№ 1280
гр. Бургас, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20232100501777 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
35980/28.09.2023г. на БРС от „РМ ДАР” ООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Изгрев”, бл. 157, вх. 1, ет. 1,
ап.1, представлявано от управителя М.Генчева, чрез адв. П. Николов - ВАК,
против решение № 1646/24.07.2023г. по гр.д.№ 777/2023г. по описа на БРС ,
в частта, с която е уважен предявеният от Община Бургас, ЕИК: *********,
с адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска” № 26, представлявана от кмета
Димитър Николов Николов, против въззивника, иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, за установяване дължимостта на подробно
описаните по размери и основания в диспозитива на атакуваното решение
парични суми, за които въззиваемата Община се е снабдила със Заповед №
3221 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК от 24.10.2022г. по ч.гр.д.№ 6725/2022г. на БРС. Твърди, че
постановеното решение не е правилно в обжалваната част. Излага подробни
аргументи. Позовава се на несъответствие на ангажирания доказателствен
материал с приетите крайни изводи и постановения акт. Моли да бъде
1
отменено в обжалваната част и постановено ново, с което искът бъде изцяло
отхвърлен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - Община Бургас, не оспорва въззивната
жалба, не изразява становище, няма доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
пред функционално компетентната инстанция, против акт, подлежащ на
съдебен контрол и е допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.422
ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по повод исковата молба на
Община Бургас, представлявана от Кмета на Общината, чрез ю.к.
Г.Страшимирова, против „РМ ДАР” ООД, с която моли да се приеме за
установено, че ответникът и настоящ въззивник дължи, в качеството си на
лице, надлежно сключило договор за наем на общински терен, посочената по
исковата молба сума, представляваща обезщетение за ползване без правно
основание на 5.27кв.м. общински терен. Твърди, че въпреки сключения
договор за наем на 30кв.м. общинска площ, при извършено контролно
замерване от служители на Общината, се установило, че въззивният търговец
ползва допълнително 5.27кв.м. терен. Ето защо претендира за периода
01.06.2020г. – 31.07.2022г. сума в размер на 725.40лв., - по 27.90лв./месечно за
посочения период. На основание изложеното, Общината се е снабдила със
Заповед № 3221 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
24.10.2022г. по ч.гр.д.№ 6725/2022г. на БРС. Твърди, че след издаването на
Заповедта за изпълнение на парично задължение, въззивникът е депозирал
възражение и при приложение на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, съдът е дал указания
за завеждане на иск по реда на чл.422 ГПК. Така обосновава правния интерес
от воденето на настоящото дело. Ангажира доказателства.
Въззивникът „РМ ДАР” ООД оспорва иска в срока и по реда на чл.131
ГПК, чрез процесуалния си представител – адв. П. Николов – АК - Варна.
Твърди, че претендираното вземане не се дължи. Оспорва извършеното
замерване на ползвания от дружеството общински терен. Оспорва
2
компетентността на лицето, което е замерило терена, както и размера на
вземането. Позовава се на правоизключващи обстоятелства – по-конкретно –
на Ковид-пандемията, ограничаваща правото на въззивника за упражнява
дейност и съответно да реализира приходи. Твърди непреодолима сила, а
именно – пандемична обстановка в страната и в целия свят, която ограничила
възможностите му за осъществяване на търговска дейност. На същото
основание се позовава на форсмажорни обстоятелства. Следващо
правозащитно възражение е за извършвания ремонт на улицата,
непосредствено пред търговския обект, който ремонт ограничил достъпа до
магазина и така го лишил от приходи. При така описаните правозащитни
възражения, моли за отхвърляне на иска изцяло.
Фактическата обстановка по делото е изключително подробно описана
от БРС и настоящият състав, като я споделя, няма да я преповтаря. Описана
накратко е следната:
По делото е безспорно, че въззиваемата Община е собственик на
терена (ПИ с идентификатор 07079.501.259 по КККР на гр.Бургас, п-л І в
кв.27 по ПУП на гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“), в който е поставен по реда на
чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.) временен обект – минимаркет за хранителни
стоки, собственост и стопанисван от въззивника.
Пред настоящата инстанция не се поддържат въведените пред БРС
възражения относно квалификацията на лицата, извършили замерването на
ползвания от търговеца терен.
Освен това за установяване на използваната от въззивника площ за
търговската му дейност по делото е назначена и приета СТЕ. От
заключението на в.л. се установява, че след измерване на собствения на
търговеца обект, е констатирана разлика в наетата площ по анекс от
01.08.2019г. към договор № 32/16.04.1996г. за наем на общински терен и
ползваната от търговеца площ и тази разлика възлиза на 3.27кв.м.
Експертното заключение не е оспорено и е прието без възражения от
страните.
В отговора против исковата молба и във въззивната жалба е въведено
възражение, че с действията си по ремонт на улицата, находяща се
непосредствено пред търговския обект на въззивното дружество, продължили
около 7-8 месеца, Общината е препятствала възможността на търговеца да
3
развива дейност и да реализира приходи, с което е нарушила поетото по
договора задължение да не пречи на наемателя спокойно да ползва
построената върху наетия терен временна постройка.
Пред настоящата инстанция спорен е въпросът дали при положение,
че Община Бургас е извършвала ремонт на улицата, непосредствено пред
търговския обект и по този начин е препятствала доставката на стоки до
търговския обект и достъпа на клиенти, е нарушила поетото по договора за
наем задължение да осигури на наемателя необезпокоявано ползване на
наетия терен. По този повод съдът приема, че Общината би нарушила
договорното си задължение, в случай, че бе засегнат отдадения под наем
терен, но не може да бъде ангажирана отговорността й за околното
пространство. Ето защо в тази връзка споделя по реда на чл.272 ГПК изводите
на районния съд.
Що се отнася до размера на ползвания терен, съдът взе предвид
събраните гласни доказателства – показанията на св.Малчев, който е заявил,
че се ползват около 35-40кв.м. в застроената част на общинския терен.
Същият свидетел е заявил в проведеното на 19.06.2023г. о.с.з., че е
заплатена сума в размер на 1600лв., но съдът не установи прилагане на
доказателства в тази връзка.
Ето защо, с оглед всичко изложено и като споделя изводите на
районния съд по реда на чл.272 ГПК, Бургаският окръжен съд приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Разноски не са претендирани от въззиваемата
страна.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1646/24.07.2023г. по гр.д.№
777/2023г. по описа на БРС в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5