№ 1227
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501316 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни
жалби - и двете насочени против Решение № 33/17.01.2025 г., постановено по гр.д. №
417/2024 г. по описа на ОС Благоевград, както и по въззивна жалба на Прокуратурата на
РБългария срещу Решение № 91/20.02.2025 г. по реда на чл.247 ГПК, постановено по
същото дело.
С обжалваното въззивно решение Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на
С. К. И. от гр.Благоевград, сумата в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б ЗОДОВ , претърпени от незаконно
обвинение в извършване на престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 пр. 2, вр чл. 26, ал.
1 НК и по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, и нарушено право на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата считано от
12.09.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 23 420 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на
престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 пр. 2, вр чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 1, т.
2, пр. 2, вр. чл.26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023г. до
окончателното й изплащане, като предявените искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над присъдената сума от 15 000 лв. до претендираните 120 000 лв.,
както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над присъдената сума от 23 420
лв. до претендираната от 24 420 лв., са отхвърлени.
Срещу решението е отхвърлителната му част по отношение иска за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди е подадена въззивна жалба от С. И., чрез
адв.Е. Н. от АК Пловдив а в уважителните му части – от Прокуратурата на РБългария, чрез
Прокурор при ОП Благоевград Д..
В първата от въззивните жалби се поддържа неправилност на обжалваното решение в
отхвърлителната му част отнасяща се до иска за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените
1
правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства касателно релевантния въпрос относно дължимото се на въззивника И.
обезщетение от повдигнато и поддържано обвинение от ОП Благоевград, с което бил
незаконно обвинен в извършване на престъпление от общ характер; в противоречие с
материалния закон – чл.52 ЗЗД, както и поради необоснованост.
Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната му отхвърлителна
част касателно искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и по
съществото на спора се постанови уважаване на този осъдителен иск в пълния му заявен
размер.
Насрещната страна не е взела становище по тази въззивна жалба.
Във въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор Е. Д., се правят
оплаквания за неправилност на обжалваното решение в уважителните му части, съответно
за присъдените обезщетения за сумата от 15 000 лв. за непричинени имуществени вреди и 23
420 лв. за имуществени такива, поради постановяването му при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на
приобщените доказателства касателно релевантните за предмета на производството факти,
респ. – за неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.
В отговора по тази въззивна жалба насрещната страна оспорва доводите, развити в
нея и поддържа правилност на първоинстанционното решение в уважителната му част.
Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор Е. Д. е подала и въззивна жалба срещу
постановеното по първоинстанционното дело решение по реда на чл.247 ГПК под №
91/20.02.2025 г. с оплаквания за неговата неправилност, по която насрещната страна не е е
взела становище.
Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази
данните по първоинстанционното дело, приема следното:
ОС Благоевград е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ и чл.2б
ЗОДОВ от С. К. И. от гр.Благоевград, чрез адв.Е. Н. от АК Пловдив против Прокуратурата
на Република България.
Твърдяло се е в исковата молба, че ищецът-въззивник е бил търговец - собственик и
съдружник в няколко търговски дружества, търгуващи с автомобили втора ръка от внос.
По неизвестна като източник информация БОП Благоевград започнала проверка на
търговската му дейност, свързана с продажба на продавани автомобили и било образувано
НП по ДП 244/ЗМ237/2015 г. по описа на ОДМВР. В хода на проверката ищецът дал
обяснения на два пъти - на 13.04.2015 г. и на 02.06.2015 г., а досъдебното производство
срещу него било образувано на 23.10.2015 г.
След приключването му ОП Благоевград внесла обвинителен акт срещу И. за
извършени престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 пр. 2, вр чл. 26, ал. 1 НК и по чл.
255, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по който е образувано НОХД № 592/2017г. по описа
на БОС. По последното приключило с осъдителна присъда, с която на ищеца били наложени
наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено за
срок от 5 години, както и „конфискация“ и „глоба“. По жалба на подсъдимия пред АС София
било образувано ВНОХД № 275/2020 г., по което присъдата на първа инстанция била
потвърдена. След обжалване на постановения акт от въззивната инстанция пред ВКС било
образувано КНОХД № 937/2020 г. С постановеното по него решение касационната
инстанция отменила акта на въззивната такава и делото било върнато за ново разглеждане,
поради липса на мотиви. Повторно образуваното пред АС София ВНОХД № 907/2021 г.
приключило с решение, с което присъдата на първата инстанция била отменена и делото е
върнато за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
производни от незаконосъобразната дейност на прокурора.
По новообразуваното НОХД № 922/2021 г. по описа на ОС Благоевград в
2
разпоредително заседание съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на
прокурора, констатирайки допуснати отстраними съществени процесуални нарушения при
съставянето на обвинителния акт. Този акт на съда е обжалван пред АС София и е потвърден
от последния по образуваното пред него ВНЧД № 181/2022 г.
В резултат на последното прокурорът разпоредил извършване на нови следствени
действия, чийто срок за извършване бил продължаван път пъти. На 20.02.2023 г. бил внесен
нов обвинителен акт срещу И., по който било образувано НОХД № 184/2023 г. по описа на
БОС. Последното било прекратено отново с акт на съда, а делото - върнато на прокурора,
тъй като при съставянето на обвинителния акт са допуснати нарушения и отново е налична
неяснота относно фактическото обвинение и относно формите на изпълнителното деяние.
Прекратителният акт на БОС е бил протестиран от ОП Благоевград, като с определение от
01.06.2023 г. САС го потвърдил.
С постановление от 30.06.2023 г. прокурорът прекратил наказателното производство
срещу ищецът-въззивник приемайки, че обвинението е останало недоказано.
Постановлението му било обжалвано от И., който е поддържал основанието за
прекратяване на наказателното производство да бъде не недоказаност на обвинението, а
липса на извършено престъпление по чл. 24, ал. 1 т. 1 НПК.
С определение от 08.08.2023 по ЧНД № 805/2023г. по описа на БОС постановлението
на прокурора е потвърдено, като не е обжалвано, нито протестирано и е влязло в сила на
12.09.2023 г.
Твърдяло се е , че след приключване на наказателното производство против него
ищецът-въззивник подал заявление до Инспектората на ВСС за обезщетяване на
нарушеното му право на процес в разумен срок, но предложеното от Министъра на
правосъдието обезщетение било неприемливо за него.
Твърди, че е семеен с две малки деца и издържал семейството си от търговската си
дейност. След образуване на ДП преустановил дейността си в две от своите дружествата и се
издържал единствено от доходите като управител в „Хайтек 2014“ ЕООД и като пенсионер
/прилага ТЕЛК решение/.
Поддържа още със започване на наказателното преследване да е бил подложен на
огромно напрежение - викан е на разпити, задължаване е да предостави множество
документи, разкрита била данъчна информация за него и за фирмите му. Освен това случаят
му бил и медийно разгласен. Още преди започване на досъдебното производство против
него И. страдал от тежко хронично заболяване, но след привличането му като обвиняем
повишил тревожността си, страдал от безсъние, главоболие, бил стресиран, чувствал се
несправедливо обвинен, обречен и безпомощен. Близки, познати и бизнес партньори се
отдръпнали от него, а това довело до самоизолирането му. След постановяване на
осъдителната присъда се сринал психически.
Предвид на тези твърдения намира, че Прокуратурата на Република България следва
да бъде осъдена да репарира претърпените от него имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от водените срещу него наказателни
производства в хипотезата на чл. 2 ал. 1 т.3 ЗОДОВ.
Отделно от изложеното поддържа, че при разглеждане на делото е нарушено правото
му на процес в разумен срок, т.к. продължителността на делото в двете му фази била 7
години, 10 месеца и 20 дни.
С оглед на изложеното е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение
за защита по воденото наказателно производство в размер на 24 420 лева, ведно със
законната лихва, считано от 12.09.2023 г. до окончателното плащане и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
12.09.2023 г. до окончателното плащане.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по
основание и размер.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно образуваните и водени
3
срещу него досъдебно и съдебни производства и резултата от тях.
Оспорил е обаче твърденията му, че по повод на последните е бил подложен на
огромно напрежение и е търпял конкретизираните от него неимуществени вреди, че в
резултат на това е прекратил и част от търговската си дейност, както и че случаят му е бил
медийно разгласен - в прессъобщение от дата 21.11.2017г. анонимността на И. била запазена.
Поддържа от своя страна наказателното производство срещу ищеца да е прекратено
поради недоказаност на обвинението. Такова му било повдигнато на 17.07.20217 г., поради
което и за периода преди това обезщетение не се дължало.
Поддържа също спрямо И. да не е вземана каквато и да е мярка за неотклонение, дори
и най-леката такава.
Затова и претендираното обезщетение в размер на 120 000 лв. по иска по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ било изключително завишено и не отговаряло на критерия за справедливост,
посочен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорил е по основание и размер и искът по чл.2б ЗОДОВ с твърдения правото на
разглеждане на делото на ищеца в разумен срок да не е нарушено. В случая общата
продължителност на производството била 7 години 10 месеца и 20 дни, като от тях ДП е
продължило приблизително 3 години и 3 месеца. Касаело се за престъпно деяние с
усложнена правна и фактическа сложност, извършени са множество действия по
разследването, прилагане е специфична нормативна уредба, касаеща данъчните
престъпления. ДП било водено за извършени две тежки умишлени престъпления, извършени
в условията на продължавана престъпна дейност. Разпитани било над 75 свидетели, 61 от
тях пред съдия, разкрита е информация за търговските дружества на ищеца, разкривани са
сведения, представляващи банкова тайна. Изготвени били и множество експертизи,
проведени 26 съдебни заседания, като на четири от тях не е даден ход на делото, поради
искания на ищеца и неговия защитник.
Ето защо и двата предявени иска били неоснователни, а в условието на евентуалност
- претендираните обезщетения били в неоправдано завишен размер.
По отношение предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващо заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на
защитника му в наказателното производство в размер на 24 420 лв. е въведено възражение
за прекомерност.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в
неговата цялост така, както се атакува от страните в производството, прецени доводите на
страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за
неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от това – и двамата въззивници са
страни - съответно - ищец и ответник в първоинстанционното производство, като всеки е
останал недоволен от частта от атакуваното решение, срещу която е насочена неговата
въззивна жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната
писмена форма и е подписано.
След самостоятелен анализ на приобщените по първоинстанционното дело
доказателства въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не са спорили по установените и от приобщените писмени и гласни
доказателства релевантни за предмета на настоящето производство факти, а именно:
С. И. е роден на *** г. и е семеен /сключил брак на 12.03.2016 г. - след образуване на
ДП/, баща на две деца – К. И., родена на ** г. и С. И., роден на *** г.
Същият е диагностициран с чернодробно заболяване през 2010 г. - друга и
неуточнена цироза на черния дроб, по повод на което и му е определена 50% трайно
4
намалена работоспособност за периода 18.06.2020 г. - 01.06.2024 г. Към 2021 г. с
разпореждане на ТП на НОИ Благоевград му е опредена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 255 лв.
При извършена служебна справка от въззивния състав по партидите на дружествата,
за които по делото са налични данни въззивникът-ищец да е едноличен собственик на
капитала са установи, че дружествата „Спомен“ЕООД, „Спомен 1“ЕООД и „Хайтек
2014“ЕООД са действащи. От тях според обявяванията първите две дружества не са
осъществявали търговска дейност след 2016 г., като „Спомен 1“ЕООД е подало ГФО за
извършваната от него търговска дейност през 2024 г. „Хайтек 2014“ЕООД е извършвало
търговска дейност от момента на учредяването си през 2014 г. до настоящия момент, като
дружеството редовно подава ГФО за това.
Наличните по делото писмени доказателства установяват първите две дружества да
са дерегистрирани по ЗДДС през 2021 г.
На 23.10.2015 г. е било образувано ДП № 2443М-237/15 г., в хода на което И. е
обвинен в извършване на две престъпления, а именно: - че в качеството си на управител на
„Спомен“ ЕООД при условията на продължавано престъпление за периода от 2008 г. до м.
04.2015 г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери, като
е потвърдил неистина в подадени в ТД на НАП гр. Благоевград годишни данъчни
декларации за 2007 г. - 2014 г.- престъпление по чл. 255, ал.1. т.2. пр. 1, вр. чл.26, ал.1 НК; -
и че в качеството си на управител на „Спомен 1“ ЕООД, при условията на продължавано
престъпление за периода от 2014 г. до м. 04.2015 г. е избегнал установяване и плащане на
данъчни задължения в големи размери, като е потвърдил неистина в подадени в ТД на НАП
гр. Благоевград годишни данъчни декларации за 2013 г. - 2014 г. - престъпление по чл. 255,
ал. 1. г. 2, пр. I, вр. чл. 26. ал. 1 от НК.
В рамките на досъдебното производство са били проведени множество действия
по разследването - събрани са гласни доказателства чрез разпити на свидетели, в т.ч. и пред
съдия и по делегация, възложена и е изготвена експертиза, дала основно и допълнително
заключения, предприети са действия по разкриване на банкова, данъчна и осигурителна
информация, събрани са множество писмени доказателства.
На 17.07.2017 г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем за извършени
данъчни престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т.2, пр.2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 255,
ал. 1, т. 2, пр.2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, а за същите на 14.11.2017 г. е внесен и обвинителен акт,
по което е образувано НОХД № 592/2017 г. по описа на БОС.
На 21.11.2017 г. ОП Благоевград е качила на сайта си прессъобщение, в което е
посочена информация по повод на внесения обвинителен акт. В него името на ищеца-
въззивник не е споменато, а имената на управляваните от него дружества са посочени
единствено с първите им инициали - „С.“ЕООД и „С“ЕООД.
Производството по образуваното пред ОС Благоевград НОХД е продължило близо
две години и три месеца - до 21.10.2019 г., когато е постановена осъдителната присъда №
4536/21.10.2019 г., С. И. е бил признат за виновен в престъпленията, за които е бил предаден
на съд, а именно: 1/ че за периода от 13.03.2008 г. до 27.01.2015 г. при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на управител па „Спомен“ ЕООД е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 26 993,98 лв..
като е затаил истина в подадени справки-декларации по ДДС и ГДД по чл. 92 от ЗКПО -
престъпление по чл. 255, ал. 3. вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 26. ал.1 от НК, поради което и на
осн. същите текстове и чл. 54, ал.1 от НК е осъден ма „Лишаване от свобода“ за срок от 3
години и конфискация на 1/4 идеална част от собствен на подсъдимия поземлен имот, като
го оправдал по обвинението да е избегнат установяване и плащане на данъчни задължения
за разликата до сумата 28 343, 98 лева. Изтърпяването на наложеното наказание е било
отложено от съда с изпитателен срок от пет години; 2/ както и за това, че в периода от
08.08.2013 г. до 18.01.2016 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си
на управител на „Спомен 1” ЕООД е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения в големи размери - 10 049.70 лв. като е затаил истина в подадени справки
декларации по ДДС и ГДД по чл. 92 от ЗКПО - престъпление по чл. 255. ал.1. т.2, пр.2. вр.
чл. 26, ал.1 от НК, поради което и на осн. същите текстове и чл. 54, ал.1 от НК е осъден на
5
„Лишаване oт свобода“ за срок от 2 години и глоба в размер на 2 000 лева. Изтърпяването на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ е било отложено за изпитателен срок от
четири години. На осн. чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на С. И. едно общо наказание -
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, към което присъединил наказанията глоба и
конфискация и е отложил изтърпяването на така наложеното общо наказание „лишаване от
свобода“ за изпитателен срок от пет години.
От приложеното НОХД № 592/2017 г. по описа на БОС се установява да са били
проведени множество о.с.з, като само две от тях са били отложени по искане на подсъдимия,
поради наличие на уважителни причини. Извършени са били множество действия по
събиране и проверка на доказателствата - разпити на свидетели и вещо лице, подсъдимият е
дал писмени обяснения, приобщени са голям обем писмени доказателства.
Срещу осъдителната присъда И. е подал въззивна жалба на 06.03.2020 г. по повод на
която е образувано ВНОХД № 275/2020 г. по описа на САС. В хода на последното са били
проведени са няколко о.с.з., а едно от тях е отложено поради заболяване на подсъдимия.
Делото е приключило с постановяване на Решение № 10256/27.07.2020 г., с което
осъдителната присъда на БОС е била потвърдена.
По подадената срещу въззивното решение касационна жалба от подсъдимия на
23.11.2020 г. е било образувано КНОХД № 937/2020 г. по описа на ВКС, приключило с
неподлежащо на последващо обжалване решение. С него решението на САС е било
отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав поради липса
на мотиви.
Така на 11.08.2021 г. пред САС е образувано ново ВНОХД № 907/2021 г., в рамките на
което са били проведени две о.с.з. / на едното от тях не се е явил защитникът на подсъдимия,
поради служебни ангажименти/.
С решение № 382/03.12.2021 г. по същото дело осъдителната присъда №
4536/21.10.2019 г., постановена по НОХД № 592/2017 г. по описа на БОС е била отменена и
делото върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия
„предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“.
В мотивите на посоченото решение е прието, че обвинителният акт, изготвен от
прокурора, не отговаря на изискванията на закона и това, че тези нарушения са довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
След връщане на делото на първоинстанционния съд пред него на 09.12.2021 г. е било
образувано ново НОХД № 922/202 1г. по описа на БОС. По него с постановено в о.с.з
определение съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОП
Благоевград поради това, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на закона.
Определението е протестирано от ОП Благоевград пред САС, пред който е било
образувано ВЧНД № 181/2022 г., по което въззивният съд е потвърдил определението на
БОС.
На 29.03.2022 г. делото е върнато отново на прокурора, като са предприети
допълнителни действия по разследваното – изискани да нови писмени документи, назначена
е графическа експертиза, допълнителна съдебно счетоводна експертиза, извършено е ново
привличане на обвиняемия.
На 20.02.2023 г. е внесен нов обвинителен акт срещу С. И., по който е било
образувано НОХД № 184/2023 г. по описа на БОС, по което с определение на съда съдебното
производство отново е прекратено и делото е върнато на прокурора с аргументи, че и новия
обвинителен акт не отговаря на изискванията на закона, което поставя в невъзможност
подсъдимият да разбере в какво е обвинен.
Срещу определението на съда е постъпил частен протест, по който е образувано
ВЧНД № 617/2023г. по описа на САС, а с определение на въззивния съд прекратителното
такова на БОС е било потвърдено.
С постановление от 30.06.2023 г. ОП Благоевград е прекратила наказателното
производство по образуваното ДП срещу ищеца поради недоказаност на обвинението.
Постановлението е атакувано от И. относно основанието за прекратяване, като с
6
определение № 50/08.08.2023 г., постановено по ЧНД № 805/2023 г. по описа на БОС е било
потвърдено и е влязло в законна сила на 12.09.2023 г.
След приключването му чрез Инспектората на ВСС до Министъра на Правосъдието
въззивникът-ищец е депозирал заявление за констатиране на нарушаване правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. По повод на същото е била извършена
проверка от ИВСС и съставен нарочен протокол, изпратен на Министъра на правосъдието.
Определеното от последния обезщетение е счетено от въззивника-ищец за неприемливо, с
оглед обективните данни относно проведеното срещу него наказателно производство.
Ангажираните писмени доказателства установяват за водените досъдебно
производство и наказателни общ характер дела, както и за сезирането на ИВСС
Въззивникът-ищец да е заплатил на адвокатски възнаграждения на процесуалните си
представители в размер на общо 24 620 лв.
По спорните въпроси относно това проведеното срещу И. наказателно производство,
прекратено поради недоказаност на обвинението, се е отразило негативно на неговите
психика, личен и професионален живот, пред първоинстанционния съд са ангажирани
писмени и гласни доказателства.
Свидетелят П. И. /брат на ищеца-въззивник/ е заявил, че брат му се занимавал с
продажба на автомобили и срещу него се е водело наказателно производство за това, че
имало разминаване в стойностите на автомобилите - това което е записано в документите и
реалната стойност. Имало и статия във вестника. След образуване на производството С.
спрял работа, променил се, затворил се, рухнал психически. Обвиненията срещу него се
отразили негативно и на личния му живот - бил готов да се откаже от подготвената сватба,
която все пак се провела през 2016 г. Още преди започване на наказателното производство
брат му си имал заболяване - цироза, но след делата нещата се задълбочили, а лекарите
казали, че е от стрес. Ходил на психолог около две години, оплаквал се от постоянно
главоболие. Към момента на депозиране на показанията се издържал от негово собствено
малко магазинче за авточасти.
Показанията на този свидетел се подкрепят и от тези на свидетелката Д. И. - съпруга
на въззивника-ищец.
Тя също твърди, че след като през 2015 г. започнало разследване срещу съпруга й за
дейността, която упражнява, приятели и бизнес партньори се отдръпнали от него и той се
затворил в себе си. Имало и статия във вестника, в която, макар информацията от
прокуратурата да била отразена единствено с инициали, градът, в който живеели бил малък
и всички се досетили на кой са тези инициали. По повод на това той искал дори да се откаже
от готвената сватба помежду им. Влошило се и здравословното му състояние - постоянно
изпитвал главоболие. Непрекъснато бил ангажиран с наказателното производство - викали
го на разпити, да носи документи и т.н. - нямал време да работи и да се грижи за
семейството си. Доходите на семейството идвали само от майчинството на свидетелката,
както и от помощ от родителите й. Неглижирал задълженията си като баща. Вкл. и към
момента на настоящето производство не е превъзмогнал преживяното покрай делата, не е
възстановил контактите в бизнеса си и приятелската среда.
Въззивната инстанция приема, че вкл. преценени при приложение хипотезата на чл.172
ГПК показанията на горните свидетели следва да се кредитират в частта им, касаеща
емоционалното и физическо състояние на въззивника-ищец към момента и след
приключване на воденото срещу него наказателно производство, доколкото са
последователни и безпротиворечиви, вкл. се подкрепят и от останалите приобщени
доказателства, касаещи посочените факти - показанията на свидетеля И. И. / приятел на И./
и неоспорената съдебно-психологическа експертиза.
Така свидетелят И., приятел на въззивника-ищец от около 20 години е заявил, че
водено срещу последния наказателно дело се отразило негативно на социалните му контакти
и на поведението му като цяло. Преди делото двамата се виждали всеки ден, пиели кафе, а
след това И. престанал да излиза, казал че има проблеми със съда, проверки му правили.
Това се отразило негативно на психиката му - към момента бил различен човек – станал
умислен, загрижен, изнервен, не общувал с други хора /преди това не е било така/.
7
Неоспорената от страните съдебно-психологическа експертиза е докладвала, че
воденото срещу въззивника-ищец наказателно производство е довело до промяна на
социалното му поведение, до поява на тревожност и депресивност, които са част от
симптоматиката на разстройство на адаптацията с протрахирана реакция, поради
продължителността на производството. Отчела е наличието на тревожно–депресивна
симптоматика при същия - повишена тревожност, безсъние, загуба на самочувствие.
Създадено е перманентно чувство на безпомощност и обреченост, самоизолация и загуба на
приятелски кръг и бизнес-партньори. Вещото лице е посочило в писменото заключение и
пояснило в допълнително дадените пояснения в о.с.з., че е възможно психическото му
състояние да се дължи и на други тревожни събития в живота му – каквито са заболяването
на баща му и на съпругата му /налице са писмени доказателства в тази насока/, като
последните неблагоприятни събития в живота му са влошили още повече състоянието му.
Въззивната инстанция споделя доводът на първоинстанционния съд неосрената
експертиза да е обоснована и компетентна, поради което и следва да се кредитира изцяло.
При така изложеното настоящият решаващ състав също приема предявеният иск за
присъждане на обезщетение за причинените на въззиваемия неимуществени вреди от
неоснователното му обвиняване в извършване на престъпление да се явява доказан по
основание, доколкото образуваното срещу него наказателно производство в крайна сметка е
било прекратено от прокуратурата, поради недоказаност на обвинението в извършване на
тежко умишлено престъпление /предвижда се наказание лишаване от свобода от една до
шест години/, за което му е било повдигнато обвинение и е воденото наказателно
производство /досъдебно и съдебно/ в рамките на повече от седем години.
Казусът изпълва хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ при съобразяване задължителните
указания в т.7 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съобразно които
съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство
е прекратено поради недоказаност на обвинението, т.к. посоченото основание за
прекратяване по чл.243, ал.1, т.2 НПК /в сегашната му редакция/ съответства на основанието
за търсене на отговорност за вреди по смисъла на цитираната норма от ЗОДОВ, а именно "...
че деянието не е извършено от лицето".
По отношение размера на този иск.
Възприема се еднозначно от съдебната практика понятието „справедливост“,
установено от чл. 52 ЗЗД да не е абстрактно такова, а да е поставено в зависимост от
преценката на конкретни и обективно установени обстоятелства, които съдът съобразява при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В производство като настоящето, в което е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
такова обстоятелства са не само общо относимите - вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца, но и - тежестта на повдигнато обвинение,
дали то е за едно или за повече престъпления, вида на последните и дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за
неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца
ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство;
продължителността на наказателното преследване, при съобразяване дали същата надхвърля
или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното
производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, броят на съдебните инстанции,
разгледали делото.
Съдът следва да съобрази още фактите дали през времетраенето на процесното
наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по
какви обвинения, респ. - техният изход, продължителност и наложените на ищеца мерки за
неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е
обезщетен и в каква степен.
От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото,
които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на
ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е
то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и
изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху
8
живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук,
степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му
минало.
Наред с тези обстоятелства съдът следва да съобрази и обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на
населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между
претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване.
Приема се още, и решаващият състав изцяло се присъединява към това разбиране, че
справедливостта налага и сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези.
Съобразно установените по задължителен за настоящата инстанция с ТР № 1/
23.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2022 г., ОСГК на ВКС критерии за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, то се определя
глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, които са пряка и
непосредствена последица от процесното наказателно преследване.
Отнесени към установените по настоящия казус факти гореизложени критерии
налагат извод за неоснователност на оплакванията и в двете въззивни жалби за
неадекватност на определеното като размер обезщетение за причинените неимуществени
вреди на С. И. от воденото срещу него наказателно производство, прекратено поради
недоказаност на обвинението.
При определяне на този размер въззивната инстанция съобрази възрастта на ищеца-
въззивник - към момента на повдигане на обвинението същият е бил на 36 години, както и
фактът, че не е осъждан, вкл. няма данни срещу него да са били водени други наказателни
производства.
Отчете и обстоятелството, че в целия този период на наказателното производство
спрямо него не е била вземана каквато и да е мярка за процесуална принуда -
обстоятелството, сочещо че провеждането на производството не е ограничило по никакъв
начин обичайния начин на живот на И., с изключение необходимостта от личното му участие
в производството.
Настоящата инстанция съобрази и че по делото не се установи да е налице пряка
причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и влошаване
здравословно състояние на ищеца-въззиваем, за което частично свидетелства свидетелката
И.а, негова съпруга, доколкото други писмени и гласни доказателства, вкл. съдебно-
медицинска експертиза в тази насока не са ангажирани. В този смисъл и оплакването от
главоболие и посещението при лекар с такива оплаквания не сочат на влошаване на
здравословното състояние на въззивника-ищец така, както се претендира при отчитане на
факта, че заболяването, за което на същия е призната трайна неработоспособност е било
диагностицирано и лекувано още преди образуване на наказателното производство спрямо
него, като също липсват категорични данни да се е влошило след това.
Въззивният съд счита и че обсъдени в съвкупност гласни доказателства /показанията и
на тримата свидетели/ и изслушаната съдебно-психологическа експертиза не установяват
настъпването на неблагоприятни последици в емоционалното състояние на С. И. в
следствие на образуваното спрямо него наказателно производство по-големи от обичайните
за такива случаи.
Решаващият състав прецени и липсата на твърдения и доказателства за наличие на
действително уронване на честта и доброто му име сред обществото от неоснователно
воденото срещу него наказателно преследване за престъпленията, счетени за недоказани
спрямо него, вкл. те да са станали широко обществено достояние /извън кръга от неговите
приятели и евентуално - бизнес-партньори/.
Горният извод се налага поради обстоятелството, че вкл. в единствено направено от
прокуратурата прес съобщение по повод повдигнатото обвинение на И. неговата
анонимност и тази на свързаните с него дружества е запазена. Липсват други конкретни
9
твърдения /а и доказателства/ извън посоченото съобщение ответникът-въззивник да е
предоставял друга информация за воденото наказателно производство.
Отделно според настоящият съд ангажираните по делото доказателства не
обосновават извод наказателното преследване да се е отразило негативно на трудова заетост
на въззивника. Доколкото се твърди двете дружества, чийто едноличен собственик на
капитала е С. И. - „Спомен“ЕООД и „Спомен 1“ЕООД да са преустановили търговската си
дейност, извършената служебна справка по партидите и на двете дружества установи
същите да са действащи и да не са прекратени. Освен това същия е едноличен собственик на
капитала на трето дружество - „Хайтек 2014“ЕООД което, видно от представените за
обявяване ГФО, е осъществявало търговска дейност както към момента на образуване и
провеждане на наказателното производство, така и към настоящия момент. В този смисъл и
твърдението воденото срещу него наказателно производство да е препятствало
възможността му да осъществява търговска дейност и да издържа семейството си следва да
се счете за недоказано.
Наред с посочените въззивната инстанция съобрази продължителността на
наказателното производство, проведено спрямо И. - седем години десет месеца и 20 дни,
като делото е било разгледано по два пъти от апелативната инстанция и по веднъж от
касационната и първата /по последващо образуваните дела пред ОС Благоевград съдебно
производство не е провеждано, т.к. обвинителните актове са връщани на прокурора/.
Взе предвид и че в рамките на съдебните производства при множеството проведени
открити съдебни заседания само три от тях са били отлагани поради невъзможност
въззивникът-ищец и неговия пълномощник да се явят лично.
В този смисъл и поведението на ищеца-въззивник сочи същият последователно и
трайно да е участвал в производството, без да затруднява предприемането на процесуални
действия, отнасящи се до него, като не е ставал причина за неоснователно отлагане на
производството по делото.
С оглед добросъвестността му и съществуващата презумция, че държавата е длъжна да
организира системата си по начин, че да не засяга правата на гражданите, воденето на
наказателно производство спрямо него в продължение на близо осем години следва да се
счете за прекомерно.
Горното независимо от обстоятелството, че обвинението спрямо С. И. е било за две
тежки умишлени престъпления, осъществени в условието на продължавани такива, против
паричната и данъчната система и може да се приеме, че делото е било с фактическа и правна
сложност /тъй като са ангажирани множество доказателства - разпитани са множество
свидетели, вкл. по делегация, изготвяни са експертизи, разкрита е банкова тайна, обсъждани
са различни правни въпроси/.
Независимо от изложеното презюмира се, че всеки държавен орган има задължение за
извършва процесуални действия в разумен срок, като никакво позоваване на трудности от
различен характер не може да оправдае проблем по отношение на прекомерната
продължителност на производствата /така последователната практика на ЕСЗПЧОС и на
ВКС - напр. Решение № 122 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 611/2020 г., III г. о., ГК,
Решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о., ГК и др./.
Отчитайки гореописаните конкретни обстоятелства настоящият съдебен състав
приема, че определеното глобално обезщетение в полза на въззивника-ищец в размер на
общо 15 000 лв., което държи сметка за всички релевантни обстоятелства и в най-пълна
степен покрива общоприетия критерий за справедливост.
Така определения размер на обезщетението, според въззивната инстанция,
съответства на необходимостта от преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост и е
достатъчен за репарирането им.
Същият е съобразен с установеното разбиране в съдебната практика в насока, че в
преценка си относно дължимото се справедливо обезщетение съдът е задължен да съобрази
и всички други конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за
прилагането на критерия за справедливост, установен от нормата на чл.52 ЗЗД, вкл.
10
еднаквото третиране на сходни случаи при претендирани обезщетения за неимуществени
вреди от деликт, доколкото справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на
съдебната практика по подобни казуси.
Предвид на гореизложеното решаващият състав съобрази и сходното разрешаване на
подобни казуси и размера на присъжданите с тях обезщетения по реда на чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ / Определение № 414 от 31.01.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 2382/2024 г. Решение №
50058 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1937/2022 г., IV г. о., ГК, /там ищецът е бил
оправдан по две повдигнати обвинения, едно от които по чл.123, ал.1, пр.2 НК/, Решение №
148 от 12.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3329/2023 г., IV г. о., ГК и др./.
Присъдената главница за обезщетението е дължимо в едно с лихвата за забава,
считано от 12.09.2023 г. /считано от датата на влизане на прекратителното определение в
сила/ до окончателното й изплащане.
Ето защо и обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По изложените до тук съображения неоснователни са оплакванията във въззивната
жалба на Прокуратурата на РБългария насочена против постановеното по реда на чл.247
ГПК от първоинстанционния съд Решение № 91/20.02.2025 г.
Както правилно е посочил ОС Благоевград, при съобразяване задължителните
указания в т.11 от цитираното вече ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
както на т.1 от ТР № 1/27.11.2023 г. по т.д. № 1/2022 г. на ОСТК на ВКС, обезщетението за
неимуществени вреди по реда на чл.2, ал.1, т.3 и чл.2б ЗОДОВ се определя глобално, като в
мотивите си съдът има задължение да обсъди и критериите за нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, вкл. изрично да посочи каква част от
глобално определеното обезщетение се отнася за тях.
В случая тази задължителни указания са спазени стриктно от първоинстанционния
съд, които изрично е посочил в какъв размер е уважил предявения иск по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ /12 000 лв./, както и в какъв размер е уважил предявения в условието на
кумулативно съединяване иск по чл.2 ЗОДОВ /3 000 лв./, а в диспозитива на решение е
посочил размера на обезщетението глобално.
По отношение предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разноски за платени адвокатски възнаграждения на процесуалния
представител на въззивника-ищец решаващият въззивен състав приема, че даденото от
първоинстанционния съд разрешение е правилно, основано на безсъмнено установените по
делото факти и приложимия материален закон, вкл. наличната задължителна и за
настоящата инстанция практика на касационната инстанция, поради което и предвид
пълното му споделяне, препраща към изложените мотиви в тази насока по реда на чл.272
ГПК.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария
излага и следното:
Установява се от наличните по делото писмени доказателства, че в рамките на
развилите се досъдебно и съдебно производства срещу С. И. същия е заплатил
възнаграждения на представляващите го адвокати в общ размер от 24 420 лева.
Няма спор, че на същия се дължи обезщетение за причинените й имуществени вреди
за направени разходи за платени адвокатски възнаграждения на защитниците му в
наказателното производство, защото сторените такива са в пряка причинно-следствена
връзка с това производство.
От друга страна, съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 27.11.2023 г. на
ВКС по т. д. № 1/2022 г., ОСГК на ВКС, при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да
11
определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер, по-малък от платения в наказателния процес.
При разрешаването на този въпрос съдът е длъжен да изследва дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с
оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на
защитата.
При преценката на тези релевантни факти в случай, че се установи уговореното
адвокатско възнаграждение да надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение следва, че изплатеното в повече няма за причина незаконното
обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия
дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За
платеното в повече държавата не дължи обезщетение.
Съобразявайки гореизложеното във връзка с установените факти по настоящето дело
и при въведено възражение от въззивника за прекомерност на сторените от И. разноски за
платени адвокатски хонорара на защитниците му следва да се посочи, че всеки обвиняем
има право на защита, включващо в себе си и правото на избор на защитник, респ. - замяната
му , като прецени, че това отговаря на интересите на защитата му.
В казусът въззивникът-ищец не се е възползвал в пълнота от това право, като е
ангажирал по наказателното производство един адвокат.
Според разясненията на цитираното вече ТР № 1/27.11.2023 г. по т.д. № 1/2022 г. на
ОСГК на ВКС, отговорността за разноски, вкл. в наказателното производство, е гражданска
и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение да
не се вреди другиму, т.к. за отговорността на Държавата за причинени вреди не са уредени
особени правила в ЗОДОВ. По отношение на отговорността за вреди от неизпълнението на
задължения с определено съдържание е приложимо правилото на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, че
длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като
положи грижи на добър стопанин. При деликтната отговорност няма нужда от подобно
правило, тъй като делинквентът дължи обезщетение само за тези вреди, които са в причинна
връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са в причинна връзка с
неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от неговото поведение,
което прекъсва причинната връзка с противоправното деяние на делинквента и той не
може да носи отговорност за тяхното обезщетяване.
В унисон с тези разяснения въззивната инстанция приема, че заплатените средства да
осъществената от процесуалния представител на С. И. правна защита и съдействие в хода на
наказателното производство са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
държавното обвинение, което неоснователно му е повдигнато и е поддържало обвинение
спрямо него, до прекратяването на производството.
Намира и че платеното адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител в
хода на прекратеното наказателно производство не е прекомерно и е в рамките на минимума
за това, определен в Наредба № 1/2004 г. към релевантния момент и през призмата на
проведените производства пред първата, апелативната и касационна инстанции.
Предвид изложеното неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба
Прокуратурата на РБългария за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
й е присъдено обезщетение за причинените на въззивника-ищец имуществени вреди,
представляващи заплатени хонорари на адвокати, негови защитници по наказателното
производство. Затова и в посочената му част като правилно, обжалваното решение следва да
се потвърди.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция сторените от страните
разноски във въззивното производство следва да останат за тяхна сметка.
12
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-
ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 33/17.01.2025 г., постановено по гр.д. № 417/2024
г. по описа на ОС Благоевград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13