Решение по дело №25296/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3000
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20221110125296
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3000
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110125296 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на ответниците
Н. Н. Н., ЕГН: ********** и Ц. Н. В., с ЕГН: **********, че дължат на „Топлофикация
София“, в условията на разделна отговорност следните суми:
1. Н. Н. Н. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 934,29
лева, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
13.01.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
17.12.2021 г. в размер на 193,43 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 6,88 лева, ведно със законна лихва за периода от 13.01.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 17.12.2021 г. в размер на 1,36 лева
2. Ц. Н. В. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 934,29
лева, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
13.01.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
17.12.2021 г. в размер на 193,43 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 6,87 лева, ведно със законна лихва за периода от 13.01.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 17.12.2021 г. в размер на 1,37 лева.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Ответниците са подали
отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове по
1
основание и размер. Оспорват да са потребители на топлинна енергия, като сочат, че
процесният недвижим имот им е дарен от Златка Костова, която е запазила правото си на
ползване върху имота, като след смъртта й през 2019 г. Ц. В. е приела по опис наследството
на своята наследодателка, в което не е имало имущество. Поддържа се, че приемането по
опис ползва и останалите наследници, а именно и Н. Н.. Твърди, че от 02.12.2019 г. до
30.04.2020 г. дължимите на ищеца суми са заплащани редовно. Оспорват дължимостта на
претендираните суми за мораторна лихва. Правят и възражение за изтекла погасителна
давност за претендираните суми преди 13.01.2019 г. По съществото на делото съдът
намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима
редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на
ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на
ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и
решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се
приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата
на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което
посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени
дела С‑708/17 и С‑725/17.
1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
2
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия
и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и
член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем
на неговия апартамент.
Видно от представеното по делото писмени доказателства на л. от 15-18 е, че
ответниците са е съсобственици на процесния имот. От 1997 г., но от тогова до
смъртта си на 02.12.2019 г. вещен ползвалетл в имота е Златка Манолова Костова, с
която е и облигационто отношение с топлофикация по силата на закона и по силата на
изрична декларация за откриване на партида на нейно име. Следователно считано до
01.12.2019 г. задълженията са били на Златка Манолова Костова.
Следователно считано от 02.12.2019 г. когато се е погасило вещаното право на
ползване ответниците имат качеството ползватели на топлинна енергия.
Ответниците са наследници на Златка Манолова Костова, но са приели наследството
по опис. Видно от описа е , че наследодателската не е оставила имущество. По тази причина
и наследниците не отговаря за задълженията на своя наследодател. В този смисъл
приемането на насследството по опис от Ц. В. ползва и другия ответник съгласно чл. 62 ЗН.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
3
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда
инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Като по
делото са представени и отчетите на измервателните уреди, подписани от ответниците.
В задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл. 290 ГПК решения
на ВКС се приема, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може
да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен,
съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка. /решение
№ 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012
г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на
III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение №
91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г. о. и др./. В тази връзка съдът взе
предвид представените по делото фактури, справки и изравнителни сметки, които са
надлежно съставени. Съдът взе предвид и обстоятелството, че по отношение на качеството и
количество доставена топлинна енергия няма своевременно направено възражение. В
отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител
индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата
- етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните
изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия
във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер
топлинна енергия в сградата. В този смисъл задължителната съдебна практика - Решение №
162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о.
Сумите са дължими в посечените размерни от ищеца, но исковете следва да се
отхвърлят, тъй като е настъпило плащане още преди завеждане на делото, видно от
представените по делото платежни документи по делото.
Сумите са платени още преди завеждане на делото, поради което ответниците не
са дали повод за образуване на делото.
Исковете следва да се отхвърлят, на
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4
ОТХЪВРЛЯ предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение
на ответниците Н. Н. Н., ЕГН: ********** и Ц. Н. В., с ЕГН: **********, ЧЕ ДЪЛЖАТ НА
„Топлофикация София“, в условията на разделна отговорност следните суми:
1. Н. Н. Н. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 934,29
лева, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
13.01.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
17.12.2021 г. в размер на 193,43 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 6,88 лева, ведно със законна лихва за периода от 13.01.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 17.12.2021 г. в размер на 1,36 лева
2. Ц. Н. В. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 934,29
лева, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
13.01.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
17.12.2021 г. в размер на 193,43 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 6,87 лева, ведно със законна лихва за периода от 13.01.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 17.12.2021 г. в размер на 1,37 лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“, ЕАД с ЕИК *** да плати на Н. Н. Н., ЕГН:
********** и Ц. Н. В., с ЕГН: ********** сумата от 1500 лв., разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ
ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ИЩЕЦА – Техем Сървисис ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5