РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. , 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220101168 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от
„***************“ ЕАД, гр.******* против М. М. А. от гр.**** ********,
обл.Благоевград. Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 511.44 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 79.40 лв. за периода
15.09.2021 г. до 30.08.2023 г., както и 37.81 лв. - главница за услуга „дялово
разпределение“ за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г, ведно със законната
лихва от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
8.89 лв. - мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г.,
изчислена върху главницата за услуга „дялово разпределение“.
Правното основание на иска е по чл.139 и сл., ал.1 и 2 във вр. с чл.150,
чл.153 и чл.155 от ЗЕ във вр. с чл.32 и чл.33 от ОУ и чл.86 от ЗЗД във вр. с
чл.415, ал.1 във вр. чл.422 от ГПК.
1
По делото е конституирано „*****“ ЕООД, ЕИК **********, гр.******
като трето лице – помагач на страната на ответника.
В законоустановения едномесечен срок ответника представя отговор на
исковата молба, в която изразява становище за нередовност на исковата молба,
тъй като ищецът не е представил доказателства за твърденията си, че
ответника е клиент на топлинна енергия. По същество намира предявените
искове за допустими, но неоснователни, като излага съображения.
В съдебно заседание, проведено на 24.09.2024 г. процесуалният
представител на ответника прави признание на предявените искове.
От събраните по делото доказателства се установява следното във
фактическо отношение:
Твърди се от ищеца, че в процесния период ответникът е била
собственик на процесния имот, находящ се на адрес гр. ******, р-н ******,
ж.к. ******* бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, п.к. ****. За процесния период
ответника е клиент на топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредбата за
топлоснабдяването. Ответникът е използвал доставяната от ищцовото
дружество ТЕ през процесния период, но не е заплатил задължението си, което
съгласно чл.33 от ОУ, е била длъжна да стори в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася фактурата. На основание чл. 139 от ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Собствениците в СЕС, в която се намира имотът на
ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с фирма „*******“ ЕООД. Съгласно чл. 140, ал.1, т.2 от
ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “******* ********”
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата – „*********“ ****** на база реален отчет на
2
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата
за топлоснабдяването. За имота на ответника са издадени изравнителни
сметки по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Тъй като
ответника не е заплатила дължимите за доставената ТЕ суми, на 12.09.2023 г.
от страна на ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № ********** от регистъра на
Софийски районен съд срещу М. М. А. за сумата от 511.44 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер
на 79.40 лв. за периода 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г., както и 37.81 лв. главница
за услуга „дялово разпределение“ за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г.
ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 8.89 лв. - мораторна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. до 30.08.2023 г., изчислена върху главницата за услуга „дялово
разпределение“. Заявлението е уважено, но с разпореждане по ч.гр.д. №
919/2023 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев, на ищеца е указано, че може
да предяви иск относно вземането си срещу длъжника М. М. А. в едномесечен
срок от съобщаването, поради което са предявени настоящите искове.
Ответникът, чрез процесуалният си представител прави признание на
предявените искове.
Съдът намира, че предявените искове следва да се уважат, като
основателни и доказани.
Предвид разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, решението се позовава на
направеното от страна на ответника признание на исковете.
Направено е от страна на процесуалния представител на ответника
възражение относно искането на ищцовата страна за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт. Изтъква, че всички документи и цялата
3
кореспонденция по заповедното и настоящото производство от ищеца са
извършени по пощата или чрез електронен достъп до делото, поради което
счита, че не следва да бъде заплатено допълнително юрисконсултско
възнаграждение, тъй като това е част от правата и задълженията им като
юрисконсулти на „*************“ ********.
Възражението е неоснователно. Ответницата не е заплатила в срок
дължими към ищцовото дружество суми, с което е дала повод за завеждане на
иска и първоначално е оспорвала същия. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Присъдените в заповедното производство разноски за
възнаграждение на юрисконсулт са в минималния размер на предвиденото
възнаграждение. Вземайки предвид, че по настоящото производство
документите са постъпвали по поща или по електронен път, съдът намира, че
възнаграждението за исковото производство също следва да се определи в
минималния размер от 100 лева на основание чл.25 от Наредбата за правната
помощ.
От страна на ищеца са сторени разноски в размер на 25 лева за
заплащане на държавна такса по заповедното производство, както и в размер
на 175 лева за заплащане на държавна такса за завеждане на делото и 10 лева
за издаване на съдебни удостоверения в настоящото производство. Така
направените и определени разноски в общ размер на 75 лева по заповедното
производство и в общ размер на 285 по настоящото производство ще бъдат
присъдени в тежест на ответницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на „********** ********“ ЕАД,
ЕИК *************, гр.*******, че М. М. А., ЕГН ********** от гр.******
*******, обл.************ им дължи сумата от 511.44 лева (петстотин и
единадесет лева и четиридесет и четири стотинки) - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода м.05.2020 г. до
4
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 79.40 лева
(седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки) за периода 15.09.2021 г. до
30.08.2023 г., както и 37.81 лева (тридесет и седем лева и осемдесет и една
стотинки) - главница за услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.07.2020 г. до м.04.2022 г, ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 8.89 лева (осем лева и
осемдесет и девет стотинки) - мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020
г. до 30.08.2023 г., изчислена върху главницата за услуга „дялово
разпределение“.
Осъжда М. М. А., ЕГН ********** от гр.******* *******, обл.********
да заплати на „******** *********“ ЕАД, ЕИК ************, гр.********
сумата в размер на 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща сторените
разноски по заповедното производство и сумата в размер на 285 (двеста
осемдесет и пет) лева, представляваща сторените разноски по настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице „********“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.*********, п.к.
******, *********, ул. „********* ********“ № **, секция **, офис *.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението и за двете
страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5