М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА от 03.06.2021 г.
ПО НОХД № 143 ПО ОПИСА НА СРС ЗА 2020
г .
Подсъдимия А.С.Т., роден на ***г***,
живущ във Федерална република Г., български гражданин, без образование, женен,
работи, осъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че през периода
11.11.2010г.-12.11.2010г. в
гр. С., в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител
с М.А.Х. и С.Ж.М. (в качеството им на извършители), и с П.А.Р. (в качеството му
на подбудител и помагач), е отнел чужди движими вещи- общо 2240 кг ламарина
поцинкована- отпадък на обща стойност 873,60 лева и 1200 кг чер метал желязо-
отпадък на стойност 528 лева, всичко на обща стойност 1401,60 лева, собственост
на „Аксу Текстайлс” ЕАД – гр. С. (със сегашно наименование „Аксу Риъл Истейт”
ЕАД- гр. С.), от владението на „Домостроене” АД- гр. С. (съгласно договор за
наем от 01.09.2005г.) с изпълнителен директор С.Г. ***, без съгласието на
собственика и владелеца, и с намерение противозаконно да ги присвои, както
следва:
1/На 11.11.2010г.- 1200 кг ламарина
поцинкована- отпадък на стойност 468 лева;
2/На 12.11.2010г.- 1040 кг ламарина
поцинкована- отпадък на стойност 405,60 лева и 1200 кг чер метал желязо-
отпадък на стойност 528 лева,
За което Силистренска районна
прокуратура е повдигнала обвинение по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл.
26 НК.
Подсъдимия М.А.Х., роден на ***г***, живущ
във Федерална република Г.,български гражданин, със средно образование,
разведен, работи, осъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че през периода 11.11.2010г.-12.11.2010г. в
гр. С., в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител
с А.С.Т. и С.Ж.М. (в качеството им на извършители), и с П.А.Р. (в качеството му
на подбудител и помагач), е отнел чужди движими вещи- общо 2240 кг ламарина
поцинкована- отпадък на обща стойност 873,60 лева и 1200 кг чер метал желязо-
отпадък на стойност 528 лева, всичко на обща стойност 1401,60 лева, собственост
на „Аксу Текстайлс” ЕАД- гр. С. (със сегашно наименование „Аксу Риъл Истейт”
ЕАД- гр. С.), от владението на „Домостроене” АД- гр. С. (съгласно договор за
наем от 01.09.2005г.) с изпълнителен директор С.Г. ***, без съгласието на
собственика и владелеца, и с намерение противозаконно да ги присвои, както
следва:
1/На 11.11.2010г.- 1200 кг ламарина
поцинкована- отпадък на стойност 468 лева;
2/На 12.11.2010г.- 1040 кг ламарина
поцинкована- отпадък на стойност 405,60 лева и 1200 кг чер метал желязо-
отпадък на стойност 528 лева,
За което от Прокуратурата му е
повдигнато обвинение по чл.194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26 НК.
Подсъдимия С.Ж.М., роден на ***г***, живущ във Федерална република Г.,
български гражданин, без образование, женен, работи, осъждан, ЕГН **********, е
предаден на съд, за това, че през периода 11.11.2010г.-12.11.2010г. в
гр. С., в условията на продължавано престъпление и повторност в немаловажни
случаи, в съучастие като съизвършител с А.С.Т. и М.А.Х. (в качеството им на
извършители), и с П.А.Р. (в качеството му на подбудител и помагач), е отнел
чужди движими вещи- общо 2240
кг ламарина поцинкована- отпадък на обща стойност 873,60
лева и 1200 кг
чер метал желязо- отпадък на стойност 528 лева, всичко на обща стойност 1401,60
лева, собственост на „Аксу Текстайлс” ЕАД- гр. С. (със сегашно наименование
„Аксу Риъл Истейт” ЕАД- гр. С.), от владението на „Домостроене” АД- гр. С.
(съгласно договор за наем от 01.09.2005г.) с изпълнителен директор С.Г. ***,
без съгласието на собственика и владелеца, и с намерение противозаконно да ги
присвои, както следва:
1/На 11.11.2010г.- 1200 кг ламарина
поцинкована- отпадък на стойност 468 лева;
2/На 12.11.2010г.- 1040 кг ламарина
поцинкована- отпадък на стойност 405,60 лева и 1200 кг чер метал желязо-
отпадък на стойност 528 лева, за което Силистренска районна прокуратура е
повдигнала обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 26 НК.
В хода на процеса е представено
извлечение от АКТ за смърт от което е видно, че подсъдимия П.А.Р. е починал и
производството спрямо него бе прекратено.
Повдигнатите обвинения се поддържат от прокурора при
разглеждане на делото. Същият счита, че обвиненията са доказани и моли за
налагане на справедливи наказания на подсъдимите, чрез които да се постигнат
целите на наказанието.
Ощетеното ЮЛ, чрез процесуален представител предявява
граждански иск, с искане за обезщетение за причинените имуществени вреди
съобразно повдигнатото обвинение. Претендират се лихви и разноски по делото.
Подсъдимите Т., Х. и М. не се признават за виновни.
Твърдят, че не са знаели, че извършват престъпление. Заявяват, че са били
подведени от подсъдимия Р./починал/ и изцяло прехвърлят отговорността върху
него.
Защитника на подсъдимите счита, че предявения
граждански иск следва да не бъде уважаван, тъй като е изтекла предвидената в
закона погасителна давност.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и
събраните в хода на съдебното следствие доказателства -писмени и гласни, както
и доказателствени средства, проверени по отделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
През 2010г.
юридическото лице „Домостроене” АД- гр. С. с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., Промишлена зона, №43, управлявано и представлявано
от изпълнителния директор свид. С.С.Г., ползвало множество имоти с построените
върху тях сгради, находящи се в Промишлената зона на гр. С., съгласно договор
за наем от 01.09.2005г., сключен със собственика- юридическото лице „Аксу
Текстайлс” ЕАД (с ново наименование „Аксу Риъл Истейт”), което през 2010г. е
собственик на имотите. Всички имоти се намирали на една голяма поземлена
територия в Промишлената зона на гр. С., бивш Домостроителен комбинат.
Дружеството- наемодател било собственик на целия сграден фонд на бившия Домостроителен
комбинат в гр. С., който се ползвал от „Домостроене“ АД- гр. С. по силата на
наемното правоотношение между тях. „Домостроене“ АД- гр. С. ползвало
помещенията с оглед осъществяваната от него дейност.
Дружеството
„Аксу Текстайлс” ЕАД- гр. С. (със сегашно наименование- „Аксу Риъл Истейт”) с
ЕИК ********* било регистрирано с решение от 18.12.2000г. по ф.д. №567/2000г. на Окръжен съд- С., със
седалище и адрес на управление гр. С., Промишлена зона, №43. Дружеството се
представлявало от трима турски граждани- членове на съвета на директорите Айдън
Фетхи Байтан, Вейси Кючюк и Раиф А. Динчкьок, които не пребивават в Република
България. От 2013г. дружеството „Аксу Текстайлс” ЕАД е с ново наименование
„Аксу Риъл Истейт”, а от м. октомври 2015г. дружеството се представлява от
трима турски граждани- членове на Съвета на директорите Ихсан Гьокшин Дурусой,
Наиле Банухан Юрюкоглу и Раиф А. Динчкьок, които не пребивават в Република
България. Свид. Г. е упълномощена да представлява дружеството. С горепосочения
договор за наем от 01.09.2005г. собственикът „Аксу Текстайлс” ЕАД (понастоящем
с наименование- „Аксу Риъл Истейт”) в качеството на наемодател предоставил
имотите си на „Домостроене” АД в качеството на наемател и от тогава до 2010г.
вкл. имотите се ползвали от „Домостроене” АД. Машините и съоръженията в имотите
били собственост на „Домостроене” АД.
През 2007г. „Домостроене” АД- гр. С.
спряло производствената си дейност. През м. ноември 2010г. горе посочените
имоти, ползвани от „Домостроене” АД, собственост на „Аксу Текстайлс” ЕАД (с
ново наименование- „Аксу Риъл Истейт”), се охранявали от двама пазачи. Охранителите не били назначени с трудови
договори, а изпълнявали функции само на основание сключени граждански договори. Единият от пазачите бил свид. Х.А., а другия подс.П.Р..
Двамата се редували, като охранявали сградите в двора на комбината.
Реално на него не били зачислени вещи от предприятието, не му е било
зачислявано някакво имущество за пазене. Възнаграждение не му било заплащано
редовно. Към м. ноември 2010г. производството било спряно от години и в двора
на предприятието имало полуразрушени и изоставени халета, шахти, конструкции,
както и много изоставени метални части от конструкции или от сградите, които
били рязани в предходни периоди от време от различни фирми по разпореждане на
собствениците. Дворът не бил ограден изцяло. Откъм брега на р. Дунав оградата
изцяло липсвала, а в останалите части също на някои места липсвали заграждения.
Откъм пътя и портала имало стабилна ограда.
Свид.С.Х. работел като охрана в
пункт за изкупуване на черни и цветни метали на ЕТ „ИЕСТ- Х. Х.”***. Касае се
за обект съседен на имотите, ползвани от „Домостроене” АД, собственост на „Аксу
Текстайлс” ЕАД (с ново наименование- „Аксу Риъл Истейт”).На 13.11.2010г., ден
събота свид.Х. бил на работа. Неестествените шумове идващи от съседния имот го
мотивирали по телефон да уведоми органите на полицията. Свидетелят се усъмнил,
че става нещо нередно, поради обстоятелството, че било почивен ден.
На место пристигнали полицейски
служители, сред които свидетелите Т., Г., У. и П.. На територията на имотите
ползвани от „Домостроене” АД, собственост на „Аксу Текстайлс” ЕАД (с ново
наименование- „Аксу Риъл Истейт”) били установени и задържани подсъдимите Р., Т.,
Х. и М.. Свидетелите Т. и П. в съдебната зала сочат подс.Р., като едно от
задържаните лица, за когото си спомнят, че е бил пазач в обекта. За останалите
подсъдими, дават показания, че са били върху сградите и явно са извършвали
действия с ламарини, тъй като вдигали шум. При обхода полицейските служители не
са открили подготвени за отнемане предмети, но пък възприели товарен автомобил,
в каросерията на който имало газова и кислородни бутилки и маркуч с накрайник
за горелка (оксижен).
В хода на съдебното следствие, със
съгласието на страните чрез прочитане на протоколите от проведените в
досъдебното производство разпити на свидетелите У. и Г., към доказателствиня
материал се присъединиха и техните показания. Видно е, че пред полицейските
служители двама от подсъдимите са направили признания за осъществените деяния.
Пред свид.Г., подс.Р. признал, че е пуснал останалите подсъдими да събират
железа, тъй като редовно не му било заплащано възнаграждение. Пред свид.Узенов,
подс.Х. признал, че предавали ламарините в пункт за изкупуване на черни и
цветни метали на ЕТ „ИЕСТ- Х. Х.”***, намиращ се в близост. Освен това в
случаите на предаването на метални отпадъци
на негово име са издавани разписки (покупко-изплащателна разписка).
Подс.Х. на полицейски орган
доброволно предал т.а., марка „ГАЗ“ с рег.№ СС **** СА и намиращите се в
каросерията му вещи. Явно обвинението не е приело да е доказано, че при
извършването на престъплението срещу собствеността да е използвано превозното
средство, тъй като не предявявано такова обвинение на нито един от
подсъдимите.
За установеното посегателство срещу
собствеността била уведомена и свид.Г., управител на дружеството наемател на
имотите собственост на „Аксу Текстайлс” ЕАД (с ново наименование- „Аксу Риъл
Истейт”).Представляващата пострадалото ЮЛ, сочи отнемането на ламарина и
метални предмети (смъкнати отпреди това и
оставени на земята винкели от стари прозоречни рамки) от:
-от
АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА (построена в имот парцел II, квартал 28, описан в т. 20 на
нотариален акт за покупко- продажба №*, том Х, рег. №4048, дело №481/2000г.);
-от ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА И ЦЕХ
ПЛОЧИ (построена в имот парцел II, квартал 24, описан в т. 4 на
нотариален акт за покупко- продажба №*, том Х, рег. №4048, дело №481/2000г.);
-от
АРМИРОВЪЧЕН ЦЕХ 1 (построен в имот парцел IV, квартал 27, описан в т. 18 на
нотариален акт за покупко- продажба №*, том Х, рег. №4048, дело №481/2000г.) и
-от АРМИРОВЪЧЕН ЦЕХ 2 (построен в
имот парцел III, квартал
27, описан в т. 17 на нотариален акт за покупко- продажба №*, том Х, рег.
№4048, дело №481/2000г.). Следва да се отбележи, че сегашните идентификаторите
на имотите са въведени много по- късно след деянията.
Ламарините са били демонтирани от
покривните конструкции на сградите, а винкелите от стари прозоречни рамки са
били съхранявани в един от армировъчните цехове.
Подсъдимите Т., Х. и М. дават
обяснения, че били наети от подс.Р. срещу, надник от по 50,00 (петдесет) лева,
да вземат и продадат метални предмети за скрап, което и сторили. Подс.М.
пропуснал останалите подсъдими да влязат през портала на територията на
предприятието в имотите, ползвани от „Домостроене” АД, те влезли в комплекса,
като влизането им било с цел да извършат кражба, за да може впоследствие да
продадат откраднатото и да се снабдят с пари. Обвинението не е събрало
доказателства за използването на технически средства при отнемането на
предметите, или пък за използването на превозно средство при пренасянето на
отнето в близкия пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Обясненията на
подсъдимите се разминават относно дните в които са извършвали деянията срещу
собствеността на пострадалото ЮЛ.
Прокуратурата, чрез показанията на
свид.Р.В.- закупчик при ЕТ „ИЕСТ- Х. Х.”*** и представените от него копия на
документи (покупко- изплащателни разписки) доказва, че се касае за осъществени
две деяния на 11.11.2010 г. и на 12.11.2010г..При първото деяние са отнети 1200
кг ламарина поцинкована- отпадък на стойност 468 лева, а при второто - 1040 кг
ламарина поцинкована- отпадък на стойност 405,60 лева и 1200 кг. чер метал
желязо- отпадък на стойност 528 лева.
Доказано от
заключението на съдебнооценителната
експертиза, че отнетото имущество възлиза на 1401, 60 лева (ламарина
поцинкована- отпадък 2240 кг. за 873,60 лв. и чер метал- желязо отпадък 1200
кг. за 528,00 лв.).
Доказано от
заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, че подс.П.Р. е с гранични на
ниска норма интелектуални възможности, не страда от душевно заболяване, не е
бил в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието
към момента на деянията. При експертното изследване се констатират начални
промени на когнитивните функции на същия по органичен тип вследствие вероятно
преживян лек съдов инцидент и напредването на възрастта му. Тези начални
промени не са изразени в степен и тежест, че да нарушават базисните му психични
годности да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си, и да го
възпрепятстват във възможността правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи по разумни подбуди постъпките си. Същият е с ненарушени
базисни психични годности за участие в настоящото производство, но с оглед
ниските му интелектуални възможности и ниската степен на образованост би било
подходящо да е със защитник.
Видно от
справката за съдимост на подс.С.М., същият е осъждан, като по НОХД №726/2005г.
със Споразумение №705/31.10.2005г. по описа на Районен съд- С., в сила от
31.10.2005г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 197, т. 3,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 63 НК и му е наложено наказание
Обществено порицание; по НОХД №413/2006г. с Присъда №617/13.06.2006г. на
Районен съд- С., в сила от 28.06.2006г. е признат за виновен за извършено през периода
28-29.10.2004г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, чл. 26 и чл.
63, ал. 1, т. 3 НК (в съвкупност с деянието по НОХД №726/2005г.) и му е
наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което на осн. чл.
69 НК е отложено за изпитателен срок от 2 години; по НОХД №225/2007г. с Присъда
№252/05.04.2007г. на Районен съд- С., в сила от 09.07.2007г. е признат за
виновен за извършено на 13.08.2006г. престъпление по чл. 216, ал. 1, чл. 20,
ал. 2 НК и му е наложено наказание Пробация; за извършено на 13.08.2006г.
престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, чл. 20, ал. 2 НК и му е наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от 6 месеца при общ режим, на осн. чл. 68 НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД №413/2006г.- Лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, което да се изтърпи отделно при общ режим. Видно
от справката за съдимост, наказанието е изтърпяно. ВКС с отделно решение на
осн. чл. 23, ал. 1 НК е определил общо най- тежко наказание Лишаване от свобода 6 месеца при общ режим измежду наложените за
престъплението по чл. 170, ал. 2 НК и за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК.
От писмените доказателства, каквито
са справките за съдимост на останалите подсъдими е видно, че към момента на
деянията не са били осъждани за престъпления които да влияят на квалификацията.
При така изяснената фактическа
обстановка потвърждаваща се от обясненията на подсъдимите и от събраните
доказателства се налагат от правна страна следните изводи:
От обективна
страна, предметът на кражбата се е намирал в чуждо владение и подсъдимине са
прекъснали досегашното владение върху вещите от страна на техния владелец- ЮЛ.
Установили са свое владение върху отнетото чуждо имущество, получили са
възможността да се ползват и разпорежда с него по своя воля. Отнемането е
извършено без съгласието на собственика и владелеца. Престъплението е
довършено. Четиримата са действали в съучастие, като П.Р.- като подбудител и
помагач, а останалите- като съизвършители. Обвиняемите Т., Х. и М. знаели, че
подс. Р. е охранител и че имуществото, което е зад портала, в територията на
предприятието, не е негова собственост, както и че той не може да се разпорежда
с него по своя воля. Освен това тримата подсъдими са знаели, че на т.нар. пазач
на обекта не му е било заплащано редовно и за това той искал да ги ангажира да
вземат железа за да ги предадат за скрап и да изкарат пари от продажбата им,
което сочи на налични техни представи, че тези вещи са чужди, а не на пазача и
собствениците не са изразили съгласие пред тях да се взема каквото и да е от
предприятието.
Подсъдимите
са действали в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.
1, и ал. 2 НК, тъй като са извършили две деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. На осн. чл. 26, ал. 2 НК, при продължаваното престъпление
деецът се наказва съобразно включените в
него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен
резултат.
Кражбата по
обвинението на подс.С.Ж.М. се квалифицира като извършена в условията на
повторност, в немаловажни случаи, тъй като престъплението е извършено след като
е бил осъждан за друго такова престъпление по НОХД №726/2005г. по описа на
Районен съд- С. и по НОХД №413/2006г., като от изтърпяването на наказанията не
е изтекъл срокът по чл. 30 НК.
От
субективна страна, подсъдимите са действали виновно с пряк умисъл, съзнавали са
всички обективни признаци от състава на престъплението, което извършват,
неговия общественоопасен характер, предвиждали са общественоопасните последици
и пряко ги целели, действали са с общност на умисъла. Налице е специалният
субективен признак- намерението противозаконно да присвоят отнеманите чужди
вещи. Това намерение е противозаконно, тъй като отнемането и своенето се явяват
в съзнанието им като безвъзмездни и незаслужени.
Обвинението
се доказва от Обвинението се доказва от:протокол за оглед на местопроизшествие;
показанията на свидетелите Г., А., Т., У., Г.,П., Х., В., Т.; справки за
съдимост; заключение на вещото лице по съдебнопсихиатричната експертиза;
заключение на вещото лице по съдебнооценителната експертиза; фотокопие от
удостоверение за актуално състояние на „Домостроене“ АД; данни от Търговския
регистър -за „Аксу Текстайлс“ ЕАД, за „Домостроене“ АД-, за „ЕТ „ИЕСТ Х. Х.“-
л. 120, т. 2; фотокопие от договор за наем между „Аксу Текстайлс“ ЕАД и
„Домостроене“ АД и пълномощно; разпечатка по партидата на „Аксу Текстайлс“ ЕАД
и „Домостроене“ АД, фирмено досие на дружеството „Аксу Текстайлс“ с ново
наименование „Аксу Риъл Истейт“, фирмено досие на „Домостроене“ АД от Агенцията
по вписванията, фирмено досие на „Аксу Риъл Истрейт“ ЕАД и справка от
Търговския регистър; фотокопие от пълномощно на свид. Г. и справки от Служба по
геодезия, кардография и кадастър; отокопия от нотариални актове и от договор за
продажба на недвижим имот от Агенцията по вписванията; извадка от кадастралната
карта и извадка от кадастралния регистър от Агенция по геодезия, картография и
кадастър, скици на имоти от същата Агенция; писмо и приложения към него-
фотокопия от регистър на ЕТ „ИЕСТ- Хр. Христво“, от покупко-изплащателни
разписки; справка от ОД на МВР- С.; справка от Дом за стари хор относно
здравословното състояние на подс. Р. и
прочетените показания.
Видно от ДП,
че са извършвани и други процесуално значими действия, но същите според
държавното обвинение не касаят предмета на доказване очертан от обвиненията на
подсъдимите.
От
изложената фактическа обстановка следва извод от правна страна, че с действията
си подсъдимите са осъществили всички съставомерни признаци на тежко умишлено
престъпление от общ характер, както следва:
А.С.Т.-
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26 НК за това, че през
периода 11.11.2010г.-12.11.2010г. в гр. С., в условията на
продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М.А.Х. и С.Ж.М. (в
качеството им на извършители), и с П.А.Р. (в качеството му на подбудител и
помагач), е отнел чужди движими вещи- общо 2240 кг ламарина поцинкована-
отпадък на обща стойност 873,60 лева и 1200 кг чер метал желязо- отпадък на
стойност 528 лева, всичко на обща стойност 1401,60 лева, собственост на „Аксу
Текстайлс” ЕАД – гр. С. (със сегашно наименование „Аксу Риъл Истейт” ЕАД- гр. С.),
от владението на „Домостроене” АД- гр. С. (съгласно договор за наем от
01.09.2005г.) с изпълнителен директор С.Г. ***, без съгласието на собственика и
владелеца, и с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: 1/На
11.11.2010г.- 1200 кг ламарина поцинкована- отпадък на стойност 468 лева; 2/На
12.11.2010г.- 1040 кг ламарина поцинкована- отпадък на стойност 405,60 лева и
1200 кг чер метал желязо- отпадък на стойност 528 лева.
М.А.Х.-
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26 НК за това, че през
периода 11.11.2010г.-12.11.2010г. в гр. С., в условията на
продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с А.С.Т. и С.Ж.М. (в
качеството им на извършители), и с П.А.Р. (в качеството му на подбудител и
помагач), е отнел чужди движими вещи- общо 2240 кг ламарина поцинкована-
отпадък на обща стойност 873,60 лева и 1200 кг чер метал желязо- отпадък на
стойност 528 лева, всичко на обща стойност 1401,60 лева, собственост на „Аксу
Текстайлс” ЕАД- гр. С. (със сегашно наименование „Аксу Риъл Истейт” ЕАД- гр. С.),
от владението на „Домостроене” АД- гр. С. (съгласно договор за наем от
01.09.2005г.) с изпълнителен директор С.Г. ***, без съгласието на собственика и
владелеца, и с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: 1/На
11.11.2010г.- 1200 кг ламарина поцинкована- отпадък на стойност 468 лева; 2/На
12.11.2010г.- 1040 кг ламарина поцинкована- отпадък на стойност 405,60 лева и
1200 кг чер метал желязо- отпадък на стойност 528 лева.
С.Ж.М.-
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1,
чл. 20, ал. 2 и чл. 26 НК за това, че през периода 11.11.2010г.-12.11.2010г. в
гр. С., в условията на продължавано престъпление и повторност в немаловажни
случаи, в съучастие като съизвършител с А.С.Т. и М.А.Х. (в качеството им на
извършители), и с П.А.Р. (в качеството му на подбудител и помагач), е отнел
чужди движими вещи- общо 2240 кг ламарина поцинкована- отпадък на обща стойност
873,60 лева и 1200 кг чер метал желязо- отпадък на стойност 528 лева, всичко на
обща стойност 1401,60 лева, собственост на „Аксу Текстайлс” ЕАД- гр. С. (със
сегашно наименование „Аксу Риъл Истейт” ЕАД- гр. С.), от владението на
„Домостроене” АД- гр. С. (съгласно договор за наем от 01.09.2005г.) с
изпълнителен директор С.Г. ***, без съгласието на собственика и владелеца, и с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва: 1/На 11.11.2010г.- 1200
кг ламарина поцинкована- отпадък на стойност 468 лева; 2/На 12.11.2010г.- 1040
кг ламарина поцинкована- отпадък на стойност 405,60 лева и 1200 кг чер метал
желязо- отпадък на стойност 528 лева.
При индивидуализиране на наказанието съдът отчете като
съществено смекчаващо отговорността обстоятелство, факта че от момента на
извършване на престъплението до реализацията на отговорността са изминали почти
десет години. За подс.Р. смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха
чистото съдебно минало и напредналата възраст.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха осъждания на подсъдимите Т., Х. и М..
Съда прецени, че не е налице превес нето на смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито на отегчаващите.
Съда наложи на подсъдимите наказание лишаване от
свобода в минималния предвиден срок, като за подсъдимия М. приложи и
разпоредбата на чл.51, ал.1, т.1 НК, тоест слезе под най ниския предел, тъй
като следва да изтърпи наказанието си лишаване от свобода ефективно. Наред с
това се направи и преценка, че не е необходимо останалите подсъдими ефективно
да търпят наказанието лишаване от
свобода и неговото изпълнение бе отложено за срок от три години на основание
чл.66 от НК. Съдът с постановените наказания цели да въздейства спрямо
подсъдимите да се поправят и превъзпита, за да бъдат мотивирани в поведението
си за въздържане от извършването на противообществени прояви или престъпления.
Така съда постанови спрямо подсъдимите Т. и Х. наказание “Лишаване от
свобода” в размер от три месеца,
изтърпяването на което на основание чл.66 от НК отложи за срок от три години, а
за подс.М. също по вид и размер наказание, което да изтърпи при строг
първоначален режим в съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС.
Съда намери гражданския иск на пострадалото юридическо
лице за основателен и доказан. Деянието на тримата подсъдими освен престъпление
представлява и граждански деликт. Всеки причинил виновно вреди другиму е
задължен да ги възстанови. Деянието на подсъдимите е пряка и непосредствена
последица с настъпилата за гражданския ищец вреда. Деликтната отговорност по
чл. 45 и сл. ЗЗД задължава всеки, който виновно е причинил вреди другиму, да ги
обезщети в пълен обем. Искането за това обаче трябва да стане в определен
период от време. Давността за това е пет години. За нея не се следи служебно от
съда. След като защитника се позовава на нея, то съдът е длъжен да изследва
настъпването или не на тази давност. Както стана ясно, деянието на подсъдимите
и довършено на 12.11.2010 година. Теса бил разкрити незабавно. Уведомена за
деянието е и управителя на дружеството стопанисващо предприятието. Въпреки
това, съобразно съдебната практика, давността започва да тече от откриване на
извършителя, тоест такова откриване, което го идентифицира и дава възможност на
пострадалия/в случая управителя на дружеството/ да узнае за извършеното деяние
и да може да предяви иск срещу него. Това откриване е практически въпрос и е
различно във всеки конкретен случай. Управителя на „Домостороене“ АД е узнал за
извършеното деяние и е разполагал с данни за извършителите още на 03.04.2012
година, когато е обжалвал постановление на РП-С.. По най-безспорен начин,
представителя на юридическото лице е разполагал с данни за извършителите при
повдигането им на обвинение на 27 и 28.01.2014 година. От тогава съдът приема,
че е почнала да тече погасителната давност и е изтекла на 28.01.2019 година.
Искът срещу подсъдимите е предявен на 14.10.2019 година, тоест след като
давността е била изтекла. По изложените съображения съдът уважи възражението за
изтекла погасителна давност и отхвърли предявения иск.
В тежест на
подсъдимите се присъдиха направените по делото разноски.
По гореизложените съображения съда
постанови присъдата си.
Районен
съдия: