РЕШЕНИЕ
№ 2221
гр. Бургас, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20232120107719 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от П. Г. Д. от
гр. Б., кв. „ *** „, ***, ЕГН **********,В. Г. Д. от гр. Б., ***, ЕГН **********,
чрез пълномощника им адвокат В. Г. съдебен адрес : гр. Б. *** - адвокат В. Г.
ПРОТИВ: С. Д. В., ЕГН **********,В. Г. В., ЕГН **********, Д. Г. В., ЕГН
********** и С. Д. М., ЕГН ********** всички с адрес: гр. Б. ***.
От съда се иска да постанови Решение с което да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че П. Д. и В. Д. са собственици на
реална част от 60 кв.м, заснета в кадастралната карта на гр. Бургас, кв. „ *** „
като част от имот с идентификатор ***, намираща се по дължината на
границата между тези два поземлени имота и заключена между следните
граници : поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с
идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с
идентификатор ***, както и да се приеме, че в кадастралната карта има
допусната грешка при отразяване на границата между поземлен имот с
идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** и описаната по -
горе реална част е част от площта на поземлен имот с идентификатор*** .
Иска се осъждане на ответниците да предадат на ищците като
невладеещи собственици владението на реална част от 60 кв.м, заснета в
кадастралната карта на гр. Бургас, кв. „ *** „ като част от имот с
идентификатор ***, намираща се по дължината на границата между тези два
поземлени имота и заключена между следните граници : поземлен имот с
идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с
1
идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, която същите
владеят без правно основание .
Претендират се разноски.
В обстоятелствената част на исковата се твърди, че по силата на
нотариален акт № 128 том 54 дело № 15559/1997 г. П. Д. и В. Д. и Л. Д.а са
съсобственици в равни части на следния недвижим имот : дворно място,
находящо се в с. ***, община Бургас, представляващо парцел III 351 в квартал
31 по регулационния план на селото, идентичен с бивш парцел III 222 в бивш
квартал 27 по плана на селото, с площ 1270 кв.м, при граници и съседи : от две
страни улица и парцел II 350 на С. К. и парцел IV 352 на Г. К. и др., ведно с
построената в него масивна жилищна сграда и полумасивен навес .
Понастоящем собственият им имот представлява поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Бургас, община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри. засягащо имота, със Заповед № 18-6986/20.06.2023 г.
на началника на СГКК - Бургас, с адрес на поземления имот : гр. Бургас, кв. „
*** „, ***, с площ 1195 кв.м / а преди последната промяна на картата - с площ
1211 кв.м /, с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на
трайно ползване : ниско застрояване / до 10 м /, с номер по предходен план
351, квартал 31, парцел 3, при съседи : поземлен имот с идентификатор ***,
поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***,
поземлен имот с идентификатор ***, ведно със сградите, които попадат в
имота . Ответниците са собственици на съседния поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Бургас, община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с адрес на поземления имот : гр. Бургас, кв. „ *** „,
***, с площ 1268 кв. м, с трайно предназначение на територията :
урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване / до 10 м /, с
номер по предходен план 352, квартал 31, парцел 4, при съседи : поземлен
имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор 07079.823.402,
поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***,
поземлен имот с идентификатор ***, ведно със сградите, които попадат в
имота .
По регулационния план на селото от 1932 г. двата поземлени имота са
представлявали едно цяло дворно място, урегулирано в парцел I в кв. 20 по
плана на село *** с площ 2462,25 кв.м, което дворно място е закупено от
нашия и на първите трима ответници общ наследодател В. К. В. през 1945
година / нотариален акт № 113 т. V per. 1100 дело № 1115/1945 г. /.
През 1962 година В. В. дарява на прекия наследодател на първите трима
ответници Г. В. В. 1/2 идеална част от това дворно място / нотариален акт №
2
157 т. IV дело № 1213/1962 г. /, а през 1969 година дарява на съпругата си Ц. Г.
В. 500 кв.м идеални части от това дворно място / нотариален акт № 87 т. I дело
№ 125/1969 г. /.
С нотариален акт № 166 т. III дело № 829/1968 г. Г. В. В. дарява на
последния ответник ½ идеална част от дарената му идеална част от
посоченото по - горе дворно място . С регулационния план на селото от 1971 г.
от парцел I в кв. 20 са образувани два парцела - парцел III 222 в кв. 27 с площ
от 1280 кв.м / със собствено място 1270 кв.м / и парцел IV 223 в кв. 27 с площ
от 1195 кв.м . Правото на собственост върху дворното място, представляващо
парцел III 222 в кв. 27 с площ от 1270 кв.м, е завещано от В. К. В. и Ц. Г. В. на
майката на ищците, за което е съставен нотариален акт № 125 т. VII дело №
2616/1981 г. От момента на извършеното през 1962 г. от дядо им В. К. В.
дарение / на сина му Г. В. В. / дядо им, а по - късно и майката на ищците със
семейството си са владяли северната част на описаното дворно място, за която
част е отреден парцел III 222 в кв. 27 с площ от 1280 кв.м и собствено място
1270 кв.м по плана на село *** от 1.971 г, а ответниците са владяли южната
част на мястото, за която е отреден парцел IV 223 в кв. 27 с площ от 1195 кв.м .
Мястото е разделено доброволно от праводателите на страните на два
парцела, всеки един от които с посочената по - горе площ, чрез широка бразда,
започваща в западния край на мястото от едно плодно дърво - слива, което
още съществува на терена, и достигаща по права линия в източната част на
мястото до улица „ Ястребино „ .
В тези му граници и площ ищците се твърди, че владеят този имот
повече от четиридесет години, поради което и на основание дългогодишното,
спокойно и непрекъснато давностно владение твърдят, че са придобили
правото на собственост върху имота в тези му граници и площ и по давност .
Въпреки отреждането на два парцела за описаното по - горе дворно
място още с регулационния план на селото от 1971 г., вътрешна
материализирана ограда в мястото не е имало никога до преди няколко месеца
поради родствените ни отношения със собствениците на съседния поземлен
имот .
Ответниците ангажирали геодезист за извършване на трасиране на
собствения им имот, след което те са поставили без знание и съгласие на
ищците ограда от бетонови колове и телена мрежа между двата поземлени
имота, като разделящата до този момент имота бразда остава в тяхното място,
а оградата е навътре в съседния имот . При измерване на собственото им
място след поставяне на тази ограда установили, че то е с по - малка с около
60 кв.м площ от тази, която притежават съгласно нотариален акт № 128 том 54
дело № 15559/1997 г., както и че с влязлата в сила кадастралната карта е
заснета грешно границата между двата съседни поземлени имота, като за
поземлен имот с идентификатор *** е отредена по - малка площ от
собствената им по документите ни за собственост, както и тази площ е по -
малка от площта на съседния поземлен имот с идентификатор ***, като
3
реална част с площ от 60 кв.м от тяхното собствено дворно място попада
съгласно кадастралната карта в този поземлен имот . След поставяне от
собствениците на съседния поземлен имот на оградата между двата имота
преди няколко месеца същата реална част вече се владеела и от ответниците
без правно основание .
В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответниците.
В отговора се признават факти, а именно, че между двата имота не е
имало поставена ограда.Че е нает геодезист, който е извършил замерване и
трасиране на имота на ответниците.Твърди се, че ищците били уведомени за
трасирането.Възразява се за неучастие на всички собственици като ищци,
както и че границата между имотите е соченото дърво.Възразява се и срещу
способа за установяване на разликата в площта на тези 60 кв.м. Възразява се
срещу твърдението за придобивна давност.Оспорва се претенцията по чл.54
ал.2 от ЗКИР, като се представя и скица.Оспорват се част от
доказателствените искания.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от експертното заключение регулационния статут на
процесния имот е проследен в скиците-извадки от плановете на населеното
място от 1932г., 1971г. и 1991г. ЧИ на ПУП-ПРЗ от 2023г. касае само
процесния УПИ III-351 кв.31 по ДРП, с което се дели на два нови УПИ.
Площтите са следните: - на УПИ I, кв.20 по плана от 1932г. е 2475м2
(2462.25м2 по плана); - на УПИ 111-222, кв.27 е 1274м2 (площ на имот пл.№
222 от 1311м2) по плана от 1971г.; - на УПИ III-351, кв.31 е 1238м2 (площ на
имот пл.М 351 от 1246м2). Площите за УПИ са по оцифрени по трасировъчни
карнети, а на поземл. имоти по оцифряването на кадастъра към плановете.
Имота от 1932г. е разделен преди 1971г. на имоти с пл.МЖг 222 и 223, за
които са отредени и отделни УПИ през 1971г. Придаваемите части се
получават 11м2 към УПИ IV-223 и 14м2 от УПИ IV.Вещото лице сочи, че
разликата е незначителна и може да се дължи на графиката на изчертаване.
Останалите придавами части са основно към улиците (с последната регулация
улицата от изток се разширява от 16м на 17м). През 1991г. регулационната
линия между двата имота е проведена по съществуващата граница между тях .
Площта на един имот се определя от неговите действителни граници в
КК, а не по площите в документите за собственост, защото като цяло
документите за собственост в урбанизираните територии се издават за УПИ,
но в действителност регулацията може да не е проведена и затова се заснимат
границите на имота на терен или се нанасят същите по последния кадастрален
план, ако не са измерени на място при изготвянето и одобряването на КК и КР.
От геодезическото заснемане на място по съществуващите огради и
основа за ограда от изток, площта на имота е 1213м2. Границата между двата
имота съвпада с границата по КК (в рамките на допуска) и с границата по
4
последната регулация, за която са издадени скиците и тази по последното ЧИ
на ПУП-ПРЗ от 2023г. за УПИ Ш-351 (респ. ПИ ***).
В източната си част между т.4 и т.5 по геодезическата снимка огра-дата
между двата имота е стара ниска (до 0.60 см.) бетонова стена с метални
колове и видимо в имота на ответниците, от т.5 до т.6 е мрежа на бетонови
колове, стари на вид, до края на бетонова площадка около сградите, а от т.6 до
т.7 е мрежа с по-нови, различни по височина бетонови колове, което е
доказателство за това, че тази част (6-7) е подновена по-скоро.
СТЕ установява, че от УПИ IV-223 на ищците към УПИ IV-223 на
ответниците са налице придаваеми части от 14 кв.м. Вещо лице обясни, че
имотът през 1971 г. е бил по-голям заради по-малката ширина на улицата от
изток. От изток се увеличава с половин метър, което се взема от лицето на
пърцела към улицата. Действително площта на дворното място, което ищците
притежават в съсобственост, е по-малка от описаната в документа им за
собственост, но тъй като е налице частично изменение и то е направено в
границите на този УПИ.Основен довод за различаката е различните спосочи
на измерване и основата върху която се прави, тъй като при чертаенето са
възможни незначителни изкривявания, водещи до такива имнения.Процесната
ограда, която е с характер на новоизградена е поставена според дворищната
регулация от 1991 г. Видно от приложение № 4 към заключението
регулационната линия минава в имота на ответниците в сравнение с
границите, заснети и отразени в кадастралния план.
От направеното геодезическо заснемане, обективирано в заключението,
е видно, че площта на дворното място, съсобственост на ищците, е 1213 кв.м.
и това е неговият действителен размер, а не по площта в документа за
собственост. Площта на имота на ответиците според КК съвпада напълно с
геодезическо заснемане през 2023 г.
В хода на производството се разпитаха свидетелите М. А. и П. Д.. От
показанията им се установява, че и двамата знаят за същеуствуващ стар зид, с
характер-начало на ограда, който е с височине около 60 см., който по
протежение продължава с мрежа.
От показанията на свидетелите се установява, че знаят, че страните
условно за вътрешна разделителна линия са ползвали бразда. Единия свидетел
сочи, че понастоящем новоизградената ограда е в част, заемаща част от
парцела на ищците, а другия свидетел твърди,че при трасирането на имота
било установено старо колче-маркировъчно, спрямо което геодезиста е
определил линията на оградата, така, че да съвпада със действителното
разположение на границата.Страните спорят основно за местоположението на
плодно дърво-слива, като ищците го приемат за ориентир и обосновават
претенцията си основно с това в чия част от парцела и попадало и следва ли да
се отчита като обосноваващо владение, което да основава претенцията по
чл.108 от ЗС.
Свидетелят А. твърди, че браздата е минавала от лявата страна на
5
дървото, а свидетеля Д. твърди, че тя е минавала от дясната страна, както и че
дори е събирал с ответниците плодове от сливата за ракия.
Настоящият състав на съда намира, че спорът от коя страна се намира
това дърва, всъщност е основание единствено при претенция за
плодоползване. Доколкото синурите и браздите са се ползвали като граници-
към 1932г. дори фактически да е било възможност, в по-късните години и в
последващите планове това е изключено. Няма спор, че баздите и синурите не
са трайни ориентири, тъй като местоположението им е обективно променимо
във времето и при обработката на площите. Именно за това са въведени и
геодезическите измервания, които имат отношение към елементите на
владението. От показанията на свидетелети, и в съответствие с писмените
доказателства и експертното заключение, съдът приема за доказано, че
въпреки да не е имало трайна материализирана ограда, устояла на времето,
установения във времето бетонен зид, с височина от около 60 см. Е начало на
такава разделителна линия, която в годините, като неоспорвана, следвада се
приеме като начало на такава фактицеска ливния и последвалото геодезическо
заснемане и трассиране е в съответствие с правния и смисъл на граница.
Видно от всички приложени по делото доказателства е, че
регулационната и кадастралната карта съвпадат за границата между
процесните поземлени имоти. Установява се и от геодезическото заснемане, че
оградата, изградена от ответниците е на координатните точки и дори навлиза в
имота на ответниците, както и че двете карти съвпадат с направеното от в.л.
М. заснемане. Вещото лице не установява в кадастралната карта да е
допусната твърдяната грешка.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС.
Настоящият състав на съда споделя доводите на ответниците и
насрещния ищец за недоказаност на установителната претенция.
Действително от доказателствата по делото и анализирайки хронологично
правните действия свързани с първоначалните и последващите сделки, от
съдъражанието на същите не се нагала извод ищците да са станали
собственици на 60 кв.м. от имота на ответниците.
Съдът не следва да обсъжда възражението за придобиване на
твърдените части на основание давностно владение от страна на ответниците,
тъй като не се доказва основната претенция..
От горното следва, че исковете са недоказани и се явяват
неоснователни.За съда остана и неясен размера на претенцията, като не се
установява ответниците да владеят 60 кв.м. собствени на ищците, като
невладеещи собственици
При определяне на разноските по които са заявили претенции всички
страни, такива са основателни на ответника. Ето защо ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответниците сума в размер на 210 лева
6
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П. Г. Д. от гр. Б. ***, ЕГН
**********, В. Г. Д. от гр. Б. ***, ЕГН ********** искове ПРОТИВ: С. Д. В.,
ЕГН **********,В. Г. В., ЕГН **********, Д. Г. В., ЕГН ********** и С. Д.
М., ЕГН ********** всички с адрес: гр. Б. *** за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, по отношение на ответниците,че П. Г. Д., ЕГН ********** и
В. Г. Д., ЕГН ********** са собственици на реална част от 60 кв.м, заснета в
кадастралната карта на гр. Бургас, кв. „ *** „ като част от имот с
идентификатор ***, намираща се по дължината на границата между тези два
поземлени имота и заключена между следните граници : поземлен имот с
идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с
идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, както и да се
приеме, че в кадастралната карта има допусната грешка при отразяване на
границата между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с
идентификатор *** и описаната по - горе реална част е част от площта на
поземлен имот с идентификатор *** .
Както и иска за осъждане на ответниците да предадат на ищците като
невладеещи собственици владението на реална част от 60 кв.м, заснета в
кадастралната карта на гр. Бургас, кв. „ *** „ като част от имот с
идентификатор ***, намираща се по дължината на границата между тези два
поземлени имота и заключена между следните граници : поземлен имот с
идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с
идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, която същите
владеят без правно основание , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П. Г. Д. от гр. Бургас, кв. „ *** ***, ЕГН ********** и В. Г.
Д. от гр. Бургас, кв. „***“ *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Д. В.,
ЕГН **********,В. Г. В., ЕГН **********, Д. Г. В., ЕГН ********** и С. Д.
М., ЕГН ********** всички с адрес: гр. Б. *** сума в размер на 210 /двеста и
десет лева/ лева, съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7