Определение по дело №6456/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8970
Дата: 27 февруари 2024 г. (в сила от 13 март 2024 г.)
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20231110106456
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8970
гр. София, 27.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20231110106456 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 95 и сл. от ГПК.
Постъпила е молба от длъжника А. М. М., съдържаща искане за предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 95 от ГПК. С последваща молба длъжникът е представил
декларация за семейно и имуществено състояние, с която декларира, че получава
месечен доход от пенсия в размер на 680,47 лв., притежава единствено жилище, в
което живее и което е ипотекирано, не притежава друго движимо или недвижимо
имущество, както и дялове или акции в търговски дружества. Представено е
разпореждане на НОИ за определяне размера на пенсията на молителя - длъжник.
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.3, вр. ал.1 и чл.21, т.3 от Закона за правната
помощ, по граждански дела такава се предоставя в случай, че страната няма средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. За да формира преценката си относно
нейната необходимост решаващия орган следва да вземе предвид визираните в чл.23,
ал.3, т.1-7 от ЗПП критерии.
Видно от представената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, длъжникът е декларирал, че получава пенсия в размер на 680,47 лв.,
не получава други доходи, притежава единствено жилище, не притежава други
недвижим имот и движими вещи, не притежава влогове и не получава дивиденти. При
тези данни може да се обоснове извод, че молителят - длъжник не разполага с
достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Въпреки доказаната липса на средства съдът намира, че в настоящия случай
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 24, т. 1 от Закона за правната
помощ, според който правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя когато
предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя
би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Това е така с оглед характера
на производството и етапа, на който се намира. В случая се касае за заповедно
производство, в рамките на което срещу молителя – длъжник е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е подал
възражение по чл. 414 ГПК, частна жалба срещу незабавното изпълнение по чл. 419
ГПК, поискал е спиране на незабавното изпълнение и същевременно е подала частна
1
жалба срещу разпореждането на съда, с което е оставил без уважение искането за
спиране на незабавното изпълнение. Очевидно е, че длъжникът е реализирал всички
възможни процесуални действия за защита в заповедното производство, поради което
неговата защита на този етап е изчерпана. Същевременно съдът съобрази, че
въззивните производства, образувани въз основа на двете частни жалби на длъжника
ще бъдат разгледани в закрито заседание без участие на страните. Следователно може
да се обоснове извод, че предоставянето на правна помощ на молителя – длъжник в
заповедното производство и след изчерпване на всички възможности за защита в това
производство, е неоправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на
молителя. Дори в случая може да се приеме, че полза за молителя въобще липсва с
оглед изчерпаната защита в рамките на това производство.
Полза от предоставяне на правна помощ молителят – длъжник би имал в
исковото производство по реда на чл. 422 ГПК, в случай че заявителят предяви иск за
установяване на вземането си, в рамките на което производство ответникът може да
направи искане за предоставяне на безплатна правна помощ.
Въз основа на изложеното молбата на длъжника следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 95, ал. 5 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на длъжника А. М. М. за предоставяне на
безплатна правна помощ по ч.гр.д. № 6456/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2