№ 292
гр. Пловдив, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. В.
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000370 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 35 от 28.04.2025 година, постановено по т. дело №
127/2024 година по описа на Окръжен съд – Хасково, е осъдено
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1172, район Изгрев,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на Ж. С. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Х., бул. „***“№28, ет.4, ап. 10, сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания от настъпилото на 21.01.2024 г. застрахователно събитие - ПТП
между Ж. С. В. като пешеходец и И.А.Г. като водач на лек автомобил марка и
модел „Опел Астра“ с рег.№***, ведно със законната лихва, считано от
05.03.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Предявеният иск
е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до 50 000 лева.
Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на Ж. С. В., ЕГН **********, сумата
1
от 17,40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени
при същото ПТП, настъпило на 21.01.2024 г., ведно със законната лихва,
считано от 05.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на Адвокатско дружество ,,Г. и М.“,
БУЛСТАТ ***, представлявано от адв.К. Г., сумата 2232 лева, с включен
ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално
представителство, защита и съдействие по делото на Ж. С. В., ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати по сметка на Окръжен съд-Хасково,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 850 лева, представляваща
държавна такса, както и сумата от 700 лева възнаграждения за вещи лица.
Осъдена е Ж. С. В., ЕГН **********, да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
сумата от 780 лева, представляваща направени разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, в частта, с която на ищцата Ж. С. В. е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размера над 5000 лева до 20 000 лева, ведно със
законната лихва от 05.03.2024 година до окончателното изплащане на
обезщетението. Оплакванията са за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и противоречието му със събраните по
делото доказателства. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил нормата
на чл. 52 от ЗЗД и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в
завишен размер с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и
застрахователна практика. При определяне на размера на това обезщетение
следвало да се съобразят конкретните обстоятелства, в случая характерът и
степента на уврежданията, периодът на тяхното проявление и обективното
здравословно състояние на ищцата към настоящия момент, които били
установени с приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Поддържа се
също, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
2
съобразен освен с действително претърпените болки и страдания и с
обществено-икономическите отношения в страната и че обезщетение от 5000
лева би съответствало на обществения критерий за справедливост съгласно чл.
52 от ЗЗД, при редуциране на обезщетението с коефициент за принос. По тези
съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново по същество, с което да се отхвърли искът за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до 20000
лева, ведно със законната лихва от 05.03.2024 година и да се присъдят на
жалбоподателя направените по делото разноски, алтернативно да се намали
размерът на обезщетението. Към жалбата е представено платежно нареждане
за извършено плащане на присъдените с първоинстанционното решение
обезщетение за имуществени вреди, както и за неимуществени вреди до
размера на 5000 лева, ведно с изтеклите законни лихви от 05.03.2024 година
до датата на плащането – 22.05.2022 година.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от Ж. С. В., чрез
процесуалния представител адвокат М. Х., преупълномощена от адвокат К.
Г., с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на
разноски, включително адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна правна помощ. Оспорени са доводите на жалбоподателя, изложени
във въззивната жалба. Изразява се становище, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с конкретните обективни
обстоятелства, имащи значение за определянето му, установени по делото и с
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението било съобразено
и с лимита на отговорност на застрахователите по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП и с обстоятелството, че
тези размери нарастват непрекъснато, за да се осигури все по-пълна
компенсация на причинените вреди. Посочено е също, че присъденото
обезщетение е съобразено с икономическата обстановка в страната и отчита
покачващата се инфлация.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
3
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо
правен интерес да обжалва, а именно от ответника частично срещу
осъдителната част на първоинстанционното решение по предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди, като при подаването на жалбата е
спазен срокът по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
С представените по делото доказателства се установява, че ищцата
Ж. В. е сезирала ответното дружество на 05.03.2024 година със
застрахователна претенция за заплащане на обезщетения за причинените й
неимуществени и имуществени вреди при ПТП, станало на 21.01.2024
година, причинено от И.А.Г. при управление на лек автомобил Опел
Астра с рег. № ***, за който към момента на произшествието е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при дружеството-ответник.
Безспорно е между страните, че до изтичане на тримесечния срок след
предявяване на писмената претенция, както и след това – до подаване на
исковата молба на 25.09.2024 година, а и до постановяване на
първоинстанционното решение, застрахователното дружество не е
определило и не е изплатило обезщетения на ищцата. Обезщетения са
изплатени едва след постановяване на първоинстанционното решение. С
платежно нареждане от 22.05.2025 година застрахователното дружество е
изплатило на ищцата сумата от общо 5863,48 лева, включваща обезщетение за
неимуществени вреди от 5000 лева, законната лихва върху него за периода от
05.03.2024 година до 22.05.2025 година в размер на 843,14 лева, както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 17,40 лева, ведно със
законната лихва върху него за същия период в размер на 2,94 лева.
При тези данни следва да се направи извод, че постановеното
първоинстанционното решение в частта по предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до 20 000 лева, която е
предмет на възивното производство, е допустимо съгласно разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 от КЗ.
По същество въззивният съд намира, че решението в обжалваната част
4
е правилно и законосъобразно.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото в жалбата, освен
когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато
съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе, касаещи справедливия
размер на обезщетението за неимуществените вреди, причинени на Ж. С. В..
Доколкото във въззивната жалба липсват доводи и съображения за
неправилност на първоинстанционнионното решение в частта, с която е
прието, че няма съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, въззивният съд няма да разглежда този въпрос, макар във
въззивната жалба, след посочване, че обезщетение в размер на 5000 лева би
съответствало на обществения критерий за справедливост, регламентиран в
чл. 52 от ЗЗД, да е записано: „при редуциране на обезщетението с коефициент
за принос“. По въпросите за правилността на решението въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, а в случая освен израза: „при
редуциране на обезщетението с коефициент за принос“, липсват конкретни
оплаквания, свързани с неуваженото възражение за съпричиняване от
първоинстанционния съд. За това, че жалбата касае само справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди, но не и неуваженото
възражение за съпричиняване, може да се съди и по изложеното становище
на жалбоподателя по съществото на спора в молба вх. № 8071/06.10.2025
година, подадена преди проведеното открито съдебно заседание. В молбата е
посочено, че се иска отмяна на първоинстанционното решение като
неправилно и необосновано, а в условията на евентуалност – неговото
изменение, като се намали присъденото обезщетение, с оглед реално
претърпените вреди. Не се поддържа наличие на съпричиняване от страна на
ищцата.
При липса на конкретни оплаквания въззивният съд приема липса на
съпричиняване от пострадалата, до какъвто извод е достигнал
първоинстанционният съд в постановеното решение
Досежно дължимия справедлив размер на обезщетението за
5
неимуществени вреди, който е предмет на въззивното производство, съдът
намира следното:
Неимуществените вреди, описани в обстоятелствената част на исковата
молба, за които е претендирано обезщетение от ищцата Ж. В., са следните:
Посочено е, че при ПТП, станало на 21.01.2024 година, при което
ищцата като пешеходец е ударена от автомобил при пресичане на пешеходна
пътека, тя е получила сериозни травматични увреждания. След ПТП била
откарана в „МБАЛ – Х.“ с болки в таза, дясната раменна става и мишницата,
със затруднение в движението и невъзможност за движение на ръката и със
съмнения за фрактура. В болницата били установени следните увреждания:
контузия на раменния пояс, контузия на мишницата, контузия в областта на
тазобедрената става, наличие на хематом в размери 10/10см и затруднени по
обем движения с болезнена дъга в абдукция. Била назначена терапия и бил
издаден болничен лист за нетрудоспособност от 14 дни, като лечението
продължило в домашни условия. Посочено е, че периодът на възстановяване
бил дълъг и мъчителен. Ищцата започнала да се оплаква от болки в
лумбалната област,опашката и изтръпване на дясното бедро. От удара в
главата тя изпитвала силно главоболие и замаяност, което се засилвало при
силен звук. Това наложило прием в отделението по Неврохирургия на
„МБАЛ-Х.“ за период от няколко дни с диагноза „мозъчно сътресение“.
Заради продължаващите оплаквания след удара било проведено изследване с
ЯМР, при което се установило, че ищцата страда от дегенеративна болест от
остеохондрозен тип, дискова херния на ниво Л-5-ЕС1. След изписването от
болница ищцата отново била на домашно лечение, предписани били
медикаменти и отново била в отпуск по болест за 24 дни. Твърди се в
исковата молба, че през целия възстановителен период, който е продължил
няколко месеца, ищцата е приемала болкоуспокояващи и седативни
медикаменти. Уврежданията причинили множество неудобства и
невъзможност да се обслужва сама битово и хигиенно. Случилото се,
преживеният шок и влошеното й здравословно състояние се отразили и на
психиката . Наложило се посещение на лекар психолог, който установил
остра стресова реакция, а в последствие и посттравматично стресово
разстройство.
За неимуществените вреди, описани в обстоятелствената част на
6
исковата молба, въз основа на които е претендирано обезщетение, в
първоинстанционното производство са събрани доказателства – медицинска
документация, съдебномедицинска експертиза и гласни доказателства.
От съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че при
процесното ПТП, при което на 21.01.2024 година е ударена от автомобил,
докато е пресичала по пешеходна пътека, ищцата е получила травма на
дясната раменна става и мишница с оплаквания от болки и затруднени
движения, хематом на дясното бедро и кръвонасядания по двете подбедрици,
травма на гръбнака с оплаквания от болки в поясната област, опашката и
изтръпване на дясното бедро и главоболие. Лечението на получените травми е
проведено консервативно, с медикаменти. Болнично лечение на ищцата е
продължило до 01.02.2024 година. Веднага след ПТП тя е приета в ЦСМП в
град Х. с болки в таза и дясната раменна става и мишница, затруднения в
движението и невъзможност за отвеждане на ръката. След преглед и
изследвания са установени затруднени по обем движения с болезнена дъга в
абдукция, болка в областта на м. делтоидеус / делтовидния мускул/, хематом
с размери 10/10 сантиметра на дясно бедро – латерално, палпаторна болка в
таза и ингвинално, накуцваща походка, ограничена абдукция и вътрешна
ротация, наличие на фл. контрактура. Ищцата е изписана за домашно лечение
и е издаден болничен лист с вписана диагноза контузия на раменния пояс и
мишницата и контузия в областта на тазобедрената става, за периода от
22.01.2024 година до 04.02.2024 година / за 14 дни/, с предписана
медикаментозна терапия. На 29.01.2024 година ищцата отново е постъпила на
болнично лечение в Неврохирургията на МБАЛ Х., като престоят е
продължил до 01.02.2024 година. Поставена е диагноза мозъчно сътресение
без вътречерепна травма, като вещото лице – лекар е уточнило, че става дума
за леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието под
формата на зашеметяване, което обяснява последвалите оплаквания от
главоболие. Във връзка с оплакванията от болки в лумбалната област,
опашката и изтръпване на дясното бедро е установена, след ЯМР изследване
на лумбалния отдел, дегенеративна болест от остеохондрозен тип и дискова
херния на ниво Л5-Ес1. По време на болничния престой и след изписването
на ищцата е провеждана медикаментозна терапия. Издаден е болничен
лист за домашно лечение през периода от 29.01.2024година до 21.02.2024
година.
7
В заключението на вещото лице д-р Х.Е. е посочено, че при ищцата
оплакванията от болки в поясния отдел и изтръпването на дясното бедро са
субективни и са възникнали след ПТП на фона на вече съществуващи
дегенеративни промени в гръбнака. При изслушването си в съдебно заседание
той е заявил, че на фона на съществуващите дегенеративни промени,
свързани с промяна на хрущяла на дисковите пръстени на гръбнака / херния/,
травмата рязко влошава оплакванията, което обяснява болките, които
ищцата е изпитвала в поясната област и изтръпванията на десния крак.
Травмата, според вещото лице, е активирала т.нар „херния“, усложнила е
дегенеративните промени. Вещото лице е обяснило, че не изключва
възможността тя да е имала болки и оплаквания за по-продължителен период
от време, тъй като те не минават за 20 дни, както и че е необходимо да се
приемат медикаменти, противовъзпалителни, за да се овладее болката. В
съдебно заседание д-р Е. е заявил, че не е възможно болковата
симптоматика при ищцата да е отшумяла напълно до последния ден от
ползвания болничен лист, издаден след ПТП. В заключението, изготвено на
24.03.2025 година / една година и два месеца след ПТП/ е отразено, че при
прегледа, извършен от вещото лице, е установено, че възстановителният и
оздравителен процес при ищцата е приключил, но ищцата се оплаква от
продължаващи болки в поясната област на гръбнака, придружени с болки и
изтръпване към десния крак.
С молба от 06.03.2025 година ищцата е представила по делото нови
писмени доказателства, свързани с болките в лумбалния дял. В амбулаторен
лист, издаден на 09.04.2024 година е отразено, че е на ищцата е предписана
терапия с ултразвук, с нискочестотно магнитно поле и позиционна терапия
заради паравертебрална болка лумбално двустранно, извършване на движения
в болезнен обем и болка в т. вале. От представения болничен лист е видно, че
през периода от 06.01.2025година до 19.01.2025 година ищцата е била в отпуск
по болест с диагноза увреждания на междупрешленните дискове в поясния и
другите отдели на гръбначния стълб с миелопатия.
Освен описаните физически увреждания и свързаните с тях болки и
страдания, причинени на ищцата при ПТП, към исковата молба са
представени писмени доказателства, установяващи извършени прегледи и
предписана терапия от специалист – психиатър д-р Л.М.. Прегледите са два –
на 25.01.2024 година и на 02.02.2024 година и са извършени по повод
8
оплаквания на ищцата, че след ПТП от 21.01.2024 година се чувства
напрегната, тревожна, не може да спи, няма апетит, не може да изпълнява
задълженията си на работното място и в дома. При тях са установени
негативни мисли у ищцата, напрегнатост, спонтанно нежелано припомняне на
инцидента, емоционално –генерализирана и пароксизмална тревожност,
дистимия /персистиращо депресивно разстройство/, спонтанен плач,
хипобулия/депресивно разстойрство, изразяващо се в понижена действена
активност/. Тези констатации са отразени в издадената от д-р М. и
представена по делото етапна епикриза. На ищцата е предписана
медикаментозна терапия, като след като е прието, че първоначално
предписаната на 25.01.2024 година терапия е без ефект, на 02.02.2024 година
е назначена нова такава.
За установяване на причинените на ищцата неимуществени вреди при
ПТП, станало на 21.01.2024 година, по делото са събрани и гласни
доказателства. В съдебно заседание на 03.02.2025 година в качеството на
свидетел е разпитана И.В.М. – дъщеря на ищцата. Въпреки близките
родствени отношения на свидетелката с ищцата и разпоредбата на чл. 172 от
ГПК, задължаваща съда да вземе предвид възможната заинтересованост на
нейните показания, съдът ги възприема, тъй като те не противоречат на
останалите събрани по делото доказателства, обсъдени по-горе, а ги
допълват. Освен това тази свидетелка има най-преки и непосредствени
впечатления за състоянието на ищцата след ПТП.
Свидетелката М. установява, че веднага след телефонното обаждане на
майка си е отишла на мястото на ПТП. Там тя я заварила легнала на земята,
докато чака пристигането на линейката. Майка се оплакала от това, че и е
студено и изпитва болки в кръста и ръката, не си усеща крака и не може да го
мърда, както и да прави каквито и да е движения с него. След като била
откарана в Спешното отделение на болницата в Х. с линейка, лекар, който я
приел и чул оплакванията й – болки в рамото, невъзможност да мърда ръката
си, болки в таза, бедрото и крака, заявил пред ищцата и дъщеря й, че най-
вероятно ще се наложи да бъде поставена в гипсово корито, което шокирало и
двете. След направени рентгенови снимки обаче се установило, че става дума
само за контузии на рамото и таза, без фрактури и на ищцата били изписани
болкоуспокояващи медикаменти и кръворазреждащи за хематома, който бил
9
на цялата дясна част – ръка, крак и таз. След прегледа и изписаната терапия
ищцата била откарана в дома си от своята дъщеря и нейния приятел. Още
тогава тя се оплаквала от болки и замайване в главата и невъзможност да стои.
Тя не можела да се движи, лежала, не можела да се обслужва сама, дъщеря й я
обслужвала, къпела, помагала й да става и да се храни. Ищцата не можела да
спи, унасяла се в ръцете на дъщеря си, след което се стряскала и питала дали
всичко е приключило. Била много стресирана, връщала си картината на
катастрофата, изпитвала големи болки и страдания, не можела да се обръща
наляво и надясно. Тя била в такова състояние около 3-4 дни, през които не
можела да гледа телевизор, получавала главоболие от звука му, била замаяна,
имала позиви за повръщане и гадене. Това наложило приемането в
Отделението по неврохирургия на Хасковската болница, където било
установено мозъчно сътресение. Заради болки в гръбнака било направено
изследване ЯМР и било установено, че има дискова херния и изтъняване на
прешлените. Преди това ищцата нямала такива болки – нито в кръста, нито в
таза, нито в ръката. Свидетелката заявява, че към момента на разпита пред
съда /една година след ПТП/, ищцата все още не е възстановена напълно, има
оплаквания от болки в кръста, таза и ръката, изпитва болки при стоене, при
ставане, при движение кракът и отказва, изтръпва и понякога не може да
направи и крачка, има болки и във врата. От свидетелските показания е
видно, че ищцата е провеждала рехабилитационни процедури и нагревки, за
да облекчат болките й. Случилото се повлияло и на психическото
състояние. Тя не можела да спи, а когато се унасяла сънувала кошмари,
връщала се към катастрофата. Когато чуела сирени на линейка, тя звъняла на
сина си да го пита къде е. Заради безпричинната тревожност се наложило
ищцата да посети лекар –специалист, който изписал лекарства.
Първоначалните лекарства не помогнали, наложило се повторно посещение,
при което била сменена терапията, но и до днес психическото състояние не
било добро. Физическото й възстановяване също продължавало и до момента.
Доказателствата за причинените неимуществени вреди на ищцата,
обсъдени по-горе, са непротиворечиви, те не се оспорват от ответника и не са
опровергани.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобразява описаните по-горе физически увреждания, свързаните с
тях болки и страдания, периодът на лечение и възстановяване, проведената
10
терапия, периодът на неработоспособност, силните болки непосредствено
след ПТП и в първите дни след това, преживеният шок от споменаването на
възможността да се наложи поставянето й в гипсово корито, необходимостта
от чужда помощ и пълната зависимост от близки хора, в частност от дъщеря
в първите дни след ПТП, продължаващите и до днес болки, които са в пряка
причинна връзка или са провокирани от удара от автомобила, както и
влошеното психическо състояние, необходимостта от специализирана
психиатрична помощ и непълното възстановяване на психиката и до
момента. Всичко това е причинено на ищцата, когато е била на 45 годишна
възраст, здрава активна и работеща и се е отразило на начина на живот и
психиката , като все още не е настъпило пълно физическо и психическо
възстановяване.
Съобразявайки установените по делото обстоятелства и критериите за
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., съдът приема, че размерът от 20 000
лева, определен от първоинстаницонния съд, е справедлив. Този размер е
съобразен и със съдебната практика по въпроса за дължимите обезщетения за
неимуществени вреди при сходни увреждания, настъпили в период около
процесното ПТП / началото на 2024 година/.
При определяне на този размер на обезщетението за неимуществени
вреди съдът съобразява и нормативно уредените в чл. 492 от КЗ размери на
лимитите за отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и обстоятелството, че след непрекъснатото им нарастване,
към датата на процесното ПТП те са достигнали до 10 420 000 лева за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица, съгласно изменението на
КЗ, обнародвано в ДВ бр. 101/2018 година / при 700 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева при две или повече лица към
01.01.2010 година/. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен
критерий за икономическите условия в страната и за обществено разбиране за
справедливост, имат значение при определяне на размерите на обезщетението
за неимуществени вреди, което становище се застъпва в съдебната практика.
За конкретните икономически условия в страната към датата на ПТП
– 21.01.2024 година, може да се съди по сравнително високата
инфлация. По данни от НСИ годишната инфлация през януари 2024 година
11
спрямо януари 2023 година е 3,8%, като в предходните две години тя е
значително по-висока. Инфлацията за месец януари 2023 г. спрямо месец
януари 2022 г. е 16.4%, а инфлацията за януари 2022 година спрямо януари
2021 година е 9,1 %, по данни от НСИ. Тези данни сочат на значително
поскъпване на живота в страната през последните години преди процесното
ПТП /общо 29,3% инфлация за три години/, което е допълнителен аргумент в
подкрепа на извода на съда, че дължимото обезщетение за неимуществени
вреди от 20 000 лева е справедливо, съобразено с обективните критерии и
установените по делото конкретни обстоятелства, имащи значение за
определянето му.
По изложените съображения съдът намира, че решението в
обжалваната част, с която на ищцата Ж. С. В. е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размера над 5000 лева до 20 000 лева, ведно със
законната лихва от 05.03.2024 година до окончателното му изплащане, е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Право на разноски за въззивната инстанция, с оглед изхода на спора,
има ответницата Ж. В., респ. процесуалният представител, осъществил
безплатната правна помощ. Такива му се дължат на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. В писменото становище, подадено от процесуалния
представител на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД с вх. № 8071/06.10.2025 година е посочено, че се възразява срещу
размер на адвокатското възнаграждение, надхвърлящ минимално предвидения
в Наредба № 1 от 09.07.2004 година.
Определянето на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата е задължение на съда, пред който е осъществена
безплатната правна помощ. При неговото определяне съдът съобразява
действителната фактическа и правна сложност и реално извършената работа
по конкретното дело, като според задължителните разяснения, съдържащи се
в решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/2022 година не е
обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения в
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Доколкото жалбоподателят е изразил изрично несъгласие да заплати
адвокатско възнаграждение, само ако надхвърля минималния размер по
Наредбата, респ. не възразява срещу възнаграждение до минималния размер
12
по тази наредба и при диспозитивното начало в гражданския процес, уредено
в чл. 6 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди на Адвокатско дружество
„Г. и М.“ адвокатско възнаграждение с включен ДДС в размер на 2100 лева. То
е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.04.2004
година за възнаграждения за адвокатска работа / изм. и доп. ДВ бр. 14 от
18.02.2025 година/, при обжалваем интерес от 15 000 лева и е съобразено с
реално извършената работа и действителната фактическа и правна сложност
на делото във въззивната инстанция.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 28.04.2025 година, постановено по
т. дело № 127/2024 година по описа на Окръжен съд – Хасково, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО е осъдено „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1172, район Изгрев, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Д-р Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на Ж. С. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Х., бул. „***“№28, ет.4, ап. 10, сума в размера над
5000 лева до 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания от настъпилото на 21.01.2024 г.
ПТП между Ж. С. В. като пешеходец и И.А.Г. като водач на лек автомобил
марка и модел „Опел Астра“ с рег.№***, ведно със законната лихва,
считано от 05.03.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г.М.Димитров“ № 1, да заплати
на Адвокатско дружество ,,Г. и М.“, БУЛСТАТ ***, сумата 2100 лева с
включен ДДС- възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ
във въззивното производство на Ж. С. В., ЕГН **********, която сума е
дължима на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14