Определение по дело №37983/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 януари 2025 г.
Съдия: Мария Николаева Стойкова
Дело: 20221110137983
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1690
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110137983 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба, вх. № 370290/18.11.2024 г. от ищцата А. П. Ц. за изменение на
постановеното решение № 19309 от 26.10.2024 г., в частта за разноските. В молбата се
твърди, че съдът неправилно е присъдил на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение, без да има представени доказателства за реалното им заплащане.
Постъпила е и молба, вх. № 370294/18.11.2024 г., подадена от адв. С. в качеството й на
процесуален представител на ищцата А. П. Ц., с която е направено искане за изменение на
постановеното по делото решение № 19309 от 26.10.2024г. в частта за разноските по
отношение на присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатско
възнаграждение. Молителят счита, че същото е неправилно определено по размер, като
счита, че възнаграждението следва да се присъди съобразно уважената част от исковете
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от исковете поотделно на
основание чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 НМРАВ, и се равнява на
сумата от 2174 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Уиз Еър Унгария Црт.“ ЕООД заявява
становище по за неоснователността на молбите.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК
страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в
последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да
иска изменение на решението в частта за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от
процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80
ГПК /при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът
намира, че същото е процесуално допустимо.
1
По отношение на молба, вх. № 370290/18.11.2024 г. от ищцата А. П. Ц.:
Съгласно мотивите на т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със
спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на
съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. От това следва
извода, че към този момент следва да бъдат представени както доказателствата за
извършването на разноските, така и да бъдат направени всички възражения на насрещната
страна в тази връзка.( в този смисъл Определение № 624 от 14.10.2019 г. на ВКС по ч.т.д. №
2067/2019 г., II т.о., ТК).
В настоящия случай искането на ответника за присъждане на разноски, в т.ч и за
адвокатско възнаграждение е заявено в проведеното на 17.09.2024 г. съдебно заседание,
когато са представени и доказателства за тяхното плащане – фактура № ***5876/01.06.2023
г., фактура № ***5986/03.07.2023 г., фактура № ***6125/01.08.2023 г., и 3 бр. нотификации.
В о.с.з. ищецът не е направил възражение за недоказване на плащането им, а единствено е
релевирал възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, по което съдът се е произнесъл в мотивите към решението и които не
следва да бъдат преповтаряни. Ето защо съдът намира, че заявените от ищеца доводи във
връзка с доказателствената сила на представените от ответника банкови документи е
преклудирано.
С оглед изложеното, не са налице основания съдът да ревизира изразената в мотивите
на решението воля, респ. не са налице основания същото да бъде изменено съобразно
отправеното искане.
По отношение на молба, вх. № 370294/18.11.2024 г., подадена от адв. С.:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат
право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, а
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В случая се установява, че адв. С. е осъществила безплатна правна помощ по делото
на ищцата А. П. Ц. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както и че част от предявените от
последната оценяеми искове са били уважени, с оглед на което, и предвид изричното искане
в този смисъл, на адв. С. се следва адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Размерът на дължимото на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 се определя от
съда, като в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 е посочено, че този размер не може да бъде
понисък от минималния по Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА – Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Като се съобрази
съдържанието на представения договор за правна защита и съдействие от 16.05.2022г.,
сключен между ищеца и адв. С. (л. 938 от делото), в който са разграничени предоставените
от адвоката услуги по предявяване и процесуално представителство по всеки един от
предявените искове, както и броя и вида на уважените искове, относими към определяне
размера на дължимото адвокатско възнаграждение са разпоредбите на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал.
2, т. 1 – 4 НМРАВ (в относимата ред. ДВ бр. 68 от 2020г., действаща към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие). Определено по този начин общото
дължимо възнаграждение възлиза на сумата от 2174 лв.
Същевременно съдът е длъжен да съобрази както националната правна уредба, така и
правото на Европейския съюз и тълкуването му от СЕС. При тази преценка съдът може да
откаже да приложи правна норма на вътрешното право, която противоречи на общностното
2
право. Съгласно постановеното Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело
С438/22 г. , т. 1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. В този смисъл съдът е длъжен при определяне на размера на
възнаграждение на оказалия безплатна помощ адвокат, да съобрази вида на осъществената
правна защита на всяка от страните и процесуалното им положение в образуваното
двустранно, състезателно исково производство, фактическата и правна сложност на делото и
извършените от пълномощниците им процесуални действия. Определянето на размера на
възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от
принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи
процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за
различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип,
съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални действия.
В случая следва да има предвид, че два от предявените девет иска са уважени изцяло,
а пет са уважени частично, като всяко от вземанията произтича от едно и също трудово
правоотношение между страните, както и че са проведени три съдебни заседания по делото,
а направените от страните доводи и възражения не са обосновали ангажиране на по-голям от
типичния обем доказателства и извършване на необичайно голям брой процесуални
действия, поради което делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност –
големият обем на делото като брой страници е продиктуван единствено от предявените по
волята на ищеца с една искова молба девет броя обективно кумулативно съединени искове,
по всеки от които са събирани доказателства. Следва да се съобрази съотношението между
уважената и отхвърлената част на оценяемите искове в стойностно отношение, което следва
да се отчете с оглед принципа на равностойност на двете групи пълномощници на страните,
така че същите да бъдат равнопоставени при определяне на дължимото им се
възнаграждение по делото, още повече че и претендираното от ответника възнаграждение е
намалено по заявеното от ищеца възражение за прекомерност.
Като се вземат предвид всички изброени критерии съдът намира, че справедливото
възнаграждение на адв. С. за осъществената безплатна правна помощ, се равнява на сумата
от 1000 лв. Съдът е присъдил на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 910,59 лв.,
с оглед на което е налице основание за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските, като на адв. Карагьозов се присъди сумата от още 89,41 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 19309 от 26.10.2024, постановено по
гр.д. № 37983/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Уиз Еър – Унгария ЦРТ“ – чуждестранно
търговско дружество /АД/, учредено и съществуващо съгласно законодателството на
Унгария, с фирмен № Cg 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър- Унгария ЦРТ – клон България“,
3
ЕИК ***, да заплати на адв. П. С. С. от САК, сумата от още 89,41 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 370290/18.11.2024 г. от А. П. Ц. за
изменение на решение № 19309 от 26.10.2024 г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4