Решение по адм. дело №984/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. П. Г., с адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощника-адвокат Л. Ц. от АК-Бургас, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 3, срещу принудителна административна мярка – принудително преместване на ППС –лек автомобил „Опел“ , с рег. № [рег. номер], на [улица]в [населено място], постановена от ООП в СДВР. Иска се от съда да отмени обжалваната ПАМ като незаконосъобразна. В жалбата се описват фактите относно посещението на жалбоподателя на посоченото място в [населено място], през месец март 2025г. където „спрял“ на еднопосочна улица от лявата страна, по посока на движението. Заявява, че на място не е имало пътен знак забраняващ паркирането, нито пътна маркировка указваща подобно ограничение и предупреждаваща за потенциално принудително. Изтъква се, че пред неговия автомобил, както и след него по протежение на улицата е имало други автомобили, които са били паркирани, поради което със спирането си на процесното място не е създал опасност за другите участници в движението, нито е възпрепятствал тяхното преминаване. На 15.05.2025г. синът на жалбоподателя е получил уведомление от директора на дирекция „Паркиране и мобилност“ към Центъра за градска мобилност- [населено място], с което е информиран за наложената ПАМ- принудително преместване, както и за обстоятелството, че се намира под юрисдикцията на посоченото дружество. В жалбата се сочи, че оспорената ПАМ е издадена при некомпетентност на издателя, нарушаване на предвидената законна форма на акта, в противоречие с административно-производствените правила и материалния закон. Позовава се на приложения снимков материал и сочи, че така направените фотоснимки не установяват нито една от двете законови хипотези за осъществено преместване.. Сочи се и нарушение на принципа за съразмерност на акта. Описват се и факти относно таксуването на престоя на т.нар. наказателен паркинг. Иска се отмяна на наложената ПАМ. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощен представител- адвокат Л. Ц.. Ангажира доказателства, вкл. свидетелски показания.

Ответникът– младши инспектор В. Н.- ст.полицай в група 03 ООР на сектор „Общинска полиция“- ООП-СДВР, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в открито заседание. Представя административната преписка по налагането на процесната ПАМ- преместване на лек автомобил. В писмени становища от упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата, като неоснователна. Противопоставя се на доводите на жалбоподателя за спиране на ППС, като изразява становище за осъществена хипотеза на паркиране на автомобила, съгласно дефинираното от закона разграничение на тези случаи. Описват се факти относно таксуването на престоя на т.нар. наказателен паркинг и дългия интервал от време, през който автомобилът е там. Изтъква се, че от представените по делото материали се установява наличието на пътен знак за еднопосочно движение, както и липсата на водача или други лица в автомобила. Твърди се, че за нарушение по чл.94, ал.4 от ЗДвП е издадено съответното разпореждане на ответния административен орган за преместване на автомобила. В писмени бележки- л.49 и сл. от делото се застъпва становище за законосъобразност на наложената принудителна административна мярка и неоснователност на нейното оспорване. Иска се отхвърляне на жалбата и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. В условието на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар претендиран от оспорващата страна, като разноски по делото и се иска неговото редуциране до минималния размер.

Административен съд- [населено място], трети състав, като обсъди доводите и становищата на страните и въз основа на приетите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна прие следното:

На 27.03.2025г. в [населено място], на [улица], жалбоподателят К. П. Г. е позиционирал автомобила си, от лявата страна на пътното платно, като движението по посочената улица е в една посока. След като преустановил движението е изгасил двигателя на автомобила и е излязъл от него, а на мястото е оставил заключено ППС, лична собственост, [Марка]с рег.№ [рег. номер].

На посочената дата и място в 10.50 часа при обход на обслужвания район, ответникът- полицейски служител в ООП-СДВР констатирала, че автомобилът е „паркиран“, в нарушение на чл.94, ал.4 от ЗДвП и наложила Глоба с фиш, серия С., с № **********, а именно в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл.183, ал.2 от ЗДвП. Във фиша е посочено, че автомобилът е собственост на К.Г., с посочен адрес в [населено място] и именно той е нарушителя.

Видно от направеното уточнение с молба /л.12 от делото/ оспорващият сочи, че с писмо- изх.№ Ж-462/1/ от 13.05.2025г. директорът на дирекция „Паркиране и мобилност“ при Столична община уведомява синът му, че е наложена ПАМ, а именно принудително преместване на лек автомобил, с рег. № [рег. номер], а самата мярка е наложена от служител на „Общинска полиция“ в състава на СДВР /Сектор „ОП“ при ООП/.

В съпроводително писмо, с което е изпратена преписката в съда е посочено и името на служителя- В. Н., с посочената длъжност, цитирана и по-горе.

По делото е безспорно, с оглед изявленията и на двете страни и описани в материалите по преписката факти, че мярката е наложена с устно разпореждане на мл.инспектор Н., въз основа делегиращата норма на чл.168, ал.1 от ЗДвП и изричните разпоредби на чл.59, ал.3 от АПК и чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП предоставяща възможност актът да се изрази чрез действие, както е в случаят.

Приложено е Удостоверение от отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, в уверение на това, че ответникът Н. е назначена на длъжност ст.полицай в 03 група „Опазване на обществения ред“/ООР/ в сектор „Общинска полиция“/ОП/ към Отдел „Охранителна полиция“ /ООП/ в СДВР, която длъжност е изпълнявала към 27.03.2025г. /л.22 от делото/.

Представена е Заповед № СОА19-РД09-11 от 04.01.2019г. относно определяне на служба за контрол по ЗДвП, издадена от Й. Ф.- Кмет на Столична община /л.23 от делото/, съгласно която именно звеното „Общинска полиция“ е определено да осъществява контрол, по смисъла на чл.167, ал.2 от ЗДвП на територията на Столична община, като е оправомощено това звено да прилага и ПАМ по чл.171, т.5, буква „а“, буква “б“ и буква „г“ от ЗДвП, както и да налага глоба с фиш, съгласно ЗДвП.

Приложена е ежедневна ведомост на група 03 ООР при сектор „ОП“- ООП-СДВР /л.40-41 от делото/, видно от която на процесната дата- 27.03.2025г., за времето от 08 до 20 часа В.Н. /под № 6/ е изпълнявала служебните си задължения по ППД.

Представена е докладна записка за извършена дейност, с рег.№ 2043 от 28.03.2025г., изготвена от ответника В. Н., според която на посочената дата е изпълнявала задълженията си заедно с посочения друг полицейски служител, като са изпълнявали задълженията си по ООР и съгласно Указание с рег.№ 513р-18478 от 19.02.2025г. на СДВР. В докладната записка /л.42 от делото/, под № 19 е описан процесният автомобил, с рег. № [рег. номер], намиращ се на [улица], като еотразено изготвянето на глоба с фиш и е посочен репатриращия автомобил.

В нарочна докладна записка /л.43 от делото/, съставена на 28.03.2025г. към първоначалната докл.зап. е описано и самото репатриране осъществено на 27.03.2025г. в 10.50 часа, разпоредено от нея, тъй като л. а. „Опел“, собственост на жалбоподателя е бил паркиран от ляво на еднопосочната [улица], в нарушение на чл.94, ал.4 от ЗДвП. Към нея са приложени четири броя фотоснимки с цветно изображение, формат А4, онагледяващи положението на автомобила преди репатрирането, както и на мястото, където се е намирал. /л.44-47 от делото/.

По делото е представено Указание относно изпълнение на ППД на участък за обслужване – С., с рег. № 513р-30748 от 24.03.2025г., утвърдено от директора на СДВР /л.51 и сл. от делото/, сведено до знанието на полицейски служители, сред които и ответникът Н..

В писмена молба от пълномощника на ответната страна се уточнява, че извършените действия по репатрирането са осъществени именно в изпълнение на указанията с рег.№ 513р-18478 от 19.02.2025г. /л.64-гръб и сл. от делото/.

В изпълнение на указанията по реда на чл.171, ал.5 от АПК, жалбоподателят ангажира свидетелски показания, а именно бе изслушан в качеството на свидетел Р. П., за установяване на факта, че на процесната дата водачът Г. е осъществил само спиране на своя автомобил, а не паркиране, както твърди в жалбата си до съда. В показанията си свидетелят описва, че на въпросния ден през м. март тази година е пътувал заедно с жалбоподателя от [населено място] до [населено място]. Описва, че поради възникнало неразположение на водача Кр.Г. е отбил автомобила пред сградата на „Джи Пи Груп“ в [населено място], на път към [жк], който е студент. Поради това, че водача Г. имал затруднение с излизането и движенията си свидетелят опитал да заведе Г. до близък медицински център, но не успял и седнали на пейка в междублоковото пространство, където се обадил на сина на жалбоподателя да го придружи. Свидетелят сочи, че автомобилът е оставен в колона между други автомобили, които са били паркирани на същата улица от същата страна. Автомобилът е оставен с изгасен двигател и затворени врати, а в него не е имало други лица.

При така направените фактически констатации, въз основа на приложени по делото писмени доказателства, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1, във връзка с чл.140, ал.1 от АПК /жалбата е депозирана в съда на 27.05.2025г./, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, тъй като постановеният административен акт, подлежащ на съдебен контрол е неблагоприятен за собственика на МПС, който е преместен принудително. По делото не е ангажирано доказателство за по-ранно уведомяване на жалбоподателя за наложената ПАМ, освен с писмо- изх. номер от 13.05.2025г. /л.5 от делото/, за което не са представени доказателства за получаване, но в жалбата е заявено, че е получено на 15.05.2025г. Това твърдение по никакъв начин не е опроверган от ответната страна и съдът намира, че направеното оспорване на ПАМ с подаване на жалбата в съда на 27.05.2025г. е в законният срок, още повече, че дори това писмо е адресирано не до собственика на автомобила- жалбоподателя К. Г., а до неговия син- П. Г.. В материалите по преписката липсват каквито и да е данни за уведомяване на жалбоподателя от ответника, който би следвало да е уведомил собственика на превозното средство за наложената мярка, нито от други служители на звеното „Общинска полиция“ в СДВР, натоварено с контрол на движението, че е наложена такава ПАМ, като не се и твърди такова в писмените им становища, поради което не може да се приеме, че оспорването е направено извън преклузивния срок. При липса на документ, удостоверяващ уведомяване на собственика за това обстоятелство реално не би могъл да започне да тече срок за обжалване на мярката.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

По въпроса за валидността на процесната принудителна администра-тивна мярка, съдът намира, че същата е наложена от компетентен орган, видно и от представените и описани по-горе писмени доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай, лицата по чл.168 от ЗДвП уведомяват районното управление на МВР, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

По силата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б.”а” и т.6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По отношение на принудителната административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, не е въведено изискване за издаването и в писмена форма, поради което същата може да бъде разпоредена и устно, като не е посочен изрично и органа, който би могъл да приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен по реда на чл.168, ал.1 от ЗДвП, според който определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

С нарочна Заповед на Кмета на С., цитирана по-горе в изложението, е възложено на служителите на звеното /Сектор „Общинска полиция“ в ООП- СДВР/ да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП, а анализирането по делото доказателства, установяват, че ответният служител е именно част от оправомощеното звено, поради което ответникът, в качеството на „старши полицай в група 03 на сектор „ОП“-ООП-СДВР“ очевидно има правомощие да осъществява контрол по спазване на ЗДвП, включително съгласно оправомощителната заповед на Кмета на общината и да постановява ПАМ, като процесната. При така представените доказателства следва да се приеме наличието на материална компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил.

Не се установяват съществени нарушения на административно-производствените правила, макар адресатът на мярката да не е бил уведомен за налагането й от компетентните органи, защото този факт сам по себе си е от значение само за изтичане на преклузивния срок за оспорването й пред съда, а от неговото неспазване закономерна последица е и приемането на жалбата за допустима, независимо колко време след налагане на ПАМ е направено оспорването. В тази връзка следва да се отбележи, че не друг, а именно органът който е наложил мярката или друг служител от съответното звено е задължено да уведоми адресата, а не други лица или ведомства и в тази връзка са абсолютно неотносими доводите на ответника, във връзка с това дали автомобилът е „търсен“ в местата за съхранение на превозните средства, т.нар. наказателен паркинг.

Видно от съставената докладна записка и допълнението към нея, мярката е наложена на 27.03.2025г. за нарушение констатирано за времето от 10.50 часа което обстоятелство е отразено и в съставения фиш за налагане на глоба.

Фактите относно местонахождението на автомобила по време имясто на въпросната улица в [населено място], от където е репатриран са и безспорни. Страните спорят относно правното основание за налагане на процесната ПАМ, респективно дали е осъществена хипотезата на „спиране“, „престой“ или „паркиране“, както и дали мястото е допускало такова, съответно дали е бил печка за движението.

В тази връзка, както от свидетелските показания ,така и от безпротиворечивите доказателства по делото, вкл. от приложения от ответната страна снимков материал, който е веществено доказателствено средство, се установява, че автомобилът действително е позициониран от лявата страна на пътното платно, като пред автомобила /л.44/ и задната му страна /л.46 от делото/ на снимковия материал се установява наличие на други превозни средства, т.е. от същата страна на пътното платно. Безспорно е също така, че движението по тази улица е еднопосочно, а наличието на пътен знак, указващ посоката на движение се установява и от снимка на л.45. Нито пред, нито отзадната страна на автомобила се установява наличие на пешеходни пътеки, както се твърди в писмените становища на ответника по делото, с което паркирането от съответната страна затруднявало движението. Вдясно от позиционираният автомобил, респективно от колоната на останалите автомобили преди и след него е видно наличието на свободна част на пътното платно, което видимо е значително по-широко от пространството на позиционираните в лявата част на платното автомобили. От съдържанието на снимковия материал не се установява наличие на знак забраняващ паркирането в зоната, където се намира процесния автомобил, нито такъв предупреждаващ за репатриране на нарушителите.

Относно приложение на материалния закон и съблюдаване на неговите цели:

Разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда три отделни хипотези, при наличието на които следва да се наложи мярката – когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В случая, от приобщените по делото доказателства не се установява наличие на хипотезите, а именно: превозното средство да е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство или да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, нито да е налице третата – МПС създава опасност за преминаването на другите участници в движението, било то поради препятстване движението на пешеходци по пътека обозначена за преминаването им или за движение на останалите автомобили по тази улица.

Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В случая, водачът на автомобила не се е намирал в МПС към момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобилът не е бил в престой, а е бил паркиран. В депозираната пред съда жалба се твърди само престояване или спиране, но тази теза на оспорващия е опровергана дори от ангажираните от него свидетелски показания и по делото е установено с категоричност осъществяване хипотезата на паркиране. Не така стои въпросът с доказване хипотезата за принудително преместване, чието наличие също се заявява от ответника, но не е доказано от съвкупния доказателствен материал. Както вече бе посочено, дори от веществените доказателствени средства изготвени от служителите на контролното звено и част от преписката не се установява никаква пречка за движението по улицата, от факта, че автомобилът е бил паркиран на това място.

Съгласно § 6, т.28 от ДР на ЗДвП „Участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

Въпреки твърдението за нарушение нормата на чл.94, ал.4 от ЗДвП, според която се допуска престой в ляво на еднопосочен път, само когато това не пречи на движението на останалите пътни превозни средства, посоченото правно основание за издаване на заповедта само по себе си е незаконосъобразно и е самостоятелно основание за нейната отмяна.

При положение, че в материалите по преписката и най-вече в докладната записка, съответно съставения фиш се твърди нарушение по чл.94, ал.4 от ЗДвП, а в становищата на ответната страна се заявява, че автомобилът е паркиран неправилно, което е действителното положение, установено от всички доказателства /гласни и писмени/, нарушението, въз основа на което се издава мярката не може да бъде свързано с „престояване“, каквото е изпълнителното деяние на нарушението по посочения законов текст.

Съвсем различни са хипотезите на неправилно паркиране и те с обхванати от нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, която обаче не е посочена като правно основание за издаване на устно разпоредената ПАМ, защото във всички материали от преписката се сочи нарушение по ал.4, а не такова по ал.3 от нормата на закона. Именно разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП би могла фактически и юридически да обоснове постановяване на ПАМ от процесната категория, с оглед неправилно паркиране в населено място, но такова нарушение очевидно не е вменено на жалбоподателя, нито е описано словесно в материалите по преписката. Единствено се твърди нарушение по чл.94, ал.4 от закона, което при така установените факти по делото въобще е неприложимо.

Следователно, незаконосъобразно е разпоредено преместването на автомобила, без знанието и съгласие н собственика, на основание чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП още повече, че за да се изпълни тази мярка законът въвежда изискване да е невъзможно преминаването на другите участници в движението, поради извършеното деяние, а в случаят подобна невъзможност въобще не е установена и наложената мярка несъответства и на законовите цели.

Доводите на страните във връзка с времето, през което автомобилът се намира на т.нар. наказателен паркинг, респективно генерираните от този престой такси, които са дължими нямат отношение към законосъобразността на процесната ПАМ и не следва да се обсъждат. Таксите, които се калкулират от престоя на автомобила, вкл. таксата на самото преместване /репатриране/ са последица от издадената принудителна административна мярка и нямат отношение към нейната законосъобразност, затова установяването на факти колко време автомобилът е на посочената място, дали е бил търсен, каква е дължимата сума, са извън предмета на доказване по делото.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за отмяна на оспорената принудителна административна мярка, като издадена в нарушение нормите на материалния закон и на неговите цели, поради което жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.

При този изход на спора, предвид своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя, в негова полза и в тежест на СДВР, в чиято структура е включен ответният административен орган следва да се присъдят направените по делото разноски 15.00 лева – платена държавна такса и 800 лева- платено адвокатско възнаграждение, видно от приложените по делото доказателства /л.6 и л.13 от делото/ или разноски общо в размер на 815 лева. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно, предвид участието на пълномощник на жалбоподателя и в двете проведени открити заседания и ангажирането на доказателства, с което заплатената сума не може да се счита за прекомерна, предвид нормите и на приложимата наредба за възнагражденията за адвокатската работа.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, трети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на К. П. Г., с адрес: [населено място], [жк], [адрес], принудителна административна мярка - преместване на паркирано ППС без знанието на собственика, по отношение на лек автомобил „Опел“ , с рег. № [рег. номер], постановена от В. Н.- ст.полицай в група 03 ООР на сектор „Общинска полиция“- ООП-СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи, представлявана от директора, да заплати на К. П. Г., с адрес: [населено място], [жк], [адрес] направените по делото разноски в размер на 810 лв. (осемстотин и десет лева) в производството пред първоинстанционния съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.