б.З.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, молят съда да осъди ответника „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от В.М.С. и Д.Н.Н. в качеството съответно на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.П.Ф.-С., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да им заплати, както следва:

Ш сумата от 1 110, 97 лева (хиляда сто и десет лева и деветдесет и седем стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание за погасяване на увеличена възнаградителна лихва по Договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2008 г. за периода от 21.10.2012 г. до 25.09.2017 г., и

Ш сумата от 640, 82 лева (шестстотин и четиридесет лева и осемдесет и две стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание за предсрочно погасяване на главница по същия договор в резултат на едностранна промяна на погасителен план към него, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2017 г., до окончателното им издължаване.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2008 г. ответникът предоставил на починалия в хода на процеса ищец Б.З.Б. паричен заем в размер на 15 000, 00 лева, а последният се ангажирал, съгласно погасителен план, да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва при лихвен процент от 8, 95 %, формиран според чл. 7 от кредитното съглашение от базов лихвен процент 5, 94 % към датата на договорното обвързване и надбавка в размер на 3, 01 %, чрез 120 равни месечни анюитетни вноски от по 189, 61 лева всяка.

Чл. 9.3. от приложимите към кредита Общи условия регламентирал правото на кредитора едностранно да променя базовия лихвен процент, като уведомява кредитополучателя по подходящ начин, в следните случаи: изменение па индексите ЕUROBOR, LEONIA, LIBOR от 1% на месец; изменение на курса долар-лев или евро-лев от по 1% на месец; изменение на индекса на потребителските цени от поне 0, 5 %; въвеждане на рестрикции от Централната банка спрямо кредитора; промяна в законодателството; промяна от по 10 % на месец на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции и съществена промяна в паричната политика на Централната банка.

В разрез с постигнатото между страните съгласие и в противоречие с разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, без да предизвести заемателя, ответникът двукратно увеличил лихвения процент по кредита, изменяйки и съотношението на компонентите във вноските по погасителния план, в резултат на което първият престирал сумите от 1 110, 97 лева и от 640, 82 лева за погасяване на недължими съответно възнаградителна лихва за периода от 21.10.2012 г. до 25.09.2017 г. и главница.

Отделно от горното, платеното в изпълнение на клаузата на чл. 7 от договора било лишено от основание поради неравноправния й характер по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 14 от ЗЗП, обуславящ, съобразно чл. 146 от ЗЗП, нейна нищожност, по съображения че формообразуващите лихвения процент елементи не били обвързани с конкретен лихвен или борсов индекс и се определяли едностранно от кредитодателя по неясни критерии.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 75/05.01.2018 г., с който ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Признава сключването на процесния договор за кредит при посочените в исковата молба параметри, но релевира основания за задържане на претендираните суми.

За разлика от надбавката, която била фиксирана, кредитната институция разполагала с право да променя едностранно размера на другия компонент от лихвения процент – базовия такъв, при определени, изчерпателно изброени в т. 9.3. от Общите условия, предпоставки, които били зависими от стойностите на конкретни пазарни индекси или други обективни фактори на финансовия пазар, намиращи се извън контрола на банката. Влиянието им върху показателите й било разнопосочно и индиректно в различните времеви периоди и се преценяло комплексно чрез анализи по съответни методики.

В конкретния случай с оглед наличието на основанията по т. 9.3.а. и т. 9.3.в. от Общите условия – а именно изменение на LEONIA, EURIBOR и LIBOR над 1 % и на индекса на потребителските цени за България с повече от 0, 5% за последното шестмесечие, с Решение № 44.1. по Протокол на КУАП № 44 от 10.10.2008 г. базовият лихвен процент бил едностранно увеличен от 5, 94 % на 7, 44 %, считано от 21.10.2008 г., поради което от 21.12.2008 г. месечната погасителна вноска нараснала от 189, 61 лева на 201, 58 лева. От 21.11.2010 г. била отново променена на 208, 44 лева вследствие на повишение от 01.10.2010 г. на лихвения процент от 10, 45 % на 11, 45 %, настъпило по причина на отпадане на ползваната от потребителя въз основа на Кредитна програма „ДСК Престиж” преференциална лихвена отстъпка в резултат на неизпълнение на условието й същият да получава трудовото си възнаграждение по разплащателната си сметка. За така предприетите промени до клиента били изпратени уведомителни писма.

Излагат се доводи, че с договора страните са уговорили дължимост на променлива възнаградителна лихва, което се допуска от ЗКИ и ЗПК. Следователно предметът на сделката са услуги, чиято цена е свързана с колебания/изменения на лихвения процент на финансовия пазар, неподвластни на усмотрението на кредитора, поради което клаузата на чл. 7 попада в приложното поле на изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП и не се счита за неравноправна.

Ответникът противопоставя и възражение за погасяване на исковите вземания по давност.

Страните претендират присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищците Е.З.Б., А.Б.Б. и З.Б.Б. чрез довереника си, а последните двама – и лично, поддържат исковата молба, като подробни съображения в подкрепа на процесуалната си позиция излагат и в Писмена защита вх. № 5796/11.09.2019 г. Ответникът, редовно призован, не се представлява, като с Молба вх. № 5670/03.09.2019 г., постъпила от пълномощника му, пледира за отхвърляне на претенциите.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и наведените от страните доводи, по регламента на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите изявления на страните и от приобщените доказателствени източници се установява, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2008 г. (л. 10 – л. 11) и приложимите към него Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (л. 12 – л. 14), наричани Общите условия, ответникът отпуснал на починалия в хода на процеса ищец Б.Б. паричен кредит в размер на 15 000, 00 лева, а последният се ангажирал за 120 месеца, считано от датата на усвояването му, да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати възнаградителна лихва от 7 752, 81 лева при 8, 95 лихвен процент и 9, 96 годшен процент на разходите разсрочено чрез 120 месечни анюитетни вноски с падеж на 21-о число на месеца в периода от 21.05.2008 г. до 21.04.2018 г., първите 119 от които от по 189, 61 лева, а финалната от 189, 22 лева, съгласно Погасителен план (л. 15 – л. 17), съставляващ Приложение № 1 към контракта, удържани служебно от банката от разкрита при нея разплащателна сметка на кредитополучателя № 15373307.

Съобразно чл. 7 от съглашението лихвата се формира от базов лихвен процент, който се определя периодично от кредитора и към датата на договорното обвързване възлиза на 5, 94%, и стандартна надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка при Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „Престиж” – Приложение № 2 към договора, и която към деня на сключването му е 3, 01% при нулев отбив.

В чл. 12 от договорния текст е посочено, че с подписването на сделката заемателят получава и приема общите й клаузи, в съответствие с чл. 7.2 и чл. 7.3 от които лихвата се начислява ежемесечно върху усвоената и непогасена част от главницата при времеви параметри от 30-дневен месец и 360-дневна година. Чл. 9.3 от Общите условия регламентира възможността на кредитодателя едностранно да променя базовия лихвен процент, за което уведомява насрещната страна по подходящ начин, при наличие на някоя от следните предпоставки: а) изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б) изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в) изменение от поне 0, 5 % за месец на индекса на потребителските цени за България (СРΙ); г) въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху „Банка ДСК”; д) промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е) изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка, и ж) съществена промяна в паричната политика на Централната банка като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.

В чл. 8.1 и чл. 8.2 от Общите условия е предвидено, че при предприемане на гореупоменатата корекция или отпадане на преференциалната отстъпка от надбавката, което настъпва в случай на неспазване на подробно описаните в приложението към договора изисквания от деня на неизпълнението, банката задава нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя актуализиран погасителен план на клиента. Правото му да погаси предсрочно част или целия остатък от заема е скрепено с общата уговорка по чл. 12.1, а разноските, които са включени и изключени при изчислението на договорения годишен процент на разходите, са описани съответно в тези по чл. 9.1 и чл. 9.2.

Според заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза (л. 97 – л. 107) в периода от 22.04.2008 г. до 25.09.2017 г. лихвеният процент по въпросния кредит е двукратно изменян от ответника, както следва: 1) считано от 21.10.2008 г. – от 8, 95% на 10, 45% в резултат на покачване с 1, 5% на базовия лихвен процент от 5, 94% на 7, 44 %, съгласно Решение № 44.1 по Протокол № 44 от 10.10.2008 г. (л. 35) на Комитета за управление на активите и пасивите на „Банка ДСК” ЕАД, мотивирано с изменение над 1% на лихвените проценти за LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щатски долари, и 2) на 01.10.2010 г. – от 10, 45% на 11, 45% вследствие на ръст на надбавката от 3, 01% на 4, 01%, предпоставен от премахване на ползваната от размера й отстъпка от 1, 00% на основание Раздел II „Отнемане на преференции“ от Условията по програма „ДСК Престиж“ поради тяхното нарушение. Респективно процентната величина на годишното олихвяване от 22.02.2008 г. до 26.09.2008 г. е 8, 95% (сбор от базов лихвен процент 5, 94 и надбавка 3, 01%), от 21.10.2008 г. до 28.09.2010 г. – 10, 45% (сбор от базов лихвен процент 7, 44 и надбавка 3, 01%), а от 01.10.2010 г. до 25.09.2017 г. – 11, 45% (сбор от базов лихвен процент 7, 44 и надбавка 4, 01%). Двете едностранни интервенции са довели до нарастване на погасителната вноска съответно от 189, 61 лева на 201, 58 лева, считано от 21.12.2008 г., и от 201, 58 лева на 208, 44 лева, считано от 21.11.2010 г., до промяна на съотношението на компонентите й и до начисляване на възнаградителна лихва от 9 660, 37 лева за времето от 22.04.2008 г. до 25.09.2017 г. За издължаването й заемателят е престирал общо 9 705, 09 лева, а разликата между действително платената от него и дължимата се такава без увеличенията за петгодишен период, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда – 11.10.2017 г., се равнява на 1 027, 65 лева.

Експертната проверка констатира и от Операционна бележка № 41/27.09.2017 г. (л. 18), издадена от ответното дружество, е видно, че с внасяне на 27.09.2017 г. по сметка № 15373307 на сумата от 1 440, 96 лева ищецът Б.Б. е изплатил главния си дълг изцяло.

Сред доказателствените материали фигурира и Операционна бележка от 27.09.2017 г. (л. 18), издадена от „Банка ДСК” ЕАД – клон Първомай, удостоверяваща постъпление по сметка № 15373307 на 462, 00 лева от същия вносител с основание „вноска по сметка”.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне. Разпоредбата разграничава три фактически състава на неоправдано имуществено разместване, като наведените обстоятелства и търсената защита позволяват на съда да субсумира предмета на спора под първия от тях, който визира даване на съответната ценност при начална липса на кауза, когато е сторено без реализиран юридически факт или въз основа на нищожен такъв (в този смисъл Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на Пленум на ВС).

Основателността на заявените кондикции е предопределена от пълно доказване от ищеца на преминаването на материалното благо от неговото имущество в това на ответника в изпълнение на несъществуващи договорни уговорки, а ако такива са постигнати – и на фактите, с които се обосновава тяхната недействителност. 

По делото е изяснено, че ищецът Б.Б., починал в хода на процеса и процесуално заместен от своите законни наследници, е сключил с ответната кредитна институция писмен Договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2008 г. (л. 10 – л. 11), характерът на престациите по който и профила на съдоговорителите обуславят квалификацията му на такъв за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Нормата гласи, че с него банката се задължава да отпусне парична сума за набелязаната цел и при определените условия и срок на заемателя, който се ангажира да я ползва съобразно договореното и след изтичането му да я върне на кредитодателя, а според ал. 2 на чл. 430 от ТЗ – и да му плаща уговорената лихва.

Като основен тип банкова сделка обсъжданото съглашение е изведено в чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ сред тези, които чл. 286, ал. 2 от ТЗ обявява за търговски независимо от качеството на извършващите ги лица и по правната си същност е консенсуално, формално, комутативно, двустранно и възмездно (в този смисъл Решение № 125/12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о.,  Решение № 51/04.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 504/2015 г., II т. о., Определение № 392/04.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2015 г., IV г. о.), тъй като се счита сключено със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления на договарящите в писмена форма за действителност, изисквана от чл. 430, ал. 3 от ТЗ, без да е необходимо предаване на заетите средства, и създава задължения с конкретизирано съдържание и за двете страни, всяка от които се обвързва с оглед на очаквана насрещна облага. Със своя чл. 287 ТЗ разпростира уредбата си досежно търговските сделки и в частност тази, поместена в Раздел трети от Глава двадесет и девета на ТЗ, и спрямо заемополучателя нетърговец, а с чл. 288 при празноти препраща към гражданското законодателство.

Банковият кредит е разновидност на заема за потребление, уреден в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за който са присъщи характеристиките на неформален, реален, едностранен и безвъзмезден договор. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а съгласно чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е предвидено писмено.

Макар да е заварен от действащия Закон за потребителския кредит (ЗПК, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), процесният срочен контракт е изрично изключен от обхвата му с § 5 от Преходните и заключителните му разпоредби (ПЗР), както и от този на транспонираната с него Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), по силата на преходния й чл. 30, § 1, и се регулира от отменения ЗПК (обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.).

По понятието на чл. 4 от ЗПК (отм.) въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 5, ал. 3 от този закон припознава всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или обещава да предостави на потребителя, който по указанието на чл. 5, ал. 2 от ЗПК (отм.) е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на платежно улеснение.

Чл. 6, ал. 2, чл. 7 и чл. 13 от ЗПК (отм.) повеляват кредитната сделка да се оформи писмено на ясен и разбираем език в четлив документ със следните реквизити: датата и мястото на сключване (чл. 7, т. 1); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (чл. 7, т. 2); името, единния граждански номер, постоянния и настоящия адрес на потребителя (чл. 7, т. 3); чистата стойност на кредита, т.е. подлежащата на получаване главница (чл. 7, т. 4); максималния му размер, ако такъв е уговорен, или начините за неговото определяне (чл. 7, т. 5); годишния процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да го издължи, а когато неговото изчисляване не е възможно – годишния лихвен процент и всички приложими към договорното обвързване разходи (чл. 7, т. 6); условията, при които последните могат да бъдат променяни (чл. 7, т. 7), и тези за издължаване, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно – общата сума на тези плащания (чл. 7, т. 8); разходите по кредита по чл. 21, ал. 2 от ЗПК (отм.), които не се включват при изчисляване на годишния процент на разходите, с изключение на онези, които възникват поради неизпълнение на потребителя (чл. 7, т. 9); елементите на общата стойност на кредита, които не се включват при изчисляването на годишния процент на разходите, когато точният им размер е известен, а ако не е – начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за величината им (чл. 7, т. 10); свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива (чл. 7, т. 11); правото му на предсрочно погасяване на кредита, както и условията за прекратяване на договора (чл. 7, т. 12); обезпеченията, които е длъжен да предостави, тяхната стойност и предпоставките, при които могат да бъдат освободени (чл. 7, т. 13), и изискуемите застраховки и разходите по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя (чл. 7, т. 14).

Неспазването на чл. 6 и чл. 7, т. 4-14 от ЗПК (отм.) се санкционира от чл. 14, ал. 1 от ЗПК (отм.) с недействителност на правоотношението.

Доказателствените материали сочат, че съгласието на страните е материализирано в наложения от чл. 430, ал. 3 от ТЗ и чл. 6, ал. 2 от ЗПК (отм.) формат и наред с частните инкорпорира и Общите условия (л. 12 – л. 14), които с позволението на чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ банковата институция е утвърдила отнапред във взаимоотношенията с клиентите си и които, съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ, са станали задължителни за потребителя, тъй като е заявил писмено, че ги приема, както и че са му били предадени при подписването на договора. Данни в подкрепа на казаното се черпят от нарочното му удостоверително изявление, обективирано в текста на чл. 12, формалната доказателствена сила на което по чл. 180 от ГПК не е опровергана по законоустановения ред и което се цени като извънсъдебно признание. Нужно е да се отбележи, че липсва нормативна пречка да се зачете доказателственото значение на внедрената в индивидуалното съглашение клауза за приемането от заемателя на общите условия и за деклариране на получаването им, каквато е създадена по-късно без ретроактивен ефект с чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП, приет със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за защита на потребителите (ЗЗП, обн., ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.). Отделно от горното, обстоятелството, че носят подписа единствено на кредитополучателя не засяга действието им, по съображения че изискването всяка тяхна страница да е парафирана от двете страни, пренебрегването на което чл. 22, ал. 1 от сегашния ЗПК третира като съществен порок, намира за първи път легален израз в ал. 2 на неговия чл. 11.

Договорното изложение удовлетворява и относимите предписания на чл. 7, т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 13 от ЗПК (отм.), като понятно конкретизира чистата стойност на кредита от 15 000, 00 лева; годишния процент на разходите от 9, 96; предпоставките за промяната му; неучастващите при калкулирането му разходи; тези, които са свързани със заема; правото на потребителя на предсрочно изпълнение и причините за прекратяване на договора; обезпечението на дълга – залог на бъдещи вземания; условията на издължаване във вид на Погасителен план (л. 15 – л. 17), показващ размера, броя, периодичността, датите на погасителните вноски и техния сбор от 23 282, 81 лева.

Съотнесена към очертания нормативен регламент, конкретната фактическа обстановка способства извод, че облигационната връзка е била надлежно учредена и е генерирала в тежест на ответника ангажимент да отпусне на ищеца Б.Б. парична сума от 15 000, 00 лева с цел текущо потребление за срок от 120 месеца, а на втория – да я ползва по предназначение, след изтичането му да я върне и да заплати на кредитодателя уговорената лихва от 7 752, 81 лева при годишен лихвен процент от 8, 95 разсрочено чрез 120 месечни анюитетни вноски в периода от 21.05.2008 г. до 21.04.2018 г., съгласно Погасителен план (л. 15 – л. 17) към контракта.

Според заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза (л. 97 – л. 107), което, като обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно, следва да се кредитира, и видно от Операционна бележка № 41/27.09.2017 г. (л. 18), издадена от банката, кредитополучателят е платил добросъвестно и точно първите 113 от тях, а на 27.09.2017 г. се е възползвал от правото си по чл. 18, ал. 1 от ЗПК (отм.), възпроизведено и в чл. 12.1 от Общите условия, да погаси предсрочно главния си дълг с внасяне на сумата от 1 440, 96 лева, което съгласно цитираната разпоредба го е освободило занапред от дължимост на възнаградителна лихва.

В потвърждение на ищцовите твърдения вещото лице констатира, че за периода от 22.04.2008 г. до 25.09.2017 г. лихвеният процент по кредита е двукратно изменян по почин на ответника, както следва: 1) считано от 21.10.2008 г. – от 8, 95% на 10, 45% в резултат на покачване с 1, 5% на базовия лихвен процент от 5, 94% на 7, 44 %, и 2) на 01.10.2010 г. – от 10, 45% на 11, 45% вследствие на ръст на надбавката от 3, 01% на 4, 01%.

Първата корекция е предприета по Решение № 44.1 по Протокол № 44 от 10.10.2008 г. (л. 35) на Комитета за управление на активите и пасивите на банката, мотивирано с изменение над 1% на лихвените проценти за LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щатски долари, и се основава на свързаните клаузи на чл. 7 от договора за банков потребителски кредит и чл. 9.3 от Общите условия към него, които гарантират възможност на кредитодателя периодично да актуализира базовия лихвен процент и които се оспорват като неравноправни.

Режимът на неравноправните уговорки в потребителските договори е систематизиран в чл. чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) в меродавната му редакция от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г., който имплементира Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директива 93/13/ЕИО). Приложното му поле безсъмнено обхваща и разискваното правоотношение по препращане от чл. 12 от ЗПК (отм.).

Чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако не са индивидуално съгласувани, а чл. 146, ал. 2 от ЗЗП пояснява, че такива са тези, които не са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се касае за общи условия, които по правило са съставени от търговеца и се отнасят за неограничен кръг правни субекти и неопределено време.

При неосведоменост за противното, доказателствената тежест за което се възлага от чл. 146, ал. 4 от ЗЗП на ответника, следва да се счете, че атакуваният чл. 7 от кредитния договор не е следствие от персонални преговори и попада в обсега на съдебния контрол паралелно с чл. 9.3 от Общите условия.

За неравноправна се определя от чл. 143 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.) всяка клауза във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Наред с изброените генерални признаци в синхрон с насоките на чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО по образец на Приложението към нейния чл. 3, § 3 в чл. 143 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.) се съдържа неизчерпателен списък на различни форми на неравноправност. В чл. 145, ал. 1 от ЗЗП е разяснено, че общите й белези и конкретните й проявления се изследват към момента на договорното обвързване, като се вземат предвид вида на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани със сключването му, както и останалите договорки в него или в друг договор, от който зависи.

Лихвата представлява своеобразна цена, която заемополучателят дължи за ползването на отстъпения му паричен капитал. Независимо че в ЗПК (отм.) липсва регламентация като тази по чл. 10, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от действащия ЗПК, уговорка за промяна на лихвения процент по инициатива на кредитора имплицитно се допуска от чл. 22, ал. 4 от ЗПК (отм.), който нормира изчисляването на годишния процент на разходите именно в такава хипотеза, както и от чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), но търпи рестрикциите на ЗКИ и ЗЗП (в този смисъл Решение № 95/13.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 240/2015 г., II т. о.).

В чл. 6, ал. 3 от ЗПК (отм.) е подчертано, че потребителят не е длъжен да заплаща лихви, такси, комисиони или други, невключени в договора, а клаузата, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията му на база непредвидено в него основание или да увеличава цената така, че окончателната да е значително завишена в сравнение с първоначално уговорената, без насрещната страна да е правоимаща да се откаже от съглашението, е провъзгласена съответно от т. 10 и т. 12 на чл. 143 от ЗЗП (в редакцията му от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.) за неравноправна, освен в случая по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.), когато е елемент от сделка с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.

Т. 10 от чл. 143 от ЗЗП се дерогира и от чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.) касателно договорка, при която последният си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвения процент, но при положение че се е натоварил да уведоми за това в 7-дневен срок потребителя, който може незабавно да прекрати договора.

Даването на кредит съставлява типичен продукт от портфолиото на кредитните институции и несъмнено притежава атрибутите на „финансова услуга” по § 13, т. 12, б. „б” от ДР на ЗЗП (в редакцията му от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.), за която са релевантни и двете изключения. Доколкото процесното споразумение не осигурява на заемателя алтернатива да реагира при нежелана от него промяна на лихвения процент, е немислимо позоваването на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Неравнопоставеността по чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП (в редакцията му от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.) не би могла да се игнорира и с аргумент от чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП (в редакцията му от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.). Съдебната практика на ВКС, уеднаквена с Решение № 77/22.04.2015 г. по г. д. № 4452/2014 г., III г. о., Решение № 424/02.12.2015 г. по г. д. № 1899/2015 г., IV г. о., Решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г., II т. о., Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г., II т. о., Решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г., I т. о., Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., Решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015 г., II т. о., Решение № 299/15.02.2019 г. по т. д. № 2023/2017 г., II т. о., и Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г., II т. о., константно поддържа, че за да се приложи чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, трябва в договора или в общите условия към него да са ясно, недвусмислено и разбираемо формулирани за средния потребител, съгласно повелите на чл. 13 от ЗПК (отм.), чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ, както обективните фактори (например въздействието на свободния пазар и/или държавен регулатор), които, без да зависят от волята на доставчика на финансовата услуга, закономерно водят до промяна (във възходяща или низходяща посока) на цената на заетия финансов ресурс, така и методиката за изчисляване и за промяна на лихвата като конкретно разписана изчислителна процедура (формула), посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).

При важимата за настоящия казус нормативна рамка разбирането, че начинът на формиране на възнаграждението на кредитодателя е съществен пункт на договора, се извлича от чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ, който разпорежда на банките да предоставят безплатно и в писмена форма на клиентите своите правила за кредитиране, указващи годишния лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата и условията за промяната й до пълното издължаване, както и от систематичното тълкуване на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗПК във връзка с нормата на чл. 144, ал. 4 (в редакцията от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.), която в отклонение от т. 12 на чл. 143 от ЗЗП съхранява действието на клаузи за индексиране на цени, ако те са законосъобразни и методът за ценова промяна е ясно и подробно описан в договора.

Действително в чл. 9.3 от Общите условия са зададени неподвластни на ответника външни причини – колебания на финансови, валутни, потребителски индекси и годишни пазарни лихвени нива и реформи в нормативните актове, регулацията на Централната банка и нейната парична политика, но в съглашението не е разяснен, а и отсъстват доказателства да е доведен до знанието на заемателя преди или най-късно към момента на договарянето въведеният от кредитора математически алгоритъм, който илюстрира зависимостта на базовия лихвен процент от съответния обективен показател, включително и в стойностно измерение. Така че остава непрозрачно как изменението от над 1% на лихвените проценти за LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щатски долари, с което Комитетът на банката за управление на активите и пасивите аргументира своето Решение № 44.1 по Протокол № 44 от 10.10.2008 г. (л. 35), резултира в повишение на базовия лихвен процент, и то с 1, 5%. Несъмнено неизвестността на способа, по който се детерминира новата цена на доставената финансова услуга, предразполага неограничена власт на кредитодателя произволно да я променя, несъвместима с добросъвестността и респективно с приложимостта на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗПК. 

В обобщение коментираните клаузи изпълват постановките на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 36 от 04.04.2008 г.) и съобразно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП не пораждат правни последици (в този смисъл Решение № 95/13.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 240/2015 г., II т. о., Решение № 205/07.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о., Решение № 299/15.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2023/2017 г., II т. о.,  и Решение № 92/09.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о.). По силата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и чл. 146, ал. 5 от ЗЗП тяхната опороченост не влече нищожност на целия договор, който би могъл да се сключи и би се изпълнявал и без тях. Не се засяга и действителността на чл. 7 от него в индивидуално договорената му част, която пределно ясно изисква от кредитополучателя да престира лихва от 8, 95%, структурирана от фиксирани по вид и величина съставки – базов лихвен процент от 5, 94 и стандартна надбавка от 3, 01% (в този смисъл Решение № 92/09.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о.).

Въпреки нарочните напътствия на съда по реда чл. 146, ал. 2 от ГПК, тезата, с която се оправдава втория ръст на лихвата, не открива доказателствена опора. В чл. 7 от контракта е записано, че надбавката може да бъде намалена с отстъпка при условията по Програма „Престиж“, представляващи Приложение № 2 към договора, което обаче не е представено. Отбелязано е също, че отбивът е „0“. Така че не се доказват не само предпоставките за ползване и отпадане на преференцията, без съдържанието им да е общоизвестно, но и изобщо, че такава привилегия е била предоставена.

Гореизложеното мотивира съдебния състав да заключи, че визираните увеличения на лихвения процент са лишени от кауза и платеното въз основа на тях подлежи на реституция в съответствие с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Вземането за надвнесената възнаградителна лихва се равнява на разликата между реално заплатената и дължимата се при първоначално уговорения лихвен процент от 8, 95 и Погасителен план (л. 15 – л. 17) и произтичайки от института на неоснователното обогатяване, се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл т. 7 на Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС, и Решение № 205/07.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о.), която за исковия период от 21.10.2012 г. до 25.09.2017 г., в противовес на застъпеното в отговора становище, не е изтекла.

Чл. 114, ал. 1 от ЗЗД свързва началото й с деня на изискуемостта на задължението, а изпълнението му, бидейки безсрочно, по довод от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД може да се иска от кредитора от момента на възникването му, съвпадащ с този на неоправданото плащане, което в случая е извършвано с месечните погасителни удръжки. Започващият от падежа на всяка от тях давностен срок се прекъсва, съгласно чл. 116, б. „б” от ЗЗД с предявяване на разглеждания иск на 11.10.2017 г. Следователно правото на принудително възвръщане на надплатеното след 11.10.2012 г. не е отпаднало.

Недължимите лихвени платежи за предхождащите образуването на процеса пет години са реализирани във времевия интервал между 21.10.2012 г. и 21.09.2017 г. (вкл.) предвид последвалото на 27.09.2017 г. цялостно възстановяване на заемната сума и се пресмятат от вещото лице в размер на 1 027, 65 лева, до който искът с петитум за периода от 21.10.2012 г. до 25.09.2017 г. следва да се уважи.

Експертното заключение убеждава, че измененията на лихвената ставка са трансформирали съотношението на компонентите на анюитетите в посока намаляване на този на главницата, което на свой ред също се явява неоснователно. Към 27.09.2017 г. неплатеният остатък от нея е разпределен по последните седем вноски и изчислен при съблюдаване на меродавната в отношенията между страните разбивка по Приложение № 1 към договора (л. 15 – л. 17), а не на отговора на експертизата, който, като базиран на Таблица 1, приема за редовно второто едностранно коригиране на лихвата, възлиза на 1 288, 18 лева. Заемателят обаче е внесъл 1 440, 96 лева и в съгласие с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за даденото вповече от 152, 78 лева следва да се произнесе осъдително решение.

Ответникът дължи и законната лихва за просрочие на признатите вземания от сезирането на съда на 11.10.2017 г. до окончателното им плащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) освобождава частноправните длъжници от отговорността за забава без оглед на договорния или извъндоговорния произход на дълговете им. Със ЗИД на закона, обнародван в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., обхватът на забраната е стеснен до тези, произтичащи от договори за кредит и лизинг.

За разликата над уважения до пълния им размер исковете следва да се отхвърлят. В този контекст е потребно да се поясни, че фигуриращата по делото Операционна бележка от 27.09.2017 г. (л. 18), издадена от „Банка ДСК” ЕАД – клон Първомай, удостоверява внасяне от ищеца Б.Б. на 462, 00 лева по собствената му сметка № 15373307 с обяснение на банковата операция „вноска по сметка” и сама по себе си не разполага с доказателствен капацитет да разкрие настъпило обогатяване. Сведения за преминаването на въпросните средства от личния авоар на вносителя в патримониума на ответното дружество не са събрани, а проверката на назначения експерт показва, че единствено постъплението от 1 440, 96 лева е счетоводно записано от кредитора като погашение на главницата.  

При указаните правни разрешения са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК за присъждане в полза на страните на съдебно-деловодни разноски по съразмерност.

По данни от приложените платежни документи и три договора за правна защита и съдействие (л. 115 – л. 117) ищците са изразходвали по водене на производството следните суми, описани в Списък по чл. 80 от ГПК (л. 114): 70, 10 лева – държавна такса за разглеждане на спора; 150, 00 лева – възнаграждение на вещо лице за изготвена съдебно-икономическа експертиза, и 300, 00 лева – адвокатски хонорар за квалифицирана процесуална защита на всеки от тях, разходите за който не следва да се редуцират при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, както настоява опонентът, тъй като не надхвърлят минимума от 300, 00 лева, установен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Следователно съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да компенсира ищците с общо 360, 00 лева, от които: 58, 50 лева – за държавна такса, 100, 50 лева – за експертиза, и 201, 00 лева – за процесуално представителство от адвокат, или всекиго – със 120, 00 лева.

Пропорционално на отречените права банката е понесла разноски от 115, 50 лева, от които 49, 50 – за съдебно-икономическа експертиза, и 66, 00 лева – за юрисконсултско възнаграждение, чийто пълен размер се определя от съда на 200, 00 лева по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него, като ищците следва да ги репарират разделно по 38, 50 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от В.М.С. и Д.Н.Н. в качеството съответно на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.П.Ф.-С., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати общо на Е.З.Б., ЕГН: **********, А.Б.Б., ЕГН: **********, и З.Б.Б., ЕГН: ********** ***, конституирани в качеството на процесуални правоприемници на починалия в хода на производството ищец Б.З.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:

Ш сумата от 1 027, 65 лева (хиляда двадесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание за погасяване на възнаградителна лихва по Договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2008 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, от една страна, като „Кредитор”, и Б.З.Б., ЕГН: **********, от друга страна като „Кредитополучател”, за периода от 21.10.2012 г. до 25.09.2017 г., и

Ш сумата от 152, 78 лева (сто петдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание за предсрочно погасяване на главница по същия договор, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.10.2017 г., до окончателното им издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., като за разликата над присъдения до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от В.М.С. и Д.Н.Н. в качеството съответно на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.П.Ф.-С., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати поотделно на Е.З.Б., ЕГН: **********, А.Б.Б., ЕГН: **********, и З.Б.Б., ЕГН: ********** ***, конституирани в качеството на процесуални правоприемници на починалия в хода на производството ищец Б.З.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 120, 00 (сто и двадесет) лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на спора, за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Е.З.Б., ЕГН: **********, А.Б.Б., ЕГН: **********, и З.Б.Б., ЕГН: ********** ***, конституирани в качеството на процесуални правоприемници на починалия в хода на производството ищец Б.З.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплатят поотделно на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от В.М.С. и Д.Н.Н. в качеството съответно на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.П.Ф.-С., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 38, 50 лева (тридесет и осем лева и петдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им представители.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: п

СМ/ПМ