№ 3810
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110159057
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от /фирма/ искова молба
срещу Е.В.А., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 499,44 лв. – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017г. – м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
23.07.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 68,57лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2018 г. – 13.07.2021 г., 32,51лв. – стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.06.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 23.07.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 6,29 лв. – мораторна лихва за периода 31.07.2018г. –
13.07.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43221/2021г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия, одобрени с Решение от
2016г. на ДКЕВР, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45 – дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от /фирма/, съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Ищецът моли да бъде установено спрямо ответника, че
дължи процесните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Навеждат се твърдения, че предявеният иск е
1
недопустим с оглед липсата на пасивна процесуална легитимация, като в тази връзка
ответникът счита, че искът следва да се предяви срещу етажната собственост,
доколкото тя се явявала потребител на топлинна енергия. Исковите претенции се
оспорват и като неоснователни, като в тази връзка се поддържа, че претендираните
суми не са действително дължимите, а са базирани на прогнозно потребление. Сочи се,
че ищецът и фирмата, която извършва дялово разпределение е следвало да отчетат
показанията на водомера на ответника в края на всеки период, но такива действия не
били извършени, поради което в издадените фактури били вписани прогнозни
показания, което водило и до прогнозни задължения. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
2
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017г. собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че ответникът
е собственик на процесния ап. № 9, находящ се в гр. София, /адрес/. Този извод намира
опора и в приложеното на л. 14 копие на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 54, том VI, рег. № 6219, дело № 1027/99г., от който се установява, че
пред 1999г. ответникът Е.А. е закупил процесното жилище. В потвърждение на
изложеното е и приложената на л. 17 копие на молба-декларация, от която се
установява, че същият е формулирал искане пред ищеца за откриване на партида за
процесния имот.
С оглед изложеното следва извода, че през исковия период, ответникът е имал
качеството потребител на топлинна енергия, респективно неоснователни са доводите,
обективирани в отговора на исковата молба, че етажната собственост притежава
пасивна процесуална и материалноправна легитимация да отговаря по исковите
претнеции.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че за процесния период абонатната
станция е топлозахранвала два входа „А“ и „Б“, като общият топомер се е отчитал по
електронен път в началото на всеки месец. Експертът е стигнал до извода, че
отоплението в сградата е спряно преди исковия период по решение на СЕС и в
сградата е ползвана само ТЕ за БГВ. Според заключението в имота има монтиран един
брой водомер за топла вода, същият е отчетен на 19.05.2018г. и на 07.06.2020г., като
отчетните формуляри са подписани от потребител, а за периода 2018/19г. не е осигурен
достъп за отчет на водомера и е начислена ТЕ за БГВ на база прогнозни стойности.
Вещото лице е посочило, че през процесния период няма начислявана такса мощност,
тъй като същата е отпаднала след м.06.2006г., като експертът е посочил, че
изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба № 16-334 и
Наредба № Е – РД- 04-1/12.03.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото се установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвала услуга дялово разпределение в сградата – етажна
собственост, в която се намира процесния имот, поради което и претенцията за
главница за цена на услугата дялово разпределение за процесния период се явява
основателна, доколкото видно от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово разпределение
3
за исковия период 32.51лв., за каквато сума е заявена и претенцията, респективно
същата се явява изцяло основателна.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 23.07.2021г.,
респективно всички вземания станали изискуеми преди 23.07.2018г. са погасени по
давност, в случая погасено по давност е вземането за топлинна енергия за периода
м.05.2017г. – м. 05.2018г.вкл.
За останалата част от периода м.06.2018г. – м. 04.2020г., видно от заключението
на вещото лице по изготвената ССчЕ, непогасеното задължение за топлинна енергия е
в размер на 449.87лв., а размерът на дължимото се възнаграждение за извършеното
дялово разпределение за процесния период е 32.51лв., за които размери претенциите
следва да бъдат уважени, като иска за доставена топлинна енергия над уважената част
до максимално претендирания размер или, в частта за сумата от 49.57лв. се явява
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху претенцията
за доставена топлинна енергия, съдът намира следното. За процесния период
приложение намират общите условия от 2016г., приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /фирма/ и са одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. В чл. 33,
ал. 1 от същите е прието, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице лихвата за забава
върху стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия в размер на 449.87лв.
4
за исковия период 15.09.2018г. – 13.07.2021г. е в размер на 59.57, за която част
акцесорната претенция се явява основателна, като над тази сума до максимално
претендирания размер от 68.57лв., или в частта за сумата от 9.00лв. следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна
за сумата от 6.29лв. – мораторна лихва за периода 31.07.2018г. – 13.07.2021г.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото. Заявени са искови
претенции в общ размер 606.81лв., уважената част е 541.95лв., респективно
отхвърлената част възлиза в размер на 64.86лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в исковото производство и
заповедното производство в размер на 1050.00лв., от които 700.00лв. – депозити за
вещи лица в исковото производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, 175.00лв. – държавна такса в исковото производство, 50.00лв.
– юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 25.00лв. – държавна
такса в заповедното производство.
С оглед уважената част на заявените претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 937.77лв.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има право на разноски с оглед
отхвърлената част на исковите претенции, но такива не се претендират, нито е
доказано извършване на разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е.В.А., ЕГН
*************, с адрес: *********************, дължи на /фирма/, ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление: *************, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ, сумите както следва: 449.87лв. – главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.06.2018г. – м. 04.2020г., за имот с абонатен № 132955, представляващ ап. № 9,
находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 23.07.2021г. до окончателно изплащане на сумата и
32.51лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за имота за периода
м.06.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.07.2021г. до окончателно изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 43221/2021г., по описа на СРС, III ГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
ПРЕТЕНЦИЯТА за доставена, но незаплатена топлинна енергия за сумата от
49.57лв. / разликата над уважената част до максимално предявения размер /, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на сумата, като погасена по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е.В.А., ЕГН
*************, с адрес: *********************, дължи на /фирма/, ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление: *************, на основание
5
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 59.57лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. –
13.07.2021г., върху уважената част на претенцията за доставена, но незаплатена
топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43221/2021г., по описа на СРС, III ГО, 180-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за
сумата от 9.00лв. – мораторна лихва върху стойността на доставената, но незаплатена
топлинна енергия и в частта за сумата от 6.29лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 31.07.2018г. – 13.07.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.В.А., ЕГН *************, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
да заплати на /фирма/, ЕИК ****************, разноски с оглед уважената част в
размер на 937.77лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – /фирма/.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6