Номер 19231.07.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 28.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело № 20205400500316
по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 102/08.06.2020 г. по гр. д. № 12/2020 г.
Девинският районен съд осъжда ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР – София, да
заплати на К. Р. С., на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от
ЗМВР сумата от 1811.08 лева допълнително възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд през периода 14.01.2017 г. - 14.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 1811.08 лева, считано от датата на
предявяване на исковата молба –15.01.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 241.53 лева обезщетение за забава
върху главницата от 1811.08 лева за периода от 21.02.2017 г. до 14.01.2020 г.,
както и сумата от 500 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Също така, Главната дирекция е осъдена да плати
по сметка на Девинския районен съд 122,50 лв. държавна такса и 100 лв.
възнаграждение за вещо лице. Допуснато е и предварително изпълнение на
осн.чл.242, ал.1 ГПК.
Срещу това решение е постъпила допустима
въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ и
1
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР, чрез ст. юрисконсулт С. С., като се
иска неговата отмяна, отхвърляне исковете на К. С. и присъждане на
разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание за дирекцията-жалбоподател,
редовно призована, не се явява представител. За нея юр.С. С. чрез писмена
защита поддържа жалбата.
Въззиваемият К. Р. С., чрез пълномощника си адв.И. П., с
отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да се
потвърди, като му се присъдят и разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемият К.
С.,редовно призован, не се явява; за него пълномощникът му адв.П. с
изпратена писмена защита продължава да оспорва жалбата.
Съдът установява следното:
Не е спорно по делото, че ищецът К. Р. С. работи по
служебно правоотношение в Регионална дирекция „ПБЗН“ – Смолян при ГД
„ПБЗН“ при МВР – София, като „пожарникар“ в РСПБЗН-Доспат.
Ищецът претендира, че за времето от 14.01.2017 г. до
14.01.2020 г. е положил редица часове нощен труд, който не е надлежно
преобразуван и начислен и не му е заплатен.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза на
вещото лице С. В. се установява, че работното време на държавните
служители, работещи на смени/ тук- от 12 часа/, какъвто е ищецът, се
изчислява и отчита в часове сумарно за тримесечни периоди. Отработените
часове във времето от 22,00 ч. до 6,00 ч. се отчитат с протоколи, приложение
№ 5 към посочената Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г. От тези протоколи
за посочения по-горе период, е видно, че на К. С. е заплатен нощният труд по
реални часове, без да се преизчисляват в дневни.
Така за целия период от 14.01.2017 г. до
14.01.2020 г. К. С. е работил на смени от 12 часа по графици при сумарно
2
отчитане на работното време. За същия период е положил 1 800 часа нощен
труд, които не са преобразувани в дневни, нито е ползвана компенсация във
вид на почивка. При преобразуването им в дневни се равняват на 2 057,42
часа. Разликата от преизчислението е 257,42 часа за 1 811,08 лв., лихвата за
забава върху които е 241,53 лв.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане
на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в
съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл.176
ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
сред които, съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, е възнаграждението за
извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните
служители извън редовното работно време и др. се определя на основание
чл.187, ал.9 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г.,
при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143 на
общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния
период. Действалите през исковия период от време наредби съответно №
8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016
г. по адм. Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г.,
отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогичен на чл.31, ал.2 от предходната наредба от 2014 г.
При липса на изрична законова регламентация и при
предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен
алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време.
Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8
3
часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, изразено във
въззивната жалба, че в действащите в процесния период наредби от
25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се съдържа текст, който да предвижда при
заплащането на положен нощен труд да се прилага увеличение с коефициент
1,143, т.е., 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е
предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, би
поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по
гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други
допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава
принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР. В решението е посочено, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца нощен
труд следва да бъде заплатен допълнително само с по 0,25 лева на час. На
държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за
изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл.179,
ал.1 и ал.2 ЗМВР). Съгласно т.1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и
отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., за всеки отработен час
през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 часа, на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
0,25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл.8 от
4
НСОРЗ, съгласно което, за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лв.
Същевременно в НСОРЗ е налице следващата
разпоредба - на чл.9, ал.2, която предвижда при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно
действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане
на положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл.8 и чл.9, ал.2
НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на
другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
(Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Ето защо приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева за
всеки отработен час през нощта.
В чл.188, ал.2 ЗМВР е посочено, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ, т. е., би могло да се приеме директно препращане
и към чл. 140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този текст), приложимо и за
органите по пожарна безопасност и защита на населението, тъй като следва да
се приеме, че единият от елементите на специалната закрила по КТ е
установената намалена, в сравнение с дневната, продължителност на
работното време през нощта.
Ако не се приеме гореизложеното във връзка с
приложението на чл.188, ал.2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна
5
по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило
относно неуреден случай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза),
като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока.
В случая следва да се отчете, че въззиваемият е лице
със статут на държавен служител – чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. По отношение
на работното време, почивките и отпуските на държавните служители, чл.
50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд. ЗДС и ЗМВР, както и двете цитирани по-горе наредби,
съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични
правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни
служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат
да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин,
различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с тези, спрямо които се прилагат
правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда.
Определеният максимален брой часове нощен труд от 8
часа, съгласно чл.187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В
чл.187, ал. 3, изречение последно ЗМВР е посочено, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. От тълкуването на същата не би могло да се направи извод, че тя
определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е осем часа,
а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение, което да
налага приложението на коефициент 1, а не на коефициент 1,143. Всъщност
нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки
24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и
съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, когато такъв е положен.
От друга страна, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
6
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (така е
посочено и в чл. 2, ал. 1 от трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.).
Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични правни изводи на тези по
приложението на чл.136, ал.1-3 КТ, според които нормалното работно време е
установено за работния ден и за работната седмица, като за работния ден то е
продължителността му в рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната
седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като продължителността на работния ден
е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от денонощието.
Работното време се дели на два вида: дневно (или денно), при което трудът се
полага през денната част на денонощието, и нощно работно време, при което
трудът се полага през нощната част на денонощието, което от своя страна е
обусловило и отделната регламентация на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.
Във въззивната жалба се сочи, че друг съществен
пропуск на първоинстанционния съд се състои в това, че не мотивира по
никакъв начин извода си, на който се основава решението, че, при
преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в
дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд, като веднъж
съдът твърди, че се полага възнаграждение за нощен труд, а след това е
постановил решение, че на ищеца се дължи заплащане на извънреден труд, а
извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време. В писмо изх.
№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че когато нормалната
продължителност на работното време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната
продължителност на работното време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ),
отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143, като целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че, когато той работи 7 часа
през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в
тези случаи служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Сумираното изчисляване на работното време е форма
на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
7
От заключението по ССчЕ при съпоставката с
общия брой нощни часове за периода като норма часове се вижда, че
разликата е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това са
неоснователни доводите във въззивната жалба за смесване на понятията
„нощен труд“ и „извънреден труд“ от районния съд.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за настоящата
инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 102/08.06.2020 г. по гр. д. №
12/2020 г. на Девинския районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР-София да заплати на К. Р. С., ЕГН **********,
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 500
лв./петстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8