Решение по дело №1180/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс.

Делото е образувано по жалба на С. М. С., с [ЕГН], в качеството и на наследник на М. С. С., починал на 03.09.2020 г., чрез нейната майка и законен представител К. Г. Г., против Експертно решение /ЕР/ № 00083 от заседание 040/30.05.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, с което НЕЛК не приема причинна връзка - трудова злополука и потвърждава експертно решение № 00610 от 03.11.2023 г. на първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас. В жалбата са изложени аргументи, че ЕР на НЕЛК е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалноправните и материалноправните разпоредби, и несъобразено с целта на закона. При произнасянето си НЕЛК не е мотивирала решението си, не се е съобразила с представената медицинска документация, като се акцентира, че направените от НЕЛК изводи са неправилни. Твърди се, че увреждане здравето на М. С. следва да бъде определено като внезапно по смисъла на чл. 55 от КСО, като в случая НЕЛК неправилно не е приел причинна връзка - трудова злополука, между болестта, довела до смъртта на лицето и условията на труд. Изложени са аргументи, че се касае за "внезапност" на увреждането, свързано с работата, както изисква разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО. Увреждането е станало през работно време и същото е във връзка и по повод на извършваната служебна работа. Във връзка с гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да се отмени Експертно решение /ЕР/ № 00083 от заседание 040/30.05.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, с което НЕЛК не приема причинна връзка - трудова злополука и потвърждава експертно решение на ТЕЛК, като незаконосъобразно, а преписката върната за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съдебното решение.

Ответникът по жалбата – НЕЛК, чрез юрисконсулт Карамитрев, е депозирал молба, в която сочи, че ЕР е постановено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, като е спазена писмената форма /л.50 -51/. Твърди, че решението е основано на медицинската и друга документация, като е спазена разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от НМЕ. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Към молбата е приложено становище на председателя на специализирания състав.

Заинтересованата страна – Военно формирование 22480 Бургас, чрез юрисконсулт С. е депозирала становище /л.46/, в което сочи, че жалбата е неоснователна. Излага аргументи, че оспореното решение е мотивирано, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Б., който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Ангажира гласни, писмени доказателства, както и съдебно-медицинска експертиза. Пледира жалбата да бъде уважена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът - НЕЛК - Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно–съдови заболявания гр. София, редовно уведомен, не се представлява.

В съдебно заседание заинтересованите страни – ТЕЛК към УМБАЛ „Бургас“ АД, Агенция за хората с увреждания – София, ТП на НОИ Бургас, РД „Социално подпомагане“ Бургас, Военно формирование 22480, гр. Бургас, редовно уведомени, не се явяват и не се представляват.

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници /л.228/, жалбоподателката С. М. е дъщеря на М. С. С., починал на 03.09.2020 г.

По делото не се спори, че по силата на договор за военна служба № 654/26.05.2010г. /л.207-212/ М. С. е заемал длъжността „старши електротехник“ в поделение 22480-Бургас.

На 03.09.2020г. , в 10:30 часа, за екипажът на фрегата „Верни“ било планирано провеждането на плувна подготовка, която била ръководена от командира на кораба. В тази подготовка участвал и М. С.. След дадените указания от командира, загряване и подготовка, първата редица от плувци стартирала дисциплината 100 м. плуване свободен стил. След няколко минути от поставяне на началото първите участници започнали да финишират обратно на брега. Около 10:50 часа някой извикал „М., М.….“, който плувал на около 20 м. от брега, но след няколко загребвания потънал във водата. Колегите на С. реагирали незабавно и го извадили от водата, но С. бил в безпомощно състояние. По спешност бил уведомен д-р С. –дежурен лекар във военното формирование, който поставил инжекция на М. С. и поел изкуственото дишане. А. К. – служител в поделението, докарал личния си автомобил, в който пострадалият бил вкаран на носилка и откаран до УМБАЛ Бургас. При пристигането в болницата в Бургас, С. бил поет от дежурния екип. След известно време от отделението съобщили, че лицето е починало.

Съгласно експертизата на труп №171/2000г., изготвена от д-р Парасков /л.202 – 204/, при огледа и аутопсията на С. е установена хипертрофия на лявата камера на сърцето, цикратрикс от огромен стар инфаркт на предната стена на лявата камера, преминаващ и върху междукамерната преграда, коронаросклероза, атеросклероза на аорта и мозъчните съдове. Оток на мозъка и белия дроб. Остър кръвен застой във вътрешните органи. В експертизата е посочено, че непосредствена причина за смъртта е остра сърдечна недостатъчност, развила се във водата, с най-вероятно поглъщане на малко количество вода. Смъртта е настъпила бързо, като би могла да настъпи и при друг вид физическо натоварване. При оказване на своевременна медицинска помощ би могло /без категоричност/ да се предотврати смъртния изход. В амбулаторния лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 03.09.2020г. е вписана диагноза „сърдечен арест“.

В протокола за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта е направено заключение, че в изследвана проба кръв от трупа на М. С. не е доказано съдържанието на алкохол в кръвта.

По делото е представено и медицинското досие. В експертно решение за годността за военната служба №738/26.09. с нечетлива година /л.206/, лицето е намерено годно за плавателна длъжност като е вписана диагноза „хипертонична болест 1 стадий“.

В протокол за освидетелстване продължаване годността на плавателната служба №1375 от 16.10.2013г. е вписана диагноза „Артериална хипертония първи стадий“ Лицето е намерено годно за плавателна служба.

В протокол за освидетелстване продължаването на годността за плавателна служба №380/10.09.2014г. е приета „Хипертонична болест 1 стадий“ и лицето е намерено годно за плавателна длъжност.

В протокол за освидетелстване за продължаване на годността за плавателна длъжност №17/21.01.2016г. е приета диагноза Артериална хипертония 2 стадий , но лицето е намерено годно за плавателната длъжност. В предложението за експертно решение е дадена препоръка да се освободи от физкултурни нормативи. Назначено е медикаментозно лечение.

В протокол за освидетелстване продължаване на годността на плавателната длъжност №811/26.09.2017г. лицето е намерено годно за плавателна длъжност.

В протокол за освидетелстване продължаване на годността за плавателна длъжност №762/10.10.2018г. е поставена диагноза „Хипертонична болест 1 стадий“, но лицето е намерено годно за плавателна длъжност. Препоръчано е медикаментозно лечение.

В протокол за освидетелстване продължаване годността за плавателна длъжност №738/26.09.2019г. е поставена диагноза „Хипертонична болест 1 стадий“, но лицето е намерено годно за плавателна длъжност. Препоръчано е медикаментозно лечение.

В протокол за годишен профилактичен преглед от 15.04.2020г. е поставена диагноза „Хипертонична болест 1 стадий“.

В приложена по делото медицинска документация не са посочени други заболявания извън посочена хипертонична болест.

Издадено е ЕР на ТЕЛК, в което е прието, че установеното страдание, завършило със смърт на лицето, е в резултат на общо заболяване и не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО /л.361 от делото/. В ЕР е посочено, съгласно съдебно-медицинската експертиза непосредствена причина за смъртта на М. С. е остра сърдечна недостатъчност. Установена е хипертпофия на лявата камера със стар цикатрикс от инфаркт по предната стена на лявата камера, поради което не е приета . причинна връзка - трудова злополука, съгласно чл. 66, ал. 1, във връзка с чл. 73, ал. 2 от НМЕ. ЕР на ТЕЛК е обжалвано, в резултат на което е издадено и оспореното в настоящото производство решение.

По делото е разпитан свидетеля И. С. С. – очевидец на злополуката, който потвърждава установената по- горе фактическа обстановка.

По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от доктор К. –специалист по сърдечно - съдови заболявания. Видно от заключението на вещото лице, причината за смъртта на М. С. е внезапната сърдечна смърт на базата на остра левокамерна сърдечна недостатъчност. Сърдечната недостатъчност е състояние, в което помпената функция на сърдечния мускул или т.н.наречения миокард, не може да задоволи функционалните и метаболитни нужди на организма. Сърдечната недостатъчност се е породила от преживян стар, с давност повече от 5-6 месеца миокарден инфаркт на предната стена на лява камера и на междукамерната преграда на сърцето. Причината за миокардния инфаркт е доказаната от патологоанатомичната експертиза, исхемична болест на сърцето. Налице е цикатрикс, както и значима обструкция на част от лявата сърдечна артерия. Исхемичната болест на сърцето е състояние на механична обструкция на артериите, които кръвоснабдяват миокарда. По този начин той е лишен от нужния кислород и хранителни вещества и се проявява остра дисфункция, като съгласно вещото лице се оформя описания от патоанатома цикатрикс, който представлява зона на миокарда, съставена от съединителна тъкан, която не участва и пречи на помпената функция на сърцето. При обстоятелствата, които изискват повишаване на сърдечната честота, може да се получи остра сърдечна недостатъчност. Това състояние понякога може да се получи и в покой. Зоната на цикатрикс е електрически изолатор, през тази зона електическите импулси не могат да преминат или преминават трудно и видоизменено. Това може да причини внезапно спиране на помпената функция на сърцето или внезапна сърдечна смърт. Вещото лице внася уточнението, че диагнозата „внезапна сърдечна смърт“ е част от квалификацията на исхемичната болест на сърцето. Съпътстващата причина е описаното силно задебеляване на стената на лявата сърдечна камера или нейната тежка хипертрофия, а именно 35 мм при нормална дебелина до 11 -12 мм. В заключението вещото лице д-р К. сочи,че са налице данни за дългогодишна лека и умерена артериална хипертония и нередовен прием на антихипертензивните медикаменти. Видно от заключението на вещото лице, смъртта е настъпила внезапно във водата, още преди изваждане на тялото на суша. Смъртта не е настъпила от удавяне, а от внезапно спиране на сърдечната функция. Инцидентът е станал изключително бързо, до степен, до която С. не е успял да вдиша вода. Установена е внезапна сърдечна смърт на базата на остра левостранна сърдечна недостатъчност, състояние след преживян миокарден инфаркт на предната стена на лявата камера.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че заболяването на лицето е можело да бъде установено предварително. Пълно възстановяване не може да настъпи, защото при заболяването настъпват трайни и необратими изменения на структурата и функцията на сърцето. М. С. е с доказана исхемична болест на сърцето и всяко едно действие, което увеличава сърдечната чистота, в случая физическо натоварване, може да причини усложнение с летален край. Внася уточнението, че по делото има налични кардиограми, където има белези за удебеляване на сърдечния мускул. Кардиограмата не е пряко, а косвено изследване досежно здравословния проблем.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане, като е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По отношение на компетентността на издателя на оспорения индивидуален административен акт съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, пред НЕЛК се обжалват ЕР на ТЕЛК. НЕЛК е била сезирана с жалба от С. М.-наследник на М. С., срещу ЕР на ТЕЛК, подадена в срок, и се е произнесла по така направеното оспорване с обжалваното ЕР. Лекарите от състава на НЕЛК са със признати специалности, за което по делото са приобщени съответни доказателства. С оглед на изложеното, оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган – НЕЛК, който е бил надлежно сезиран с редовна жалба. Същият акт се оспорва изцяло.

ЕР на НЕЛК е писмено, в съответствие с чл. 59, ал. 2 от АПК, като по отношение на спазването на формата с оглед наличието на мотиви, спазването на административнопроизводствените правила и материалния закон, съдът съобрази следното:

В чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ е описан административният ред за обжалване на решенията на ТЕЛК, който задължително предшества обжалването им по съдебен ред. Видно от приобщените доказателства, в случая този ред е спазен, като решението на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК в законоустановения срок.

Следва да се посочи, че между страните няма спор по фактите, свързани с настъпилата смърт на М. С.. Спорен по делото е въпросът, дали е налице причинна връзка между увреждането на здравето, причинило смърт, и извършваната работа, като за извършваната работа няма спор, че е извършвана като част от трудовите задължения.

Настоящият съдебен състав намира, че в рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на акта, като е спазена процедурата, предвидена в ЗЗ и Наредбата за медицинската експертиза, като правилно е приложен и материалният закон.

Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху тялото и организма, или нетравматично. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно, непредвидено и спонтанно, увреждане на здравето, което е резултат на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето, станало при извършване на възложената от работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО), следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат на извършваната работа. Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 КСО), които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 НМЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 2 НМЕ, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. По аргумент от § 1, т. 36 от ДР на Закона за здравето, терминът "нетравматичното увреждане" е възприет като синоним на заболяване, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него. Според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично, а острото заболяване може да бъде подостро или свръхостро, което понякога протича за часове и дори за минути.

Съгласно чл. 73, ал. 2 НМЕ, когато нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние, т. е. болестно състояние, следствие на заболяване от каквото и да е естество, то не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 10236 от 1.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1362/2024 г., Решение №7159/28.06.2023г по адм.дело №8773/2022г. , Решение №3966/12.04.2023г. по адм.дело №9460/22 г.,Решение № 10479 от 10.07.2013 г. по адм. д. № 6208/2013 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 1727 от 08.02.2018 г. по адм. д. № 732/2017 г., VІ отд. на ВАС и др. В този смисъл е Решение № 7728 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1074/2020 г.,

Видно от приложените по делото съдебномедицинска експертиза на труп, експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК и заключението на ВЛ, безпротиворечиво се установява, че лицето е имало посоченото в тези документи заболяване, което е съществувало и се е развивало през дълъг период преди датата на смъртта, има хроничен характер и обосновава прилагането на чл. 73, ал. 2 от НМЕ. Посочената като основна причина за смъртта е остра сърдечна недостатъчност. Същата исхемична болест на сърцето не е внезапно възникнала, а само се е проявила по този начин в деня на смъртта на лицето. Видно от съдебномедицинска експертиза на труп, е установена хипертрофия на лявата камера на сърцето, цикатрикс от огромен стар инфаркт по предната стена на лявата камера, преминаващ и върху междукамерната преграда, коронаросклероза, атеросклероза на аортата и мозъчните съдове. Обсъждането на всички тези въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Изводите на ТЕЛК и НЕЛК са изцяло потвърдени с кредитираната като пълна, ясна и точна експертиза.

С оглед представените доказателства и изводите по приетата по делото експертиза, досежно факта, че конкретната причина за смъртта е остра сърдечна недостатъчност в резултат на стар сърдечен инфаркт, който е една от проявите на исхемичната /коронарна/ болест на сърцето, НЕЛК правилно е приел, че е налице хипотезата на внезапно починало лице, изключваща приложението на чл. 74, ал. 1 от НМЕ. Предвид представените по делото писмени доказателства следва да се приеме, че липсва белег на трудовата злополука, а именно: причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат - настъпилата смърт. За да е налице трудова злополука, е необходимо резултатът да е пряка последица от внезапното увреждане и не трябва да се дължи на други причини, като например усложнение на общо заболяване или обостряне на симптомите на хронично заболяване. В производството не е установена по категоричен и безспорен начин причинна връзка между увреждането, от една страна, и потенциалното усложняване/обостряне на установеното хронично заболяване на лицето, установената хипетрофия на лявата камера и настъпилата смърт, от друга страна. Предвид посочените обстоятелства не могат да бъдат приети за доказани твърденията и доводите за наличие на последствия или усложнения, обусловени от злополуката/увреждането, по см. на чл. 74, ал. 1 от НМЕ, които са в причинна връзка с настъпилата смърт на лицето. М. С. е имал преживян стар, с давност повече от пет, шест месеца, миокарден инфаркт.

ЕР на НЕЛК е съобразено с целта на закона, като не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), и не е налице причинна връзка – в този смисъл чл. 73, ал. 2 от НМЕ. За да е налице трудова злополука, е необходимо резултатът да е пряка последица от внезапното увреждане и не трябва да се дължи на други причини. Разпоредбата чл. 73, ал. 2 от НМЕ изключва заболяването "артериална хипертония" от приложното поле на чл. 55 КСО, като не го счита за внезапно увреждане на здравето, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

Съдът, не споделя възраженията, изложени в жалбата, че оспореното решение е немотивирано и е постановено в нарушение на материалния и процесуални закон. Настоящият съдебен състав счита, че оспореното в настоящото производство решение е издадено по повод установяване на причинна връзка –трудова злополука и при спазване разпоредбите на чл.66, ал.1 и чл.73, ал.2 от НМЕ. Въз основа на събраната документация ответникът е постановил решението, предмет на разглеждане в настоящото производство, като НЕЛК не е пропуснал вписаното в съобщението за смърт №716804.09.2020 г., като окончателна е патологоанатомичната диагноза, която НЕЛК е съобразил. Видно от приложените болнични листове, няма данни М. С. да е бил временно нетрудоспособен във връзка със сърдечното му заболяване. В последния протокол за годишен профилактичен медицински преглед от 15.04.2020 г. /л.80 от делото/, е приета диагноза „хипертонична болест“, като злополуката със смъртен изход е станала на 03.09.2020г. – т.е. три дни след ползвания платен годишен отпуск. През месец август –предхождащ злополуката, С. не е полагал извънреден труд и не е участвал в дейности, свързани с физическо натоварване над обичайното за длъжността, поради което съдът намира, че условията на труд не са допринесли за злополуката с фатален край и същата не е настъпила в резултат на неспицифичните условия на труд. Плуването в деня на инцидента не е имало състезателен характер, а е във връзка с организирането и провеждането на обучение по плуване в състава на фрегата „Верни“, част от който е бил и М. С..

С оглед на изложеното, ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което съдът намира жалбата за неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изход на делото, искане на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, обективирано в молба на л.50-51 от делото, пълномощно на л.27 и на процесуалния представител на заинтересованата страна - Военно формирование 22480 Бургас /л.46/, е основателно и следва да бъде уважено, като в полза на ответника и посочената заинтересована страна на основание чл. 143, ал. 3 и чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ оспорващата следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. С., с [ЕГН], в качеството и на наследник на М. С. С., починал на 03.09.2020 г., чрез нейната майка и законен представител К. Г. Г., против Експертно решение /ЕР/ № 00083 от заседание 040/30.05.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, с което НЕЛК не приема причинна връзка - трудова злополука и потвърждава експертно решение № 00610 от 03.11.2023 г. на първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас.

ОСЪЖДА С. М. С., с [ЕГН], в качеството и на наследник на М. С. С., починал на 03.09.2020 г., чрез нейната майка и законен представител К. Г. Г., да заплати на НЕЛК София разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА С. М. С., с [ЕГН], в качеството и на наследник на М. С. С., с [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител К. Г. Г., да заплати на Военно формирование 22480 Бургас разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.