Определение по дело №1385/2018 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ към Присъда №1/09.01.2020г. по НОХД №1385 по описа на РС – Ловеч за 2018 година

Срещу подсъдимия А.С.М. *** е било предявено обвинение за престъпление по чл.235 ал.1 предл.5-то във вр. с чл.18 ал.1 от НК за това, че на 13.03.2018 година, около 17.00 часа, в землище на с. Кирчево, обл. Ловешка, в м. „Бъкса“, без редовно писмено позволително, направил опит да извози със собствен товарен автомобил с повишена проходимост м. „УАЗ 452Д“ с peг. № СО ****ХА, от горския фонд - имот кад. № 36943.45.13 в отдел 29, подотдел „з“ - ДГТ, дърва от бук с обем 1.5 пр. куб. м. на стойност 105.00 лв., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини.

В съдебно заседание, във връзка с допълнително събрания доказателствен материал и съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, представителят на прокуратурата повдигна ново обвинение на подсъдимия М., което беше допуснато от съда, като делото продължи срещу подсъдимия А.М. за престъпление по чл.235 ал.6 във вр. с ал.1 предл.5-то във вр. с чл.18 ал.1 от НК затова, че на 13 март 2018г., около 17.00 часа в землището на село Кирчево, Ловешка област в местността „Бъкса”, без редовно писмено позволително направил опит да извози със собствен товарен автомобил с повишена проходимост марка „УАЗ 452Д” с рег. № СО ****ХА от горски фонд - имот с кад. № 36943.45.13 в отдел 29, подотдел „з” - държавна горска територия, дърва от бук с обем 1.5 пр. куб. м. на стойност 105 лева, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини и представлява маловажен случай.

Представителят на Районна прокуратура – Ловеч поддържа обвинението така, както е повдигнато в хода на съдебното следствие. Счита, че от събраните в досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, се е изяснила фактическа обстановка, която не се конфронтира с описаната в обвинителния акт. Приема за безспорно установено от фактическа страна, че на 13.03.2018 година, около 17 часа, подсъдимият М. се е намирал в местността „Бъкса”, землището на село Кирчево, област Ловешка. Територията представлявала горски фонд, а М. е управлявал притежаван от него товарен автомобил марка „Уаз 452 Д” с рег. № СО ****ХА. Автомобилът е бил натоварен с дърва за огрев от бук, в количество 1.5 пр. куб. метра. Тези действия на М. са били непосредствено възприети от присъстващите на мястото, в рамките на извършената проверка, горски служители от ДГС – Лесидрен, а както се изяснило от допълнително разпитаните в хода на съдебното следствие като свидетели служители от РУ – Угърчин, безспорно се е установил факта за действията на М. по управлението на автомобила, натоварен с дървесина. Приема за несъмнени и констатациите, че дървесината  е била без изискуемата КГМ, както и това, че М. не е притежавал каквито и да било документи, разрешаващи нейният добив и извоз. Именно от тази гледна точка стига до извода, че с поведението си подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, което му се вменява във вина, а именно опит за извоз на дървесина, без КГМ и без позволително. Счита, че не са били събрани доказателства относно обстоятелствата, свързани с непосредствения добив на дървесината, но присъстват такива относно нейният произход, където на място са били констатирани, оставени в същото състояние, като натоварените на товарния автомобил дървета и в същото количество. В тази насока приема изложеното в обяснението на подсъдимия и твърденията относно здравословното му състояние, подкрепени, както с писмени, така и с фактически доказателства – нараняване на ръката, които сочели, че не може да се прави извод за добива и още повече за товаренето на тази дървесина. Признава, че такива действия са извън изпълнителното деяние на престъплението, за което му се търси наказателна отговорност, но счита, че същите следва да се ценят, наред с останалите доказателства при преценка на виновното му поведение. Изтъква, че с оглед на количеството дървесина, процесуалното поведение на подсъдимия, характеристичните му данни и обстоятелствата, изяснени относно неговото поведение по време на констатациите на самото деяние, обуславят и квалификацията за маловажност на случая по отношение на деяние, извършено при условията на опит. Счита, че при тези съображения, по един безспорен и несъмнен начин се е доказало виновното поведение на подсъдимия и моли същият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, съобразно изменението в хода на съдебното следствие. Счита, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК, предвид липсата на осъждания, предвиденото наказание, липсата на освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и моли да му бъде наложено административно наказание глоба, в размер към минимума, предвиден в закона. По отношение на веществените доказателства, с оглед на това, че инкриминираното превозно средство е притежание на подсъдимия, по силата на присъстващия нотариално заверен договор за покупко-продажба, удостоверяващ неговото придобиване и същият е послужил като средство за извършване на престъплението, намира основание за приложимост на чл.53 ал.1 б.”а” от НК, като същото бъде отнето в полза на държавата, а що се касае до дървесината - съобразно чл.235 ал.7 от НК, счита, че същата следва да бъде отнета в полза на държавата.

Подсъдимият А.С.М., редовно призован се явява лично и с адв. В.К. ***, която моли съда с оглед събраните писмени и гласни доказателства, подзащитният й М. да бъде оправдан по   повдигнатото му обвинение, поради недоказаност. Счита за безспорно установено, че подзащитният й на 13.03.2018г. около 17 часа се е намирал в землището на село Кирчево, махала „Бъкса” и е управлявал собствения си лек автомобил „Уаз 452 Д” с рег. № СО ****ХА, както и се доказало обстоятелството, че в автомобила имало натоварен кубик и половина пространствени количества дървесина на стойност 105 лева. Приема за доказано от обективна страна авторство на управлението на лекия автомобил, но от друга страна счита, че не се е доказал субективният елемент на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. Обръща внимание, че на посочената дата, с оглед и приложената по делото епикриза от отделение по ортопедия  и травматология,  е бил опериран и  изписан пет дни преди деянието с обездвижена ръка и в същия ден, на 13.03.2018г., е бил на преглед в град Ловеч, като прибирайки се установил липсата на управляваното от него в деня и лично превозно средство, като под клетва свидетелите са заявили, че същият ден, други съселяни на А.С.М. са забелязали Уазката недалеч от селото и той е тръгнал да търси лекия автомобил. Счита, че при това здравословно състояние, което изключва дейност по товарене и най-вече разтоварване на дървесина, дори да е установил, че колата е натоварена с дърва, той не е имал възможността да разтовари дървата или да извърши каквито и да било действия с тази дървесина – единственото движение с Уазката, което е извършил е да прибере автомобилът, който неизвестни лица са използвали за сеч и извоз на дърва. Твърди, че  сигналът е подаден от бившата вече съпруга на подсъдимия и е във връзка с изключително влошените между тях семейни и лични отношения. Счита, че така повдигнатото обвинение, макар и преквалифицирано като маловажен случай по ал.6, то е маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, предвид ниската стойност на извозената дървесина, която всъщност твърди, че не е извозвана, а е транспортирана от неизвестни лица, поради което деянието не представлява нарушение и в тази връзка му е съставен и АУАН. Моли подсъдимият А.С.М. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение и деянието да бъде считано за маловажен случай по посочения чл.93 т.7 от НК и да му бъде издадено НП от ДГС – Ловеч.

От събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие писмени доказателства, обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и заключението на лесотехническата експертиза, преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа  обстановка:

Подсъдимият А.С.М. живеел със семейството си в село Кирчево, Ловешка област. Имал завършено средно образование и работел като шофьор в „Т.Ц.е“ ЕООД. На 16.11.2017 година с нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС М. закупил от свидетеля Б.В.Г. *** / л. 45/ товарен автомобил м. УАЗ модел 452 Д с peг. № СО ****ХА, но не предприел последващи действия за надлежна промяна в регистрацията на закупеното МПС.

На 13.03.2018 година на тел.112 постъпил сигнал, че лица от село Кирчево, с помощта на УАЗ-ки, карали незаконни дърва, който бил предаден на РУ МВР – Угърчин. За проверка на сигнала била сформирана група от служители на ДГС – Лесидрен и РУМВР – Угърчин. В нея били включени свидетелите Х.П.Х. и А.Х.Й., и двамата горски надзиратели в ДГС-Лесидрен,  свидетелят Д.Ц.Д. *** и свидетелите Д.М.Д. и К.Г.К. ***. Около 17.00 часа се придвижвали със служебен автомобил в местността „Бъкса“, землището на село Кирчево. В района на имот с кад.№ 36943.45.13 в отдел 29, подотдел „з“ забелязали спрян автомобил м. „УАЗ“. Задната врата била отворена и от нея се виждали натоварени дърва, част от които били извън автомобила. Преди горските служители да приближат, автомобилът потеглил, а те го последвали. На известно разстояние спрял, при което служителите предприели проверка. Установили, че автомобилът е с регистрационен номер СО ****ХА и бил управляван от подсъдимия М.. В товарното отделение на автомобила намерили 1.5 пр. куб. м. прясно отсечени дърва за огрев от бук, нарязани по на 1 метър. М. не представил поискани от служителите документи за произхода на дървесината и заявил, че е събрал дървата за лични нужди.

Свидетелят Й. съставил срещу М. Акт бл. № 099630/13.03.2018 година за установяване на административно нарушение по ЗГ, като отразил констатираното нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ - транспортиране на дървесина без редовни писмени документи и немаркирана с КГМ. Били вписани като задържани товарен автомобил м. УАЗ с per. № CO ***** и 1.5 пр. куб. м. дърва за огрев от бук, нарязани на по 1 м. дължина без КГМ. С разписка № 023909 от 13.03.2018 година същите били предадени за отговорно пазене в база на ТД ДГС Лесидрен в гр. Луковит.

Незабавно след установяване действията на подсъдимия М., горските служители предприели проверка в имот кад. № 36943.45.13 в отдел 29, подотдел „з“, където първоначално бил забелязан автомобила. Констатирали, че в имота имало осем пъна на прясно отрязани с бензиномоторен трион дървета от бук. На място намерили 1.5 пр. куб. м дърва за огрев от същият вид като тези, натоварени в автомобила на М.. От приложената справка на РДГ Ловеч се установява, че за имот кад. № 36943.45.13 в отдел 29, подотдел „з“ през 2018 година нямало издавани позволителни за сеч.

Видно от заключението на съдебната лесотехническа експертиза, пазарната стойност на дървесината иззета с автомобила, възлиза на 105.00 лева.

Справка на Регионална дирекция по горите сочи, че за периода от 2002 до 2012 година М. е бил санкциониран многократно за извършени нарушения по ЗГ за добив и превоз на дървесина.

Настоящият състав не споделя становището на защитата на подсъдимия, че с оглед полученото в предходни дни увреждане на ръката, М. не е бил в състояние да разтовари дървесината, поради което не било осъществено престъплението от субективна страна. Напротив, като съобрази предходните му административни наказания за допуснати нарушения по Закона за горите, съдът прие, че подсъдимият е бил наясно, че с управлението на натоварен с незаконно добита дървесина автомобил извършва престъпление и е следвало да съобщи за това на властите, а не да предприема прибирането му самостоятелно. Още повече, че в момента на констатиране на престъплението, самият той е заявил, че дървесината била за негово лично ползване.

Съдът приема, че подсъдимият А.С.М. е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение в хода на съдебното производство, като съобрази събраните доказателства и заключението на вещото лице по лесотехническата експертиза.

Деянието е извършено от подсъдимия М. при пряк умисъл като форма на вината, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.235 ал.6 във вр. с ал.1 предл.5-то във вр. с чл.18 ал.1  от НК за това, че на 13 март 2018г. около 17.00 часа в землището на село Кирчево, Ловешка област в местността „Бъкса”, без редовно писмено позволително направил опит да извози със собствен товарен автомобил с повишена проходимост марка „УАЗ 452Д” с рег. № СО ****ХА от горски фонд - имот с кад. № 36943.45.13 в отдел 29, подотдел „з” - държавна горска територия, дърва от бук с обем 1.5 пр. куб. м. на стойност 105 лева, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини и представлява маловажен случай.

Съдът като взе предвид, че призна М. за виновен в извършване на умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева, че подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК, както и че с престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди, прие, че са налице условията на чл.78а от НК.

Настоящата инстанция, като отчете изложените обстоятелства, освободи А.С.М. от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание - глоба в размер на 1000 лева, в минималния предвиден размер по чл.78а ал.1 от НК, като съобрази тежестта на престъплението, личността и имущественото състояние на подсъдимия и обстоятелството, че така ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

На основание чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия М. да заплати на ОД на МВР – Ловеч сумата от 62.92 лева и на Районен съд Ловеч сумата от 50 лева разноски по делото.

На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК съдът отне в полза на държавата като средство, послужило за извършване на престъплението, товарен автомобил  марка „УАЗ 452Д”  с рег. № СО ****ХА, на който М. станал собственик съгласно нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 16.11.2017 година, въпреки непроменената му регистрация.

С оглед разпоредбата на чл.235 ал.7 от НК настоящият състав отне в полза на държавата и предмета на престъплението – 1.5  пр.куб.м.дърва за огрев от бук, нарязани по един метър дължина без КГМ, оставени на съхранение в базата на ДГС град Луковит.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :