№ 8186
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110148014 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП
от ищеца М.п. срещу ответника К. И. Н. и ответника Т. П. Й. за солидарно
заплащане на сумата 5400,00 лева, представляваща регресно вземане за
изплатена финансова компенсация на М.М.М., пострадала в резултат от
престъпление, извършено от ответниците, за което са признати за виновни с
влязла сила Присъда № 12/23.09.2019 г. по НОХД № 349/2017 г. по описа на
СОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изплащане
на обезщетението – 19.07.2024 г., до окончателното й изплащане.
Твърди се, че министерството е изплатило сумата по искане на М.М., в
качеството на пострадала от престъпление, изършено от ответниците - по чл.
150, ал. 1 от НК от отв. Кр. Н. и по чл. 152, ал.3, т.1, пр. 1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.
2, пр. 1 от НК, от НК в съучастие с отв. Т. Й., което е отправила през 2024 г. пред
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления (НСПКПП). С Решение № 28/2024 г. НСПКПП е разрешил
предоставянето на финансова компенсация 5400 лв. на пострадалата, в т.ч. е
изплатена. Поддържа, че съгласно чл. 16 ЗПФКПП министърът на правосъдието
незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск
срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за
възстановяването на изплатената парична сума. С оглед изложеното моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът, всеки един е получил на 01.10.2024 г. препис от искова
молба, с приложенията, в законоустановения срок всеки един не е подал отговор
на искова молба.
В откритото съдебно заседание ответникът К. Н. се явява и не взима
становище по предявения иск.
В откритото съдебно заседание ответникът Т. Й. оспорва предявения иск
1
като неоснователен. Поддържа, че не е налице основание за възникване на
солидарна отговорност между ответниците за паричното вземане. Твърди, че
срещу всеки от ответниците в условията на разделност е издаден изпълнителен
лист за сумата 2700,00 лв. Претендира съдебни разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да възникне спорното материално право по чл. 16 от ЗПФКПП, в
тежест на ищеца е да установи, че с влязъл в сила съдебен акт ответникът е
признат за виновен в извършването на престъпление, което попада в обхвата на
чл. 3 ЗПФКПП; молбата за финансова компенсация е подадена от пострадало
лице /наследниците/ от престъплението до НСПКПП в едногодишен срок от
влизането в сила на присъдата; взето решение на НСПКПП за предоставяне на
финансова компенсация, както и доказателства за извършено плащане на
пострадалия.
Със Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от
престъпления (ЗПФКПП) е регламентирана възможността за подпомагане и
финансова компенсация от Държавата на пострадали от престъпления български
граждани или граждани на държави- членки на Европейския съюз.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПФКПП, при условията и по реда на този закон
подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и
неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова
компенсация- пострадали, претърпели имуществени вреди от престъпленията по
ал. 3. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 –т. 3 от ЗПФКПП, финансова компенсация могат
да получат пострадали, претърпели вреди от престъпленията: тероризъм; опит за
убийство; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство,
изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки
умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили
смърт или тежка телесна повреда.
Според чл. 12, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – т. 4 и чл. 13, ал. 1 от ЗПФКПП,
пострадалите от престъпления имат право на еднократна финансова
компенсация при условията и по реда на този закон, изразяваща се в
предоставяне от държавата на парична сума, която се предоставя след влизане в
сила на осъдителната присъда, включително в случаите, когато делото е било
разгледано в отсъствие на подсъдимия; споразумението за решаване на делото в
досъдебното производство; прокурорския или съдебния акт, с който
наказателното производство е било прекратено, с изключение на случаите,
когато прекратяването е на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, 7, 8а и 9 от НПК;
прокурорския или съдебния акт, с който наказателното производство е било
спряно поради неразкриване на извършителя на престъплението, като
максималният й размер за лице по чл. 3, ал. 1 или за лицата по чл. 3, ал. 2 не
може да надвишава 10 000 лв.
Съгласно чл. 16 от ЗПФКПП, министърът на правосъдието незабавно след
изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу
извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването
на изплатената парична сума.
Не се спори, а и от Присъда № 12/29.03.2019 г. по НОХД № 349/2017 г. по
описа на СОС, влязла в законна сила на 22.07.2023 г., ответниците са признати за
виновни в извършване на престъплението изнасилване по чл. 152 от НК по
отношение на пострадалото лице М.М.М.. В хода на съдебното производство за
2
трите съдебни инстанции всеки един от отвениците е осъден да й заплати 900,00
лв. за съдебни разноски или общо 5400,00 лв., а всеки един общо 2700,00 лв. С
Решение № 28/2024 г. Националният съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления при М.п. е разрешил на основание чл. 3, ал. 3, чл.
12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗПФКПП предоставянето на
финансова компенсация на М.М.М., пострадалала от посочените по- горе
престъпления, в размер на 5400,00 лв. за понесени съдебни разноски, за която се
установява, че е изплатена на правоимащата с платежно нареждане от 19.07.2024
г. Присъдата, с която ответниците са признати за виновни в извършването на
престъплението е в обхвата на чл. 3, ал. 3 от ЗПФКПП и влязла в сила на
22.07.2023 г., а молбата за заплащане на финансова компенсация до НСПКПП е
подадена на 27.05.2024 г.; или в едногодишния срок от влизането в сила на акта
по чл. 12, ал. 2 от ЗПФКПП, при което е спазено изискването на чл. 18, ал. 3 от
с.з. Изложеното дава основание на съда да приеме, че ищецът установи всички
правнорелевантни факти за възникване на спорното материално право и искът
подлежи на уважение по основание.
Съдът установява, че характерът на материалното правоотношение не
обуславя солидарна отговорност и е властен да се произнесе поотделно за
дължимото от всеки от ответник-дали е отговорен и в какъв размер, в рамките на
общо заявената сума /така решение по гр. д. № 2535/2015 г.,ВКС, IV г.о./
Предявеното регресно право обхваща платените съдебно-деловодни разноски,
които са присъдени на пострадалата, но възложени на ответниците при
условията на разделна отговорност. Регресният иск е изключително зависим от
вътрешните отношения между пострадалата и длъжника-ответник, които
определят дали и в какъв обем ищецът притежава регресни права. Видът и обема
на претърпените от увреденото лице вреди-съдебни разноски, е определен от
съответния съдебен акт и това е максималния обем на отговорност на ответника.
Отговорността на ответниците е съобразно установеното от съдебните актове,
които им възлагат съдебни разноски поотделно. Ето защо искът следва да се
уважи по отношение на всеки ответник до размер на сумата 2700,00 лева и при
условията на разделна отговорност, а в останалата част до пълния предявен
размер от 5400,00 лв. и за солидарното заплащане като недоказан и
неоснователен – отхвърли.
Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от
деня на изплащане на компенсацията – 19.07.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата. Изплатената от М.п.то финансова компенсация
представлява обезщетение за вреди от непозволено увреждане, което
обезщетение се дължи пряко от деликвента на пострадалия, като длъжникът се
смята в забава и без покана /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/, считано от датата на влизане в
сила на присъдата.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на разноски за сумата общо за 158,00 лв. или всеки един ответник дължи
по 79,00 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт,
последното определено в минималния размер по чл. 25 от НЗПП. На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, ищецът трябва да заплати
на адв. А. Л., процесуален представител на отв. Т. Й. възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, което съдът определя за сумата 450 лв., с оглед
фактическата и правна сложност на спора, и извършените по делото
процесуални действия, а съразмерно на отхвърлената част от иска – сумата 225
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. Н., ЕГН:**********, да заплати на М.п.,
Булстат:*********, на основание чл. 16 от ЗПФКПП, сумата 2700,00 лева,
представляваща регресно вземане за изплатена по Решение №28/2024 г. на
НСПКПП финансова компенсация на М.М.М., с ЕГН:**********, пострадала в
резултат от престъпление, извършено от К. И. Н., за което е признат за виновен с
влязла сила Присъда № 12/23.09.2019 г. по НОХД № 349/2017 г. по описа на
СОС, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.07.2024 г. до
окончателното й изплащане; като искът над уважения размер от 2700,00 лева до
пълния предявен размер от 5400,00 лева и за солидарно заплащане с Т. П. Й.,
ЕГН:********** – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т. П. Й., ЕГН:**********, да заплати на М.п.,
Булстат:*********, на основание чл. 16 от ЗПФКПП, сумата 2700,00 лева,
представляваща регресно вземане за изплатена по Решение №28/2024 г. на
НСПКПП финансова компенсация на М.М.М., с ЕГН:**********, пострадала в
резултат от престъпление, извършено от Т. П. Й., за което е признат за виновен с
влязла сила Присъда № 12/23.09.2019 г. по НОХД № 349/2017 г. по описа на
СОС, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.07.2024 г. до
окончателното й изплащане; като искът над уважения размер от 2700,00 лева до
пълния предявен размер от 5400,00 лева и за солидарно заплащане с К. И. Н.,
ЕГН:********** – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К. И. Н., ЕГН:**********, да заплати на М.п.,
Булстат:*********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 79,00 лева –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Т. П. Й., ЕГН:**********, да заплати на М.п.,
Булстат:*********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 79,00 лева –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.п., Булстат:*********, да заплати на адвокат А. И. Л. към
САК, с личен №***********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, вр. чл. 38,
ал.2,вр. ал.1, т.2 от ЗА, сумата 225,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4