Решение по дело №1850/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 475
Дата: 18 септември 2019 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20195530201850
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  

 

Номер:                                          18.09.2019 година                      Град: Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                                            Шести наказателен състав

На осемнадесети септември                                              Година: 2019

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                      Председател: Златко Мазников

                                                                              Съдебни заседатели:

 

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Валентин Кралев

 

Като разгледа докладваното от съдията Златко Мазников

н.о.х.дело № 1850 по описа за 2019 година,

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Л.К.П., роден на *** год. в гр.Смолян, регистриран на адрес ***, но живущ на адрес ***, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.08.2017 г. в гр.Стара Загора в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР гр.Ст.Загора на гише „Отчет водачи“ в условията на продължавано престъпление на два пъти в два различни документа потвърдил неистина и затаил истина в две писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно: на 30.08.2017 год. в гр.Стара Загора в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР гр.Ст.Загора на гише „Отчет водачи“ потвърдил неистина и затаил истина в писмена декларация (заявление-декларация по чл.141, ал.2 от Закона за движение по пътищата), с която моли да му бъде издаден дубликат на СУМПС, тъй като същото било „повредено, унищожено, изгубено, откраднато“, с което потвърдил неистина, и освен това декларирал, че СУМПС не е отнето от органите на „Пътна полиция“, прокуратурата и съда, с което затаил истината – че СУМПС № ********* е иззето от органите на полицията на Словения), която декларация по силата на закон (Закона за движение по пътищата) се дава пред орган на властта (в случая ..– системен оператор в Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (в случая, че СУМПС № ********* на Л.К.П. е изгубено/откраднато); на 30.08.2017 год. в гр.Стара Загора в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР гр.Ст.Загора на гише „Отчет водачи“ потвърдил неистина и затаил истина в писмена декларация (декларация по чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи), в която декларирал, че „СУМПС е унищожено, изгубено в Словения, заедно с други документи, при липса на чанта с документи“, която декларация по силата на закон (Закона за българските лични документи) се дава пред орган на властта (в случая ..– системен оператор в Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (в случая, че СУМПС № ********* на Л.К.П. е изгубено/откраднато) – престъпление по чл.313, ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, като НА ОСНОВАНИЕ чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното престъпление и МУ НАЛАГА административно наказание ГЛОБА“ в размер на 1000 (хиляда) лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд.  

 

ОСЪЖДА подсъдимия Л.К.П. със снета самоличност да заплати на Държавата в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата от 112,30 лева (сто и дванадесет лева и тридесет стотинки), представляваща направени разноски по досъдебно производство № 1228-зм-121/2019 год. по описа на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Стара Загора.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към решение № 475 от 18.09.2019 година

по н.о.х.дело № 1850 по описа на 2019 година

на Старозагорския районен съд:

 

 

Обвинението против подсъдимия Л.К.П., ЕГН **********, е в това, че на 30.08.2017 г. в гр.Стара Загора в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР гр.Ст.Загора на гише „Отчет водачи“ в условията на продължавано престъпление на два пъти в два различни документа потвърдил неистина и затаил истина в две писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно: на 30.08.2017 год. в гр.Стара Загора в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР гр.Ст.Загора на гише „Отчет водачи“ потвърдил неистина и затаил истина в писмена декларация (заявление-декларация по чл.141, ал.2 от Закона за движение по пътищата), с която моли да му бъде издаден дубликат на СУМПС, тъй като същото било „повредено, унищожено, изгубено, откраднато“, с което потвърдил неистина, и освен това декларирал, че СУМПС не е отнето от органите на „Пътна полиция“, прокуратурата и съда, с което затаил истината – че СУМПС № ...е иззето от органите на полицията на Словения), която декларация по силата на закон (Закона за движение по пътищата) се дава пред орган на властта (в случая ..– системен оператор в Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (в случая, че СУМПС № ...на Л.К.П. е изгубено/откраднато); на 30.08.2017 год. в гр.Стара Загора в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР гр.Ст.Загора на гише „Отчет водачи“ потвърдил неистина и затаил истина в писмена декларация (декларация по чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи), в която декларирал, че „СУМПС е унищожено, изгубено в Словения, заедно с други документи, при липса на чанта с документи“, която декларация по силата на закон (Закона за българските лични документи) се дава пред орган на властта (в случая ..– системен оператор в Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (в случая, че СУМПС № ...на Л.К.П. е изгубено/откраднато) – престъпление по чл.313, ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.

С протоколно определение по чл.252, ал.1 от НПК в разпоредително заседание на 18.09.2019 год. беше постановено разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

       Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като на основание чл.78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева. Моли направените по делото разноски да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.

       Защитникът адв.Роман Желев не оспорва обвинението и приложението на чл.78а от НК, като пледира на подзащитния му да бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

       Подсъдимият Л.К.П. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като се признава за виновен, съжалява за извършеното, поддържа изцяло пледоарията на защитника си и моли за минимално наказание.

       Съдът, като прецени събраните в наказателното производство по проведеното досъдебно производство и в хода на съдебното следствие доказателства, намери за установено следното.

Подсъдимият Л.К.П. е неосъждан (към датата на извършване на настоящите му деяния е бил реабилитиран за предходните си осъждания и няма последващи осъждания) и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.

На 12.05.2017 год. подсъдимият Л.К. извършил нарушение на Закона за движение по пътищата на Република Словения, за което Пътната полиция на Словения му наложила глоба. Тъй като подсъдимият не заплатил глобата, на същата дата свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № *********, ведно с други документи, касаещи управляваното от него МПС (моторно превозно средство) били иззети на същата дата (12.05.2017 год.) от словенските власти. Тогава подсъдимият решил, че вместо да плаща глобата, за да му бъдат върнати иззетите документи, ще поиска от Полицията в България да му бъдат издадени нови документи, като за основание на искането си за издаване на дубликат от СУМПС решил да излъже, че чантата и документите му са били откраднати в Словения.

Св...работела като служител в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Стара Загора („орган на власт“ по смисъла на чл.93, т.2 от НК), като задълженията й били да приема заявления за издаване на документи, в частност – свидетелства за управление на моторно превозно средство и свързаните с тях декларации, изисквани по закон.

На 30.08.2017 год. в гр.Стара Загора подсъдимият подал заявление-декларация по чл.141, ал.2 от ЗДвП (Закон за движение по пътищата) на гише „Отчет водачи“ в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР гр.Стара Загора пред св.Тедора Генова, с което искал да му бъде издаден дубликат на СУМПС, като декларирал, че СУМПС № ...било „повредено, унищожено, изгубено, откраднато“ и „не е отнето от органите на „Пътна полиция“, прокуратурата и съда“, както и декларация по чл.8, ал.2 от ЗБЛД и чл.17, ал.1 от ПрИБЛД, в която декларирал, че „СУМПС е унищожено, изгубено в Словения, заедно с други документи“. В резултат на това на 04.09.2017 год. от Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР гр.Стара на подсъдимия бил издаден дубликат на СУМПС, но на 22.12.2017 год. документите на подсъдимия, иззети в Словения, били изпратени на компетентните български власти чрез МВнР, вследствие на което извършените от подсъдимия престъпни деяния били разкрити.

В случая двете деяния на подсъдимия са били извършени в един ден, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като всяко поотделно осъществява състава на едно и също престъпление, поради което съставляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. 

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на наказателното производство по проведеното досъдебно производство писмени и гласни доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378, ал.2 от НПК (данни за издаване на СУМПС от 01.09.2017  год., вносна бележка от 30.08.2017 год., декларация от Л.К.П. от 30.08.2019 год., заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. № 17031 от 30.08.2017 год., декларация във връзка с чл.8, ал.2 от ЗБЛД и чл.17, ал.1 от ПрИБЛД на Л.К.П. от 30.08.2017 год., заявление – декларация от Л.К.П. от 30.08.2017 год., писмо рег. № 3286р-13713 от 23.03.2018 год., писмо изх. № КО-11-135 от 20.02.2018 год., опис № 4/2018 год., копие на свидетелство за управление на МПС на Л.К.П., протокол за разпит на св...от 19.07.2018 год., писмо рег. № А-9322 от 28.03.2019 год., декларация на Л.К.П. от 30.08.2017 год., протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 14.08.2018 год., протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза № 477 от 03.09.2018 год., писмо № 1228р-5929 от 21.05.2019 год., протокол за разпит на обвиняемия от 26.06.2019 год., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Л.К.П. от 26.06.2019 год.), преценени в съвкупност със събраните в хода на съдебното следствие доказателства – справки за съдимост на подсъдимия, ведно с преписи от бюлетините му за съдимост, и дадените от него обяснения, които, макар и лаконични, имат характер на направени самопризнания, като следва изрично да се отбележи, че всички доказателствата си кореспондират и взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия между тях, поради което и не се налага поотделното им обсъждане.

При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че на 30.08.2017 г. подсъдимият Л.К.П. *** в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР гр.Ст.Загора на гише „Отчет водачи“ в условията на продължавано престъпление на два пъти в два различни документа потвърдил неистина и затаил истина в две писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно: на 30.08.2017 год. в гр.Стара Загора в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР гр.Ст.Загора на гише „Отчет водачи“ потвърдил неистина и затаил истина в писмена декларация (заявление-декларация по чл.141, ал.2 от Закона за движение по пътищата), с която моли да му бъде издаден дубликат на СУМПС, тъй като същото било „повредено, унищожено, изгубено, откраднато“, с което потвърдил неистина, и освен това декларирал, че СУМПС не е отнето от органите на „Пътна полиция“, прокуратурата и съда, с което затаил истината – че СУМПС № ...е иззето от органите на полицията на Словения), която декларация по силата на закон (Закона за движение по пътищата) се дава пред орган на властта (в случая ..– системен оператор в Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (в случая, че СУМПС № ...на Л.К.П. е изгубено/откраднато); на 30.08.2017 год. в гр.Стара Загора в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР гр.Ст.Загора на гише „Отчет водачи“ потвърдил неистина и затаил истина в писмена декларация (декларация по чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи), в която декларирал, че „СУМПС е унищожено, изгубено в Словения, заедно с други документи, при липса на чанта с документи“, която декларация по силата на закон (Закона за българските лични документи) се дава пред орган на властта (в случая ..– системен оператор в Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (в случая, че СУМПС № ...на Л.К.П. е изгубено/откраднато), с които свои деяния той е осъществил от обективна и субективна страна признаците от престъпния състав на чл.313, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Гореописаните деяния са били извършени от подсъдимия виновно под формата на пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им. На този извод навеждат механизмът и начинът на извършване на деянията, както и обстоятелствата, при които те са били извършени.

Тъй като подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер (бил е реабилитиран) и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди и за извършеното умишлено престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до от 100 до 300 лева, съдът на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи подсъдимия Л.К.П. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

При определяне размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от подсъдимия самопризнания и изразеното от него критично отношение към извършеното, като същевременно отчете липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да не са елемент от състава на престъплението и поради това да биха могли да бъдат отчетени като такива.

Съдът присъди в тежест на подсъдимия направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на сумата от 112,30 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: