Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 14.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четвърти
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Цветелина Димитрова и с участието на прокурора Мирослав Маринов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д
№ 77 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на „Анидел“ ООД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му
представител, против
решение № 965/17.12.2019 г., постановено по АНД № 1177/2019 г. по описа на
Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000912/23.11.2018
г. на началник ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното
постановление, на основание чл.104, ал.7, пр.последно от ЗАвПр, за нарушение по
чл.91в, т.1 от същия закон, на касатора е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лева. Като касационно основание се сочи
допуснато нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на въззивното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление.
Ответникът по
касационната жалба - ОО „Автомобилна администрация“ – Русе, не е депозирал
писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител и не взема
становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение, според което
макар въззивното решение, от гледна точка на приложението на материалния закон,
да се явява правилно, то е постановено при непълнота на доказателствата, който
пропуск не може да бъде отстранен от касационната инстанция. По тези причини
счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново
разглеждане на районния съд.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по
съображения, различни от изложените в нея и поддържани от процесуалния
представител на касатора в хода на устните състезания пред касационната
инстанция.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел за установени обстоятелствата, описани в наказателното
постановление (НП), а именно, че касаторът, в качеството на превозвач,
притежаващ лиценз за международен автобусен превоз на пътници, не съхранява
тахографските листи от аналогови тахографи на И.И.Р.за 03.08.2018 г.,
управлявал автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***по маршрутно разписание
гр.Русе – гр.Плевен, на същия водач за 19.08.2018 г., управлявал автобус
„Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***по маршрутно разписание гр.Русе – гр.Плевен, на
П.А.А.за 10.06.2018 г., управлявал автобус
„Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***по маршрутно разписание гр.Русе –
гр.Силистра, на С.Д.С.за 06.06.2018 г. и 07.06.2018 г., управлявал автобус „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № ***по маршрутно разписание гр.Русе – гр.Плевен.
В проведеното на 16.10.2019 г. съдебно заседание
районният съд, с оглед твърдението на касатора, че посочените в НП тахографски
листи се съхраняват при него, изрично е предоставил възможност те да бъдат
представени в следващото съдебно заседание като за тези обстоятелства е
допуснал до разпит и свидетел. В съдебно заседание от 11.11.2019 г., въпреки
предоставената възможност, наказаното дружество не е представило тахографските
листи. Доведеният свидетел П.А.А.(водач на автобус) е бил разпитан като е заявил,
че всички водачи отчитат тахографските листи пред работодателя си, който ги
съхранява.
Част от тахографските листи, за чието непредставяне пред контролните органи
касаторът е бил наказан, са представени в заверен препис едва в касационното
производство: на водача И.Р. за извършения превоз по маршрут Русе – Плевен и
Плевен – Русе на 03.08.2018 г. с автобус с рег. № ***, на същия водач за
извършения превоз по маршрут Русе – Плевен на 19.08.2018 г. с автобус с рег. №
Р 0600 ВХ, на С.С.за превоза по маршрут Русе – Плевен и Плевен – Русе на
07.06.2018 г. и 08.06.2018 г. и на последния водач за превоза по маршрут Русе –
Плевен и Плевен – Русе на 06.06 и 07.06. Ръкописно изписаните в последния
тахографски лист дати на извършване на превоза не са достатъчно четливи по
отношение на годината, когато превозът е извършен, като вписаното се чете като „2019 г.“, т.е. година, различна от тази,
за която е наказан касаторът – 2018 г. Не е представен тахографски лист за
водача П.А.А.за превоза от 10.06.2018 г., при който той е управлявал автобус
„Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***по маршрутно разписание гр.Русе – гр.Силистра с
пътен лист № 003674/10.06.2018 г.
Отговорността за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната
фаза на административнонаказателното производство се носи от съда – чл.13 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН. По тази причина чл.107, ал.2 от НПК предвижда, че
събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, а
задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин,
когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Тези
доказателства обаче не могат да бъдат събрани от касационната инстанция предвид
забраната за фактически установявания по чл.220 от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН. Писмени доказателства в касационното производство, съгласно
чл.219, ал.1 от АПК, са допустими единствено за установяване на касационните
основания (например за обосноваване на доводите за неправилност на въззивното
решение като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила –
чл.348, ал.1, т.2 от НПК във връзка със събирането и оценката на
доказателствата) като чрез тях в това производство не могат да бъдат
установявани нови фактически положения.
В конкретния случай въззивната инстанция не може да бъде упрекната, че не е положила усилия за
събиране на доказателствата. Задължението за съхраняване на тахографските листи
е на превозвача като нарушението, за което е наказан той, се изразява именно в
непредставянето им при извършената проверка от служители на ОО „Автомобилна
администрация“ – Русе. При това положение районният съд е взел мерки, за да
осигури служебното им събиране като е указал на касатора необходимостта от
тяхното представяне.
В същото време обаче административнонаказателното производство не познава
процесуалната преклузия при събиране на доказателствата, типична например за
гражданския процес - чл.146, ал.3, изр.2 от ГПК. По тази причина не се
преклудира правото на страната да представя доказателства, които тя е могла да
представи както пред административнонаказващия орган, така и пред въззивната
инстанция, дори пред касационната инстанция, тъй като върху последната също
тежи процесуалното задължение по чл.13 от НПК да обезпечи разкриването на
обективната истина. Предвид посочената
по-горе забрана за фактически установявания, това свое задължение касационната
инстанция може да изпълни единствено чрез отмяната на въззивното решение и
връщане на делото за ново разглеждане на фазата на съдебното следствие, при
което представените от касатора писмени доказателства (тахографските листи) следва
да бъдат събрани по надлежния ред и подложени на внимателна проверка – чл.107,
ал.3 и ал.5 вр.чл.332 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1,
пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 965/17.12.2019 г., постановено по АНД № 1177
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд - Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: